- Кириле, ела за малко в моята стая.-беше баща му. Показа се зад открехнатата врата и му махна.  Купонът течеше с пълна сила. Беше направо грандиозен. Все пак навършваше 25 години нали? Не му се ставаше а и тъкмо щеше да стане интересно. Някой бе предложил да играят на монороли обаче с по-различни правила. И в такъв момент идването на баща му само пречеше.

- Не почвайте без мен след пет минутки идвам.-провикна се той и чу потвърдителни възгласи. Прескочи един двама и се измъкна през вратата.

- Какво има тате?-беше леко раздразнен.

- Ела трябва да ти дам нещо, дано го оцениш по достойнство. Досадата в погледа му се замени с заинтересованост. Бе получил всички подаръци още преди да дойдат приятелите му за купоне. Това беше интересна изненада. Последва го без да кажа нищо. Когато баща му се разположи на леглото и му кимна да седне на креслото той мълчаливо се подчини. Настана неловко мълчание.

- Какво става?

- Сега, бъди търпелив малко.

Кирил кимна. Баща му се наведе над нощното скавче и го отвори. Натисне едно копче и се отвори скрита вратичка в него. От там извади една кутия. Беше от някакъв метал. Вероятно сребърна или от бяло злато. Не можеше да прецени. Баща му отвори кутията и от там блесна нещо. Баща му го извади и го сложи на пръста си.

- Този пръстен е специален момче. Нали знаеш, че има пръстени, които показват емоциите?

- Чувал съм, този такъв ли е?

- Не съвсем. Той показва определени емоции.

- В смисъл?

- Ами както сега свети в морскозелено. Това е цвета на обичта на родител към дете или любовта на дете към родител както и приятел към приятел. Свети когато към теб я изпитват или ти я изпитваш към някого. Защото обикновено тя е споделена. Но винаги показва, когато към теб я изпитват. Повтарям се, но се опитвам да обясня. Когато свети в перлено розово означава, че ти си влюбен, това е единственият случай, когато свети заради твоите емоции. Когато свети в морско синьо това означава, че в теб са влюбени. А когато свети в светлочервено, това означава, че човекът срещу теб е роден за теб, той е твоята половинка. Последното го знам от истории, за мен никога не е светел по този начин. Но пък това не ни попречи с майка ти да се обичаме.

- А какъв му е обхвата?

- В смисъл?

- Ами ако съм на улицата и засвети в червено?

- Ами не знам, вероятно около десетина метра.-засмя се баща му.

Баща му подаде пръстена беше под формата на сълза и но легнала сякаш замръзнала във времето.

- Предава се от родител на дете от много време, самият аз не знам от кога. Но винаги, когато детето навърши 25, смята се, че тогава е готово да поеме отговорност за носенето му. Според легендата, в него е затворена сълзата на Леля, някаква богиня от тукашната митология. Това обаче са само приказки. Нядавам се за теб да засвети в червено.

За момент Кирил изгуби дар слово. Пръстенът беше оригинален и му хареса. Че щеше да засвети в друг цвят, той не вярваше, но все пак бе страхотен подарък.

- Леле, страхотен е, благодаря баща ми.

- Отивай сега при приятелите си.

Кирил бързо заслиза надолу по стълбите. Долу играта вече бе започнала и той се присъедини към нея, забрявайки за пръстена, който започна да просветва в различни окраски. Сигнализирайки му за приятелско отношение. Кирил продължаваше да хвърля заровете и да чака с нетърпение участието на другите. Времето мина бързо и стана един часа след полунощ. Компанията вкупом стана да си върви. Кирил ги изпрати до вратата и случайно погледна към пръстена си светеше в червено, което последно избледня и се превърна в перленорозово. Бяха се случили толкова много неща. Затича се след компанията, но те вече се качваха в чакащите ги таксита. Едно от момичетата бе му образувало странни тръпки в стомаха, но дали беше тя? Беше и взел телефона, утре щеше да разбере. Прехвърли наум това, което му се бе случило през вечерта до сега. Играха на монополи и неусетно бяха седнали един до друг. Казваше се Анита. Беше го привлякло някакво излъчване в нея. Странно излъчване. Но пък от него му се присвиваше корема в приятно очакване.  По някое време я прегърна през рамо и тя не възропта. Танцуваха и...стана време да се разотиват. Това беше всичко. Беше забравил за пръстена си а сега той просветваше в двата цвята първо червено после перленорозово. Може би трябваше да обърне внимание. Качи се в леглото си пусна телевизора и се загледа в тавана. Утре беше събота и можеше да си стои буден до когато поиска. Не можеше да заспи, емоциите му се бяха събрали в повече, особенно  последните няколко минути. Дали истината казваше това стъкълце? Вдигна лявата ръка и погледна пъстена. Продължаваше да свети в странната консистенция на розовото. Не беше влюбен, просто се кефеше на мацката нищо повече. А и не я познаваше, един приятел я доведе, беше приятелка на неговото гадже. Нищо повече. Просто свалка.

