Отвори очи и веднага и се прииска да не го бе правила. Устата и се напълни с жлъч и веднага и прилоша. Стисна зъби за да започне сутрешният си ритуал. Ужасен ритуал през който щеше да минава през остатъка от живота си. Изправи се олюлявайки се. Тялото и запротестира с остри болки на различни места. Успя да се придвижи до тоалетката почти пипнеком. Отвори очи и фокусира поглед. На масата стояха две цигари ръчно свити. Взе едната лапна я и я запали със запалката, също придвидливо оставена на тоалетката. Вдиша познатият отвратителен дим и го задържа дълго време. Погледът и започна леко да се пояснява. Издиша и жадно всмука отново. Състоянието и постепенно се стабилизира. Доби смелост и отиде да се погледне в огледалото. Бе се появила синина на шията и, но само там. Усмихна се. Каква ирония. Там най-много от всичко тя обичаше да я целуват, да усеща ласки. Сега, сега...Сведе очи и изхлипа през стиснати зъби. Беше свършено, нямаше за какво да съжалява. Наистина, нито бе виновна за състоянието си, нито парадираше с него с цел повече облаги. Всмука силно от дима, отново и изгаси цигарата докато се оправи. Погри малките червени точки със водоустоичив грим както и синината с фон дьо тен. Днес имаше късмет имаше само една на видимо място а се бе събуждала с такива...Тръсна глава и прогони самосъжалението, то не помагаше а и нямаше смисъл, наистина всичко бе вече свършено. Оставаше да си изживее живота и то както тя искаше. От като бе разбрала бе сменила няколко работни места, защото вече сигурността не бе първа грижа за нея. Вече не. Сега искаше да не съжалява за нищо. Нищо не искаше да пропусне. От седмица работеше като автор и редактор за една пиар агенция и правеше точно това, което винаги бе искала. Клиентите я търсеха защото нейните статии, разкази и идеи винаги им носеха печалба. Тя сякаш усещаше същността на нещата. Не винаги обаче тя харесваше работодателите си. От агенцията не я закачаха, бяха и дали всички права. И защо не? Тя нямаше какво да губи те да. Отново усите лека болка и запали цигарата. Седна пред компютъра и си отвори пощата. Имаше няколко предложения за днес. Захапа цигарата и бавно и дълбоко смуквайки тя започна да ги разглежда. Работеше от вкъщи, това устройваше и нея и работодателите и. Вечер винаги излизаше с една приятелка. Не искаше да изпусне нито един ден от живота си. Не искаше за никой ден от живота си да каже: Можеше да се справя и по-добре. Въздъхна и отхвърли едно от предложенията. Беше за някакви диетични продукти. След като ги проучи установи, че са мошенници те вече нямаха значение за нея. Остана само едно. Беше интересно, но тя се поколеба. Не беше ясно какво предлагаха. Бяха организация свързана с йога или нещо подобно, искаха да се популяризират на местна почва. Реши, че може и да пробва с тях. Поиска повече информация едва след като потърси такава за тях, но тя бе оскъдна. Въздъхна и излезе от пощата си. Имаше свободен час може и повече, докато и отговорят.  Всмукна от цигарата за последен път наблюдавайки как огънчето довършва и остатъка от нея. Хвърли крайчето на хартията в коччето като го изгаси в пепелника. Чувстваше се добре. Тревата решаваше проблема, спестяваше и болката и я зареждаше с живот, какъвто вече в тялото и липсваше. Левкимията бе кучка. Промъкна се като изнасилвач в леглото и бавно овладя контрола върху тялото и. Единствения начин да води пълноценен живот бе тревата. Поне не затъпяваше от нея, не и на тези години. А и не можеше да се тревожи сега за това, нямаше време. Джеесемът и забръмча. Погледна го. Имаше поща. Усмихна се. Тези май щяха да се окажат сериозни. Отвори лаптопа и влезе в пощата си.

„Скоро ще получите инструкции по неочакван начин.”

Интересно нали? За днес нямаше повече работа. Щеше да влезе и да провери отново след обяд. Реши да поспи и да събере сили за вечерта. Обади се на приетялката си и бързо се уговориха. Тя бе решила да е плътно зад нея и да я подпомага. Струваше и достта, но нали за това бе приятелството?

