Когато вървите забързани към работа или напът за вкъщи заглеждали ли сте се около вас? Забелязвате ли какво става? Отговорът е не нали? Толкова сме се задълбочили в проблемите си положени в личният ни живот, че не виждаме щастието около нас. Тук някой ще оспори, че няма щастие около нас. А той може ли да го докаже. Не ви питам какво казват телевизията, радиото или вестниците. Вие какво видяхте? Въпросът е риторичен. Понякога си позволявам лукса дори като бързам за работа да се оглеждам и така виждам разни неща. Около нас има истории, изпълнени с емоции и те вървят точно до нас и са толкова невероятни, но вие едва ли ги забелязвате. Не се обиждайте аз ще ви разкажа няколко. Щастието е въпрос на състояние и то трябва да е естественото ни такова, независимо от обстоятелствата. Не говоря да сме ухилени до уши луди, които се кикотят през цялото време, разбира се. Нека се пренесем в една от онези истории. Нядавам се тогава да разберете.

Сутринта се събудих и реших да отида пеша на работа, времето беше хубаво, птичките пееха, абе приказка. Усетих докосването на събуждащата се природа. И не можах да и устоя. Винаги отивам на работа по-рано, сега по изключение щях да отида навреме, леко запотен и задъхан, но навреме. Бях го правил и преди, знаех, че нямаше да ми е проблем. Излязох навън усмихнах се на обстановката и на хубавото време и тръгнах по тротоара.  Подскачах като някакъв хлапак и си подсвирквах нарамил чанта. Беше ми забавно. Хората ме поглеждаха поклащаха глава и отминаваха с виздишха мислейки ме за луд. Може би в наше време бе прието щастлив=луд. Е нака бъда луд тогава. Така се придвижих доста бързо към парка през, който минаваше пътят ми. Избирах него като ходех пеша, защото там беше спокойно и уютно. Хората са странни същества, всъщност не аз е светът беше луд. Приближих се до първата площадка,която намерих. В средата имаше езерце с златни рибки и гупи. Децата често идваха тук да ги гледат и хранят искрено забавлявайки се с техните действия и борбата им за храна. Ако имаха късмет можеше да видят и костенурка. Дори Старата Дора. Това беше една костенурка известна на всички идващи в този парк. Корубата и отгоре бе оцветена от някакъв лишей или нещо подобно във формата на звезда или четирилистна детелина мненията бяха много и различни. Обаче всичките се обединяваха около едно, че тя носеше късмет. Така поне се говореше. Ако не друго, поне правеше хората , които я видеха щастливи. Стига толкова за това нека се върнем към историята ми. Седях и заглеждах минаващите непознати. Повечето като ме видеха, че ги гледам извръщаха поглед и отминаваха бързо стискайки чантата си. Това опрделено ме разсмиваше. Имах още около половин час преди да започна да закъснявам и  реших да остана още малко. Един младеж отвърна на погледа ми. Това ме изненада. Усмихнах му се. Той се приближи и седна до мен. Интересно, явно хлапето не страдаше от скруполите на днешните възрастни.

- Трябва да поговоря с някой.

- Разбира се с какво да помогна?

Винаги питах така, беше ми като навик.

- Отзивчив сте.-хлапето кимна на себе си сякаш си отбелязваше нещо наум. После в погледа му проблесна тревога.

- Не сте накяква откачалка нали?

- Спокойно , падам си по жени на моята възраст. Искаш ли да ти покажа жълтата си книжка?

Това явно го успокои и той се разсмя нервно.

- Та с какво мога да помогна?

- Ами искам да споделя с някой. Просто толкова ми се събра, че съм като гейзер и всеки момент може да направя някоя глупост.

- Говори слушам те.

- Но няма да кажете на никога нали?

- Казва се никого, и спокойно аз дори не те познавам. Ако искаш да минем на ти?

- А вярно, добре ами ето за какво става дума...

Беше преживял доста. Наистина много. Беше един от тези, които не забелязваме на път за работа. Беше се влюбил, в девойка от по-горен клас. Наперено момиче, което било със съмочувствие на най-голямата красавица в училището. Естествено имала много ухажори. Поради тази причина тя нямала постоянно гадже, защото обичала вниманието. Това е моята интерпретация разбира се. Разказвам ви го набързо. Момчето решило да я впечатли. И издълбало върху ръката си името ‘и с нож. Имало такава мода сред тинейджърите. Показа ми  белега. Беше зараснал и вече името не личеше, но само по-себе си това бе адски гадно. Тя тръгнала за малко с него, целунала го няколко пъти и го изоставила след една седмица. Момчето беше разбито. Никой не го разбираше. Връсниците му се подиграваха. Зачудих се дали родителите му бяха се заслушали в емоциите му? Или ако той отговореше „всичко е окей” те го оставяха на мира, считайки се за широко скроени? Момчето завърши разказа си с това, че обмислял да направи нещо грандиозно. Да се хвърли от коша на баскетболното игрище и да се приземи на крака за да я прилече към себи си отново. Явно беше романтик, защото ми описваше как горещите и устни парели по неговите и ...така нататък. Младежа свърши и ме погледна право в очите. Очакваше някакъв отговор явно и то от мен.

