2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Наближаваха празници и душевното ми равновесие бе сериозно разклатено. Замислих се ама сериозно се замислих, защо беше празника изобщо за да освежим икономиката ни или за да се прекараме приятно. Да последното не бе грешно изписано. Седя си и гледам през прозореца. В обедна почивка съм и нямах настроение за нищо. Просто тъпо гледах как дъжда капе досадно и мокри прозорците. Един гълъб кацна на перваза. Отръска се изгледа ме подозрително, сякаш си падах по гълъбово месо и хвръкна. Изпитах лека завис към него. Можеше да прави каквото си поиска а аз трябваше да купувам подаръци, да търся намаления, да се мъча да угодя на цяла сурия приятели и роднини с подаръци. Досадно за мен и самоубийствено за портфейла ми. По коледа единственото чудо, което ставаше беше мистериозното изчезване на парите от портфейла ми. А по телевизията ни умоляват да подарим Коледа на тези или онези деца а на мен кой ще я подари. Защото след всяка Коледа и Нова година аз имах сериозна нужда от психоаналитик, но не можех да си го позволя. Да ви разкажа за най-новия лаф на улицата „Бате, дай пет лева за да подаря нещо увабко на детето за Коледа и то има право нали?”. Ужасно е. Не съм много добре настроен нали? Ами не съм. Телефонът иззвъня. Погледнах часовника си. Още бях в почивка. Въздъхнах примирено и вдъгнах телефона.
- Отдел връзки с клиенти Игнатов на телефона.
- Аз…просто…ами по-добре да затворя.
- Ами както желаете.-отговорих и сложих слушалката на вилката.
Телефонът веднага иззвъня отново.
Повторих мантрата си. Беше задължителна. Напоследък ни се обаждаха за да ни проверят дали я съблюдаваме.
- Ами…може би …все пак…ако е удобно…бих искал…ако не ви притеснявам…
Не предполагах, че в едно изречение могат да се съберат толкова много сходни по значение изрази. Това ме накара да се усмихна. Жената бе притеснена и то повече от мен.
- Кажете мадам, как да ви помогна.
- Ами не съм сигурен, че е за вас…все пак…ако сте търпелив … и нямате друга работа и …
- В обедна почивка съм мадам и …
- Леле… колко съм нетактична…прекъснах ви почивката…сигурно сте уморен…а аз ви занимавам с глупости…и ви крада от ценното време за почивка и…
Малко се ядосах, тази жена нямаше ли да премине към въпроса? Най-сетне?
- …и може …да се обадя след половин час…ъъъъ…удобно ли е?
- Да разбира се.
Тя затвори и аз се отпуснах на облегалката на стола. Имаше десетина дни и аз още не бях организирал нищо , не бях закупил нищо. Сигурно се надявах Коледа да се размине. Изпълних се с надежда, когато православната ни църква се опита да я премести, но надеждите ми не се оправдаха. Имах нужда от чудо за да повярма в тая Коледа. За какво бе създадена изобщо?
В офиса имах телевизор. Пуснах го. От екрана някакъв дарвеняк ме убеждаваше как от някакви матраци ми правят подарък от 10%, превключих. От там някакав дебела лелка ме убеждаваше да си купя препарат за пералня като за подарък получавам омекотител с мирис на шипка и мед примерно. Всички си умираха да ми казват как да похарча парите си и то все едно ми правят услуга. Идваше ми да се разкрещя, че аз решавам, но кой щеше да ми повярва? На третия канал някакъв ме убеждаваше, че най-добрият подарък за семейството е лаптоп. А за какво ми е аджеба лаптоп като нямам семейство? И ако имам пак за какво ми е по-дяволите? Изключих телевизора писна ми от празноглави глупачки и глупаци(Хомус Рекламикус Дебилус) дето знаеха повече от мен. Да празниците не бяха за мен. Исках да избягам някъде и да се скрия. Телефонът иззвъня.
- Пак съм аз...ъъъ...удобно ли е?
