2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Прочетен: 3811 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2009 00:10
Страх. Както е казал поетът или философът, всъщност няма значение кой го е написал за пръв път. Няма нищо по страшно от самият страх. Някога замисляли ли сте се за смисълът на това свовосъчетание? Обикновено него използват родителите, когето се опитват да обяснят на децата, че не трябва да се страхуват. Всъщност върши работа, защото измества посоката на мислене. Аз се замислих над тези думи и се уплаших...
Телефонът иззвъня силно и рязко изваждайки го от унеса му.
- Да?
- Ей мен, какво става?
- Румене ти ли си защо ме търсиш? И моля те знаеш, че мразя тоя израз.
- Ами да се чуем, какво правиш не сме се виждали от оня ден. Анго, ангела става ли да ти викам? Ама срешнах една от горния курс , колко е умна а какви..
- Пиша философското есе за вдругиден, какво да правя. Ангел става.-усмихна се той.
- Кво есе бе?
- Ти от кога не си влизал на лекция. Философско есе за избрано от нас чувство.
- Така ли? Аз ще пиша за тройният оргазъм.
- Оргазмът не е чувство а състояние на тялото.
- А ти изпитвал ли си го та да говориш?
- Престани с глупостите и казвай преди да съм си забравил мисълта.
- Добре де, добре, не се изнервяй. Амелия е свободна, вчера е била шута на гаджето си в бар „Шик”, знаеш го близо е до университета.
Ангел се пренесе години назад. Познаваше Амелия откато се помнеше. В гимназията се запозна с нея и хлътна до уши, но не направи нищо. Сподели само с Румен. По ирония на съдбата се озова в един курс с нея и него. От тогава се движеха в една компания, защото бяха единствените от бившата му гимназия. Той я избягваше и говореше с нея само когато тя го заговореше.
Страхът те обвива със защитна обвивка и дава възможност за измамно спокойствие. Изолиран си от грешки, практически възможността за нараняване е минимална. От малък се потопяваш в нея и с времето свикваш с нея. Когато се налага да я разкъсаш, разумът се противопоставя. Всъщност страхът контролира разумът ти, но не го осъзнаваш. Животът ти е спокоен, имаш си работа, не е добре платена, но можеш да живееш с нея нали? Някои го наричат инстинкт за самосъхранение. Не е това, е чист страх. Страх да рискуваш, да не би ценната ти душа да бъде наранена.
- Ей човеко, какво стана с теб.
- Размишлявах.
- Това ти е проблема, прекалено много мислиш. Още ли обичаш мацката?
- Знаеш.
- Знам, но сега е момента да действаш, защото пропуснеш ли го друг може да се пробва и да отбележи точка, дори аз. До сега се спирах, заради теб, но ...
- Няма да го направиш.
- Прав си вероятно няма, но трябва да направиш нещо, пропиляваш си живота.
- Глупости, в момента градя кариера.
- Както искаш живота си е твой. Утре на лекциите тя ще бъде, аз също ще дойда, не се издънвай.
Защо да нарушаваш спокойствието си, което си изградил около себе си? Защо да рискуваш някой да разбие сърцето ти? Дали ще се съвземеш от това? Новото е лошо то е несигурно. Всички тези оправдания се подшушват от страха. Казват, че трябва да се изправиш срещу страховете си. Например уличният хулиган, който те е тормозил и ти си се крил от него като малък. Изправи се срещу него кажи му, че не те е страх от него и той ще побегне. Чували сте тези думи нали? Хулиганът обаче не побягна. Страхът се оказа прав. Не трябва да рискуваш. Слушай ме мен казва той. Аз зная най-добре. Животът ни минава в страхове и ние се примиряваме с тях и ги слушаме. Защото какъв е смисълът да се противопоставяме. Страхът просто ни пази от грешки. А никой не обича да греши нали? Хора сме правиме грешки, но все пак, ако може без тях нали?
Телефонът отново иззвъня. Кой по-дяволите се бе сетил.
- Ало?
- Може ли Анатоли?
- Имате грешка.-той понечи да затвори. Един глас в главата му опита да си пробие път. „Заговори я!” Нямаше смисъл обаче.
- А вие кой сте?
- Ангел.-механично отговори той.