- Какво мислиш?

- Тя не е за теб.

В очите му блесна разочарование и той стана.

- Чакай малко, искаш ли да ти покажа нещо?

- Какво?

- Първо седни и ме изслушай, става ли?

- Ами....

- Няма ами, ти поиска да говориш с мен нали?

- Аха, ами тогава ще ме изтърпиш още малко.

Той сви рамене.

- Тя прави ли те щастлив?

- Амии...

- Да или не?

- Кога за последно беше щастлив преди или след като се влюби в нея?

Младежът изобрази дълбоко замислена физиономия.

- Май преди.-промърмори той.

- От това следва, че...?

- Че какво?

- Че тя ти носи само нещастие бе човек.

Младежът се дръпна леко назад.

- Май си прав.

- Помисли малко, знам, че си влюбен ама да правиш такива глупости за момиче. Тя трябва да те хареса такъв какъвто си.

- Ама за я харесвам каквато е.

- Това не значи, че и тя те харесва.

Кимна, май прогресирах.

- Не прави повече глупости и я зарежи и дори да те търси не и откликвай.

Той се усмихна:

- Няма да го направи.

- Да се обзаложим ли?

- Добре, а какво щеше да ми показваш?

- Ела с мен.

Приближих се до Езерцето на щастието. Така бе наречено от мнозина. С гръб към него и гледайки момчето пъхнах ръка във водата. Усетих нокти който запъплиха по ръката ми. Извадих ръката си и я поднесох на младежа. Пред очите ми беше Старата Дора. Момчето ме зяпна.

- Нали не беше откачалка?

- Погали я, не се стеснявай няма да те изяде.

Момчето се вгледа в корубата и:

- Има странно образувание на черупката си като детелина или нещо такова.

- Погали я и ще се почувстваш по-добре.

Той кимна и протегна ръка. Докосна с пръст черупката и. Костенурката лазеше смешно с крачета, но като го усети застина. По ръката ми пробягна нещо като искра.

- Ей човече, хвана ме ток. Ама се почувствах супер. Костенурката отново махаше с крачета. Пуснах я плавно във водата и тя застина там.

- Благодаря ти.-кимна ми хлапето.-някой път може пак да се засечем тук. Много ми помогна.

Усещах, че историята не е свършила и за това седнах на пейката до самото езерце. Едно съвсем младо девойче се приближи след малко. Един лъч светлина падна върху гърба на спокойната Дора и той заслепи момичето. Тя се извърна към нея и се приближи.

- Я каква интересна костенурка.-наведе се и я погали. Старата Дора се размърда и оттласна от брега.

- Плавай миличка и ти благодаря за усмивката, която ми дари.-каза девойката.

Усмихнах се и станах историята бе свършила. Погледнах часовника. Закъснявах за работа. Затичах се. След една седмица дъжд времето отново стана приятно.

Аз отново седях пред парка и наблюдавах хората. Покрай мен мина една двойка. Младежът ми махна. Едвам го познах, беше тъжният тийнейджър от миналата седмица. Само, че тъгата не стоеше на лицето му повече. А девойката, се оглеждаше отново да срешне костенурката.

Докоснах гръб на костенурка.
И Щастие помаха ми
от Утре.

Абсолютно, много щастие и ако днес се усмихнеш двойно повече, ще направиш двойно повече хора щастливи!:)Благодаря ти за хубавото стихче!

"Щастието е въпрос на състояние ..."
и често не го осъзнаваме...
И аз съм ухилена до уши и се кикотя, прикривайки
нещо дето ми тежи...
Така, че най-важно е да има кой да те накара да погледнеш нещата с други очи отърсвайки се от
собствените си заблуди...
Поздрав за поредната история караща ме да
се замисля...:))

Радвам се че се замисли, понякога е необходимо да го правим поне по два пъти на ден, ако е възможно повече, и да се запитаме абе какво правя аз?
Благодаря ти, че го прочете!:)

това ми е естественото състояние , на сега докато четях приказното ти разказче не престанах да се усмихвам и съм още по щастлива, отколкото докато пресичах моя парка за да дойда на работа :-))) Благодаря ти :-)))

Така си е щастливец съм, но е така защото го искам, така е и при теб и при всички щастлливци около нас! Усмихнат ден и уикенд и благодаря за красивият пост!:)

Има го щастието. Не само около нас, а и вътре в нас и когато го подарим на другите, то се връща само:))

Много точно го каза, ще добавя, че ни се връща седмократно! Благодаря ти!:)

Дай боже всеки да срещне своята костенурка.. :)

Аз срешнах моята, пожелавам го на всички!:)
Благодаря ти!

