Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
11.12.2008 11:17 - Коледа е, време за ново начало и нова надежда
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 6553 Коментари: 27 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

И Адам отхапа от ябълката, преглътка и се почувства празен. Да точно така, не гола а празен. Защото в голотата му нямаше нищо стеснително а и Ева също бе гола все пак. Усети някаква празнота в себе си и потрепери. Осъзна, че до сега сякаш бе спал и не бе живял живота си. Беше вегетирал а имаше толкова много за правене, толкова много места да види. Стана му студено от тази мисъл. Беше минало толкова много време от живота му а той не бе направил нищо с живота си. Хвана Ева за ръката, кимна и и се зъпитах към изхода от Едем. Боги седеше на изхода и ги чакаше.

- Сега разбра ли, защо ти казах да не отхапваш от ябълката?

- Разбрах, татко, но все пак идва време, когато децата порастват и осъзнават някои неща.

- Прав си Адаме, а сега върви и не забравяй детските си години преди да отхапеш от ябълката.

- Няма татко, защото усещането за тях не е още изгубено, просто тази празнина, трябва да я запълня.

- Върви и търси щастието си и не го изпускай. А ти Ева радвам се че го убеди да отхапе, все пак и той трябваше да порастне. Ева кимна и се усмихна. След час Едем остана зад гърба им сякаш в миналото. Адама се обърна назад, погледна напред където светът го примамваше и продължи хванал Ева за ръката.

Наши дни.

Кирил удари едрият монитор отгоре. Беше отработил това движение. Така искарваше яда си и машината не пострадваше. Тъпият компютър му забиваше за пети път от сутринта. Беше повикал специалистите и те го посъветваха да рестартира. Рестартираше вече за шести път. Омръзна му. Обаче нямаше финанси за нова техника. И той работеше на този боклук. Трябваше да финализира няколко документи по следващата екскурзия, но базата се сриваше отново и отново. От специалистите работели по въпроса. Въздъхна и огледа бюрото си. Какво бе мечтал, до къде стигна? Усети празнота в себе си. Бе се появила, когато за първи път осъзна смисъла... Ами бе осъзнал, че той е тук и сега, няма бъдеще, няма минало. Само той и смърта, която ще го посети рано или късно. На устните му се появи ехидна усмивка. Може би щеше да е интересно да се запознае с нея. Предпочиташе обаче да е по-късно. Като малък мечтаеше да обиколи седемте морета, както се наричаха в книгите, които леля му четеше и които после сам бе започнал да чете. Обаче стигна до туристическа агенция, която дори не правеше намаления за собствените си служители. Опита се да я запълни тази празнина с забавления, алкохол и нощни клубове. Имаше много свободомислеши мацки, но празнината си оставаше. Отстрани се наблюдаваше и се чудеше. Този човек за какво живееше? Беше му удобно в руслото в, което бе влязъл. Познаваше го и не искаше да се променя. Всъщност никой не го изискваше от него. Нищо нямаше смисъл. Работеше в тази дупка за да искарва пари, които да зхарчи за глупости. Усмихна се накриво. Обикновено игнорираше тези мисли като се потопеше в работа, в ритъма на музиката или в обятията на накоя гореща мацка. Наближаваше Коледа един от многото безмислени и адски комерсиализирани празници. От работата щяха да им преведат премии в размер на 80% от заплатата му. И какво? Нямаше на кой да подъри подаръци. Вчера докато още работеше компютъра той се поразрови. Българската Коледа никога не е имал нещо общо като празник с дядо Коледа или Дядо Мраз.  Беше празник на началото, на новото начало. Начало, което той не искаше да постави. И защо да го прави? Какъв бе смисъла? Вдигна телефона.

- Ало?-строгият глас на шефката прозвуча в слушалката му и той сякаш почувства пронизващият и поглед.

- Анелия, компютърът ми не работи постоянно забива. Побърках се, мога ли да изляза за около час дано го оправят до тогава?

