Извади запалката и щракна огънчето опърли цигарата и тя вдъхна тютюна дълбоко. Не бе палила от вчера вечерта, но нямаше как да го направи в къщи. Просто техните щяха да я убият. Подхвърли запалката на приятеля си и той последва примера и. Имаха 20 минутки до първият учебен час. Застанаха на завет до църквата, която беше на гърба на училището. Снегът валеше и явно нямаше идея как да спре. Поне вятърът не духаше там. Мълчаха и пушеха. Спомни си, когато запали първата цигара, беше преди близо година. Беше се закашляла и дори повърнала, но въпреки това не се отказа и сега не можеше без една цигара сутрин по една през междучасията и две преди да се прибере. Беше и като навик.

- Ники чу ли?

- Какво?-отвърна тя изстръгната внезапно от спомените.

- Казвам, чу ли че Емил и Еми се разделили.

- Кой ти каза?

- Ами Калин, той го чул от Ралица, а тя...

- Стига толкова, няма нужда да ми изреждаш веригата а и кво от тва?

- Ами сега тя е отворена, свободна.

- Аха ясно, нямаш шанс, тя не обича пушачи, направо не знам как е една от готините, чувал съм обаче че я бива много във-тя изду бузата с езика си.

- Престани, веднага грозно е.-Жоро млъкна рязко.

Ники, го изгледа и видя, че е сърдит.

- Айде стига де, няма да се караме заради тая.

Той завъртя отрицателно глава. Ники изпуфтя примирително и каза:

- Добре де извинявам се.

Жоро беше прекалено морален, чак не можеше да разбере защо е така. Всички, говореха за това без проблем само той правеше изключение. А доколкото тя знаеше май още беше и девствен. За разлика от нея. Усмихна се на мисълта си. Обаче беше страхотен приятел и за това не искаше да се кара с него. Беше едиственият, който я изслушваше, без да  поиска нещо в замяна като свирка или дори секс. Всъщност тя не се даваше лесно, но това бе друга тема. Отметна перчема си и му се усмихна със специалната си усмивка. Беше и другарчето и за пушене, а това значеше много. Как с толкова морално настроение бе започнал да пуши? Това бе интересен въпрос, щеше да му го зададе някога.

- Прощаваш ли ми пиленце?

- Уффф, добре де, но не говори лошо за нея, става ли?

- Окей, нямам проблем, а мога ли да и направя ЕС ТИ ЕФ Ю.

- Какво?

- Ти не гледаш ли кеч?

Тя му описа хватката за предаване на един известен кечист. Очите му се разшириха.

- Спокойно само се шегувам, добре де.

Той се усмихна и погледна часовника и. Закъсняваха с пет минути.

- Да тръгваме.

Влязоха и учителката по география ги изгледа над очилата си.

- Г-жице Великова, защо закъсняхте?

- Ами нали се сещата, имам месечен, абе сещата се нали?-тя срамежливо изгледа г-жата.

- А г-н Николов, ви помогна да си смените превръзката може би?

В класа се чуха приглушени хихикания. Тя изгледа строго останалите ученици и те веднага млъкнаха.

- Не просто аз...

Ники млъкна, мразеше тази учителка, никога не успяваше да я излъже и тя винаги я хващаше.

- Сядайте, още не бях започнала, за това няма да ви дам отсъствие, но внимавайте, наблюдавам ви.

„Какво да не си Биг Систър?”-помисли си тя, но отговори:

- Да г-жо.

Седнаха. От класът ги гледаха насмешливо с изключение на Ема. Тя сякаш им съчувстваше. Всички знаеха, че са приятели и пушат заедно, но това нямаше значение. Нещо странно имаше в това момиче. Беше като извадена от коицата на тийн айдъл списание а имаше скруполи, който по принцип не се толерираха. Какво не и беше наред? Тя се съсредоточи в урока. В междучасието отидоха в тоалетната за по една цигара.

- Тя те гледаше.

- Коя?

- Ема.

- Всички ни гледаха-отвърна Жоро.

- Да но тя те гледаше не с насмешка.

- Бъзикаш се.

- Странно, но не.

Забравиха въпроса и след края на часовете отидоха на любимото си място зад църквата. След половин час Жоро се сбогува с нея и тръгна. НИки остана за още една цигара. Щракна запалката и се наслади на ефекта и върху цигарата. Обичаше огъня, както и да си играе с него. Пушенето бе като две в едно за нея. Усети леко стипчива миризма и се извърна.

- Здравей чедо, подслоних се тук да ударя една цигара и аз, че в тая виелица няма къде да запалиш цигара а не мога без това.

Жената бе циганка, трудно можеше да се определи възрастта и. Беше облечена с оранжево облекло с полуизстрит надпис. Ники заключи, че бе от чистачките, които почистваха снега, защото с нея имаше метла и лопата. Отдръпна се инстинктивно. Жената се усмихна и лицето и се озари от хиляди бръчици.

