Нито знаех къде се намирам нито какво правех, но усещах, че не мога да се държа на краката си. Нещо не беше наред. Огледах се. Отдавна минаваше полунощ според светещият часовник на спирката а току що един автобус ме подмина. Не му обърнах внимание. Събудих се  в някакво легло в което не помнех как съм се озовал. Дори не помнех да съм взимал алкохол. Дъхнах си в ръката, дъхът ми не миришеше на нищо освен вероятно на кариес. В стаята от която излязох нямаше никой. Спънах се и олюлявайки се се залепих за една от уличните лампи удобно разположени на пътя по който вървях. Прегърнах я като стар пияница и се изкикотих. Мозъкът ми бе замаян, но напълно осъзнавах какво става , само дето не знаех какво по-дяволите правя тук? Видях една пейка и тръгнах към нея. Обаче имаше преграда. Метална ограда. Огледах се. Някой предвидливо бе направил дупка. Промуших се през нея и се запътих към желаната пейка. Ходеше ми се и до тоалетна. Май преди това трябваше да пусна една вода. Едно борче ме примамваше с прикритието от което се нуждаех. Тръгнах залитайки към него, но тялото отказа да се подчини на мозъка. Една къртичина реши да се изтъпачни на пътя ми и аз се озовах на земята. Отново се изкикотих пиянски и разкопчах ципа си. Наблизо нямаше никой. И така седейки аз насочих струята по-далеч от мен. След като се облекчих се ипитах да стана и чух глас.

- Да ви помогна?

Целият изстинах. Най-вече защото гласът беше женски.

- Аз просто...ами разбирате ли...такова...аз...ми се ходеше...и ...

Замлъкнах целият зачервен.

-...и решихте защо да не пусна една вода тук а?-в гласът и се прокрадваше закачлива нотка.

- Ами идиотско е ама и без това не знам нищо.

- В смисъл?

Извърнах се към нея. Добре сложена брюнетка. Униформата и прилепваше невероятно добре. Сигурно работеше като охрана. Беше нисичка, но излъчваше респект. Бързо придърпах ципа си нагоре. Хвана ме срам. Понечих да се изправя, но тялото ме предаде. Тя се втурна към мен и ми помогна да стъпа на крака.

- Някой май е прекалил на Нова година а?

- Какво?

Изгледах я опулено.

- Не съм пил и честно казано, нито знам, кога сме нито къде съм.

За доказателство и дъхнах.

- Да май наистина не е елкохол. Елате с мен.

- Не можем ли да си говорим на ти?

- Ами може аз съм Елана.

- А аз съм....-не можах да се сетя.

- Да?

- Ами не помня.

- Май сериозно си го загазил. Ела с мен.

- Къде?

- Не се плаши, в университета има къде да те поставя да легнеш.

Прегърнах я през кръста, който тя усложливо ми предостави и се запътихме към входната врата. Проблесна ми една мисъл през ума.

- Видя ли ме докато...?

- Спокойно размерът ти не е лош. Даже е приличен.-разсмя се тя.

Изчервих се като първокурсник. Всичко това бе толкова нереално, сякаш наблюдавах отгоре какво ми се случва. Сякаш това не бях аз а някой друг. Нереално беше и защото не знаех, кой съм по-дяволите. Влязохме и усетих как изведнъж стана малко по-топло. Само с няколко градуса.

- Парното е спряно, но в стаята на охраната има удобства. Внимавай има стълби.

Принудих тялото ми да да подчини и то последва крачките и. Правеше малки крачки, вероятно защото беше миньонче и усетих как това ме настройва на определена вълна. Тогава в главата започна да ми просветва нещо. Това обаче не ми харесваше. Спомнях си. А това, което си спомнях, нямаше как да се е случило. Не виждах смисъл в това, никакъв смисъл. Сякаш не бях аз. Не можеше да съм извършил тези неща.

- Ето тук насам.

Гласът и ме стресна, за момент  бях изключил.

