Четвъртият случай на следовател Секова
Държа да отбележа, че написаното по-долу не е за хора под 16 години и чувствителни по душа! Все пак доброто побеждава както винаги и естествено всичко е художествена измислица.
Замисли се, защо все още прави това? Бързо отхвърли тези мисли. Заради нея, всичко бе заради малкото му зайче. Взе ръкавиците и бавно ги постави на ръцете си. Бяха изработени по поръчка. Беше алергичен към латекса, за това поръчваше специални ръкавици. От тънка кожа, възможно най-тънката, за да може да си върши работата. А ръцете бяха най-ценното му притежание и трябваше да ги пази. С тях си изкарваше прехраната. Извади резачката и я огледа. Имаше нужда от почистване. Постави я във физиологичният разтвор. Един от резците се бе напукал леко. Пипна го, но той не помръдна. Усмихна се, щеше да издържи. Извади я  и я огледа още веднъж. С една кърпа я почисти и я задейства. Тя изръмжа като гладен звяр. Пусна я на безшумен режим и тя замърка като коте. Имаше достатъчно бензин щеше да стигне. Качи се на колелото и подкара към набелязаната цел. Доктора влизаше в операция

Прибираше се късно наложи и се да остане до късно. Трябваше да довърши няколко отчета и да изпрати информация на истинските и работодатели. Беше получила тази работа с помоща на Братството. Те искаха само информация за всичко ново, което фармацевтичното предприятие подготвяше за производство, преди да са го патентовали. Тогава, братството крадеше патента естествено под маскировката на чужди фармацевтични предприятия. И българското предприятие се налагаше да закупи патента ако не искаше да е на пълна загуба. Братството печелеше от всичко, тя бе установила това откакто бе в него. Като студентка и предложиха да се присъедини. Това бе станало преди толкова много време. Усмихна се. Решението и бе правилно, така се бе издигнала в кариерата бързо и живееше спокойно. Чу някакъв шум зад себе си и се обърна стреснато. В този момент усети как краката и се подкосяват. Последната и мисъл преди да изгуби съзнание от шока беше:

„Защо не чувствам краката си?”

Наведе се над жертвата и бързо извади куфарчето си от багажника на колелото. Превърза още кървящите и крака бързо като преди това ги запълни с пяна за да спре кървенето. Сложи тялото в предният си багажник и подкара към мястото на операцията. До отразяните крака остави визитка с насоки за полицията.

Мими излезе от входа и се затича. Закъсняваше за работа и шефката и нямаше да одобри това, можеше дори да я накажат дисциплинарно, защото и се случваше за трети път за този месец. Спъна се в нещо и падна опитвайки се да се задържи на крака. Тогава забеляза два крака без нищо осмен кръв около тях. Изпищя силно и припадна. Няколко човека прекосиха улицата и я заобиколиха. Един набра 112.

Нещо пибиткаше, не можеше да разбере дали е алармата или някой я търсеше. Включването на пейджърът обаче разсея съмненията и.

- Изключи го, имам да поспя още час.

- Извинявай миличко.

„Миличкото” се усмихна и се зави през глава. Даниела погледна пейджъра. „Доктора удари отново”. Беше от Стефан. Секова погледна момичето до нея и стана с нежелание. Тоя човек не почиваше ли в неделя? Беше 4 часа сутринта понеделник. Страхотно начало на седмицата. Докато се обличаше прекара наум случая с Доктор Резачка. Така пишеше на визитката му. Звучеше като някой от лошите в филмите с Джеймс Бонд или анимационен герой. До сега имаше пет жертви. Шест с тази. На всичките им бяха отрязани краката. Телата им бяха изкормени и зарязани в някоя горичка. До краката винаги имаше визитка с точни насоки къде се намира тялото. Те обикновено се намираха близо до жилището на жертвата. От къде изведнъж се бяха навъдили толкова откачалки? Мина известно време от последният и случай, когато бе замесено Братството. Имаше съмнения, че и този е свързан с с тази организация, но сега нямаше време да се занимава с тях. Пресата бе раздухала случая. А до тук те бяха безсилни. Нямаше никаква връзка между жертвите. Бяха трима мъже и две жени. Което по-принцип отхвърляше сексуална причина. Всъщност не беше открито насилствено проникване. Наведе се и целуна спящото до нея момиче, което се размърда в сънят си. Качи се в колата и подкара към местопрестъплението, където я чакаше вече Стеф.  Огледа се къде да паркира и се насочи към една табелка със знак паркирането забранено. Един неин колега кимна и я остави да продължи. Секова се огледа. Трупът този път беше близо до планината. Дано този път имаше нещо. Разучиха жертвите. Имаха безупречно досие. Ива продължаваше да се рови, но до сега не бе излязло нищо. Всъщност бяха прекалено безупречни. И това бе единственото общо между тях. Бързи кариери и внезапно спряло развитие. Сякаш се бяха успокоили и укротили. Работеха на различни места, в банки, фармацевтични предприятия, но предимно в финансовите отдели. Това беше единственото общо. Но то не и казваше много. Видя Стефан клекнал близо до едно дърво. Тя се отправи към него. Имаше и още нещо от всеки труп липсваше орган. Сякаш психопата си запазваше сувенири.