- Няма да ти направя нищо чедо и няма да ти преча, само ще изпуша една и тръгвам. Все пак имам работа.

Циганката извади една цигара и драсна клечка. Сякаш вятърът бе чакал само това и се изви внезапно, загасявайки клечката, след, което утихна. Тя запали още една, но действието се повтори. Ники и дожаля и драсна запалката. Жената се приближи и запали. От цигарето се понесе странна миризма. Тя докосна ноздрите и подразни любопитстото на Ники.

- Какво пушите?

- Аз ли?

- Да вие.

- Сама си го правя , рецепта е от баба ми, бог да я благослови.

- Вие на колко сте?-изплъзна се от устните на Ники и тя се засрами. Червенина заля бузите и.

- Няма нищо чедо, на 39 години съм.

Ники я изгледа втрещено. Нямаше начин, тя изглеждаше на поне 60 тодини. Късно се усети да си затвори устата. Циганката се изкашля тежко и пак се усмихна:

- Изплаших ли те дете?

- Не, извинете, не е моя работа, просто...

- Изглеждам по-стара, това ли?

- Ама и вие, не мога да ви спестя нищо.

- Че що да ми спестяваш дете. Аз си го знам и не се заблуждавам. Аз пуша от 10 годишна, нормално е да ми се случи, но пък баба ми е живяла до 101 години тя е пушила към 30 цигари на ден. Е аз пуша малко повече, но това не пречи.-тя отново се изкашля тежко

Ники отново зяпна:

- Гледам, че и ти си почнала рано да пушиш.

Ники бързо изгаси цигарата. Циганката се разсмя и положи ръка на рамото и. Момичето захвърли цигарата и побягна. Уплашена тя се прибра вкъщи. Беше се стреснала не на шега. Обади се на Жоро:

- Имам новина за теб Ники.

- Какво става? Аз също и...

- Нека първо аз.Спирам цигарите.

Това и подейства като студен душ.

- Моля?

- Няма да пуша повече, но ще ти правя компания.

- Няма да е същото.

- Права си, може би и ти трябва да...

Тя прекъсна телефона и го изключи. От очите и бликнаха сълзи, тая кучка Ема и тая тъпа циганка. Отвори кутията си с обикновени леки цигари. Извади една и я огледа.  Филтърът все едно и се усмихна подканящо. Завъртя глава и накъса цигарата. Беше растроена. Жоро спираше цигарите заради една малка пачавра, а тя щеше да остане сама и сбърчкана като оная циганка, сигурно и ще работи като чистачка на улиците като нея. Ники заспа хлипайки. И тогава засънува. Пушеше сама както обикновено напоследък. Жоро мина покрай нея под ръка с онази тъпа крава и я изгледа осъдително а Ема я изгледа съжалително. Това я нарани и тя им извърна гръб. До нея седеше циганката.

- Чедо ето те пак, що ми избяга, ела запали от моята цигара.

Ники запали и погълна дима. Той сякаш опари дробовете и. Тя се задави за въздух. Сгърчи се на земята и продължи да се задъхва протягайки ръка за помощ. Циганката запали една цигара с запалката на Ники и издуха димът в лицето и. Погледа нагоре, бе заобиколена от всичките си приятели и те духаха същия дим в лицето и. Тя извика и се събуди. Извади кутията с зигарите и извади остатъка от тях. Хвърли ги навън на снега. Докато наблюдаваше  как снега ги затрупва тя почувства странна лекота в гърдите си.

Три часа по рано, циганката изгледа отдалечаването на Ники и когато тя изчезна зад ъгъла хвана носът си и го дръпна. Циганката се изправи и от нея нямаше следа. Ема се усмихна и пъхна маската в джоба си. Още веднъж бе успяла. А колкото до сладура с нея, нямаше да има нужда да се маскира за да го откаже от цигарите, все пак го харесваше. Само трябваще да му се обади. Тя изади телефона си и набра номера на Жоро.

На другият ден Ники погледна през прозореца и погледна там където бе изхвърлила цигарите. На тяхно място имаше голяма купа сняг. Сякаш снега нарочно се бе постарал да ги погребе за винаги или поне до пролетта. Усмихна се и включи джеесема си. Имаше 8 пропуснати обаждания.

- Ники къде си какво става?

- Сега тръгвам, ще се видим ли?

- Не ми се сърдиш вече?-предпазливо я попита той.

- Не, ще ти разправям кат се видим, на нашето място нали?

- Разбира се.-в гласът му се четеше облекчение.

- Чакай да те питам, ти защо започна да пушиш?

- Ами заради теб, за приятелска подкрепа.

- Страхотен приятел си, благодаря ти, между другото и аз спирам цигарите.

- Защо?

- Ще ти разправям на нащо място.

Излезе навън и се огледа. Снегът продължаваше да вали, но сякаш за първи път тя видя красотата в снежинките. Едва ли причината бе в цигарите, просто сега не мислеше за тях. Спомена за тях я накара да си помисли за една последна, но тя отхвърли идеята и забърза да хване автобуса.