Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
03.11.2009 16:43 - Просто спам
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 3610 Коментари: 10 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Спам. Знаете какво е нали? Онова досадно червейче, което се промъква през порите на пощата ти и успява да пробие всяка защита независимо от всичко за да ти предложи нещо.Обикновено са виагра, искуствени секс играчки, съпруги по интернет, онлайн покер и други подобни простотии. Обикновено е секс или хазарт. Понякога може да е от приятел или познат със суеверни наклонности. А писмото обикновено е много сладко, но завършва с „…ако не изпратиш това на 37 човека ще умре на кучето ти баба му.” Схванахте нали? Е аз всеки ден си трия пощата от такива боклуци, въпреки, че тя претендира за най-добрата защита от спам.

Обичайният ми ден на работа започва с преглеждане на коренспонденция. Защото работата ми е свързана със правене на справки. Маркирах едно съобщение като спам. Предлагаше ми виагра. Аз съм жена все пак и то млада, за какво ми е? Не мислям да си сменям пола. Комфортно ми е. Отговорих на няколко спешни поръчки и стигнах до поредният спам. Понякога чрез спам можеш да си вкараш и троянски кон. Имаме добра защита, но въпреки това в службата ни съветват да не отваряме писма от непринадлежащи към пощата ни и оторизирани дилъри. Обаче аз съм любопитна и понякога зачитам без да отварям. Днес обаче… Имаше останало едно последно писмо бе оцветено в червено, като възможен спам. Интересното беше, че абонатът на пощенската кутия бе с реално име и айпи, поне на пръв поглед. Замислих се. Мейлът идваше от Пух_Джеров@mail.com. Бях го маркирала за отбелязване като спам, но нещо ме спря да го изхвърля в кошчето. Може би заглавието на съобщението?

Ако искаш да напишеш нещо красиво на някой, но не ти достига нещо мъничко да го завършиш, не си сигурен дали ще се хареса, влез и се регистрирай тук, помоща ни е гарантирана и на 100% успешна.

В изреченията имаше някаква наивност, която не личеше при обикновените спамерски писма. Потърсих нещо свързано с плащане. Нямаше нищо освен линк към сайта. Огледах се. Погледът ми попадна на една метална картина. Беше ми подарък от една приятелка от САЩ. На рамката имаше един джаз музикант, който с едната ръка надуваше тромпета а с другата държеше билярдна топка. Не обикновена а от тези на който можеш да задаваш въпроси. Топката сочеше най-нахално „YES”.

- Ако стане нещо ти си виновна.-изръмжах и се наведох към компютъра, но отново извърнах глава към нея. „maybe”, сякаш ми се подиграваше.

В момента нямаше на кой да пиша, , но реших, че малко забавления, не вредят. Кликнах на линка и зачаках. Експлоръра бавно се въртеше изнервяйки ме допълнително. Накрая страницата започна да се зарежда. Беше мултимедийна продукция. Изпъстрена с буквичките. Най-отгоре пишеше. „Думите са от значение”. А от долу с по-ситен шрифт пишеше:

„Особенно ако са за правилният човек”.

Дали не беше това поредният сай за запознанства? Имаше поле за регистрация:

Име или мейл на получателя:                                            skip(Ако няма такива)

Вид на обяснението:

                                А)Любов

                                Б)Флирт

                                В)Приятелство

                                Г)Не мога да го кажа с две думи

 

Писмото се изпраща от статус:

                                             А)Влюбен

                                             Б)Свободен

                                             В)Приятел

                                             Г)Друго

 

Пулех се в странната страница и се чудех как да постъпя.