- Здрасти Стеф.

- Аха, здрасти. Чакай малко...ъхъъъм сега ще ти обърна внимание.

С една пинсета той извади нещо и го сложи в пликче.

- И така?

- Този път открихме нещо. Май от резачката се е отчупило парче при рязането на краката. Те току що пристигнаха.

Той махна неопределено.

- Това е ново, явно доктора става немарлив.

- Ще ти кажа повече като отида в лабораторията. Иначе за жертвата.-гласът му стана неутрален.

- 25 годишна, работи в фармацевтично предприятие...

- Тази е втората ако не ме лъже паметта.-прекъсна го тя.

- Така е втората жертва от мъжки пол също работеше във финансовият отдел на една лекарствена корпорация. Да продължа ...

- Извинявай, давай...

- Кръвна група АВ отрицателна...

- От къде го знаеш?

- Пише го на табелката и, но ще го изследвам отново в лабораторията разбира се. Липсва сърцето, което е прецизно премахнато. Трупът беше обезобразен, вероятно от изгладнели помяри.

От планината се чу вой.

- Какво беше това?

- Вероятно някое улично куче.-сви рамене Стефан.

- Нещо друго?

- Открих парче кожа закачено за коста на единият крак. Ще го изследвам и ще ти кажа повече към обяд.

- Това е добре значи имаме някакъв напредък.

- Още не мога да кажа.

Даниела се огледа. Нещо и убягваше, но какво. Сякаш всеки момент щеше да се сети и не можеше. В този момент спря един новинарски бус.

- Мамка му, как разбират толкова бързо?

Стефан не и отговори продължаваше да разглежда около тялото безспомощно отпуснало се на земята.

- А и още нещо. Била е упоена, не е чувствала, но е разбирала какво става с нея.

- Това как го разбра?

- По зениците на очите и тялото. Смърта е настъпила преди не повече от два часа. Чак сега започва да се отпуска по-късно ще ти кажа повече, но имам чувството, че ще е РСР,  да ти е познато?

- Сериозно ли говориш?

- Аха, в предишните случаи не открихме нищо, защото беше минало повече време, но сега...не знам. Към обяд ще разбереш.

Даниела кимна и в този момент видя една журналистка да се приближава към нея. Секова се насочи към натрапника.

- Следовател, това е шестият случай, имате ли някакъв напредък или...?

- Без коментар.

- Следовател, хората искат да знаят, притеснени са, освен това...

- Намирате се на местопрестъпление в нарушение на закона и още нещо...Без коментар! Колега елате. Тя махна на полицая, който бе видяла пръв като пристигна.

- Погрижете се за дамата, да не пострада.

- Това заплаха ли беше слетовател?

- Не просто ме е грижа за вас.-отвърна и тя със същата фалшива усмивка.

Седмицата започва страхотно. Качи се на колата и подкара към управлението. Усети вибрация в джоба си. Взе телефона и видя 4 пропуснати повиквания.

Вдигна телефона:

- Ало?

От другата страна се чуваше само дишане. Секова въздъхна и затвори телефона. Той отново забръмча.

- Казвай какво има или се разкарай.