- Чу ли бе? Не съм влюбен.

Пръстенът му продължаваше да свети в розово, сякаш му се присмиваше.

- Абе що ли те гледам?

Той го свали и го остави на нощното си шкафче, цветът му не се промени обаче. Въздъхна и се загледа отново в тавана. Дали това, което му се случваше беше хубаво? А ако беше защо стомахът му бе станал на топка от притеснение. Предпочиташе тази топка да я няма. Не се бе влюбвал никога и тези усещания му бяха нови. На тавана обаче нямаше никакви отговори. Обърна погледа към пръстена взе го и го сложи на ръката си. Искаше да знае повече, а този пръстен не отговаряше а задаваше нови и нови въпроси. Не го бе видял да просветва в морско синьо. За това не знаеше дали момичето го харесва.

- Защо ли трябваше да ми го даваш татко?

Въпросът беше риторичен. А пръстенът продължаваше да свети в розово.

 

Тя си имаше гадже, господи а проклетият пръстен му показваше това? Беше безсилен да направи каквото и да е. Беше го яд и на баща му и на тъпият пръстен и на самият себе си, защото бе повярвал, че всичко ще мине добре. Беше си му добре преди да зависи от благоволението на друг а този пръстен само обърка живота му повече. Сега наистина разбра, защо баща му бе изчакал да стане на 25 години. Е може би така е най-добре. Да научи, че няма ... Удари стената от безсилие и...се събуди. Беше се изпотил обилно. Ега си тъпият сън. Свали пръстена си и го хвърли в ъгъла на стаята. – Майната ти, не ми трябваш.

Погледна мобилният си телефон. Имаше едно пропуснато повикване и съобщение. Повикването беше от непознат номер, съобщението от същият подател. Влезе в менюто и го отвори.

„Вчера изкарах страхотно и нещо странно се случи с мен. Сигурно спиш, за това не вдигаш телефона си аз обаче не успях да заспя и трябваше да се чуем просто....обади ми се.” Беше подписано Анита. Погледна към пръстена. Може би все пак не бе объркал живота му? Приближи се и го разгледа. Беше го одраскал. След това забеляза още драскотини по него. Усмихна се. Явно не бе първият, който го хвърля така. А пръстенът не бе виновен. Вдигна телефона и набра номера, като междувременно си сложи пръстена отново. Даде свободно и веднага след това един нежен глас прозвуча в слушалката леко сънено:

- Да какво обичате?

Кирил му стана смешно от този израз и реши да рискува.

- Теб!

- Мен ли?-гласът бу очуден и леко ядосан.

- Аз съм Кирил.-бързо избърбори той усещайки

- А...-звукът на телефона изчезна.

- Там ли си?

- Аха.

- Получих съобщението ти. И искам да се видим...може ли?

- Аха.-буквално почувства как тя се изчервява по телефона. Пръстенът му запулсира в синьо. Може би мобилните връзки усилваха диапазона му?

Кирил, каза набързо едно популярно място за срещи и затвори. Синият цвят постепенно избледня и премина в розов.

- Абе защо ли те гледам изобщо.

Слезе долу където го чакаха палачинки с мед. Започна да хапва бързо, срещата беше след час и нямаше много време.

- Ей какво става?

Беше баща му.

- Този пръстен ще ми обърка живота тате.

- Да видиш какво ми беше на мен.

- Ужас сега съм полудял буквално. Вчера ми се изреди във всички цветове.