щастието е въпрос на състояние. И на вътрешен усет, бих казал аз...Бъдете щастливи, хора!!!!

Добре го каза! Благодаря ти!:)

твоето щастие заразява!
Не те мярнах снощи на виртуалния купон на "Седянка"...
Ще се видим ли утре? След малко тръгвам към гарата.
Хубав ден!

Довечера заминавам за провинцията! Няма да мога да присъствам, но ще се постарая някой друг път!:) Тази болест, щастието обичам да го подарявам приятелко! Хубав ден и на теб!Благодаря ти!

Щастието е странно нещо.. всеки го намира под различни форми :)
Много обичам да задавам въпрос на хората когато стане дума за щастие, а въпросът ми вина ги е "Ти бил ли си истински щастлив/а?"
Разбира се винаги ми отговарят "Ама, да, разбира се.."
Тогава обичам да питам "А я се сети за този момент, в който си бил наистина щастлив! Има ли нещо което би искал да промениш за да стане още по перфектен момента?"
И като почнат да ми обяснават ... ми те нацяло променят мигът на щастие... така разбирам, че много малко хора са били истински щастливи..
Просто си имам собствени виждания за някои неща....
Така, че да си щастлив е лесно, много е лесно това, но да бъдеш истински щастлив, не е чак толкова лесно колкото изглежда ;)))
Усмивки... :)))))

Изглежда, че не е лесно наистина, докато не го постигнеш! НАистина въпросът, който задаваш, е резонен, но аз бих отговорил, че не бих променил, нищичко, аПсолютно нищичко!:)
Благодаря ти!

Искаш ли да ти кажа? :)))

Имам, някои съмнения, но кажи!:)

Кузма Прутков

Е аз съм си! Просто е!

Но си е майтап - това беше на 10-ия рижден ден на сина ми. Бяхме поканили много деца от класа, а те бяха от цяла София. И съответно примък-отмък, трябваше родителите да ги докарват с коли. Първият, който си доведе отрочето ме пита, кога да си го вземе. Беше два часът и аз му казвам - "Елате към 5, да имат време да си поиграят." Що ми трябваше! Но откъде да знам, че ще ми обърнат къщата наопаки, ще се млатят с всички възглавници, които докопат, ще побъркат кучето, което беше още бебе тогава и изобщо - пълна програма по всякакви показатели.
И когато стана към 5 часа и звънна родител да си вземе детето, това беше най-щастливият миг в живота ми! :)))

Хахахах, направо си е сюжет за филм, с комедиен заряд! Спомняй си този момент за да си повече време щастлива!:)Благодаря за веселата случка!

реших да открия курсове наречени "Училище за щастие." Вече имам разработена програма. Защото в училище, на улицата, в семействота са ни учили на най-различни предмети , но са забраливи да ни научат как да откриваме щастието, как да го изживяваме, съхраняваме и да му се радваме. До скоро.

Да ти кажа, вече мога да го обясня на хората и да им кажа как да се възползват от щастието, но ми трябваше време да го осъзная, все пак това време не го считам за загубено а спечелено! До скоро!:)

търся костенурката :))))
Мисля, че щастието е в това да правим другите щастливи!!!!

аз открих моята формула за щастие - да съм удовлетворена от щастието, което намират друтите около мен. Вчера една клиентка на около 40-те плака от щастие.Беше прекрасно праживяване и за мен. Но за да бъде цялостно щастието ми трябват още нещо - да развия хармонично всички области на живота си. Желая

понякога, след работа...
не съм виждала вълшебната костенурка, но онзи ден видях 1 от лицата на щастието... една позната, която чака бебе и сияеше от това...
а аз в момента се радвам много и на дърветата, които тъкмо се разлистват. особено на върбите, разкошни са точно сега...
:-)

Да съм като Адам , защото е сътворен да бъде щастлив в рая. Естествено с Ева .

вълчо, първо мойте поздравления за поредния прекрасен разказ. Та къде е тази костенурка? Ще ми се и на мен да помогне :) .

Права си там е, ти ще намериш костенурката определено!:)

Тогава щастието се връща седмократно и така ти си истински щастлив! Благодаря ти!:)

Така е а и с това разкошно слънце идва ти да се смееш с глас и защо не?:)

Така е той няма никога да те излъже!:)Поздрави и на теб!:)

Ти си открил щастието човече, също като мен!:)Поздравления!

Бръкни в езерцето, което и да е сега усещаш ли корубата и? Тя е до теб!:) Благодаря ти!