Откакто освободи момичето свирещо на цигулка до входа на блока бяха изминали няколко месеца. Бяха го кръстили Светеца, заради рисунката на мотора му. Никой не идваше при него, нито той търсеше, кой да освободи, нещата просто се случваха. Отиваше на автобусната спирка и сядаше до майка с дете Казваше и няколко думи. Насърчаваше я с потупване. Усмихваше се на хлапето до нея и светлината изпълваше и двамата. А сенките на грижите се отласкваха от нея. Когато освободеше  някой, никога не се налагаше да го прави пак. Този човек ставаше носител на положителна енергия. Друг път отиваше в парка и сядаше до възрастен мъж и подхващаше разговор с него. Накрая го тупваше по рамото и погледът на човека се изпълваше с живот. Това, което правеше го изпълваше отвсякъде. Постепенно се понесоха легенди за него. Като така изникна и името му. Той винаги вървеше с мотора и спираше до човека на който щеше да помогне. Винаги усмихнат.

Подкара мотора. Той изрева доволно и се понесе напред. Бе започнал да отива на работа с него. Мотора бе част от новото му амплоа на свободен човек. Чувството, че владее живота си го изпълваше. Нещо го накара да отбие и да мине по друг път. Винаги се доверяваше на инстинкта и интуицията си. Направи го и този път. Мина покрай стара сграда, останала още от комунистическо време. Беше грозна и сякаш пред разпадане. От всякъде капеше мазилка като снежиннки, но прекалено огромно. Не това го накара да спре. Над сградата имаше цял облак от сенки. Те се преливаха една в друга. Размазаните им образи го ядосаха. Изпълни се с гняв към тях. Спомни си как една такава, го бе измъчвала като дете. До него мина някаква девойка.

- Извинете, каква е тази сграда?

Тя се усмихна:

- Имате ли жълта книжка?

- Какво?

- Това е лудницата.

- Така ли?

- Абсолютно, защо питате?

- Просто така....

Тя извърна очи в престорена гримаса и продължи по пътя си.

Имаше логика. Тези сенки бяха успяли да обсебят до толкова хората към, които се бяха прикачили, че съзнанието им бе изключило.

Постави мотора на стойка. Приближи се до сградата. Миризмата на блато изпълни съзнанието му. Отрицателната енергия бе толкова силна, че сякаш го блъсна в гърдите. Главата му се замая леко. Щеше ли сам да се справи? Една сянка го забеляза. Измъкна се от водовъртежа и се насочи към него. Енергията му се надигна в ответ и я отблъсна. Тя се поколеба. Явно до сега не бе срещала съпротива. Той продължи и стигна до пропусквателният пункт. Единственото модерно нещо в района. Пазачът излезе и се насочи към него.

- Какво желаете?

Светеца, забеляза две сенки, свързани с него.

- Аз съм Атанас.-той протегна ръка.

Възрастният човек я пое. Естествено той не видя илюминацията, която последва, но Наско я видя. Двете сенки бяха всмукани в светлината излезнала от ръката му като  във водовъртеж от светлина. Не винаги се налагаше да докосва хората. Просто това бе по удобно. Очите на пазача светнаха.

- Аз съм Кирил, викат ми Киро.

- Здрасти Киро, викай ми Наско.

- Та какво търсиш тук? Леле изведнъж ми стана много хубаво, сакаш се осъзнах и се събудих от дълъг сън. Сън без сънища. Абе почувствах се жив. Направи ли ми нещо?-той го погледна подозрително.

Наско се усмихна и кимна:

- Ами здрависах се с теб, нищо повече.

- Леле човече, страхотно е усещането за свобода, мамка му, ще се напикая от кеф. Извинявай.-възрастният човек се изчерви.

- Не се притеснявай. Дойдох ако може да помогна?

Лицето на пазача стана делово?

- С какво?

- Ами да забавлявам болните. Такива неща.

- Ако ги забавляваш така както мен, скоро може да остана без работа.-усмихна се той.

- А може ли? На доброволни начала, ще идвам всеки ден за около час.

- Ами изчакай, ще звънна на шефа. Рядко, почти никога, някой изявява желание такова желание.

Наско кимна и се отдръпна за да остави човека да говори. Имаше нещо странно, нещо го притесняваше в тази сграда, някакво неудобство усещаше. И то не бе от облака от сенки.

- Заповядай, по принцип не пускат дори роднини извън часовете за посещение, но шефът ми е приятел.

- Благодаря ти много.

