2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Страхът. Защо си го причиняваме? Защо позволяваме той да ни обсеби? НЕ мога да си обясня. Като се загледаш безпристрастно разбираш, че всъщност той спира развитието ти. Постигаш нещо, някаква стабилност и тогава установяваш, че тя ти харесва. И спираш до тук. Страх те е да продължиш за да не нарушиш крехкият баланс. Без да се усещаш, че всъщонст този баланс е създаден от теб самият. Всъщност ти си напълно способен да създадеш по-добър за самият теб баланс. Животът на хората е истъкан от тънки нишки страх преплетени във взаимоотношенията с противоположният пол, във службата ни, в роднинските взаимоотношения. Той издава своята специфична миризма, но ние сме свикнали с нея и не я усещаме. Ако успее да се оттървем от един страх. Друг идва да го замести. И сякаш в един момент се примиряваш и преставаш да се бориш. Просто го приемаш като част от теб като симбиотните бактерии в дебелото ти черво. Самият страх също се заражда някъде там, като го усещаш като прогаряща болка понякога и се чудиш какво за бога е това? Има същества, които не се страхуват. Децата, защото виждат светът какъвто е. Детска площадка, на която можеш да играеш стотици игри стига да си достатъчно смел да продължиш след поредната загубена игра на народна топка например. Не бъркам страхът със инстинкта за самосъхранение. Не той е нещо друго. Интуиция, която ни казва да спрем и да се отдръпнем, когато профучава някой луд шофьор или ни казва да спрем и да помислим. Но границата между двете е толкова тънка. И както казва известният по цял свят Стоичков „Който рискува пичели, който не рискува не пичели”. Е той не „спичели” като треньор, но продължава да опитва. Страхът е обсебващ и лесно можеш да му се отдадеш. Напоследък ни обхваща под формата на стрес и това оказва влияние на целият ни живот. Измислени са много техники за справяне с него. Едни от най лесните са с бавно вдишване и издишване за успокояване на сърцето. Наистина върши работа, но за момента.
Ето това момче например дето върви по тротоара в момента го е страх от един побойник в училище. Ако само знаеше, че него го е страх от паяци едва ли щеше да се притеснява толкова нали? Това момиче там, го е страх да не я отхвърлят, да не би да я помислят за грозна. Изпитва буквално панически страх от това прияталката и да не я отхвърли. Ако само знаеше, че и тя изпитва същото? Не разбирам хората от какво толкова се страхуваха. Всъщност огрничаваха се а можеха да постигнат толкова много. Ето този господин, изступаният с изрядният костюм и вратовръзка в тон избрани специално за него от жена му. У дома той нямаше проблеми, но се страхуваше да поиска увеличение, смяташе, че това щеше да накара шефът му да го уволни. Ако само знаеше, че шефът му иска да му увеличи заплатата, защото се страхуваше да не го изгуби като ценен кадър? Смелостта, която човек си позволява е равносилна на това, което е постигнал. Единственият начин да разкъсаш порочният кръг е да позволиш на мечтите ти да излязат наяве. Да ги видиш и посмееш да ги реализираш. Понякога помагам на някой да вземе решение, когато е готов и му трябва само малко побутване. Страхът те държи в подчинение, ставаш предвидим и скучен дори за самият себе си. Човек може да постигне всичко, стига да го иска и да го може. Ето този е готов, на него ще помогна. Решил е че това момиче е за него и че трябва да и признае чувствата си, но се притеснява от отхвърляне. Страхът му се носи като сянка, като миризма след него, но в някои моменти сякаш изостава. Младежът успява да му се изплъзне за секунди и тогава добива нова решимост. След това страхът му го намира, и той отново посърва. Какво ще стане ако тя каже „Да си останем приятели?”. И тогава дори с приятелството им ще е свършено, а не искаше да я загуби като приятел. По-добре беше да се измъчва така и да се радва, когато тя е радостна. Той разбираше не се досещаше, че и тя има романтични чувства към него. И оставяше страхът да се храни от неговата несигурност. Беше симпатично момче а съдейки по мислите му тя бе истински ангел. Май щях да се намеся. В този момент той се откъсна отново от страховете си и тогава ясно видях образа и. Скочих и...
- Я котенце, какво правиш тук? Каква си сладка.
Замърках му за да го успокоя.
- Много си сладко искаш да ми кажеш нещо ли?
Зелените очи на котката просветнаха в зеленикав отенък засекли се с обедното слънце. След това се промениха в кафяви.
- Очите ти приличат, на нейните същите кафяви са. Ама ти...?
Въпроса остана неизречен.
От гърлото ми се изстръгна мяукане. Една черна пантера скочи и отхапа парченце от страхът. Той се отдръпна и се разпадна на прах. Миризмата му изчезна сякаш никога не е бил там. Това разбира се младежът така и не разбра. Битката бе станала в съзнанието му.
- Мисля, че някой те изпрати при мен, сега знам какво да направя.
Той вдигна мобилният си телефон и набра номерът и. А аз замърках в скута му. Миризмата на любовта бе толкова приятна, че ми действаше приспиващо. Протегнах се доволно и се оставих на ръката му, която несъзнателно ме галеше.
Момичето се появи след петнадесет минути и аз скочих от скута на младежа да си потърся други забавления. Толкова много хора минаваха тук всеки ден и всеки един от тях имаше своята история и своят страх. Страх с който можеше да се пребори.
Здрасти, какво си правиш?
Здрасти, какво си правиш?
Работа, приятелю...работа!
Поздравления за хубавия разказ!:)))
Например, мисля си, че ако попадна в опасна ситуация, ще връхлети страхът и ще ме парализира...и няма да мога да взема правилно решение.
Допаднаха ми размишленията на този котарак. Умен е :)))