Легна и веднага заспа. Сънят бе неприятен както винаги. Събуди се с вик, когато нещо започна да я души с косматите си ръце. Изтри потта от челото си и погледна през прозореца. Обедното слънце напичаше. Вдигна си телефона и изпрати смс „3 лалета”. Отговорът „6 маргаритки” долетя. Това бе паролата за утре. Стана и погледна отново лаптопа си. Имаше нови мейли. Два от тях отговаряха на изискванията и и бързо се захвана да работи по тях. След около час усети първата болка и взе цигарата. Запали я и бавно вдиша миризливият пушек. Захапа цигарата и продължи да трака по клавиатурата. Фаса свърши, когато вече бе готова с първият проект. Започна вторият, когато получи смс ”имате 3 лалета”. Още малко и оставаше за това довърши работата си и се облече. В пощата и имаше три фаса, парите естествено липсваха. Остави нови и се качи се веднага в стаята си. Прегледа проектите си. Нанесе им някои корекции и ги изпрати. Часовникът иззвъня. Беше време. Започна да се приготвя. Покри още една синина. Отново на врата си. Дали наистина болеста не бе решила да я удуши както ставаше в сънят и? Спомни си косматите ръце и потръпна. Въобразяваше си. Един клаксон изгърмя пред прозореца и. Набързо покри синината и се затича. Кери я чакаше долу и и махаше. Двете се прегърнаха.

- Как беше днес съкровище.-попита я тя.

- Имаше няколко досадници, но двама ги огря. Има и един който го раизграва тайнствено.

- Нали говорим за работа Кристин?-объркано я попита приятелката и.

Двете използваха за псевдоними имена на героини от Стивън Кинг. Първоначално Тя искаше да се нарича Отчаяние но Кери я разубеди. Всъщност това бе истинското и име, просто съвпадна с идеята им.

Кристин и разказа за какво става дума.

- Интересно, абе нещо намерисва тук. И нямам пред вид рибата.

Бяха пристигнали вече в суши бара „Стрейдж чейндж”.

- Майтапиш се, не ми трябват мъже.

- Абе ще видим.

Бодигарда ги пусна веднага като усмихнато им кимна. Няколко човека ги изгледаха завистливо. Настаниха ги на тяхната маса. Двете дами си поръчаха двадесет шота от текила с лимон и набързо изпиха половината. Заливайки се от смях. Запали една от трите цигари и спокойно издиша, знаеше че тук никой нямаше да усети неприятната миризма. Кери я изгледа тъжно за момент, но после погледът и се промени и в него засвяткаха весели светлинки.

- Леле, това се казва промяна какво става?

- Зад теб има един сладур, който пие коктейл Кристин.

- Моля?

- Изпива те с поглед миличка.

- Майтапиш се.

Стана и спокойно се отправи към тоалетната. Момъка седеше на пет седалки на бара зад тях. Хвърли му бърз поглед като проблясък от светкавица и продължи към  вратата, която беше леко отворена. Шмугна се, но усети как погледът му проследи походката и. Тя нарочно се движеше бавно, за да му даде възможност да я огледа. Влезе  и наплиска лицето си. Изсуши го. След което внимателно си сложи отново грим, дискретно. Бе забелязала, че повечето мъже, не обичат тежкият грим. Вярно щеше да е леко бледичка, но тревата, бе свършила работа и болките ги нямаше. Иглите не я пробождаха. След като и поставиха диагнозата, бе решила да не се лишава от нищо. Сексът за една нощ бе едно от тези неща. Преди се бе правила на срамежлива, но сега нямаше време за игрички. Дано този бе нежен, от грубите и оставаха белези, които не изчезваха с седмици. Излезе с наперена усмивка. Момчето го нямаше на стола и това леко я разочарова. Седна до приятелката си и дръпна отново от цигарата.

- Какво става? Къде изчезна?

- Ами излезе май го изпусна.

- Жалко, сладък беше, особенно с този перчем дето стърчи от челото му.

Двете се разсмяха. Мъже не липсваха. Скоро и двете получиха покани за танц и не отказаха. Когато вече умората се промъкна в крайниците им двете отново седнаха на бара. Беше скучно някак си днес. Свалячите около тях сякаш бяха правени от един калъп. Криста(това бе истинското и име) я заболя устата да се усмихва на тъпите свалки. И вече всъщност не искаше нищо освен да се прибере. Самата тя не знаеше какво я задържаше тук. В главата и проблесна образа на душещите я космати ръце и това я подсети. Тръсна глава. Всичко друго бе за предпочитане в съня. Докторите нямаха обяснение за за него, предполагаха, че заради болестта се задушава и мозъкът така тълкува сигналите за това за да я разбуди, но „това бе само теория” разбира се. Искърца със зъби, такава отчайваща некомпетентност. Щеше да се зарадва ако ги надживееше всичките,тях, напук. Цялата армия доктори. Погледът и се рееше над главите на танцуващите в дискотеката и тя се замисли за днешната поръчка.