- За какво? Странен си, но ми харесваш. Влизай на право по коридора третата врата в ляво, д-р Добринов.-той натисна едно копче и вратата се отвори. Имаше усещането, че се е промъкнал след Данте и го следва към пътя за ада. Вратата се затвори зад него и го обхвана чувство на обреченост. Потръпна и се извърна. Една сянка се бе заинтересувала от неговата личност. Обаче стоеше на разстояние и сякаш го изучаваше. Усмихна се на движещото се във въздуха нещо и пръстъпи към него. Сянката се отдръпна и изхвърча към горните етажи. Това беше ново, обикновено бяха лакоми и се нахвърляха върху всеки, независимо, че бяха прикачени към определен човек. Разбира се после се връщаха на него. Усещането за блато се засили като тръгна по коридора. От дясната страна се чу крясък. Стреснато се извърна.

- Плашещо е нали?

Наско се извърна по посока на гласа:

- Моля?

- Вие сте този, който иска да помогне?

Кимна.

- Д-р Добринов.Приятно ми е.

- Атанас и на мен.

- И с какво ще помогнете? Извинете, че съм така нетърпелив във въпросите си, но нямам време.

- Просто ще общувам с тях.

- Интересно.

Докторът почеса брадата си.

- А знаете ли, че някои от тях буйстват и са много опасни?

- Не, но това не ме плаши.

- Ами добре, изберете си стая и да видим какво ще се получи.

Наско, чак сега огледа доктора. До сега всеки един човек, който бе видял имаше поне една сянка залепена за него. Често бяха две, дори повече, но тук...Доктора нямаше сянка. Нещо не бе наред тук. Кимна и се насочи към вратата, от която бе долетял крясъка.

- Не мисля, че идеята е добра.

- Повярвайте ми, знам какво правя.- усмихна се  Наско.

Докторът сви рамене, но очите му странно проблеснаха и сега Атанас забеляза, че те сякаш нямаха зеници.

Отвори вратата. Вътре имаше жена. Беше сравнително младичка, на около двадесет и пет години. Болеста обаче я бе състарила с десетилетия. Косите и бяха разрошени. Периодично тя размахваше коса  в някакъв танц и повтаряше:

- Няма начин, не искам, не става, не мога, не трябва, няма да стане.

Имаше ритъм. Когато стигнеше до последното словосъчетание тя изкрещяваше неистово. Крясъкът, който бе чул в коридора.

- Страда от шизофрения. В главата и има цяло сборище.

Наско се огледа. Така беше около двадесет а може би и повече сенки стояха до нея. Сякаш се бяха наредили на опашка. Не можеше да ги отдели, бяха като водовъртеж.

Жената рязко се извъртя към новодошлите в стаята и. Безумните и очи се впиха в Атанас. По лицето и плъзна усмивка. Тя сякаш премина по цялото и тяло.

- Ти блестиш.-посочи го тя.

- Знаеш ли, че си общувам с много? Те ме тормозят, казват ми гадости, но аз няма да го направя. Не няма. Чу ли няма.-тя се извърна рязко наляво.- Млъкни, няма да го напаравя.

Извърна се към Наско.

- Имате напредък, вие сте първият с който разговаря.

Пейджърът на доктора избръмча.

- Извинете ме, работа, ще се справите ли сам?

- Тя е жена все пак.

- Така е, но те са много силни, лабилните пациенти имам пред вид.

- Ще се оправя докторе.

Вратата се затвори зад Добринов. Забеляза, как пристигнаха още около двадесет сенки. Не знаеше дали щеше да се справи. Трябваше му помощник.

- Те искат да те нападна, но аз няма да го направя. Ти блестиш. Светиш в синьо и жълто. Красиво е.

Наско се приближи.

- Стой по-далеч от мен.-тя изпъна ръката си.

- Не ме доближавай. Чувам много гласове. Обаче не всички са лоши. Има един много добричък. Миличкият. Когато лошите станат много той идва и ми говори. Успокояващи думи. Не искам да го загубя, той ме прави щастлива. Той прилича на ...Той е...-тя заплака. Сълзите потекоха от очите и като  реки.

- Не няма да го направя. Точка. Оставате ме на мира изчадия такива.

На вратата се почука

- Как се справяте?

Беше доктора.

- Ами сподели с мен за гласовете, които чува. Май я е сполетяло нещо ужасно.

- Интересно, наистина, че го е споделила с вас толкова бързо. Може би все пак ще сте ни от полза. Била е едва на 21 години. Родителите и катастрофирали. От притеснение тя ражда преждевременно.

- Била е бременна?

