Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
14.01.2010 16:42 - Голема Дилема
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 3605 Коментари: 8 Гласове:
9

Последна промяна: 02.02.2010 18:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

-Голема дилема.

Харесваше му звученето на двете думи заедно, но не му харесваше причината за тях. Защо трябваше да става така? И то за някакви си глупости? Женски работи. То дали са приятелки или не нямаше значение. Пак щяха да намерят да се сдърпат за нещо. Я на коя джеесема е хубав и с повече екстри. Я на коя бижуто, обицата на пъпа или езика...Мммм... харесваше обицата на езика и. Правеше я палава когато се натискаха. Сякаш тая обица я променяше. Отдели още минута въху фантазията и после се съсредоточи върху проблема. За какво им беше? Какво толкова деляха? Нали бяха приятелки? А дали още бяха? Превъртя мисълта си преди три часа. Тя дойде при него разплакана и му каза ...

- Ммммилооооооо, тая п...ка Вася ми удари шамар пред всички.

- За какво?-се изплъзна от езика му и веднага съжали за въпроса. Онази и направила забележка, че не се обличала подобаващо и нещо свързано с обицата и. Просто защото явно някой друг я подкокоросал. Абе пълна простотия, самият той не разбра за какво става дума. После нещата излезли извън контрол като гаджето му я напсувала на майка и я пратила при онези които я подкокоросвали а именно на май...та си. Тогава онази и казала че и го казва защото са приятелки и я зашлевила ама с опакото пращайки я на земята. След което я изгледала презрително и си тръгнала. А останалите и се поддигравали. Абе простотия отвсякъде. Каране за глупости. А тя сега очакваше от него да направи нещо? И какво да направи? Да ходи да я набие? Но тя е момиче. Не можеше да докосне момиче по друг начин освен нежен. А към онази не можеше да е нежен.

- Голема дилема.-прошепна отново.Главата му се опитваше да намери разрешение пръскайки се по шевовете. В момента определено използваше повече от пет процента от мозъка си но полза никаква. Огледа се. Всички дремеха по един или друг начин. Бяха им дали да решават някаква гадна задача. Можеше да я реши за минутка. Не беше трудно. Обаче не можеше да става по същия начин с хората. Де да можеше. Ако тя станеше момче тогава беше друго. Нямаше да му мигне окото.  На съседният чин Дани го гледаше тъжно и с обидена физиономия. Слухът се бе разнесъл в училището и вече се подсмихваха зад гърба и а и не само там. Открито и се смееха. Естествено не когато той бе наблизо. Е не всички. Не беше побойник. Случвало се бе да се сбие няколко пъти и то само когато нямаше избор. Никога не бе губил битка, защото винаги решаваше въпроса бързо с два удара. Един в корема и един в челюста. Не обичаше да се бие. Тези два три случая обаче му усигуриха спокойствие и вече никой не го наричаше зубър в лицето.

- Ученици довършвайте решението и оставете листовете от дясно.

Въздъхна. Надраска отговора. Надраска го още веднъж и го даде на Гери. Тя леко се усмихна и написа името си. Не беше контролно, но бе хубаво да го приемат така. Понякога си мислеше, че се е хванала с него заради това че го биваше с ученето. Но после отхвърляше тази идея. Имаше много неща, които доказваха противното. Но тази дилема. Въздъхна отново:

- Какво има Робърт, не успя ли да се справиш?

Погледна госпожата и и подаде листа си.

Тя кимна и продължи нататък.

„Госпожо тази задача беше лесна, ако знаете какво ми е на главата”. Не знаеше дали е влюбен. Обаче топлото чувство което напираше в корема му като видеше Гери като срешнеше погледа и ...Не знаеше, но все пак...Абе нямаше и много значение все пак бе само на 16 години. Не трябваше да задълбава. Мозъкът му бе настроен на практична вълна. Макар, че когато бе с нея тази вълна се превръщаше в цунами от чувства. Усмихна се. Повечето от съучениците му не знаеха какво означава цунами. Опитваше се да се впише, но това някак си не бе за него. Да е тайнствен единак му харесваше повече. А и тая идиотка, защо бе решила да се прави на интересна? Бе проучил нещата. Оказа се че приятелката и движеше и с банда руси барбита, които си въобразяваха, че са центъра на училището. Тъпи кретенки, мозъкат им имаше толкова гънки, колкото и косата им. Те обичаха да налагат модните тенденции и идеите за готино и не и винаги тормозеха различните. Гери ги игнорираше като лански сняг и това не им харесваше. Приятелката на Гери лесно се влияеше. Останалото той сглоби сам. И какво от това? Звънеца иззвъня. Всички бавно се заизнизваха към изхода. Предстоеше час по химия и никой не бързаше за него. Видя две момчета да се подсмихват зад Гери и той кръвнишки ги изгледа. И двамата смениха държанието си с незаинтересовано. Единият го познаваше. Беше го удрял веднъж. Другият обаче не беше от класът им. Бяха в коридора сигурно бе от друг клас. Физиономията му ....абе  беше му позната от някъде. Ама от къде. Настигна Гери и кимна към оня с познатата физиономия.

- Знаеш ли го този?

