Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
29.01.2009 09:15 - Застраховка Отвличане
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 3763 Коментари: 9 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Имам странното чувство, че не съм оттук. Изобщо не съм роден в тази страна, сякаш успявам само да наблюдавам какво се случва и се чудя, кога станаха тези простотии? Кога всичко се промени? А сега стигнахме и до това? Застраховка за отвличане?

- Абе жена какво ти става?

- Искам детето ни да е защитено отвсякъде.- тя замахна с ръка сякаш отрязваше глава на пиле.

- Ама защо? Кой ще тръгне да отвлича дъщеря ни?

- Ами онзи с автобуса?

- Какво за него?-имах някакъв смътен спомен.

- Онзи дето отвлякъл автобуса за Варна.

Нещо ми просветна. Разсмях се. Ами смешно беше. Физиономията и стана страшна и смехът ми бързо премина в кашлица. Не исках да я ядосвам а да я накарам да се откаже от тази глупост. Вярно напоследък ни беше потръгнало, но да хвърляме пари на вятъра? Каква беше тази мания за протекция?

- Извинявай, че се засмях, ама си е смешно, особенно като си спомня изцепките на оная Бенатова, беше като ефтин американски трилър с много елементи на комедия, абе направо си кажи пародия.

- Ще престанеш ли с филмовите си реплики. Ако ти не го направиш заедно с мен сама ще го направя. Ще се справя някак си с вноските. А и ние вече се позамогнахме, ставаме мишена за такива идиоти.

- Онзи в автобуса не е искал откуп а просто внимание.-в последен напън да я убедя вдигнах очи на горе в безспомощност.

- Той беше просто пример.-очите и бяпха ледени и сякаш казваха:

-„ Аз ще направя каквото смятам за правилно а ти прави каквото искаш, не мога да те накарам на сила”.

Да така си е жена ми има много изразителни очи. В тях се влюбих. Въздъхнах мелодраматично и промърморих:

- Да вървим да видим за какво става дума.

Усмивката и цъфна на лицето и така бързо, че се изненадах. Това ме накара и аз да се усмихна.

- Знаех си, че ще вземеш правилното решение, за това те обичам.

- Искаш да кажеш да дойда на твоя акъл?-подкачих я.

- Има ли значение?

- Май наистина няма, кога ли е имало?-последното изречение го продължих мислено обаче. Все пак, когато се отнася до детето до сега тя се бе оказала права за всичко. Беше страхотна майка.

- Отиваме обаче само да разузнаем нали?

- Ще видим, но засега е това.

- Добре да приключваме с този цирк.

Колата ни спря пред едно застрахователно дружество. Тя го беше избрала предварително. Това не ме очуди. Мотивът и бе винаги готова и за това също я обичах. Абе голяма любов голямо нещо. А и честно казано и давах право наистина нашата мила родина започна да се превръща  в копие на Америка ама от средата на 60-те години и малко след това. Лошото е че бързо наваксваше и бе стигнала вече до 90-те и то не в добрият смисъл. Влязохме през една въртяща се врата, която изглеждаше като позлатена. Тук може би е момента да кажа, че обичам да сравнявам действителноста с гледани от мен филми, за това, бе и забележката на жена ми преди малко. Качихме се в стъкленият асансьор даващ великолепна гледка към Витоша и накрая се озовахме пред някакъв кабинет. Отвори ни едно младо момиче. Представи ни се и жена ми веднага заговори с нея. Аз седях и слушах. Щяхме да внасяме по една вноска всяка година в продължение на 19 години (дъщеря ни е на 6 и тръгваше на училище след месец). Вноските бяха 1 500 лева на година, като можеха да се разсрочат на 3, 6, 12 или по-избор на клиента. Слушах разсеяно, но не обръщах пълно внимание. Загледах се през прозореца как едно врабче или нещо подобно кълвеше нещо на перваза. Един гълъб също прелетя и се опита да отнеме храната на врабчето, но то борбено му се опълчи. Усмихнах се. Все пак врабчето захапа бизквитата и излетя с нея а гълъбът остана да се взира тъпо.

- Той смята, че тази застраховка е глупост, повечето мъже мислят така.

Като чух, думата „мъж” с такава интонация се извърнах. И двете ме гледаха така сякаш казваха:

-„Мъже, какво ли им разбира акъла от деца?”

Наежих се леко:

- Какво за мен?

- Нека ви обясня г-не, за какво става дума...-в следващият един час тя ме затрупа с факти за отвлечени деца, някои от които не бяха оцелели. Как фирмата при отвличане плащала откупа ако той беше до 3 милиона и 250 хиляди и, колко изгодна била офертата. И аз се почувствах като глупак, как може да не се съглася. Господи такъв групак бях. Ама това си бяха 1 500 на година, никак не беше малко. Но малката застрахователка продължи да ми обяснява. За момент я огледах чудейки се къде е копчето и за изключване или механизма, който спира навитата в нея пружина и се усмихнах:

- Честно казано госпожо хич не ми пука!