- Дори червено?

- Аха, но не съм сигурен то за кой е.

- Това е гадно. Ами успех на срещата.

- Откъде разбра?

- Ами щом е светнал червено, много ясно, че си си уредил среща.

Кирил се усмихна и изфиряса от стаята. Беше искарал рожденият ден при родителите си, но сега трябваше да отиде в апартамента си да се преоблече.

Пет минути по-рано беше на срещата. Беше седнал по настрани от паметника за да няма никой до него. Гледаше светещият пръстен и размишляваше. В този момент цветът му се промени в червено и той вдигна очи. Анита  се приближаваше. Пръстенът се смени в синьо. Когато тя застана пред него той стана розов после се смени в син като в промеждутъка просветваше в червено.

- Какво ще правим?

- Ами да се поразходим.

Хванаха се за ръце и тръгнаха по централната алея.

Телофонът иззвъня бащата на Кирил вдигна телефона.

- Татко това нещо работи. И още нещо когато си влюбен и са влюбени в теб и това е човека за теб пръстена примигва и си свеня цвета постоянно. Тръгвам, че Ани ме чака.

Бащата остави слушалката на вилката и се замисли. Може би все пак нищо не зависеше от пръстена? Сега като се замислеше, когато беше с жена си никога не гледаше пръстена. Усмихна се на мисълта си, дали да не поиска пръстена за малко? Нямаше нужда наистина, той просто знаеше, тя беше за него и бе уверен в това.

Заинтригуващ поглед към нещицата в живота имаш-затова са толкова невероятни твоите разкази.
Благодаря ,че ги споделяш с нас.Поздрави!

Накара ме да се изчервя от удоволствие, благодаря ти за хубавите думи!:)

Ти пак ....така ме развълнува !!!!
Но, явно аз сама си го търся, като се ровичкам в блога ти - вече един от любимите ми :)))))
Хубав разказ - хубав да бъде денят ти!

Благодаря ти, нека и твоят ден бъде весел и усмихнат!:)

Страхотен разказ, както винаги и това не ме учудва като че ли !!!! Много свеж и изпълнен с позитивизъм :)))))

ПП: Прочетох го два пъти, само не разбрах от де се взе таз Елена накрая, защото Анита беше името на девойката, нали? Ама сигурно има някаква интрига ;) и ако ми кажеш и цвета й, ще е супер! ::))))

Да се носиш на гребена на червената вълна!
До сега ти пожелавах светло бъдеще, май ще е по-добре, да го сменя с червено!
Нека ти е алено!

Радвам се, че ти хареса! Първоначално мислех,че името ще е Елена поне така тръгна разказа, след това в процеса на разказа се оказа, че името Елена не е подходящо за нея, защото асоцияцията с името Елена е на русокоса красавица, която предизвиква войни, моята героиня не е такава!:))))))) Нейният цвят? Какво имаш пред вид?
Цвета на пръстена се сменя он розово, към синьо към а между тях червено!:)

Благодаря за аленото пожелание!:))))))))

Аз цветовете, в които се сменя пръстена ги разбрах :))) А сега разбрах и първоначалната ти идея, но да си призная Анита повече ми харесва !

ПП: Това неволно объркване на имената ме наведе на мисълта, че може да си имал предвид и някаква интрига. То където има любов, няма начин да няма интрига :))) Затова се и пошегувах за цвета на интригата :)))

Разказа е страхотен!!!

Ценно пръстенче... Поздрави:))))))

За съжаление, няма интрига, просто трябваше да сменя името и Анита си излезе сама много по свежо от елена ! Мислех да забъркам две девойки , но фабулата се разви по друг начин! :)))))))))
Благодаря ти!

Така си е благодаря ти!:)

Знаеш ли, и по-добре, че не си ги забъркал ;))))))) В крайна сметка единствен е "човекът срещу теб е роден за теб, той е твоята половинка", нали? ;)))))))

Именно а и той си харесва Анита!:)) Все пак действието се разви така, че Елена загуби играта преди дори да участва в нея!:)

Струва ми се , че увереността на вътрешното ти усещане се базира и на правилата от живота , който ти е предоставен...
Ето и някои от тях :
1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде
твое през цялото време , докато си на тази земя.