- Да. Детето го слагат на системи и тогава се случва това. Тя си помислила, че то е мъртво. Поискала да го види и прегърне, но поради съображение за здравето му не го направили. Тогава превъртяла. Обвинила, докторите, че са го убили и припаднала. След като се събудила. Вече сякаш била друг човек. По време на тези събития съпругът и, не бил до нея а в чужбина и не успял да се върне навреме. И родителите и и детето и оцеляли, но тя не го осъзнава. Атанасе, аз трябва да вървя и внимавайте.

Докторът излезе.Наско се огледа. Сенките се бяха увеличили. Тя седеше и се клатеше в такт с някакъв ритъм и отново повтаряше мантрата си. Изведнъж изкрещя и се хвърли към него с извити пръсти. Наско не успя да реагира, но на косъм от лицето му ноктите и се отпуснаха. Тя изкрещя.

- Няма да го направя изчадия. Ще млъкнете ако го направя? А з от къде да знам? Мъчите ме от толкова време. Млъкнетееееееее.-изхлипа тя.

- Той е тук. Миличък ела при мама.Той сега е при мама. - погледът и се промени. От безумен стана по детски щастлив. Наско се възползва и хвана ръката и. Първата сянка бе всмукана бързо от водовъртежа от светлина. Втората я последва, но следващата се опъна. Атакуваха го от всякъде. Светлината му започна леко да избледнява. Усети чувство на задушаване. Миризмата на блато се усили.

- Миличък ела при мама, мама е много изморена.-каза жената.

„Ти ли си изморена?” Усмихна се накриво Наско. Сред сенките се мярна нещо синьо, светло синьо. То се блъсна в неговата светлина. Наско почувства прилив на мощ. Гърдите му се изпълниха с въздух. Изрева и изригна в светлина. Сякаш ядрена експлозия изпълни стаята. Сенките се изпариха като  пепел издухана от вятъра. Вратата се отвори и влезе доктора.

- Не можете да докосвате пациентката. Не трябваше да ви оставям сам.

Той хвана Наско за ръката. Светлината го обгърна и доктора потрепери. Очите му се избистриха и от него излезе най-голямата сянка, която Наско някога бе виждал. Бе висока поне пет метра. Светлината я задърпа към себе си. Съществото изрева и задрапа във въздуха за да се откопчи усещайки че ще загуби самоличността си. За това не я бе видял. Всичко ставаше  сякаш гледаше филм. Светлината всмука и последната частичка от голямата сянка и постепенно изстля до слаба аура. Наско се огледа. Жената лежеше на леглото с детска усмивка на лицето си. Доктора бе паднал на земята с учудена физиономия. А пред него във въздуха се носеше  бяла сянка. Не не беше сянка. Беше живо. Махна му и излетя през прозореца. Наско се огледа и бавно се отпусна на единственият стол в стаята, за да изчака хората около него да се събудят. Мина около час и жената ококори очи. Последва я и доктора и тогава на вратата се чу бясно тропане.

- Не може така господине.-чу той гласът на пазача.

- Жена ми е тук и аз имам право да я видя.

- Но едва след два часа, тогава е приемното време.

- Не ме интересува.-гласът звучеше възбудено.

Наско стана и отвори.

Нахълтаха Двама мъже, жена и дете.

- Мамо?

Момченцето се хвърли в прегрътките на майка си.

- Ти не си...-тя млъкна преди да каже думата.Извърна се към другите.

- Мамо, татко и вие сте добре?-сълзите и рукнаха.

Семейството се прегърнаха. Докторът се почеса по главата:

- Какво стана?

- Дълга е за обяснение.

- Аз имам време.

Пейджърът избръмча. Наско се усмихна:

- Не нямате.

Добринов бързо излезе. Хлапето се приближи до  Наско.

- Благодаря.

- За какво? Ти ми помогна. Как го направи?

- Не знам, просто исках да съм с мама и така я виждах от време на време, помагах и, но ти ми помогна да я гушна за първи път.

Детето го прегърна.

- Може пак да се срешнем.-каза то като го пусна.

- Може би.-отвърна Светецът.

Извърна се и тръгна към вратата оставяйки семейството да се наслади на щастието. Като излезна, погледна нагоре. Блатото от сенки бе изчезнало. Яхна мотора, машината доволно изръмжа и потегли рязко. Форсира усещайки как вятъра се бори с якето му. Погледна часовника си, закъсняваше за работа, но пък това вече не беше проблем, след като веднъж потупа шефа по рамото си. Усмихна се  на себе си. Всичко бе толкова лесно, когато не слагаш прегради пред себе си.

Светеца не забеляза едно училище покрай, което профуча, над което се оформяше кълбо от сенки. Предстояха още битки.

 www.dailymotion.com/video/x9org_rednex-the-devil-went-down-to-georg_music

Страхотен разказ, поздравления!!!