- Добре, но не повече, защото имаме много работа. Разбрано?

Винаги слагаше тази дума накрая.

- Разбира се.

Тресна още веднъж монитора и излезе. Навън валеше сняг. До Коледа оставаха два дена и градът светеше в празнични светлини. Тама имаше светеща елха със звезда, отсреща светеща свещ закачена на светофара. Това можеше да обърка пешеходците. Беше малко след четири след обяд а щяха да работят до осем а може и по-късно. Поръчките бяха по-малко заради кризата, но пак бяха много. Гледаше хората как се щурата с пълни торби насам натам а на торбичките има изрисувани елхи, елени, снежинки, дядо коледовци, елфи и други подобни простотии. От години живееше сам и на празниците винаги оставаше сам. Беше свикнал, защото така му беше хубаво и не се съобразяваше с никой. Хората бързаха и се щураха наляво и надясно, примамвани от реклами с процентови намаления, които се опитваха да бръкнат в джоба им. Имаше приятели с които щяха да се съберат и да отпразнуват Нова година единственият празник, който празнуваше. Обикновено на сутринта се събуждаше в леглото с някоя, която не помнеше как се е озовала там. Ами така му харесваше и не мислеше да се променя. „До 30% намаление”. Този надпис нямаше да го привлече, по две причини, нямаше нужда от дамски обувки а и това „до” не вдъхваше доверие. Усети блъсване и се извърна наляво. Някакво същество стоеше пред него. Опърпано и дрипаво, но от него миришеше на свежест, която странно контрастираше.

- Извинете г-не, моя бе грешката, много тромаво от моя страна, много се извинявам.

- Няма нищо машинално отговори той.

- Искате ли да ви гледам? Не вдзимам много.

Погледна внимателно съществото. То беше увито толкова много в дрипите си, че се виждаха само очите му. Толкова сини, че първото сръвнение, което му хрумна беше бисерносини. Вгледа се в тях. Излъчваха интелигентност и проницателност, просто плашещи.

- Не вярвам в тези неща, всъщност не вярвам в нищо. Освен това не си взех портфейла излязох само на разходка.

Очите се впиха в него изпитателно и сякаш просветнаха. Гласът на съществото беше мек, но малко по-висок от женският за това не можеше да определе полът на човека срещу него.

- Ще ти гледам безплатно.

Преправи си гласа и каза:

- Айде бе бате, нема да ти вземем нищо, направи ми тази услуга.

Той се разсмя.

- Добре имитираш. Давай. Какво трябва аз да направя?

- Просто си седи там. Аз ще те огледам. Отпусни се и затвори очи, погледни нагоре.

- Нали няма да ми направиш нещо?

- Имай ми доверие.- от думите и лъхна вълна на спокойствие, която го заля като приливна вълна и отнесе всякакви притеснения сякаш бяха прах по паважа. Потърси празното усещане, беше свикнал да го намира във всяка ситуация, освен когато беше пиян. Сега то липсваше. Отпусна се и седна на една пейка. Насочи очи нагоре. Снежинките падаха и се топяха на бузите му. Сигурно изглеждаше странна гледка, но пък не му пукаше. Мисълта му се зарея. Никога до сега не бе оставял мисълта си така без надзор. Сега за първи път тя се равихри. И започна да го обвинява, че никога не е направил нищо хубаво, че животът му няма смисъл. А можеше да направи толкова много, да помогне на толкова хора, да ... А какъв е смисълът? Отговаряше разумът, акво ще променя. Така ми е добре. Мисълта му шараше и го обвиняваше, че животът му е безмислен. Трябва да кажеш нещо, което не знам! Отговаряше разума и се подсмихваше. Празнината се появи. Бе установил, че всеки я имаше. И всеки я запълваше както успее. Най-често го правеха с любов. Тя вършеше работа, но за-малко, когато обаче се стопеше празнината се появяваше и дори бе се уголемила. Бе усетил, че сякаш по Коледа хората сякаш забравяха за тази празнина, но тя си бе там и след нова година ги удряше право в челото. Други я запълваха с пътешествия, това вършеше работа за по-дълго, защото винаги имаше къде да отидеш и където не си бил, но и това беше временно. Трети се отдаваха на денонощен купон. Това обаче изтощаваше, знаеше го. А на сутринта празнината в комбинация с махмурлук не е хич хубаво. Четвърти...Защо я имаше , защо беше там? Кой я бе пъхнал там? И защо всички изгубваха представа за нея по време на празниците? До сега не беше мислил за това. Беше я приел като част от него и не му пречеше. Бе опитвал да я запълни по всякакъв начин, но накрая тя бе оцеляла и дори порастнала. Просто я игнорираше, телевизията често помагаше за това. Хората търсеха, търсеха начин да запълнят тази празнина. Защото искаха да са щастливи. Но живяли щастливи до края на дните, беше само в приказките.