- Извинете, имате нужда от инструкции предполагам?

Стреснато се обърна. Беше сладура в началото на вечерта. Тя се разсмя. Изведнъж и стана толкова леко. Мъжът я огледа стрестнато.

- Нещо сбърках ли?

- Не не напротив, това е най-оригиналната свалка, която чувам днес. Вече водите по точки.

- Моля? Аз просто исках да....

- Няма проблем, да вървим.

Бе се уморила имаше нужда от малко топлина, ако пък била и само за вечер.

- Но аз не исках да...

- Какво не ме харесвате ли?

Този път той наистина се притесни.

- Напротив, даже много, по красива жена не съм виждал, просто исках да ви кажа...

- Какво? Да вървим?

- Ами...добре.

Явно колебанието му се бе разсеяло. Обади се на Кери и тя и се усмихна укоражаващо.

- Имате ли кола?

- О да аз се казвам, Йордан между впрочем.

- Викайте ми Крис, това стига нали?

- Предполагам, а къде отиваме?

Тя се разсмя сети се един майтап от един сериал и каза:

- Да търсим Немо.

- А той загубил ли се е?

Тя избухна в смях отново. Почувства се изпразнена от притеснения. Този мъж бе толкова невинен, че просто не можеше да повярва. Тя го притегли към себе си и го целуна. Изненадан, той не и отвърна, но след като тя не се отдръпна той облиза устните и с език . След това ги засмука леко включвайки се с пълна страст. Тя задъхана се отдръпна. Усети сладка болка в гърдите си, която бавно заъплзя по тялото и достигайки до бедрата и и по-надолу.

- Умееш го, явно можеш да даваш инструкции.

- А във връзка с това аз...

Тя затули устата му с ръка:

- Не разваляй момента, да вървим.

Стигнаха у тях след пет минути.

След като отключи той отново проговори:

- Все пак трябва да ви кажа...

- Няма нужда от казване на нещо.

Нещата се прехвърлиха в спалнята. Тя се освободи пред него от роклята си с един замах сваляйки презрамките. Застана пред него гола голеничка. Той я огледа бавно сякаш преценяваше нещо и се приближи до нея. Целуна я по вратът бавно сякаш отпиваше питие. Бавно продължи. Тя затвори очи. Целувките му сякаш я прогаряха от удоволствие. Той уцелваше безспогрешно любимите и места насочваше се надолу и надолу. Прекъсна за момент, но преди да отвори очи той продължи. Сексът бе невероятен. Бе толкова нежен, че просто не можеше да повярва. Чак съжаляваше, че няма да го види отново. А вътре в нея се събуждаше нещо, което искаше да го има отново и отново. Тя обаче знаеше, че това нямаше как да стане. Сутринта за първи път се събуди без сънят с душенето, той сякаш си бе отишъл и тя усещаше, че нямаше да се появи отново. Растърка очи и се огледа. Напръви си сутрешният ритуал. Запали цигара и се насочи към компютъра там забеляза, че имаше папка с документи с лепящо лисче върху нея. „Много съжалявам, но трябваше да тръгна, а това са инструкциите за курса по йога. Наистина не ви свалях, но пък съм радостен от това, което се случи. Вие бяхте прекрасна. Не беше за една нощ, ако зависи от мен ето телефонът ми.” Тя го погледна и смачка лисчето. Понечи да го хвърли, но нещо в нея, я накара да спре. Изглади смачканото лисче и го пъхна в шскафчето. Животът и продължи по обичайният начин. Направи проекта за курса по йога. Макар в него да имаше странни моменти, като изцеляване и прочее неща. Не вярваше отдавна в тях, защото вече знаеше кога ще настъпи смъртта и. Животът продължаваше, но нещо в нея се бе променило. Нещо не и се искаше повече секс с други мъже. Обаче продължи да флиртува и да се забавлява всяка нощ. Сега обаче това и се струваше вече като задължение и някак си истъркано. Няколко пъти и се искаше да му звънне, но не го направи. Месеца изтичаше и тя се подготвяше за специалните дни в месеца, бе закупила и допълнително трева. Месечният цикъл бе адски болезнен. По времето на него и се искаше да умре. Буквално. Денят дойде и отмина. Следващият също и по-следващият. Тогава тя се замисли за най-абсурдното нещо. Бременна ли беше?  След него бе преспала с няколко мъже, но те ползваха презервативи а този бе толкова наивен и неподготвен. Едва ли. Още една седмица отмина. А цикълът не идваше. Оттдаде го на болестта вероятно бе разбъркала хормоните и или нещо подобно. Продължи да живее живота си.

