2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Прочетен: 4167 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2009 14:50
Историята започва малко тривиално. Случи ми се нещо, което се е случвало сигурно на милиони хора в този ден. Както си вървях по едни стълбища навън без да гледам в краката си разбира се, защото около мен имаше къде, къде по интересни гледки (все пак беше средата на лятото). Та както си вървях изведнъж се озовах без опора на дясният крак с който в момента стъпвах. Всичко сякаш стана на забавен каданс. Кракът ми хълтна в една малка шахта, оставена без решетка, неясно поради каква причина в центъра на града. Кракът ми поднесе напред и се удари в ръба на решетката, която до половината бе пълна със зеленясала вода, навярно от дъжд. Надявах се да бе само това. Извадих кръкът си и го разгледах. Все още не усещах никаква болка. Коста бе леко пукната и се виждаше. Нито повърнах нито отместих поглед. Седях и гледах като хипнотизиран. Едно момиче ме потупа по рамото и ми подаде очилата паднали вероятно при залитането ми. Хората ме подминаваха, без да ми обръщат внимание, някои само ме заглеждаха с любопитство и отминаваха. Сякаш бях статуята на Сократ в Музея на искуствата. Причерня ми, но не от загубата на кърв, въпреки, че тя шуртеше без да спира а от безразличието на тъпата тълпа минаваща покрай мен. Стиснах зъби и се относех до близката аптека. Буквално се влачех като използвах един клон, който откъснах от един храст. Късно се усетих, че така изгубих още кръв. Аптекарката ме погледна с безразличие но когато и направих шпагат тръсвайки и обилно кърващият крак на масата отсояща на метър от гишето веднага притича със загрижен поглед. Превърза кракът ми и след това се обади на 112. Разбира се можех и аз да го направя, но нали се подразбира, че жертвата не може да се обади. От къде се подразбираше, не си зададох този въпрос. Линейката дойде след час и когато вече ме преглеждаха в спешното беше към четири часа след обяд. Колко бързо тече времето нали? Сега като разказвам това, се усмихвам иронично, но тогава ме бе яд на целият свят. Все пак да се върнем на историята. И така доктора ми проми с няколко глупости кракът и каза, че не може да го зашие, защото съм отишъл прекалено късно и сега трябвало да си заздравее от само себе си. И реши да ми повиши глас.
- А вие защо чак сега идвате?
Аз съм кротък човек, нали разбирате, работя на държавна служба и гледам да не преча на никого, но в този момент ми падна пердето. Рядко обиждам хора, ама този си го просеше:
- Абе самодоволен, плондир ти знаеш ли за какво става дума?
Тук замълчах за секунда, за да достигне обидата до обградения от мас мозък:
- Ама...моля, как..какво...вие не можете...ще ...
- Какво ще ми счупиш и другия крак ли?
- Линейката ви закъсня с един час и ти искаш от мен да дойда на време? И какда го сторя? А? Аз едвам се дотътрих до аптеката дето беше на петстотин метра а наблизо нямашие такси и кой би ме качил с такъв крак?
Доктора се изчерви и излезе. Не ми пукаше дали щеше да викне охраната, вече не ми пукаше за нищо. Изписаха ме веднага, дори не ме хоспитализираха. След два дни раната забра и се появи гной. Няма да навлизам в подробности. Бе ми назначено специално лечение, струващо пари. Това окончателно преля езерото на търпението ми и то се превърна в Ниагарският водопад. Веднага потърсих съвет и отидох при един адвокат. Говореше, се че имал нестандартен стил на работа. Оговорих си среща, бях решил да съдя общината, дори да загубя работата си. Защото общината трябваше да се погрижи решетката да стои на мястото си. На другият ден леко притеснено прекрачих офиса на известния с нестандартните си подходи адвокат. Позвънях, и след малко ми отвориха. Беше жена.
- Търся адвокат Кармелов.
- Аз съм.- усмихна ми се тя. И продължи:
- Това е фамилията ми от престоя в щатите като се ожених за един руснак, после се разведох, но там няма женски род.
Седнах и разправих историята си.
- Така...-тя скръсти пръсти и започна да ги допира един по един сякаш отброяваше нещо.
- Имам една идея за вас. Искате ли лично да присъствате, защото тук това може да е фатално за кариерата ви.
- Ами ..има ли друг начин?
Бях учуден.
- Ами може да направим някой със същите рани, но да не сте вие. Човекът ще изглежда почти като вас, без лицето и ще има различно име.
Изстръпнах.
- Това не е ли измама, а и да наранявам човек заради....
Тя се разсмя. Смехът и бе искрен и това ме обърка още повече.