- Разбира се мадам.-въздъхнах.
- Тежко ли ви е?
- Моля?
- Проблем ли имате...ако е така аз...
- Мадам, мадам, работата ми е свързана с вас и вашите желания, за това нека си свърша работата нали?
- Но, ако ви...
- Не ме притеснявате, кажете за какво става дума и дали мога да помогна?
- Добре, ами ето какво. Преди три ден си купих от вас едно плазмено телевизорче от онези с промоцията.
Сещах се за какво говори. Цената бе намалена с 40% според рекламата. Не че в действителност бе така, но както и да е.
- Да?
- Ами донесоха ми го в къщи.
- Да?
- И на другия ден като се върнах от работа го нямаше.
Замълчах изненадан.
- Ей там ли сте?
- Да госпожо.
- Ами можете ли да ми помогнете?
- Как точно очаквате да ви помогна?
- Ами аз съм сама жена и единственият ми приятел от няколко месеца е телевизора. Признавам си го. А по празниците нямам къде да отида, особенно в това ми състояние. А стария си телевизор си го дадох за да ми дадете намаление от още 12%.
Сетих се за какво говори.
- Обърнахте ли се към полицията?
- Казаха ми че нямат време да разследват.
- А аз имам така ли?
- Господи извинете ме, вие сте прав разбира се, аз ще се оправя някак си, не се притеснявайте, просто се чудех...
- Какво?
- Дали нещо не можете да направите?
- Кой ви е любимият сериал?
- От местопрестъплението, защо?
- Разбирам. Госпожо, аз не съм Корейшо Кейн или Мак от Ню Йорк.
- Просто не знам какво ще правя. Оставам сама а какво ще правя. Всичките ми приятели и роднини са извън града. Освен това къде ще ходя а като нямам телевизор направо ще полудея а живея на 8-я етаж.
Само това оставаше, да се самоубива.
- Застрахован ли е телевизора?
- Не.
- Не виждам какво мога да направя?
- Елате не съм докосвала нищо, може да ви хрумне нещо.
Какво пък, имах право да излизам от офиса по сигнал на клиент. Обадих се на шефа и хванах такси. След десет минути бях пред прага и. Вратата не бе разбита. Позвъних. От вътре се чу тропане и кратко измяукване.
- Гаргамел, внимавай къде се вреш.
Жената имаше и котка. Супер сигурно миришеше ужасно. Абе късметлия си бях аз. Обаче нали са празници айде от мен да мине така или иначе бях прецакан.
Отвори ми девойка на не повече от двадесет и пет години. Носеше очила. Очите и бяха живи и интригуващи. Не знам защо, просто такива ги видях.
- Аз съм Кристена.
- Аз Августин мадам. Не мисля, че мога да ви помогна.
- Все пак заповядайте. Отдавна никой не е идвал тук.
Седнахме в хола тя бе приготвила чай от шипки имаше и мед. Усмихнах се, спомняйки си за рекламата.
- Къде стоеше телевизора.
Тя посочи.
- Къде е кашона от него?
- Няма го.
- Така ли?
Това бе странно, определно.
- Изчакайте малко.
Обадих се по телефона. В отдел продажби потвърдиха, че и е продаден телевизор с 52 процента намаление. Значи, дамата не си измисляше.
- Някой друг има ли ключ от стаята ви?
Това, което аз работех ми даваше възможност да науча много за хората и можех да преценя кой лъже и кой не.
- Ами...не ...поне не мисля ...и...
- Мадам, ако ме лъжете няма как да ви помогна.
Очите и издаваха лек страх.
- Бившият ми приятел има, но той едва ли...
- Ще се изненадате какво може и какво не мадам.
- Наричайте ме Кристи.
- Добре Кристи.
- Ами само той има освен мен.
- Кога се разделихте?
- Преди два месеца.
- През това време идвал ли е тук?
- Да да си вземе някои неща, които бе оставил.
- Това проблем ли беше за вас?
- Не защо?
- Защо се разделихте?