- Държим приятелката ти, ако искаш да я видиш отново ела да поговорим. Само това.

- А какво ви кара да мислите, че държа на нея?

- Ами това, че си ченге.

- Къде?

- В изоставената мелница близо до планината.

Знаеше го мястото, беше сборище на наркомани. Направи рязко завой и подкара към новата си дестинация. Не може да се каже, че обичаше новата си приятелка, просто и бе приятно с нея. Пък и не позволяваше на себе си да се обвързва емоционално, нямаше време за това. Нея я бе допуснала по-близо до себе си, бе и дала ключ. Сега осъзна, че това е глупаво, но бе късно вече. Нещата не бяха както трябва тук. Даниела се замисли. Беше с това момиче от два месеца. Запознаха се в един бар. Проучи я както винаги, но всичко бе наред с нея. А може би нарочно не я бе проучила достатъчно дълбоко. Всъщност от два месеца се занимаваше и със случая на доктора резачка. Боже какво откачено име. Паркира близо до един бор и тръгна пеша като извади пистолета си валтер от кобура и се огледа. Телофана завибрира.

- Следовател, искаме само да поговориме. Ако искате останете с оръжието си.

Човека стоеше на входа на мелницата. Тя стисна оръжието си и се отправи към него. Нещо не беше наред и тя щеше да разбере какво. Мъжът се отмести и се огледа, след това я последва. Мина пред нея и каза:

- Последвайте ме.

- Къде е тя?

- Тя е добре и скоро ще я видите.

Тя кимна и скръцна със зъби. Не обичаше да е зависима, но се подчини. Той се наведе и повдигна един капак на пода. Без да се замисли го последва а и нямаше избор. Тръгнаха по един коридор и влязоха в първата врата в дясно. Защо и показваха скривалището освен ако..?

- Не се безспокойте, това място ще хвръкне във въздуха веднага щом приключим тук, то си свърши работата, но прекалено много наркомани се навъдиха тук.-мъжът сякаш бе прочел мислите и, или бе усетил напрежението и. Даниела се огледа. В залата имаше още двама. Единият човек беше приятелката и. Тя не бе вързана, дори беше въоръжена.

- Докторе а тя ще се оправи ли?

- Сърцето е точно за нея, всичко ще бъде идеално.

- А откъде намерихте толкова бързо сърце за нея?

- Лекарска тайна.-усмихна се той.

Жената го прегърна и продължи да му благодари.

Секова прецени ситуацията бързо:

- Ти си от Братстовото нали? Кой клан? Лисиците?

- Не е твоя работа. Сега трябва да поговорим.

- Нямам разговор с теб, ти си курва ще говоря с него.

- Както искаш „миличко”, но аз съм шефа.

- Казвай.

- Хората, които умират от откаченият доктор работят за нас и ние искаме да го спрем, колкото и ти. Предлагаме ти сътрудничество и дори партньорство.

- С вас? А кога ще ми забиете нож в гърба. Чакай първо да извадя този, който ти ми заби става ли?

- Виж хубаво ми беше с теб, но не искаш ли да го хванеш?

- Искам, но без ваша помощ.

- Няма как да стане трябваме ти.

- И защо?

- Защото знаем повече за тези хора от теб или помощника ти Иво. Чакахме ти да го хванеш и за това влязох под завивките ти за да разберем като го хванеш и да го ликвидираме, но ти забуксува и решихме да ти помогнем.

Секова се замисли. Кучката имаше право.

- Но аз ще го вкарам в затвора и няма да го пипате.

- Не можем да ти обещаем нищо.

- Тогава и аз не мога.

- Рано или късно някой там ще го убие.

- Нека е късно и ако стане с някакво оръжие лично ще те издиря.

- Имаме ли сделка?

Даниела отново се замисли. А и имаше ли избор? Телефонът завибрира. Беше Иво.

- Изчакайте така. Може ли да говоря отвън?

Бившото и вече гадже кимна. Даниела излезе и вдигна телефона.

- Казвай бързо.

- Добре, втората жертва е бил в затвора за кратко, заради сбиване. Веднага се появил адвокат, който да го измъкне и всичко е било покрито...

- Братството нали?

- Как позна?-очудено я попита той.

