Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
28.09.2009 09:13 - Страх от себе си
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 4818 Коментари: 12 Гласове:
14



Страхът. Защо си го причиняваме?  Защо позволяваме той да ни обсеби? НЕ мога да си обясня. Като се загледаш безпристрастно разбираш, че всъщност той спира развитието ти. Постигаш нещо, някаква стабилност и тогава установяваш, че тя ти харесва. И спираш до тук. Страх те е да продължиш за да не нарушиш крехкият баланс. Без да се усещаш, че всъщонст този баланс е създаден от теб самият. Всъщност ти си напълно способен да създадеш по-добър за самият теб баланс. Животът на хората е истъкан от тънки нишки страх преплетени във взаимоотношенията с противоположният пол, във службата ни, в роднинските взаимоотношения. Той издава своята специфична миризма, но ние сме свикнали с нея и не я усещаме. Ако успее да се оттървем от един страх. Друг идва да го замести. И сякаш в един момент се примиряваш и преставаш да се бориш. Просто го приемаш като част от теб като симбиотните бактерии в дебелото ти черво. Самият страх също се заражда някъде там, като го усещаш като прогаряща болка понякога и се чудиш какво за бога е това? Има същества, които не се страхуват. Децата, защото виждат светът какъвто е. Детска площадка, на която можеш да играеш стотици игри стига да си достатъчно смел да продължиш след поредната загубена игра на народна топка например. Не бъркам страхът със инстинкта за самосъхранение. Не той е нещо друго. Интуиция, която ни казва да спрем и да се отдръпнем, когато профучава някой луд шофьор или ни казва да спрем и да помислим. Но границата между двете е толкова тънка. И както казва известният по цял свят Стоичков „Който рискува пичели, който не рискува не пичели”. Е той не „спичели” като треньор, но продължава да опитва. Страхът е обсебващ и лесно можеш да му се отдадеш. Напоследък ни обхваща под формата на стрес и това оказва влияние на целият ни живот. Измислени са много техники за справяне с него. Едни от най лесните са с бавно вдишване и издишване за успокояване на сърцето. Наистина върши работа, но за момента.

Ето това момче например дето върви по тротоара в момента го е страх от един побойник в училище. Ако само знаеше, че него го е страх от паяци едва ли щеше да се притеснява толкова нали? Това момиче там, го е страх да не я отхвърлят, да не би да я помислят за грозна. Изпитва буквално панически страх от това прияталката и да не я отхвърли. Ако само знаеше, че и тя изпитва същото? Не разбирам хората от какво толкова се страхуваха. Всъщност огрничаваха се а можеха да постигнат толкова много. Ето този господин, изступаният с изрядният костюм и вратовръзка в тон избрани специално за него от жена му. У дома той нямаше проблеми, но се страхуваше да поиска увеличение, смяташе, че това щеше да накара шефът му да го уволни. Ако само знаеше, че шефът му иска да му увеличи заплатата, защото се страхуваше да не го изгуби като ценен кадър? Смелостта, която човек си позволява е равносилна на това, което е постигнал. Единственият начин да разкъсаш порочният кръг е да позволиш на мечтите ти да излязат наяве. Да ги видиш и посмееш да ги реализираш. Понякога помагам на някой да вземе решение, когато е готов и му трябва само малко побутване. Страхът те държи в подчинение, ставаш предвидим и скучен дори за самият себе си. Човек може да постигне всичко, стига да го иска и да го може. Ето този е готов, на него ще помогна. Решил е че това момиче е за него и че трябва да и признае чувствата си, но се притеснява от отхвърляне. Страхът му се носи като сянка, като миризма след него, но в някои моменти сякаш изостава. Младежът успява да му се изплъзне за секунди и тогава добива нова решимост. След това страхът му го намира,  и той отново посърва. Какво ще стане ако тя каже „Да си останем приятели?”. И тогава дори с приятелството им ще е свършено, а не искаше да я загуби като приятел. По-добре беше да се измъчва така и да се радва, когато тя е радостна. Той разбираше не се досещаше, че и тя има романтични чувства към него. И оставяше страхът да се храни от неговата несигурност. Беше симпатично момче а съдейки по мислите му тя бе истински ангел. Май щях да се намеся. В този момент той се откъсна отново от страховете си и тогава ясно видях образа и. Скочих и...