- Аха, да...-промърморих. И какво  щеше да се случи сега? Можех ли да контролирам този импулс? Можех ли да го подтискам. Когато извършвах тези действия сякаш ме бе заливало вълна на удоволствие, екстаз и триумф по-силно от обикновеният оргазъм. Господи, бях истинско чудовище. Колко ли бях наранил и...Затворих очи и се опитах да прогоня виденията от главата си. Какво се бе случило? Кой бях аз по-дяволите? Някакъв демон?

- Внимавай.

Върнах се в действителността и погледнах пред мен. Имаше легло с одеяло. В стаята бе топло благодарение на една духалка разположена до масата. Беше малка стаичка, но уютна. Отпуснах се на леглото.

- Как си сега?

- Ами по-добре-промърморих.

Отпуснах глава на кушетката и леко притворих очи. Спомените ме връхлетяпха с пълна сила. Аз бях чудовище.

- Ще спиш ли?

- Няма да мога, някакви странни неща ми се въртят в главата.

- Какви неща?

- Може би направи грешка, че ме прие тук.

- Не мисля, имаш честни очи.

- Но аз съм...няма значение.-въздъхнах. Аз не можех да повярвам, че тя ли?

- Не се притеснявай за мен, мога да се грижа за себе си. Погледнах наоколо, имаше един от онези безплатни вестници седеше на стола. Вдигнах го и го разгледах. Нищо не пишеше за мен. Дали все пак не беше реално, това, което си мислех.

- Ами ако съм сериен убиец?

Тя се разсмя.

- Тук няма такива не и в нашата държава. Няма предпоставки за това.

- Не е нужно.

- И какво сега ще ме изкормиш ли или първо ще ме изнасилиш?-строго ме погледна тя.

- Ама не, аз просто ...забрави.

- Шегувам се.-усмихна се тя.

- Недей, спомням си някои неща и те не са приятни, никак.

- Сигурен ли са, че са твои спомени?

- В смисъл?-очудено я изгледах.

- Ами, че не са от филм.

- Не са от филм.

Погледнах надолу. Странно беше всичко това. Във вестника имаше едно съобщение. Което при други обстоятелства нямаше да видя, но сега забелязах.

„Днес се навършват 125 години от екзекутирането на първият сериен убиец известен с името Новогодишният, преди да го заловят той е изнасили и убил по...” Не дочехтох. Знаех как продължава.  Все пак хвърлих едно око в края на дописката. „...преди да го обесят, той обещал, че ще се върне след век и четвърт. Според някои специалисти ....” Вдигнах очи към Елана.

- Нима вярваш в тези неща?

Беше се навела през рамото ми.

- Ами не знам.-изтърсих аз.

- Ти не си той, вероятно вчера си прочел тази статия и днес е била първото нещо, което си се сетил.

- Помня детайли, помня как се наслаждавах на убийствата, поня усещането,което изпитах тогава. Е може би не аз...Мамка му. Главата ме заболя.

- Успокой се. Изкаш ли да поспиш? Аз ще легна до теб?-в очите и се четеше такова спокойствие. Само кимнах.

Тя легна пред мен и аз я прегърнах. Елана се намести леко. Топлото и тяло ме накара да забравя за всичко. Стиснах я леко и заспах. Не помня сънищата си, но бяха прекрасни.

- Ей ти какво правиш тук?

Станах и растърках очи. Веднага разбрах кой съм и къде се намирам.

- Ами една ваша колежка ме доведе тук и аз...дано тя не загази за това...бях зле и тя се погрижи за мен и ...

- Вчера никой не е имало, всички бяха почивка заради нова година. Сега изчезвай. Трябва да кажа на майсторите да запълнят дупката.

- Разбира се.

Изскочих навън. Безпогрешно намерих дупката и се измъкнах на улицата. Качих се на автобуса и се отправих към центъра. В днешните вестници нямаше нищо за Новогодишният убиец. А Елана, коя беше тя?