- Престани с филмите, моля те.-тя ме изгледа с онзи поглед. Капитулирах.

Сумата, която платим 60% от нея ще ни бъде възстановена ако не бъде извършено отвличане. Накрая се подписах. Така повечето оставахме доволни, освен мен разбира се. Платих за първите две години, защото имах налични. А и това беше условие за да платят въображаемият откуп при въображаемото отвличане. Уведомиха ме, че като наближи срока ще ми кажат своевременно. Сигурен бях в това. Дори, не предполагах, какво ще ме сполети, но както казва Стивън Кинг в романа си „Дума Ки” „Господ ни наказва за това, което не предполагаме”. Изненада аз не само филми гледам а и четя. Седнах да пиша това сега защото вече няма значение. Застрахователната компания вече фалира а дъщеря ми...За нея по-късно.

- Слушайте внимателно, дъщеря ви е при нас. Ще ви се обадим по късно за сумата от откупа и къде ще бъде доставена.

Телефонът глухо изщрака. Гласът беше метален лишен от емоции явно компютърно моделиран. Сещате ли се, когато слушате за другите хора и това, което им се е случило и си казвате, абе това не може да стане на мен, аз съм друг тип човек. Нещастието не отбира типовете хора а обикновено идва при този, който най-малко очаква. Аз не го очаквах. Изпуснах телефона си и се отпуснах. Добре, че кракът ми механично натисна спирачката, защото стълбът щеше да е мой. Спирачките извиха протяжно, сакаш плачейки за малката ми дъщеричка. Това беше шега не можеше да е друго. Телефонът отново иззвъня.

Започнах да го търся припряно. От него се носеше мелодията от „Нищо няма значение” на Металика. Одрах си ръката на долната част на седалката, но го достигнах:

- Ало?

- Отново сме ние, това не е шега след 48 часа ни чакайте на езерото Панчарево под мостта на рибарника. Оставете парите в непромокаем плик  във водата. След това си тръгнете, момичето ще ви бъде изпратено у вас. Обадете се на полицията и на застрахователите. Сумата е 3 милиона и 249 хиляди в небелязани банкноти по 1, 10, 20, и 50 евро. Имате право само на една грешка.

- Може ли да чуя дъщеря си?-понякога филмите можеха да помогнат.

- Тате, тук съм и съм добре. Една госпожа, ме почерпи с крем.

- Стига ли ви?

- Моля ви не я наранявайте.

- И защо да го правим? НИе не сме убийци на деца, поне докато не се издъните.

Телефонът даде свободно. Отпуснах се и изкрещях от безсилие, нямах достатъчно кураж да направя като Мел Гибсън в Разплатата. Обичах дъщеря си като живота си и не можех да я загубя. Направи ми впечатление, че сумата бе с един лев по-малко от застраховката отвличане и това определено беше странно. Телефонът не ме остави да разсъждавам и отново иззвъня. Беше жена ми. През плачът и успях да разбера, че на нея и се е обадила жена със същите искания. След един час полицията се бе заела с въпроса. Изминаха повече от 24 часа преди от застрахователната компания да се задействат. Те проучиха внимателно въпроса сякаш някой ще тръгне да инсценира отвличането на дъщеря си. Дори ни подложиха на разпит с психолог. Идваше ми да го удуша и него и оная дето сякаш се навиваше на пружинка. Шест часа преди крайният срок дойдоха с водонепроницаем куфар. Занесох го на мястото. Един час след това отново ми се обадиха.

- Банкнотите са маркирани, вземете си ги обратно, това бе единствената грешка, която ви се позволява. Следващият път елате сам без полицията, без хеликоптери. След три часа.

Изплаших се, а след това ме облада гняв. Стиснах първият ми попаднал полицай за врата. Успяха да ни разстърват обяснявайки ми, че това е процедурата. Жена ми хлипаше в ъгъла.

- Става дума за дъщеря ми бе тъпи кретени такива ако умре ще убия всеки един от вас. Накрая от полицията се сагласиха на компомис. Оставих куфара на оказаното място и се огледах. Имаше много рибари и нямаше как да разбера, кой е похитител. В този момент една корда изсфистя и се закачи за куфара и той започна да потъва. Уплаших се и се хвърлих във водата да го настигна. Телефонът иззвъня. Иззлязох над водата и го вдигнах.

- Куфарът го влачим ние, излезте от водата.