2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш
в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.


3.Няма грешки има само експерименти
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране.,,Провалените'експерименти
също са част от процеса , както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен'.


4.Урокът се повтаря , докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини , докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.


5.Опита и интуицията непрекъснато ще бъдат с теб
Няма част от живота , през която да
не се налага да усвояваш уроци.Докато
си жив , винаги има уроци, които
трябва да бъдат реално опитани


6.,,Там' не е по-добре от ,,Тук'.
Когато твоето ,,там' стане ,,тук',
ти просто ще откриеш друго ,,там',
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук'.


7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого , освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.


8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими .Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб.Изборът е твой.


9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота ,
носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и
да вярваш.

10.Ще забравиш всичко това.

Поздравления за разказа !

Благодаря за правилата Клео!:)

да,колко може и да обърка живота ни една предречена съдба,макар че незнам има ли човек,който да не полюбопитства за знание към бъдещето си:)Какъв ли не край на разказът ти си представях четейки го:)Определено твоят не беше сред тях:)
Поздравления,Творецо!:)

Благодаря ти, но само по бузата! Този разказ, определено е от тези които ти харесват!Усмихнат ден и много приятни емоции ти пожелавам днес!:)

Ами обичам изненадващият край, това ми идва от вътре! Благодаря ти и да ти се връща!:)

Кое те кара да мислиш, че Елена е имала какво да губи?
Или, че Анита е спечелила?
Преекспонираш "раждането един за друг", усеща се напрежение.
А ако срещнеш човека на живота си всичко е ужасно тихо и спокойно.

Хубаво е, че пак няма тези "курвенски" състезания между две жени и един мъж. Не може ли мъжете да са без комплекси и да си гледат живота, а не да се състезават за тях с нокти и зъби? Успех за по-сигурните!

Защо говорим за нещо измислено и несъстояло се? Казвал съм го и преди това е само история, не моя история! Защо така или иначе? Кой знае? КОй може да каже а и елена е нереализирала се хгероиня, трябва ли да я обсъждаме тук?
Благодаря все пак за пожеланието!:)

Че това ти я обсъждаш. Аз само продължих твоя коментар. Защото това си помислих, защо, всъщност, обсъждаме Елена ,и то с някакво задоволство от несполуката й?
ПИтам, което ме интересува, извинявай, не което ти искаш да ме интересува. Някак е така.

Елена не съществува, просто се шегувахме!:)

Всеки се нуждае от малко любов, а тук при теб дозата обич е родовна :)).
Поздрав и много усмивки!

Значи и аз се шегувах.

Поздрави и от мен!

са добри, но лично на мене, като психологическа нагласа- имам предвид моята-именно подобни разказчета повече ми допадат ;)

Така е, и се стремя да я поддържам редовно!:)Благодаря ти!:)

Значи, всичко е наред!:)

Радвам се!:)

Аз понякога пиша и хоръри, но тези и аз обичам някак си повече!:)

че пишеш-чета те:))))) И ми харесват. Но........тези повече.

Е удоволствието е мое!:)

ако пръстенът не е просветващ камък на ръката ти, а трепет в сърцето ти, неудържимо привличане на души и тела, не търпящо съмнение и отхвърлящо противопоставяне...тишина и хармония в божествено единство. Така разбрах идеята ти. Хареса ми утвърждаването на препредаването на духовното богатство.

такъв пръстен, щеше да има по-малко -проба-грешка...
Но тогава пък една скука щеше да настане. Когато ти трепне сърчицето, осъзнаваш, че си влюбен, но за другата страна нещата не са чак толкова ясни, трябва да гадаеш и в това се състои до голяма степен чара на
това приключение.

Усетила си тънката нишка на действието! Благодаря ти за хубавият начин, по който го коментира!

И ти си права, а всъщност пръстенът само леко засилва нещата нищо повече!:)

и от мен за интересната идея и за начина, който си избрал да я реализираш.
А парчето тутакси ме зареди с подходящото настроение! :))))

Даааа, песента е разбиваща! Благодаря ти Хрис!:)

Уникален , продължавай в същия дух! Нека да ти светне в червено ако вече не е ;)

Светва ми приятелю!:))))))))Благодаря ти!