Усещаше сякаш се рее, сякаш не бе на пейката срещу странно човешко същуство със странни бисерносини очи, което го зяпаше странно. Усещането бе приятно. И сякаше празнината изгубваше значението си. Сякаш можеше да мисли за нея без да го е страх. Винаги изпитваше страх от черната и пустота, която като черна дупка поглъщаше всичките му усилия да я запълни и беше постоянно гладна за още.

- Отвори очи.

Той ги отвори и ахна.

Пред него беше съществото, без дрипите, но отново се виждаха само очите му. Огледа се. Беше на място, което не познаваше, неописуемо, величествено, грандиозно.

- Затвори очи.

Отново ги затвори. Мозъкът му се опитваше да се пребори с новата информация и накрая я отхварли като невъзможна и вероятност от опиати. Защото това, което видя, можеше да го сравни само с рая. До него едно детенце и си играеше с един пингвин имитирайки ходенето му. Спомни си, че като малък обичаше пингвините и бе запомнил, че те са от малкото моногамни представители на животинският свят.

- Отвори очи.

Отвори ги съществото си бе пред него с дрипите.

- И сега какво?

- Трябва ти ново начало.

- Така ли и как разбра?

- Ти ще си готов за него на Коледа, когато всичко старо свършва и започва новото.

- Я стига. Чакай малко а как се казваш ти?

- Коледа.

- Вярно?

- Вярно. Сбогом Кириле и послушай съвета ми. Имаш шанс не го попилявай.

Съществото се извърна и с бърза крачка се отправи на изсток.

- Чакай, чакай малко, ти...

Той се затича, но съществото бе изчезнало сред тълпата. Беше застанал насред тълпата и зяпаше като изгубен безвъзвратно. Нещо го бе извадило от релсите на живота му. И сега се чувстваше изоставен и самотен, безсмислен. Да той самият бе лишена от смисъл черупка. Празнотата бе заела цялата му същност. Той беше кух като бездънна пещера, като...

Изкрещя там насред тротоара:

- Мразя Коледааааааа!

Хората се извърнаха към него същисани, сакаш виждаха мъртвец. Това го накара да се съвземе и да се затича към офиса.

- Къде изчезна нямаше те повече от два часа? Анелия е яхнала метлата.

- Дълго е за обяснение.

- Отивай при нея, търси те.-добави колегата му.

Кирил се запити към шефката си.

- Къде беше? Всичко е оправено, а ти още не си завършил документите, трябва до час да са гонтови и това е съвсем крайният срок.

- Един ме бутна на улицата от тази, лудите дето сега пазаруват и паднах и си ударих главата.

На физиономията и се появи загриженост:

- Добре ли си?Сътресение?

- Нямам нищо ми няма.

- Ще се справиш ли или да ги дам на друг.

- Ще се справя.

