Късно е, много късно. Улиците светят в тайнствено сияние. Уличните лампи блестят като цветя върху сивите улици. Красиво е някак си струи жизнерадостност. Сякаш сивото ежедневие се е стопило със слънчевите лъчи. Дори дочувам птича песен, няма ги бучащите и досадни леки автомобили и автобуси да я заглушават. Някак си всичко изглежда нереално. Градът е различен. Седя и наблюдавам. Всичко изглежда като картина на известен художник. Дори пияницата облегнал се на единият от уличните фенери опитващ се да извади запалка от джоба си е част от тази красота. Излъчването е невероятно. На изток леко започва да изсветлява. Съвсем лекичко като намек за есенен бриз набраздяващ морето. Ято гарвани събудени от първият слънчев лъч се разпръскват да търсят храна преди денят да е изместил очарованието на ноща. Луната грее и на лицето и проблясва усмивка. Имам чувството, че в такъв момент всичко е възможно. Това е часът на чудесата. Часът между пет и шест сутринта. Градът е в полубудно магическо състояние. И е готов да изпълни всички желания на този който го усети. Звучи ви странно нали? Толкова е просто. Просто трябва да си пожелаете. Не ми противоречете а го направете.

Все още беше тъмно достатъчно тъмно когато затворих очи и насочих мисълта си към днешното си желание. Образът ми бавно изплува. Ветър се извиси и погали косите ми сякаш да засили образът в главата ми. Никога не отивах там с готово желание. Желанието просто се раждаше, както слънцето изгряваше. То бавно приемаше форма и визия. Днес обаче раждането бе трудно сякаш идеята бе малко по-голяма от обикновено. Трябваше ми стимул. Чу се силен крясък до мен и това сякаш даде необходимият тласък. Ще се учудите колко неща могат да стимулират живота ви. Хората сме творци по природа. Не говоря само за артистичните натури. Ние творим живота си. Случвало се е на всеки, когато искаш да направиш нещо, но не знаеш какво. Отворих очи. Желанието ми още не се бе оформило. Огледах се. Слънцето бавно се изправяше и надигаше глава. Нещо прелетя и кацна на пейката до мен. Разстърках очи за да фокусирам и да видя по добре. Беше гугутка. Бях чувал за тази птица. Беше нежна. Светлината от близкият фенер проблясваше по черната и якичка закачливо сякаш засилвайки магията на този миг. Огледах се. Гарваните бяха отлетяли. Дори гълъби нямаше наоколо. Черничките и очи ме наблюдаваха с любопитство и странно очакване. Сякаш не бе дошла тук случайно. В този момент пред очите ми профуча сива мълния. До нея кацна още една. Двете потъркаха клюновете си и ме погледнаха в очакване. Затворих очи. Може би това бе стимула от който се нуждаех. Образът отново изплува пред очите ми формите му се оформиха елегнатно със стил. Не бях художник, но мисълта ми се справяше доста добре. В гърдите ми се надигна приятно вълнение образът изглеждаше страхотно. Огледах го отвсякъде и не му намерих косур. Днес щеше да се случи нещо красиво в живота ми. Както всеки ден. Усетих докосването на слънчевите лъчи. Пред очите ми проблеснаха слънчеви зайчета. Лека примижах. Новите ми приятелчета бяха изчезнали. Два гарвана и десетина гълъба обикаляха по кофите за боклук. Единият гарван бе намерил пликче с чипс и настървено го разфасоваше кълвейки вкусните хапки. Магията бавно се стопяваше с настъпването на тълпите хора. От дървото над мен чух гугукане. Двете влюбени пиленца разговаряха. Те сякаш бяха създадени един за друг. Виждаше се от начина по който се гледаха докато докосваха човките си. А песента им бе съвършенна. Един автобус префуча и окончателно изчисти магията на момента. Погледнах часовника си беше 6 сутринта. Усмихнах се и оставих усещането за нещо хубаво, което предстои да ме завладее. Не знаех как ще стане. Не знаех кога. Обаче знаех едно. Днес денят щеше да бъде хубав и изпълнен с прекрасни възможности. Една от който щеше да промени живота ми. Притворих леко очи докато вървях наслаждавайки се на великолепната скулптура, която умът ми бе създал а в ушъите ми звънеше звукът от песента на гугутките. Пътят ми минаваше през едно заведение, от което всеки ден си взимах кутийка кола за да се заредя с енергия. Не знам дали ви се е случвало. Често когато наближава нещо важно вашето очакване се засилва без причина. Имате усещане за нереалност за нещо предстоящо а около вас всичко е сиво и скучно, обикновено. Влязох в заведението. Толкова рано сутринта никога нямаше хора. Исакаше ми се да направя нещо интересно сякаш случилото ми се до момента бе нормално.

- Една кола моля, в тенекиена кутийка. Прекрасен ден нали?

- Като всеки друг.

Отвърна ми момчето зад тезгяха. Очите му проблеснаха предизвикателно. Скулптурата в главата ми доби съвсем ясен образ и аз се разсмях.

- Какво смешно има?-леко се намръщи той.

Аз отметнах дългата си черна коса и казах:

- Просто изпитах усещане за дежавю. От година минавам от тук всеки ден и си взимам кола, да се запознаем. Казвам се Радост.

- Името ви отива, а аз се казва...

Останалото няма значение. Искам да ви помоля някой ден да излезете по рано за работа и да си оставите време за мечти. Помечтайте си. Повярвайте ми Между пет и шест сутринта е магическо време. Времето, когато можета да си пожелаете всичко. А тези желания ще ви заредят с енергия за целият ден. Визуализирайте желанието си. Оставете се на полета на мисълта ви. Тя ще разбере от какво имате нужда. Не се страхувайте да си пожелаете всичко. Ако първият път не се получи. Опитайте пак и пак, накрая ще стане. А тогава ще разберета как се творят мечтите. Сега трябва да ви оставям. Наближава пет сутринта време е за нови мечти.

- Ставай миличък четири без петнайсет е.