Натиснах скип, защото нямах приятел в момента. В останалите натиснах последното. И накрая потвърдих, че приемам условията, които никъде не видях. Една глава на мечо Пух усмихнато ми се завъртя няколко пъти и излезе съобщението:

„Съобщението е изпратено. Благодаря, че зарадвахте някой.”. Загледах се в сайта. Нямаше друго. Чудех се кой ли зарадвах и с какво. Прехвърлих се въру скучната си работа. Към един излязох в заслужена обедна почивка. На телевизора в стола бяха пуснали една осемчасова продукция, която адски ме изнервяше, още повече, че днес ми се налагаше да работя и в събота. Приключих бързо с обяда и погледнах навън. Прелиташе сняг. Пухкави снежинки се стелеха на парцалки, малки и крехки, трупайки се върху полянката от вън. Прииска ми се да се поразходя навън. По инерция потърси с очи Джаз певеца, но той беше в стаята ми. Все още не можех да си обясня как успяваше тази топка да се върти. Обясниха ми, че е на някакъв магнитен принцип, но не го разбрах. Ще изпратя една снежна поръчка на приеталката ми. Да ми прати една зимна картина, по възможност с Гризли, вълци, лосове или благородни елени. Почти си я представих. Излязох от шумната столова, където съпругата на единия от водещите се смееше на собствената си тъпотия. Излязох и обърнах очи на горе. Снегът се стелеше спокойно.Подухваше лек ветрец и свежест на девствен въздух се носеше въпреки минаващата наблизо магистрала. Обичах зимата, особенно снега. Има нещо толкова красиво и естествено в него. Мобилният ми телефон иззвъня предупредително.

„Имате лична поща”. Време беше да се прибирам. Погледнах падащите снежинки и подложих ръка, няколко се споиха и намокриха ръката ми като сълзи. Различни спомени се защураха в главата ми мъчейки се да пробият път. Изтръсках ръката си, извърнах се и се вмъкнах на топло. Влязох си в пощата. Там имаше ново съобщение от Пух. Сигурно ми се обясняваше, че съобщението е доставено или не. Кликнах предпазливо на имейла. Не изписука никакво предупреждение.

Втещих се и замигах на парцали. Челя бях много и различни книги, в които се говореше за силата на словото и особенно любовните писма. Но това беше друго:

„Не ви познавам, може би никога няма да ви видя на живо, но ....

Просто трябва да изразя с думи, това което напира в гърдите ми. Прогаря сърцето ми като нож. А то горкото се разстапя като ледена фигурка, губеща ледената си обвика и показвайки истинската си същност. Туптяща, жива, истинска. Живееща само за вас. Вашите думи докоснаха нещо ,което мислех за мъртво в мен. Да защото само вие успяхте да докоснете тази искрица, да запалите това истинско чувство в мен. Чувствам се вече жив, както никога до сега...”

Колкото и да е странно се изчервих. Да, почувствах се истински поласкана. Вълна на удоволствие ме заля. Чувството на жив и силен оргазъм изпълни умът ми, без да съм докосната от никой. Думите, които се редяха пред очите ми като мъниста бяха толкова силни, толкова пълни със истинска страст и любов, че усещането за завършеност ме изпълни отвсякъде.

„...думите, които ти ми каза, породиха такава вътрешна сила и увереност в мен, че реших да напиша това писмо. Успя да ме върнеш към истинският живот. Моята признателност на Бог за това, че те е създал ще е вечна а ти вече си моят ангел. Ангел извел ме от ада както Орфей изведе Евредика от Хадес. Само, че където той се провали, ти успя. Успя....”

Отдолу имаше „Отговор сега?”.

Бях останала без думи. Вратата зад мен се тръшна леко и това накара металната пластика да извъни леко. Веднага излязох от пощата си съвсем набързо. Обърнах се. Беше шефа. Изстръпнах. Дали бе разбрал, за странното писмо? Беше ми забранено да влизам в други сайтове освен да потърся нещо свързано с работата ми. Когато ме заговори, се успокоих. Искаше, поредната справка, за някаква конкуретна компания. Когато излезе отново си влязох в пощата.