Отиде и довърши документите, извърши и няколко транзакции. Занесе ги на Анелия и си тръгна. Още усещаше бисерносините очи, които сякаш го пронизваха. „Имаш шанс не го попилявай.” Думите още кънтяха в ушите му. Изминаха двата дни и дойде Коледа. Беше се успокоил и вече не мислеше за това. Даже го възприемаше като сън. Познатата му празнина още си беше там като стар приятел. Разхождаше се по улиците наслаждавайки се на суетнята на хората. Седна на една пейка и се замисли. Все пак беше интересно, сякаш всички се бяха побъркали а той ги наблюдаваше и им се смееше. Снегът бе спрял да вали преди час и имаше заледени пространства.  Хората стъпваха внимателно и се придвижваха бавно. Имаше различни видове. От възрастни, до малки здеца с родителите си. Всеки един с различно състояние на духа, но сякаш всички излъчваха положителна енергия. Една девойка с голямоколичество багаж тичаше по алеята. Точно пред него тя се подхлъзна. Чу се писък и тялото и полетя във въздуха. За момент сякаш времето спря. Той се изправи и потегна ръце. Девойката тупна в тях и го хвана за врата. Една от чантите се закачи за едната му рака а другата остана в нейните ръце. Тя изписка леко и го погледна. Очите и бяха бисерно сини. Той стреснато я пусна да седне и се отдръпна. Тя го гледаше стреснато.

- Тези очи са му познати.

В това нещо не беше наред. И това, което не беше наред е че тя каза тези думи.

- Взехте думите от устата ми.-отговори Кирил.

- Така ли?

- Така.-усмихна се, самият той често използваше това словосъчетение.

- Преди два дена едно същество облечено в дрипи...

- И при мен беше така, само, че очите бяха зелени като вашите.

- „Имаш шанс не го попилявай.”-казаха двамата едновременно.

- И на теб ли това ти каза?

- Е на мен.-отвърна Кирил.

- Ела с мен, да отпразнуваме Коледа заедно?Какво ще кажеш?

- Амиии...

- Извинявай сигурно имаш роднини и...

- Не нямам, не и в този град.

- Ами тогава ела, и роднините ми ще са там. Сега излязох да напазарувам за първи път за Коледа. Ще ми помогнеш ли?

Не можеше да откаже на тези очи. Усмихна се. Потърси празнината. И за първи път, не я откри. Мястото и бе заето от някакво топло чувство на спокойствие, както и гъделичкане от предстоящо хубаво събитие. Забравени отдавна за него чувства.

- Идвам, само да позвъня.

- Разбира се.

Дигна телефона и набра.

- Здрасти, мамо Весела Коледа. Не се вълнувай, знам, че го правя за първи път, утре ще хвана автобуса и ще дойда да те видя, тебе и татко.

Затвори телефона.

- Да въривим.

Неволно я хвана за ръка. Тя не протестира. Обърна се назад и погледна към миналото си както бе направил Адам преди много време и мисълта за новото начало изпълни съзнанието му. Усмихна се на своята Ева и закрачи към него.

- Как се казваш?

- Калина.

- Хубаво име, аз съм Кирил и нямам брат Методий.

- И твойто си го бива, както и чувството ти за хумор.

Двамата стигнаха до трамвайната спирка и седнаха да изчакат трамвая.


Информация за думата Коледа, която не всеки знае погледи 12-тото име от горе надолу.




Тагове:   начало,   ново,   нова,   надежда,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. benra - нали,
11.12.2008 11:42
по Коледа стават чудеса.Обичам романтиката ти!
цитирай
2. fenris - benra
11.12.2008 12:41
Стават, а понякога, са толкова странни и хубави!
Благодаря ти, такъв съм си!:)
цитирай
3. tiamo - :)))
11.12.2008 13:00
Коледа, Коледа - ново начало, нова надежда...време за размисъл, време за топлина и обич...време за чудеса! Чудеса стават и не само по Коледа - само трябва да повярваме в тях :))) Страхотен разказ, приятелю, много романтика и запълване на празнотата.
Поздрав - http://www.youtube.com/watch?v=nLazKA9KTYk