- Извенете, сигурно съм объркала номера.-гласът бе мелодичен и изпълнен с чувствена енергия. Сякаш бликаше на талази от нея. Дали да не я покани на кафе? Ами ако му откаже. Щеше да загуби време с излишно висене в кафенето, тя ще му върже тенекия. Или директно ще му откаже. Какъв смисъл имаше да си нарушава режима? А трябваше да пише и есе.
- Няма нищо, никакъв проблем. Случва се.
- Все пак ми е неудобно, притеснявам ли ви?
Момичето беше странно. Защо този интерес? Какво ставаше?
- Пиша есе по философия.
- За чувствата?
- Да откъде познахте?
- Писах такова миналата година. Но сигурно нямате време да се занимавате с мен, знам, колко е трудно да се напише нещо такова.
Телефонът обаче не щракна. Любопитството му бе събудено.
Понякога страхът трябва да води битка за да овладее положението и да продължи да властва над разума и бавно да го убива. Тогава може би трябва да се изправиш срещу него. Обаче пашкулът, който той е изградил е толкова топъл и удобен, като майчина утроба. Примамлив. Знаеш какво ще правиш през цялата седмица. Прибираш се и гледаш любимият си сериал в шест часа. След това гледаш за някой нов филм. Сваляш го и го гледаш с хубаво ДВД качество. В събота или петък може да излезеш с приятели, но в определени заведения, не рискуваш с нещо непознато.
- Там ли сте?
- Да тук съм. Просто се замислих.
- Притеснявам ли ви? Ако е така кажете. Аз съм прекалено дружелюбна и много досаждам на хората. Съзнавам го , но не мога да се спра.
Какво да и отговори?
Ако си свикнал с него страхът винаги побеждава, каквото и да става, защото познатото не е страшно. Новото е опасно и може да те нарани. Страхът не ни позволява да се адаптираме към околната среда. Пише, че има приемлив страх, този, който ни предпазва от грешки. А как ще се научим ако не грешим? Има противоречие нали? А ако си направил грешка от къде си сигурен, че е грешка? А ако не я допускаш отново от страх ли е или от разум?Страхът от бъдещето, от въпроса „Ами ако”? Великият Азимов е написал разказ за този страх. Когато страхът диктува действията ни, ставаме предвидими и безинетресни. Основен конкурент на страхът е любовта. Тя го подтиска и нарушава неговото действие. Тя е основният му враг. Но трябва да рискуваш и да я приемеш. А страхът не го позволява. Трябва да имаш смелост да приемеш предизвикателството. Тогава обаче удобството на пашкула изчезва. А това е плашещо. Колко срещи сте отказвали за да останете в този пашкул оправдавайки се с мързел. Колко шансове сте пропуснали с оправданието има време?
- Явно ви оттегчавам, радвам се че почти се запознахме, може и да се видим на живо.
Трябваше да реагира. Обаче имаше ли смисъл.
- Казвам се ...
- Чакайте.-прекъсна я Ангел.
- Да?
„Страхът увеличава негативните качества на човека. Например, ако на някой се е случила някаква малка пакост, или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти. Ако е претърпял някакво страдание, той няма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително. Между съмнението и страха има известна аналогия, Например, съмнението има свойство да преувеличава погрешките на човека, От малък повод, човек може да прави големи заключения.” Казва Дънов. Може би не трябва да се страхуваме.
- Помогнахте ми много.
- Нима?
- За есето почти съм готов.
„3а обяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Предоставете си, че вие нямате приятел в живота си. При това положение, можете ли да се съмнявате в него? Не можете, разбира се. Обаче, щом имате един приятел, има Вече в кого да се съмнявате. Щом приятелите ви съществува като реалност, вие Вече можете да се съмнявате. Вие се съмнявате, например, дали той ви обича, дали мисли като вас и т. н. Значи, съмнението подразбира отрицателната страна на реалността.” Още добавя Дънов. И с това спирам с цитатите. Съмнението е начинът страхът да се прокрадне в живота ни а неговият въпрос е „Ами Ако?”. И обикновено отговорът е пълен с негативи. Празната надежда съжо е нещо негативно, но все пак е по-добрият вариант...може би. Предстои да разбера. Има много сентенции свързани със страха. В една от най известните се посочва като негов заместител любовта. Какво е любовта все още не съм разбрал, може би защото съм живял в страх?