- Дълга история, нещо друго.

- Открих още една връзка. В един или друг момент всички от тях са били оперирани в болница св. Екатерина, тя е за богаташи нали знаеш?

- Аха. Да не би нашият доктор да работи там?

Включи програмата и започна да разглежда файловете на следващият бивш пациент на болницата. Включи и камерата му за да го наблюдава. Човекът спеше и бе оставил компютъра да работи за да му сваля някакъв филм. Бе научил този трик от неговото зайче. Избърса една сълза и продължи да се рови. Имаше един файл с означение Нова папка 2. Нямаше нова папка 1 и за това той влезе в него. Вътре имаше файлове съдържащи секретна информация свързани с производство на нов вид оръжие. Човекът работеше за военните. Разгледа файловете , бяха изпратени на някаква поща със сървър на Каймановите острови. Усмихна се и този работеше за Братстовото. Докторът щеше да се подготви за спешна операция.

- Сигурно Дани, има логика нали?

- Ще ти се обадя по-късно.

Телефонът и иззвъня. Беше Стефан.

- Казвай, че съм в такава ситуация...

- Веднага. Резачката е специална изработка, може да работи и на безшумен режим. Фирмата е някаква италианска, вече е фалирала. Казва се Пандини. В България има само 14 такива от тях 8 са закупени в нашият град. Парченцето кожа е от животински произход. Използва се за направа на ръкавици от финна материя. Иво в момента издирва повече информация за резачките.

- Кажи му да търси връзка с болница св. Екатерина.

- Разбрано.

Тя затвори и се върна в стаята.

- Сделката отпада.

- Какво?

- Сама ще го хвана.

Жената посегна към оръжието си, но Даниела вече стискаше нейното:

- Ще те убия без да ми трепне окото.-хладнокръвно каза тя.

- Няма да можеш.

- Не бъди сигурна.

Мъжът който я доведе извади пистолет. Даниела се хвърли през вратата и изкочи през нея. Шмугна се  в първата врата, която и попадна пред погледа. Беше някакъв килер. Чу гласове.

- Видя ли я къде се вмъкна.

- Вече няма значение. Задействай бомбите и да изчезваме. Тя получи обаждане проследи го и разбери от кой е.

- Ще отнеме време.

- Нямаш време действай.

Гласовете заглъхнаха. Даниела натисна дръжката на вратата, но тя не поддаде. Бе се заключила автоматично. Налагаше се да изчезне бързо. Докторът и правеше услуга, но бе престъпник и тя трябваше да го хване преди тях. Извади Валтера и простреля три пъти дръжката тя отхвърча и вратата зейна. Тръгна по коридора. Не знаеш, колко време и остава, но сигурно не беше много. Затича се. Стигна до капака през който влязоха и се услуша. Чу потеглянето на колите и натисна капака, той изобщо не поддаде. Простреля ключалката му и пак наттисна. Тя само леко се открехна и отново тупна. Бяха я залостили с нещо тежко отгоре. Времето и изстичаше. Втурна се по коридора и влезе в друга врата. Представляваше нещо като хладилно помещение. Имаше и голям метален шкаф с някакви стъкленици. Бързо започна да го изпразва. Настани се вътре и затвори вратата. В този момент телефона иззвъня. Тя вдъгна по инерция очаквайки взрива всеки един момент.

- Да Иво какво има?

- За резачката, бащата на един от служителите притежава такава резачка и...

В този момен се чу гърмеж. Даниела изстърва телефона. Взривът отхвърли шкафа нагоре. И той сякаш заседна. Даниела си удари главата силно и я растърси да запази съзнание. След това се сви на кълбо. Последва втори взрив, който изстреля шкафа още по нагоре. Зъвъртайки го във въдуха. Главата и се завъртя и тя постави дланите си върху нея да се предпази. Хладилникът се приземи сякаш на меко. Чу сърдито мучене и плясък. После шкафа започна леко да се поклаща. Тя блъсна с крака вратата на шкафа и в него нахлу вода. Измъкна се и се оказа, че е в близката река. Една крава я гледаше сърдито и пасеше от една купа сено. Даниела се разсмя. Господи, това само на нея можеше да се случи. Взе телефона си изстри го и надявайки се да не е здал багажа набра отново Иво.