Под „Отговор сега?”, имаше копие на на изпратеното от мен писмо. Е не точно от мен. Определено не го бях писала, но това, което бе написано можеше да разплаче и Шварценегер. Разбирах реакцията, която прозираше в отговора. А дали той я бе написал. Защото писмото му бе бръкнало в душата ми изкарвайки на бял свят всичко хубаво, което бях искала да чуя от предишните си връзки и никога, не бях чула. Всичко, подсъзнателно съхранено в мен. Сякаш този човек ме четеше като интересна книжка. Натиснах на отговор сега. Отново лъснаха полетата за попълване. Този път обаче не скипнах първото поле а написах мейла каменен_дух@мейл.ком.

Отдолу се опитах да натисна Б, но ми даде  съобщение „Вече сте избрали вид на обяснението”. Усмихнах се и натиснах изпрати. Усети някаква странна свобода в себе си. Сякаш в мен се бе пречупила преграда. Бе паднала с гръм и трясък.

Скоро установих, че на ден може да се изпращат само по две писма. Възползвах се максимално. Вече пети ден изпращах писма, които не пишех аз. Не знаех нищо за моят кавалер, нито за този, който изпращаше писмата от негово име. При всяко писмо излизаше ново поле, с малко информация за мен, която се включваше в следващото изпратено писмо. Като например, какво работя, хоби и други подобни. Толкова красиво и лесно беше, че се чувствах окрилена. Лесно повярвах в любовта. Твърде лесно. Нямаше напрежение, очакване само любов в писма.

Натиснах ентер и излезе съобщение. „Лимитът ви от съобщения изтече, искате ли да направите следващата крачка?”. Това ме стресна. Загледах се. Изборът бе между „да” и „не”. Не пишеше какъв ще е резултата от избора. Готова ли бях за такава стъпка? Все пак въпреки информацията аз не знаех нищо за него. Чернокос, или светъл беше? Бяп или мургав? Със сини или пъстри очи? Дори не знаех каква зодия е по-дяволите. Началната информация бе твърде малко. Искаше се да рискувам. Готова ли бях за риск? Всъщност дори не знаех, каква е следващата стъпка. Огледах сайта. Нямаше информация освен за конакт и там бе мейла на Пух Джеров. В гърдите ми се надигна леко негодувание и аз преместих към мишката за „не”. Всичко бе супер страхотно до сега, защо този тъп Пух искаше да го разваля? Пръста ми се спусна към към левият бутон на мищшката и се задържа там. После нещата се развиха твърде бързо. Погледнах към декорацията зад гърба си тя показваше „wrong turn”. За първи път излизаше това съобщение на топката. Явно бяха поне десетина варианти. Бързо завъртях мишката и я отпуснах на „да”. Въздъхнах с носталгия. Погледнах навън. Отново валеше успокояващият сняг и реших, че това е добър знак. А и какво можеше да се обърка? Все пак това бе виртуално нали? Само виртуално.

„Съобщението ви бе изпратено”.

Излязох на прозореца да подишам въздух. Хладният и свеж въздух ме удари право в гърдите. Снежинките затанцуваха в косата ми като феички.Почувствах се окрилена. Животът беше хубав и толкова много неща, можеха да те накарат да се усмихнеш нали? Детското в мен надделя и аз се завъртях около оста си както правих като малка. Снежната вихрушка образува весело торнадо около мен. Мобилният ми телефон завибрира. Затворих прозореца и се спуснах към компютъра. Бях получила съобщение. Кликнах нетърпеливо.

„С удоволствие и леко нетърпение да се срешнем, приемам поканата ви.”

Моля? Какво? Погледнах надолу.От мое има бе изпратено следното съобщение:

„Нека се срешнем в уреченият час, защото съм нетърпелива да се запозная с вас, защото вие докоснахте сърцето ми”. Отдолу следваше дата, ресторант и маса, запазена за трима на името на Пух Джеров.