- Извинете ме, програмата е още експериментална, всъщност няма да е човек а нещо като робот. Отговорите му ще му бъдат зададени предварително.
Усмихнах се, и аз бях чел Азимов, и дори някои от поредицата „Фондацията”, но това бе прекалено.
- Шегувате се.
- Не ни най малко. Когато му задават въпрос отговорът ще бъде зададен дистанционно и той ще отговаря. Естествено ще бъде предоставен медицинки протокол за целия случай , но на негово име. Лесно е да се уреди.
- А раната?
- Работим със специалисти. Утре ще пусна молбата, а след месец ще се запознаете с вашият прототип.
- Моят?
- Прототипа на вашият проблем. Естествено, производителя, получава 23% от сумата, която ще спечелите. А тя няма да е малка. Освен това какво повече може да се обърка? А и да стане вие сте извън подозрение, няма да имаме никакви запазени документи за вас.
Кимнах.
Вече почти се бях оправил и бе минал месец от зплополуката и смятах всичко това за майтап или далечен сън, когато телефонът иззвъня у нас.
-Г-н Герганчев?
Това бях аз.
- ДА?
- Делото ви приключи...-и бе назована определената сума, която печелех. Парите бяха преведени по банковата ми сметка, без сумата за адвоката и моят „прототип”. Сумата бе огромна. Наистина огромна. Позвъних на адвокатката да благодаря, но „Абонатът е изключил номерът си или е извън обхват”. Вечерта се прибрах у дома. Вратата бе отворена. Вътре в кухнята шеташе една жена.
- Извинете, но коя сте вие?- какво ставаше тук по дяволите? Въпреки това бях учтив. Не можех да се оттърся от 20-те години вярна служба на държавата и професионалните искривявания от това. Жената, много красива между впрочем, ми връчи една бележка.
„Аз спечелих вашето дело”.
Това бе написано с различен почерк от следващият. Неволно погледнах към кракът и. Той наистина беше бинтован. С по различен шрифт бе написано.
„Прототипът за вашият случай, модел КРП-7 бе избран по специална методика. Проблемът, който възниква при женските модели много рядко е привързаност към мъжкият им спонсор. За това се стремим спонсорът да бъде от същият пол. Въз основа на модулация на гласът ви и изследвайки вашата психология на поведение, както и психологията на ситуацията, този модел бе най-подходящият за спечелване на вашето дело, поради ред причини, които не ви касаят пряко. И за беда, тя има тази привързаност към вас. Единственият проблем, произлиза от това, че батерията им има трайност поне две години от датата на производство и не може да бъде извадена преди това. А ние нямаме помещения за нейното съхраняване в момента, защото проектът се развива в момента и единственият ни спонсор е адвокат Кармелов. Благодарение на вас успяхме да създадем и първият мъжки прототип КРТ-7. Когато батерията и се изтощи ние ще дойдем да си я преберем.”
Трябваше да ме предупредят в подписаният договор, че заедно с услугата върви и това да станеш бавачка на робот. По надолу бяха написани инструкции за поддръжката и. Докато се пулех от кухнята замириса вкусно. Може би все пак не бе толкова лошо а и сега имах пари. А и тя изглеждаше почти като човек, беше красавица. Тя се приближи до мен и отвори уста:
- Все, още трудно приказвам, но ......
Тук тя замлъкна. Усещането бе такова сякаш се изчервяваше.
- Просто, не мога без вас. Вие бяхте направен част от мен, при създаването ми и нещо се обърка в схемите ми и така...
Тя безспомощно вдигна ръце.
Това беше прекалено, наистина прекалено, но пък тя ми бе направила услуга. Чудех се само дали това бяха нейни думи, или бяха записи а може би накой се бъзикаше с мен дистанционно? Предстоеше да разбера. Нещо не ми даваше сърце да я отпратя. Стрелнах се напред във времето и си представих как изгасва. Нямаше да ми е леко. Все пак бях чувстветелен човек , а дали можех да я спася? Всъщност както каза адвокатката „Какво повече може да се обърка?”. Оказа се, че можеше и то много. Сега едно същество зависеше от мен и аз се оказах нещо като баща и още нещо, А дори не бях си свалил гащите пред някоя дама. Дали още нещо можеше повече да се обърка? О да ...и още как.
Поздрави, Колега!
Поздрави и много хубавини в личен план!
Пожелавам ти нови творчески вдъхновения и да не пресъхва изворът на любовта ви!
Ще е незабравим - това е сигурно!
Очаквам да споделиш...като мине еуфорията...
Както винаги добре напсина разказ ,та като го четох леко ми пречерня- видях и кръвта и коста -усетих и тръпката от нереалната любов!:)
22.08.2009 20:45
С най-топли чувства!