Днес свърши бързо и се обади на Кери.

- Искаш ли да излезем?

- Толкова рано?

- Ами свърших рано.

- Добре само да питам шефа, че е една 3 часа след обяд.

Излязоха на кафе. Седяха и бъбреха когато Кери спомена Йордан.

- Какво за него?

- Обади ли му се?

- Пробвах няколко пъти, но се спрях. Кери не ми трябва наистина не искам някой да страда заради мен.

- На теб ти пука за него?-усмихна се дяволито тя.

- Моля те.

Тя се намръщи и понечи да отпие от кафето. Усети гадене и бързо се затича в тоалетната. Повърна няколко пъти. И изтощена се отпусна на пода в тоалетната. След малко Кери дойде.

- Какво има?

- Драйфах.

- Защо? Ами нещо в миризмата на кафето не бе както трябва.

- Така ли? Аз го помирисах нищо му няма.

Двете се замислиха. Очите на Кери светнаха:

- Трябва да се обадиш на Йордан.

- Защо?.-измъчено я погледна Кристин.

- Не се ли сещаш? Бременна си.

- Няма начин.

- Отиваме на лекар сега.

Отидоха. Кристин бе изстръпнала. Дете в нейното състояние а кой ще се грижи за него? Ами тя щеше да умре преди да изстекат деветте месеца. Господи!

- Не се притеснявай, аз ще го отгледам като мое.

- Благодаря Кери, но аз няма да доживея да го видя родено, знаеш срока даден ми от лекарите.

Лицето на Кери помръкна, но тя кимна и я потупа окуражително.

Докторката я прегледа внимателно.

- Трябва да ви се направят някои изследвания, но едно е сигурно вие навлизате във вторият месец от бременността си. Датата на термина ви е....

Кристин изсключи. Датата съвпадаше с времето, когато беше с Йордан. Припадна. Последната и мисъл бе за него. Как да му каже? Тя бе бременна от него и болна с левкимия. Не можеше да му го причини, по-добре беше да не знае. Чу гласове.

- Нормално е, не се притеснявайте в този момент телото...

Докторката обясняваше нещо на Кери.

- А вие се събудихте можете ли да ходите?

- Мисля, че да.

- Ето отидете тук да ви направят изследванията.

Кристин кимна. Двете потеглиха към лабораторията. Изслеванията щяха да са готови след две седмици. През това време се чудеше в какво в какво бе попаднала, това беше кошмар. Усещаше пробуждането на майчинският инстинкт, но как да оцелее с това? То дори нямаше да се роди. Инстинктивно започнаха да се срещат само в тях. За да пазят бебето по настояване на Кери. Резултатите излезнаха.

- Имате лека анемия, трябва да пиете желязо. Ще ви изпиша. Трябва да спрете тревата макар, че не изглеждате пристрастена. Всъщност защо я взимате?

- Ами аз имам левкимия.

- Това го няма в резултатите а трябваше да излезе.

Кристин втрещено я изгледа. Докторката я гледаше леко осъдително. Тя извади механично картата си, която доказваше това.

- Ами какво да ви кажа, спрете тревата, нямате нужда от нея.

Докторката сякаш наизуст каза тези думи и тя бе шокирана. На Кристин и оставаше едно, вдигна телефона и набра Йордан.

- Ало?

- Трябва да се видим.-каза му къде се намира.

Кристин втренчено гледаше нагоре в небето. За първи път тя имаше бъдеще, неизвестно, непредначертано. Отпусна се на пейката пред болницата и заплака. Сълзите и отмиваха месеците на болка и страдание от нея. И тогава се сети, тази организация, не бе ли свързана с лечение? Щеше да им напише безплатен проект, заслужиха си го. Мислите и се защураха щастливи напред в бъдещето и, което нямаше скоро да свърши. Дори не усещаше прегръдката на Кери.

Много ми хареса финала на разказа.Поздрави!:)))

Абсолютно си права, но помага да се справиш с болките от левкимията, проучих въпроса, обаче винаги има и други начини, защото вярвам в чудотворни изцеления!

страхотно! чете се на един дъх!

Благодаря ти, удоволствието е мое!:)