Втрещих се. Явно Пух бе решил, че е време за следващата стъпка и каква беше тя? Тройка с него и каменен дух? Бях бясна. Замислих се. Разбира се можех и да не отида, но ме глождеше любопитство. А и какво можеше да ми се случи? Ресторантът беше в центъра, винаги препълнен. Веднъж имахме там служебна вечеря. Беше много добър. Отдолу имаше „Потвърди?”. Натиснах на бутона и мечо Пух отново се завъртя. Този Пух щеше да си плати. Срещата бе за днес в 19:00 ч.

Прибрах се към пет вечерта. Веднага се изкъпах. Докато ми изсъхне косата избрах и какво ще облеча. Едно синьо много елегантно костюмче със синьото ми яке. Малко дискретен грим, ненатрапчив и бях готова. Естествено, както го описвам, изглежда сякаш е за петнайсет минутки, но мина повече от час. Докато чаках таксито прехвърлях наум какво ще говоря. Пристигнах с пет минути закъснение. Един мъж седеше на масата и говореше с някакво момченце. Боже този беше довел и детето си. Ужас, това щеше да е пълно разочарование. Приближих и се представих с имеала и името си. Мъжът бе добре сложен, дори симпатичен с присмехулни искрици в очите. Дали сега се бяха появили?

- А ти малкият?.-обърнах се хлапето.

- Мечо Джеров.-усмихна ми се той.

Аз се ококорих и безспомощно се отпуснах в стола си предвидливо поднесен ми от новият ми познат Георги.

- И аз така реагирах.-усмихна ми се той.

- Само че паднах на земята, защото нямаше, кой да ми поднесе стола.

Разслмях се и отново почувствах познатата ми лекота. Скоро разбрах, че момчето бе сираче, но гений и с помоща на един създаден от него алгоритъм бе спечелило много пари. Беше на 10 годинки. Някакъв борд управляваше парите му. И с помоща на сайта бе решило да се забавлява като пише, пише за заети като мен хора. Заети да обърнат внимание на половинката и дори себе си.

Историята завърши със женитба. Е не веднага а чак след пет години. Осиновихме Пух, така си остана името му, само фамилията му се смени. Бе ги избрал от любимите си герои. Мечо Пух и Джери мишката. Тогава той призна, че бе решил така да събере бъдещите си родители, за това бе избрал този начин. Преди нас всички бяха давали отрицателно на следващият етап. Ние сме били първите, отговорили положително. И досега се чудя, как така всичко се обърна от един Спам?

 





Тагове:   спам,   усещане,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Романтик си оставаш!
03.11.2009 16:56
Поздрави!
цитирай
2. krotalka - Може пък и някога да се случи това!
03.11.2009 20:04
Иска ми се наистина да има такова момченце!
цитирай
3. bizcocho - Ей! Страхотен си! Завладя ме ист...
03.11.2009 22:52
Ей! Страхотен си! Завладя ме историята ти! Умееш да държиш читателя си прилепен към всеки един ред!
цитирай
4. fenris - mamas
04.11.2009 08:35
А защо да се променям?:)
цитирай
5. fenris - krotalka
04.11.2009 08:36
Сигурен съм, че има!
цитирай
6. fenris - bizcocho
04.11.2009 08:36
Радвам се, че е така, защото посланието е важно!
цитирай
7. net - браво на Мечо Пух Леле, колко сме ...
05.11.2009 09:23
браво на Мечо Пух
Леле, колко сме забързани и нямаме време за едно здравей.
цитирай
8. fenris - net
05.11.2009 16:23
Ами здравей!:)
цитирай
9. dorichela - Приказно, Фенрис!! Така ми усмихна ...
05.11.2009 16:45
Приказно, Фенрис!! Така ми усмихна деня..... :)
цитирай
10. fenris - dorichela
06.11.2009 07:37
Това е целта на разказите ми, да усмихват хората!:)
Благодаря ти!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834542
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!