- Да не прекъсва линията?
- Защо какво има?
- Попитах ви как ви помогнах?
- Чрез емоциите, които предизвикахте в мен.
- И какви са те?
- Не мога да споделя по телефона.-изчерви се той.
- А на каква тема е есето ви?
Замисли се за момент.
Страхът е нашата тъмна половина, благодарение на него ние опознаваме и отрицателната страна на живота. Той е част от нас и се стреми да ни завладее целите. Това е факт. Ние избираме дали да го приемем и да му се опълчим или да го оставим да овладее живота ни бавно като октопод с пипалата си постепенно превземайки и последното късче здрав разум. Какво избрах аз? Може би е по-добре да не отговарям, преди да съм извършил избора. Страхът се появява естествено, но също така естествено може да му се противопоставим. Е време е да помисля какви са мойте страхове и да видя какво ще получа от сбъсъкът с тях. Надявам се това отговори на въпроса ви? Не всички битки със страхът можем да спечелим, важното е да му се противопоставим.
- Страх.
- Вече мислех, че няма да отговорите.
Ангел натисна бутон „Запис”.
- Искате ли да се видим на по-кафе.
- Мислех, че няма да предложите. Все пак радвам се, че се преСтрашихте.-тя наблегна на последните букви.
Ангел се засмя.
- Имате страхотен смях. След един час в „Шик”?
- Става. А как се казвате?
- Ще ме познаете. Ще нося червено яки и черни дънки. Якето ще го оставя на столът срещу мен.
- Ясно.
Телефонът прекъсна. Дали да отиде? Вече беше длъжен. Държеше на думата си. Пък и какво толкова една непозната. Името Анатоли му бе познато обаче. Не се сещаше в момента от къде. Изпрати есето на имейла на професора. И се огледа. Страницата за Дънов още седеше отворена. Затвори я и излезе от Интернет.
Беше на срещата пет минути по рано. Видя една девойка отговаряща на описанието. Бе се извърнала настрана и говореше със сервитьорката. Приближи се до нея и тогава тя го погледна. Беше Амелия.
- Какво как?
- Ами така.-усмихна му се тя.
- И защо?
- Защото ми омръзна да чакам. Идеята беше на Румен.
- Ще го убия.-зачервен каза Ангел. После продължи:
- Трябваше да се сетя като каза Анатоли, така се казваше бившият нали?
- Да така е, все пак Румен беше прав.
- За кое.
- Заслужаваше си.
- Така ли?
- Така. Престани да се страхуваш и ела до мен.
- Но аз те ...
- Шшшш, знам всичко, защо не ми каза?
- Защото се страхувах да не би нищо да не излезе.
- И какво ако не излезе?
- Ами?
Думата, ако вече бе придобила друг смисъл.
- Не знам.-изтърси той.
- Именно.
Време беше да опознае и другата страна на монетата наречена живот.
- Може ли да те целуна?
- Не се прави така.-поклати глава тя.
Той се наведе и я целуна. Езикът му потърси нейният. Устните и бяха нежни и меки. Пълни с толкова завладяваща енергия. Той притвори очи и зачака. Нейният език с малко закъснение откликна и докозна неговият. Затаи дъх и се наслади на нежното му погалване след това откъсна устни и си пое въздух.
Настана мълчание. След това Амелия промълви на пресекулки:
- Ето така се прави. Целуваш се страхотно. Искам още.
И тя отново впи устни в неговите.
Все едно съм знаела, днес да се излежавам до обяд, за да е първото което съм прочела:)))))
Виж, те всичките ти разкази са чудесни, но това , което ме кара да ги препрочитам е начина на построяването им .....много майсторски ги пипаш, това вмъкване на мисли, ретроспекцията ти....дори не знам термините им, вярвай ми.
Но именно този ти начин на писане, прави разказите ти уникални, наистина.
Четат се с удоволствие и ....... след това пак!
СИЛАТА НА МИСЪЛТА КОГАТО СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ НЕЩО ТЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В РЕАЛНОСТ
ЧУДНИ И НЕВЕРОЯТНИ РАЗКАЗИ И БЛАГОДАРЯ ЧЕ ТЕ ОТКРИХ ТУК!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
14.01.2009 13:34
14.01.2009 22:27
Благодаря!
цунка :)