Фенрис, накара ме да настръхна! Страхотен разказ!!

Поздравления !!!

Благодаря ти, радвам се, че ти хареса!

сянка на Белия вълк...Изумително!!!

Задръж това усещане, когато го усетя се чувствам истински жив! Благодаря ти!:)

Благодаря приятелко!:)

Нека силата на бялятя светлина бъде с теб приятелю!:)

Както винаги на ниво и на един дъх...

Ами така трябва да се чете и пише!:) Благодаря ти!

Както казах разказът ти е страхотен и заслужава да отиде и в най-коментирани - писна ми от плявата там напоследък! Ще се постарая да го качим там - имам определено влияние :) Хора като теб трябва да бъдат популяризирани и поощрявани!!

Благодаря ти, аз напоследък, не пиша много, но като ме зачеше музата не мога да и откажа! Благодаря за насърчението и дано повече, хора го прочетат!:)

Разчитай на моята подкрепа приятелю!! Писна ми да чета за напикани пиячки на бира и за всякакви чукове, в онази заветна графа попадат нечувани тъпотии! Хората трябва да виждат стойностни неща на първа- това е типичен пример за образец!

Може би си прав, но аз отдавна, не се впечатлявам от тези неща, защото да ти кажа чесно съм щастлив и нищо не може да ме ядоса!:)

Това е страхотно! Нека тогава направим едно добро дело - да помогнем тази творба да стане достояние на повече хора и те да почувстват добрата енергия, струяща от там.. Нека и тъжните хора се почувстват за малко щастливи.

мислят, че това е само фантазия, но наистина има лоши духове, които чакат да отслабнат силите ни за да се присламчат към нас. За това трябва да сме настроени позитивно, да създадем добра аура около себе си за да не им даваме достъп. Клипчето е в унисон с писаното и е супер. Знаеш ли и аз имам нужда от този светец. Има едно духче в мен, много пакостливо и игриво, което ме кара от време на време да върша разни щуротии, а съм вече зряла жена и не би трябвало да му се поддавам.

Добротата ще спаси света! В "лудницата ",в която живеем, наистина много често ни е необходим само един лъч - чиста светлина, който да неутрализира лошотията помежду ни!
Много силен разказ! Благодаря!

Тъгата не е естественото състояние на хората! Докато щастието е! А да направиш някой щастлив е най-хубавото нещо! Може би звуча малко по детски, но има някои неща, за които децата могат да ни преподават!

Сигурна ли си, че не го познаваш вече светеца? Щом осъзнаваш за духчето, вече си готова да се пребориш с него! Всеки има такива духове, аз ги боря един по един! Наистина прилича на фантазия, но уверявам те има истина в него! Благодаря ти!

Наистина един лъч стига, а когато станат два...е математиката е ясна. Благодаря ти!:)

Тъкмо бях излезнала от блога и видях разказа ти в началната страница. Въпреки, че имах работа, не устоях на изкушението да го прочета и със сигурност не съжалявам, че го направих! :)

Сега се логнах само да те поздравя за страхотния разказ!!!

Всъщност общуването между хората представлява един обмен на енергии, положителна и отрицателна.
Някои са носители на негативизъм и "смучат" като вампири добрата енергия от позитивните хора и се зареждат по този начин, но това е пагубно за добрите, защото отслабват енергийно. Въпреки това, фенрис и моят блог е под това мото - "Силата на светлината" може да облагородява и помага на всеки нуждаещ се и изпаднал в беда.
Поздрав!

Понякога искушението е приятно да му се поддаеш нали? Благодаря ти!:)

Всичко, което казваш е вярно, има начин обаче да се справиш с смучещите, на мен ми помогна рейки метода! В повечето случай смучещите не го осъзнават, че го правят, но все пак е хубаво да им се каже, за да се осъзнаят! Благодаря ти!

както винаги блестящо :)

И както казват - най-сигурният начин да се справиш с него ;) Заредих се за няколко "битки". Благодаря ти! :)))

И аз като теб вярвам в доброто, затова някои хора ме възприемат като съвременния Дон Кихот в блога :) Тук вместо с мелници се боря за ред и добри отношения, но засега негативизмът е доста влиятелен :) Трябва ни един АТАНАС.блог.бг ......

Благодаря ти приятелю!:)

Само така! А битките са забавление!:)

Впечатляващ разказ! Вероятно всеки един от нас се нуждае да срещне тази светлина. Поздрави!!!