- Тоя е гаджето на оная...-думата бе твърде брутална и се отнасяше за приятелката и.

- Верно?

- Аха, верно.-тя нанърти та всяка една буква и продължи.-

- И ти гадже ли си ми или не? Няма ли да направиш нещо?

В главата на Робърт се загнезди план, дали щеше да реши проблема.

- Тоя е бивше гадже на оная русата Милена и движи в компанията на русите пачаври. Тая е виновна знам аз само да я...

Усмихна се. В нея имаше нещо старомодно. В Гери де. Изразяваше се някак изискано дори когато псуваше. Това бе един от чаровните и плюсове.

- Остави на мен ще се оправя.-насочи се към момчето.

- Ама чакай той е по-голям от тебе с една година.

- Така ли?

Робърт се усмихна и целуна Гери бавно облизвайки обецата на езика и. След това се извърна и твърдо и решително се отправи към онзи.

- Ей, ти ли си гаджето на Вася?

- Да вася е мое гадже.-отвърна предизвикателно той.

- И как се зовеш?

- Ъ?

Боже тоя бе и тъп на всичкото отгоре.

- Как ти вика майка ти?

- Николай, ама ти кво, бъзикаш ли ме?

- Ей някой да му даде шоколадче, той схвана. Що не държиш гаджето си на каишка?

Робърт мислеше да каже „кучка”, но нещо в него го спря, не можеше да удари жена дори с думи.

- Що ти твойта държиш ли я?

Тоя си го просеше.

-Ела да се разберем навън става ли?

- Ама разбира се.

Тълпата се насочи към игрището навън.

Битката се разви бързо. Николай замахна и Робърт с лекота избегна удара отправен му от него.Протегна се и го фрасна в корема правейки любимото си движение, но този път уцели по нагоре. Николай се строполи с невярващ поглед. Робърт се огледа.

- Писна ми от глупости. Абе хора как може да се влияете толкова лесно. -той потърси с поглед Вася. Там беше криеше се зад един неин съученик.

- Видя ли до какво доведе това?

Тя кимна. Приближи се плахо и помогна на гаджето си да се изправи. От устата му капеше малко кръв.

- Има ли счупен зъб?

Онзи поклати глава. Това беше добре, не искаше да го прави.

- Не искам да го правя отново разбирате ли. Следващият път ако решиш да се правиш на модна полиция, помисли си, дали модата или приятелството е по-важно?

Вася кимна и се приближи до Гери.

- Извинявай, нещо ми стана.

Гери кимна макар и със забавяне.

Робърт въздъхна с облекчение. Надяваше се само да не му се наложе да го прави пък. Обаче нали я обичаше. Ето призна го пред себе си. А сега какво щеше да прави? Дали да и го каже? Замисли се...дали пак би го направил за нея. И веднага си отговори положително. За пореден път се убеждаваше, че  математиката е далеч по лесна от живота. А дали наистина бе така, ами ако опростеше нещата?

- Ела Гери трябва да ти споделя нещо. Нещо ми искрастализира.

- Така ли?-хитро го изгледа тя.

- Установих че изпитвам нещо много странно към теб.

- И какво е то?

Тук завесата пада.
Разказа е базиран на действителен случай от днешната преса вестник 24 часа!





Тагове:   математика,   дилема,


Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. miaa - Fenris,
14.01.2010 17:41
Хареса ми, стилът също!Поздрави и усмивки!
цитирай
2. jujetka - :)
14.01.2010 22:54
Още чакам книжка :D Може рядко да драскам, но чета прилежно всичко :) А ти трябва по-честичко да пишеш!
цитирай
3. fenris - Хареса ми, стилът също!Поздрави и ...
15.01.2010 06:55
miaa написа:
Хареса ми, стилът също!Поздрави и усмивки!

Благодаря ти!
Често в живота можем да намерим много интересни случаи и теми!:)
цитирай
4. fenris - Още чакам книжка :D Може рядко да ...
15.01.2010 06:55
jujetka написа:
Още чакам книжка :D Може рядко да драскам, но чета прилежно всичко :) А ти трябва по-честичко да пишеш!

Благодаря ти, абе старая се, просто напоследък, нямам много възможност! НО се старая!:)
цитирай
5. zabravankova - Тъжна реалност...
16.01.2010 09:44
Боят не оправя нещата. Много сладникаво ми прозвуча. Тоя набит, оня разсърден, а на финала двете девойки едва ли не се сдобряват сякаш нищо не е било.
В наши дни хората трябва да умеят да водят словесни битки и да ги печелят!
Пожелавам Ви хубав ден!:)
цитирай
6. fenris - zabravankova
18.01.2010 09:20
Ами всъщност както писах най-отдолу, случаят е истински, аз само поукрасих нещата!:)
цитирай
7. zemela - Тийнейджърска им работа. Забър...
20.01.2010 16:44
Тийнейджърска им работа. Забъркват каши, а после плачат на друг да ги оправя:)
цитирай
8. fenris - Тийнейджърска им работа. Забър...
21.01.2010 08:27
zemela написа:
Тийнейджърска им работа. Забъркват каши, а после плачат на друг да ги оправя:)

Ми така е!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834351
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!