- Ало Дани какво стана?

- Казвай, хванахме един от докторите идвай бързо.

- Трябва да ми изпратите хеликоптер.

- Какво е станало?

- Ето ми координатите и...дълго е за разсправяне.-усмихна се тя и затвори. Бяха го хванали. Най-сетне.

Доктора днес щеше да влезе в операция за последен път. Бе открил истинският виновник за смъртта на зайчето му. Той поглади портрета на дъщеря си и се усмихна замислено. Бе се поровил добре в компютъра му. Той бе поискал дъщеря му, откри и мръсни снимки с други момичета. И от „Братството” му я бяха усигурили в замяна на услуги. Копелето щеше да си плати. Полицията нямаше да разбере, за това бе поел правосъдието в свои ръце. Генерала беше изнасили и убил дъщеря му. Умното му зайче и сега щеше да си плати.

- Генерале, готов ли сте за операция?

Мъжът пред него замуча объркано.

- И тя ли не беше готова?А генерале.

Скалпела бавно разряза корема му. Генералът измуча.

-Е докторе защо?

- Защо какво?

Даниела се бе появила в управлението, за 15-сет минути се оправи и преведе в приличен вид и започна разпита.

- Защо убивате тези хора?

- Не съм ги убил аз.

- А резачката?

- Каква резачка?

- На баща ви?

- А тази ли, той я продаде. На един мой колега. Не си спомням името му в момента, но беше май в хирургията.

- Освободете го.-стана Даниела.

Тя се измъкна от стаята за разпити и набра телефона на Иво. Погледът и попадна на един вестик, под главната новина за убийството на Доктора имаше съобщение за успешна сърдечна операция. Секова разбра за какво става дума. От там и липсата на органи. Ръкавиците, обаче нещо с ръкавиците. Това беше важно.

- Ало?

- Хванали сме грешният човек.

- Защо какво има?

- Не е той.

- Виж в хирургията виж, кой от хирурзите има алергия. Точно така, алергия към латекс.

Това беше. Докато Иво се ровеше в базата данни, тя се запъти към колата си.

- Доктор Пенев.

- Вече имаме име. А сега порови повече за него.

- Дъщеря му е починала от кръвозагуба и е била изнасилена.

- Всичко се връзва. Нещо повече?

- Тя е била генийче. Занимавала се е с нови технологии, изработила е антивирусна програма, най-добрата в света за момента. Тук има обяснения на каква база е. Чрез програмата проникваш в компютъра на този, който е изпратил вируса и му го доставяш обратно като го заразяваш.

- Ето как той е черпел информация.

- Има ли повече информация, кой е бил заподозрян?

- Един генерал, но информацията е била засекретена, така, че той няма как да знае.

- С тази програма той е можел да постигне всичко.

- Имам адреса му.

- Дай ми го и изпрати подкрепления.

Даниела подкара към вилата на доктора горе в планината в един от крайните квартали.

- Не се отчайвайте генерале, вашият бъбрек ще спаси човешки живот, на едно детенце.

Генералът измуча в отговор.

- Съжалявам генерале, нищо не мога да направя, вие ще умрете.

Вратата се отвори с трясък.

- Докторе спрете вие сте арестуван.

- А вие сте?

- Следовател Секова, Даниела Секова.

- Съжалявам следовател, но той трябва да си плати.

- За смъртта на дъщеря ви?

- От къде знаете? Всъщност няма значение.

Доктора Натисна едно малко дистанционно и нещо тежко я удари в главата.

Като и се проясни тя се огледа бе завързана на опарционната маса. Генералът бе вече мъртъв. На съседната.

- Е следовател, коя кръвна група сте?

- Не го правете докторе.

- Коя кръвна група сте следовател?-изкрещя той.

- В положителна.

- Значи мога да използвам черният ви дроб. Мислех генерала да е последната ми операция, но вие се намесихте, утре ще спасите един живот.

- С какво ме ударихте?

- Освободих един предпазен мегханизъм и една греда ви удари.

- Не го правете докторе, скоро ще има подкрепления и няма да ви се размине. Дали дъщеря ви би искала да направите това?