Атанас блог бг? Интересно звучи, ще видим, ще видим, може и да стане нещо, съдбата ще покаже!:) А дон Кихоте, не е бил луд, просто е бил прекалено напреднал за времето си!:)

А и всеки може да го стори, в един или друг момент от живота, тя идва при нас!:) Благодаря ти!

Поздравления и от мен.

Благодаря ти!:)

Ако, можеш учи се от мен, макар, аз да не се считам за дотам напреднал, но пък ти определено имаш бъдеще като разказвач! Благодаря ти!:)

Стискам десницата Ви!

Удоволствието е мое!Благодаря!

Може и да е изпреварвал времето си, но чак по-късно са му го признали.. Някои хора до последно са в изолация и едва след години получават признание.. Колко ли ще чакаме?

Имам усещането, че няма да е много, е поне не толкова, колкото Дон Кихоте! Даже смятам, че скоро ще има промяна, към по-добро!

Това е идея и скелет на цял сериал, ако сега това беше писано по английски и попаднало на подходящото място, веднага щяха да бъдат започнати снимките за игралният филм, а след него и за отделните серии.

Една от най-красиво пресъздаваните идеи за борбата между доброто и злото.

Борба без насилие.

Понякога наистина ме шакшаш много здраво, в най-добрият смисъл на думата и този път е точно такъв.

Идеята, за Светеца ми хрумна много отдавна! Това тук http://fenris.blog.bg/izkustvo/2009/01/16/sveteca-i-senkite.277976 беше реализацията и! Вче доразивх образа и смятам, да направя серия от разкази! Дано се получи и наистина има хляб в идеята. Да ти каже честно, аз самият понякога се плаша от идеите си! Тази е от тях. Когато се разхождам в парка наблюдавам хората как вървят напред и нито за миг не се оглеждат, не правят нищо, което да ги изведе от унеса, единствените случаи, когато се извръщат е когато някой ги заговори, или се разхождат с някой. А знаеш ли колко сюжети съм събрал ей така от гледане? Идеята за Светеца ми хрумна от един мотор с рисунка на него. И нещата се задвижиха. Ако доживея да има сериал по мое произведение, ще съм най-щастливият човек, надявам се да стане някога! Всощнос аз и сега съм най-щастливия!:) А насилието наистина не решава въпроса а отваря нови въпроси. Благодаря ти!

Радвам се да забележа, че си в добра творческа форма. Поздрави!

Че как? Просто нямах възможност да пиша, но не съм забравил как се прави а и явно музата ми не ме е изоставила. Благодаря ти, да ти кажа честно и аз се радвам, че още съм във форма!:)

Прочетох го по-рано през деня. Хареса ми, но още мисля за разказа ти. Ако все пак имаш координати на Светеца, сподели ги с дружките.
Ще чакам следващите разкази.

Мога само да ти ракопляскам!!!!!!!Песента е на Primus между другото(сигурно поне 5 човека са ти го казали в коментарите,но не ми се занимава да ги чета).Поздрави и благодаря за бирата:):):):):):)

Не успявам да се справя с една сянка, та май ще се моля твоя светец да не ме подмине... :)))

Светеца, сам, ще те намери, бъди сигурна! А още разкази ще има! Благодаря ти!:)

Еми наздраве, иначе никой не ми го е казвал до сега, мерси за инфото!:)

Ще се справиш, сама или с някой друг, но ще се справиш!:)
Благодаря ти!

Не знам как го правиш, но винаги успяваш! И този път ме накара да гледам без да мигам до самия край (а надявам се не окончателен). Много успехи от мен и да ни зарадваш още повече с една прекрасна поредица. Всичко най най вълчо!

Приятелю, това вероятно ще е дълга поредица, така, че ще има и още!:)
Благодаря ти!

http://www.youtube.com/watch?v=1lljBSQdlvY
:-)))

Готина балада!

Много интересен разказ си написал,просълзи ме...
Изпращам ти Рейки символа на силата.Пожелавам ти да напишеш още много хубави разкази!:)))

Светлината е и в теб Ивеса, в това не се съмнявам, благодаря ти за символа!:) Ще има още много разкази, а "Светецът" ще има още много приключения!

Ще чакам с нетърпение новите приключения на Светеца!Поздрави!:)))

Благодаря ти!:))

Пишеш - Да ти каже честно, аз самият понякога се плаша от идеите си
Искам да ти кажа, че твоите разкази са послания, дано да стигнат до повече хора. Настина си като Светеца - хубаво би било ощ ехора да се присъединяват към теб. За мен бе много вълнуващо да прочета разказа ти.

Не точно се плаша, просто се очудвам и наистина тези послания се надявам да стигнат до повече хора! Благодаря ти а Светеца ще продължи приключенията си!