- Не бе искрен с мен.
Телефонът ми завибрира нервно като ядосан плъх в капан.
- Да?
- Игнатов?
- Да шефе?
- Какво правиш?
Обясних му с няколко думи за какво става дума.
- Чакай да видя, дали разбрах правилно. Правиш се на полицай?
- Общо взето...
- Не ти плащам за това.
- Ще намеря телевизора шефе, имам заподозрян.
- Вярно? Ако го направиш, имаш от мен коледен бонус.
- Шегуваш се.
- Не се шегувам, но ако не го намериш гърмиш и си вън.
Телефонът забуча. Шефът бе затворил. Отвратително.
- Имаш ли му адреса?
Тя кимна. Обадих се на един приятел. Винаги бе готов за приключение а и бе едър над два метра. Зъпитехме се към бившото и гадже.
- Ама аз не мисля, че той би го направил.
От телевизора не бе останало нищо, дори гаранцията. От полицията не бяха открили отпечатъци, но и да откриеха какво? Той бе живял там близо година поне според това, което тя каза. Наближихме входа и аз смигнах на приятеля ми. Той кимна и позвъни на посоченият от момичето звънец. От прозореца се показа разчорлена глава, после се скри. Търпеливо зачакахме. Чу се бръмчене.
- Какво желаете?
- Ами вие печелите от томболата на ВИК, носим ви наградата. Телевизор плазмен.
- Така ли ама аз вече...-и млъкна. Чуха се стъпки и той се зададе откъм коридора.
- Не мога да повярм.
- Той е модел .-аз изредих спецификациите. Бяха същите като на изчезналия от апартамента на клиентката.
- Стига бе имам същия.
Вече бях проверил колко телевизора са продадени предварително и нямаше нито един продаден в неговият район.
- Ами може ли да влезем за да ви връчим разписката срещу която ще го получите, ако искате може да го подарите.
- Разбира се.
Влязохме. Кристи бе останала в колата разбира се. Аз бях включил камера който заснемаше всичко. Когато влязох и се исправих срещу телевизора телефонът ми иззвъня.
- Това е моят телевизор. Има малко ухлузване точно където е изписана марката му. Погледнах и наистина имаше такова. Цирка приключваше.
- Този телевизор не е ваш.
Той ме зяпна. Приближих се и погледнах фабричният номер, беше на новата ми позната както ми го дадоха колегите.
- Ти луд ли си бе?
- Погрижи се.
Моят приятел застана срещу него.
- Много поздрави от Криси.
Пребледня и се изчерви. Отказа се от съпротива и седна на канапето. Вдигнах телефона и се обадих в полицията. Това обаче отново го активира. Той скочи и се хвърли към мен. Моят приятел само това чакаше. Хвана му ръката извъртя я и го хвана в мъртва хватка. Онзи се заизвива силно. Тва накара приятеля ми да се поизпоти, но ми кимна да продължа. След десет минути полицаите бяха тук. Решиха да оставят телевизора на клиентката ми. Щяха да го приберат за няколко дни и да го пуснат. Естествено той върна ключа от апартамента. Все пак по Коледа ставаха чудеса май. Шефа си изпълни обещанието. Получих премия и правото да сформирам нов екип за нов отдел Специални услуги за клиенти, което не бяха свързани със сервиз и естествено се заплащаха допълнително. А Коледа? Коледа я искарах пред телевизора, но познайте с кого? Не познахте. С котарака Гаргамел, разбира се.
Благодаря ти!
Коледа е за да стават чудеса, а ако ние ги сътворяваме, какво по-хубаво нали?
Браво, това е усновната идея, ние сме магьсноците а не Хари Потър например!:)
И честит първи сняг!:)))
И честит първи сняг!:)))
И той заваля точно на рожденият ми ден!:)
Благодаря!
Благодаря ти!:)
Понякога става и с тях, но за назидание!:)
Весела и късметлийска и на теб!:)
Късметлийска и здрава и на теб приятел!