Той се замисли и сухо каза:

- Вие не познавахте дъщеря ми и нямате право да говорите за нея.

- Така е, но аз...

- Млъкнете, губите ми времето.

Той извади един скалпел и в този момент в стаята нахълта бившото и гадже с една от мутрите си. Тя веднага стреля, но докторът залегна и куршумът пропищя напразно. Даниела извика:

- Дръпнете се от вратата.

Лилана я послуша, но мутрата закъсня и гредата го остави в безсъзнание.

- Явно днес ми е щастливият ден, ще имам още две операции.

Лилана се огледа и стреля в една от гривните оковаващи ръцете на Даниела.

Тя се отчупи и даниела бързо си освободи и другата ръка.

- Сега сме квит-изсъска Лилана.

- Не сме още, защото се опита да ме убиеш.

- Ще говорим после.

Огледаха се доктора се бе измъкнал. Странна миризма се понесе във въздуха на бадеми.

- Цианкалий, възкликнаха и двете. Бързо навън.

Вратата бе затворена. Двете легнаха на земята и стиснаха уста и нос.

Отново попадаше в клопка, но сега нямаше варианти за измъкване.

Докторът изпълзя през тайният вход с хладилната чанта. Бе обещал бъбрека и детето щеше да си го получи. Един фенер се насочи към него.

- Какво става докторе?

Даниела отвори очи. Беше в болницата. До нея спеше Иво.

- Ехо.

Той стреснато се събуди и се усмихна.

- Какво стана?

- Хванахме доктора и с негова помощ успяхме да включим вакуума. Още малко и щяхме да те изгубим.

- Сефте, вече ми стана навик.

- А онази...

- Лилана? Тя се оказа полезен човек. Разпитахме я и тя ни каза достта неща. Братството е пуснало пипала навсякъде. Сега се водят сума ти разследвания.

- Как тя проговори?

- Направихме и неустоимо предложение.

- Какво?

- Почивка за вечни времена там където браството няма влияние.

- И къде е това?

- В Япония. Поне според нея.

- А с генерала?

- Бебрекът му живее в едно момченце.

- Разбирам.

- Нанесохме сериозни щети на браството с този удар. Тя е била от клана на Змиите. Техен водач.

- Това ме радва разбира се, но още не сме пипнали главните.

- И това ще стане.

- Доктора?

- До живот.

Тя въздъхна.

- Какво има?

- Гадно е, това в какво се превръщат хората зарди нещастие.

- Така е, но ти си видяла достта нещастие тук.

- Така е.

- Ние се борим с нещастието нали?

- Знам Иво, но е гадно.

- Сега заспивай и си почивай. Аз ще съм тук.

Тя измърмори нещо и заспа.

в един момент имах усещането, че съм попаднала във филм на ужасите. Но в следващия момент толкова бързо се пренесох в следващо действие, и в следващо, и в следващо....
Много умело си преплел действията и се е получил много динамичен разказ!

Поздрави, Фенрис :)

Правилният термин е психотрилър колежке!:))
Радвам се че ти хареса, замислям го от един месец ако не и повече! Време беше братството да понесе повече поражения!:)Благодаря ти!

Хайде, да не издребняваме :)))
Психо, михо, все си ужасно.
Но пък замисъла станал е прекрасно!

п.п. за издребняването се шегувам :)))

Знам, каза го заради римата!:))))))))
Благодаря ти още веднъж!

Виж, предупредих, че не е за чувствителни хора миличка! Все пак ти благодаря, че го прочете! Това е криминален психотрилър, знам, че ти не ги обичаш! А и аз ги пиша рядко! Отново ти благодаря!

Поздрави!

Благодаря ти!:)

Прелиташ над емоциите и навяваш размислите на времето си. Наистина не е за всеки читател , добре си предупредил.
Хубаво , е че продължаваш романа си за следовател Секова и който го е чел ще му стане ясно, но за останалите тези герои се появят изневиделица и без представяне.Затова малко трудно се възприема от читателите.
Поздрави за новия загадъчем сценарий !Усмихнат ден ти пожелавам !

Аз от следователката няма да се откажа, а и някой други герои трябва да ги възкреся отново, че бяха позабравени! Благодаря ти Клео весел ден и на теб!