- Я котенце, какво правиш тук? Каква си сладка.

Замърках му за да го успокоя.

- Много си сладко искаш да ми кажеш нещо ли?

Зелените очи на котката просветнаха в зеленикав отенък засекли се с обедното слънце. След това се промениха в кафяви.

- Очите ти приличат, на нейните същите кафяви са. Ама ти...?

Въпроса остана неизречен.

От гърлото ми се изстръгна мяукане. Една черна пантера скочи и отхапа парченце от страхът. Той се отдръпна и се разпадна на прах. Миризмата му изчезна сякаш никога не е бил там. Това разбира се младежът така и не разбра. Битката бе станала в съзнанието му.

- Мисля, че някой те изпрати при мен, сега знам какво да направя.

Той вдигна мобилният си телефон и набра номерът и. А аз замърках в скута му. Миризмата на любовта бе толкова приятна, че ми действаше приспиващо. Протегнах се доволно и се оставих на ръката му, която несъзнателно ме галеше.

Момичето се появи след петнадесет минути и аз скочих от скута на младежа да си потърся други забавления. Толкова много хора минаваха тук всеки ден и всеки един от тях имаше своята история и своят страх. Страх с който можеше да се пребори.
image





Тагове:   смелост,


Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bowman - Страхът погубва разума ...
28.09.2009 09:35
Не е безполезен, но да се научиш да го чуваш без това да пречи на разсъдака ти не се дава по рождение, това се учи.
цитирай
2. gothic - :))))
28.09.2009 09:38
Здравей!
цитирай
3. fenris - . bowman
28.09.2009 09:42
Разбира се, че не е безполезен, просто трябва да се научим, наистина не е лесно, но веднъж като го направиш, не е толкова трудно!
цитирай
4. fenris - gothic
28.09.2009 09:42
gothic написа:
Здравей!

Здрасти, какво си правиш?
цитирай
5. gothic - Здравей! Здрасти, какво си пр...
28.09.2009 10:30
fenris написа:
gothic написа:
Здравей!

Здрасти, какво си правиш?


Работа, приятелю...работа!
цитирай
6. fenris - . gothic
28.09.2009 10:32
Познато ми е, и аз така!:))))))) Трябва да се видим някой път, имам много за разказване!:))))
цитирай
7. ivesa - Трябва да побеждаваме страховете си,
28.09.2009 18:33
този е верният път за личностен разтеж.
Поздравления за хубавия разказ!:)))
цитирай
8. fenris - ivesa
29.09.2009 10:56
Това е начина за вървеш нагоре!Благодаря ти!:)
цитирай
9. mamas - Страхуваме се често
29.09.2009 21:13
от самия страх...не знам разбираш ли ме...
Например, мисля си, че ако попадна в опасна ситуация, ще връхлети страхът и ще ме парализира...и няма да мога да взема правилно решение.
Допаднаха ми размишленията на този котарак. Умен е :)))
цитирай
10. fenris - mamas
30.09.2009 12:52
Да, разбирам те много добре, за това и трябва да се борим с него! Благодаря ти!:)
цитирай
11. xsapience856 - Поздрави незнайни приятелю!
18.10.2009 13:28
Съжалявам, че влизам толково рядко в блога. Ти сътвори цяла библиотека за размисъл.
цитирай
12. fenris - xsapience856
19.10.2009 06:26
Не се притеснявай! На последък и аз нямам време много да влизам! Благодаря ти за хубавите думи!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834469
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!