Подчиних се. Седнах на един камък и изревах от безсилие. Два часа по-късно седяхме сред полицаи у нас и чакахме. Отвън се чу изсвирване. Скочих и се затичах навън. Бе спряло такси. От там изскочи дъщеря ми. Жива и здрава. Тя се затича и аз я прегърнах. Огледах я хубаво. Нямаше и нищо.

- Как се държаха с теб миличка?

- А беше супер. Даваха ми да гледам телевизия, да ям шоколад и ми даваха сладолед и близалки.

Жена ми се включи в общата ни прегрътка и за първи път от повече от два дена заплака от радост. След три часа бяхме само тримата.

- Бях права нали?

- Да беше права, отговорих на жената.

- Тате имам нещо за теб от леличката и чичкото.

Подаде ми запечатан плик. Извадих го внимателно от ръцете и.

- Внимавай, може да е...

- Какво бомба ли? Не ставай смешна.

Изстръсках плика. Изпадна някаква карта и писмо.

Започнах с писмото. В него надълго и широко ми се извиняваха за причинените травми. После имаше номер на сметка и код. На картата имаше 3 милиона. Това го разбрах на другият ден. Не обясняваха защо го правят, нито защо са задържали 249 хиляди. Може би за разходи. Парите бяха на банка в Швейцария. Добре, че разбирах английски. Всъщност заслужаваше ли си да минем през този ужас само за 3 милиона? Никога няма да си отговоря на този въпрос. Още живея със жена си а дъщеря ми сега учи в Оксфорд. Милионите влязоха в употреба. Добре, че тя не бе тръвмирана, бе възприела всичко като игра. Бяха се постарали да е така. Имаше още няколко такива отвличаният, част от сценарият напомняше на това, което ние преживяхме. Накрая тези застраховки бяха спрени от употреба.





Тагове:   отвличане,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lilims - Мигновенна реакция на действит...
29.01.2009 09:46
Мигновенна реакция на действителността,тази актуалност на разказите ти привлича най- много и разбира се страхотния разказвач...
На един дъх прочетох отново поредния ти разказ.
Страхотен си...Благодаря.
цитирай
2. fenris - lilims
29.01.2009 09:48
Понякога, се налага да покажеш нещо като разказ, за да се разбере!;) Благодаря ти!
цитирай
3. doriana - Ти ме вкара в размисли да взема да ...
29.01.2009 11:15
Ти ме вкара в размисли да взема да измисля една такава полица! Много актуална ще стане...Или пък този риск да вземат да го включват като бонус за застраховките при ипотечните кредити...
И както винаги - добре написано!
Поздравления!
цитирай
4. fenris - doriana
29.01.2009 11:23
Успех, само внимавай, това е рискова полица!;)))))
Благодаря ти!
цитирай
5. cornflower - то си е бизнес отвличането,
29.01.2009 13:14
ами защо нашият умен съблогър-терорист не можа да доведе до край идеята си...
цитирай
6. fenris - cornflower
29.01.2009 13:33
Аз я доведох, защото бащата разказва а отностно терористите те може да са:
А. Робин Худ, както предположи zabavnata. Тогава разказа би завършил така:
Той наблюдаваше как семейството се прегърна с широкообхватният си бинокъл и една сълза се търкулна от окото му. Харесваше му да наблюдава семейни събирания след стрес, това му доставяше удоволствие и го караше да се гордее с работата си. Като тийнейджър държавата не бе помогнала да спаси сестра му и той се бе справил сам, като изненада похитителите докато се напиваха. Имаше необходимото обучение а и похитителите бяха немарливи. А сега той и сестра му контролираха нещата и наказваха държавата и застрахователните компании.
B. Похитиеля свали бинокъла и вдигна телефона.
- Застрахователна компания Пума слуша?
- Първа част от плана е задействана.
След като затвори телефона се замисли. Предстояха му още четири отвличания преди тази компания да фалира. Сви рамене. След това щеше да се пенсионира.
Това стига ли като край?:))))) Приемам и други предложения и въображения!:) Благодаря ти!
цитирай
7. fenris - zabavnata
29.01.2009 13:37
Всъщност идеята на разказа беше друга за това и не развихрих тъмната си страна! А и все пак бандитите наистина са от добрите или поне не от лошите лоши!;)Благодаря ти!:)
цитирай
8. cornflower - fenris
29.01.2009 13:56
При теб идеята е изведена безпогрешно до успешен финал.
Въпросът ми е за нашия съблогър-терорист /чието име не зная/, койта явно съвсем не е имал намерение да убива, а предполагам политически искания...
цитирай
9. fenris - аххх cornflower
29.01.2009 14:08
Вярно, че бяха споменали, че е съблогър, просто ми бе изскочило от главата! Ами не знам, човека е искал да привлече внимание с каква цел още не знам, поне аз!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834435
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!