:)))
цитирай
4. lilims - Благодаря зя прекрасният подарък, ...
11.12.2008 13:09
Благодаря зя прекрасният подарък,който ни правиш за Коледа...настройваме се в празнично очакване на чудеса...
Поздрав,и изживей най-хубавата си Коледа!!!
цитирай
5. fenris - tiamo
11.12.2008 13:26
Благодаря за хубавото клипче! А празнината всеки от нас я има, а романтиката е най-безболезненият начин, романтиката и любовтта за нейното запълване!:)
цитирай
6. fenris - . lilims
11.12.2008 13:27
Да ти призная, очертава се да е най-хубавата в живота ми! Благодаря ти!:)
цитирай
7. kleopatrasv - Поздравления за поста !
11.12.2008 13:56
Страхотно усещане си изваял, да му се неначудиш ? Вироятно с приближаващата Коледа си правиш равносметка на изминалото ...?Вярваш ли в чудесата , Фенрис ? Дано се сбъдне и най- съкровенното ти желание, а за утре дано имаш и много изненади !
Усмихнат ден ти пожелавам !
цитирай
8. fenris - kleopatrasv
11.12.2008 13:58
Вярвам в чудесата и съм ги виждал! Благодаря ти а утре ще е лудница, не знам дали ще успея да надникна тук!:) Благодаря ти!
цитирай
9. jessy - Красиво пишеш!
11.12.2008 14:09
Поздравления за темата и пожелания за хубави празници!
цитирай
10. fenris - . jessy
11.12.2008 14:10
Благодаря ти и весели празници и на теб!:)
цитирай
11. zulu - :)))
11.12.2008 14:17
Много нежност и романтика.....
Благодаря за хубавия разказ, вълчо!! :)))
цитирай
12. fenris - zulu
11.12.2008 14:19
Пожелавам ти нежна и романтична коледа!Благодаря ти!
цитирай
13. fenris - zabavnata
11.12.2008 15:23
Колсото искат толкова и ще получат!:)Благодаря ти, романтиката е безплатна всеки да взима колкото душа иска!
цитирай
14. alisa - дали?
11.12.2008 16:07
наистина е възможно? :))
цитирай
15. krotalka - Вълчо,
11.12.2008 16:21
предстоящите празници те настройват романтично! Дано не ги посрещнеш сам.
Гуш от мен!
цитирай
16. fenris - alisa
11.12.2008 16:24
Ами да!:)
цитирай
17. fenris - krotalka
11.12.2008 16:24
Няма да съм самичък!Благодаря ти кроталче!:)
цитирай
18. enjoy6 - Много хубаво и топло ми стана от прочетеното!
11.12.2008 20:01
Пожелавам ти да можеш да задържиш, колкото е възможно най-дълго в сърцето си чудесата на коледния дух!
Хубава вечер!
цитирай
19. fenris - enjoy6
11.12.2008 20:08
Страхотно пожелание, нека то се изпълни и за теб!:)Благодаря ти!
цитирай
20. bovari - Предпразнично настроение!
11.12.2008 20:39
След такава среща човек не само Коледа ще заобича, но и човечеството, като цяло!;) Разказът ти ни припомня да броим дните до празника;)
Поздрави,fenris!



цитирай
21. fenris - bovari
11.12.2008 21:15
Наистина така е! А до Коледа остават 12 дни!:)
Благодаря ти!
цитирай
22. hera - fenris :)
12.12.2008 07:25
Да те споходи най-голямото и неочаквано приятно чудо :)
Много ме радваш :)
Благодаря!!!!
цитирай
23. fenris - hera
12.12.2008 08:04
Благодаря ти много да ти се връща!:)
цитирай
24. viki11 - Новото начало е неуважение към м...
12.12.2008 09:11
Новото начало е неуважение към миналото.
Аз само продължавам.
Но така може цял живот да си правиш начала. И кой печели? Няма такъв. Човек на началата.
цитирай
25. fenris - viki11
12.12.2008 09:15
При новото начало, не се слага край на миналото а просто не повтаряш грешките му!:)
цитирай
26. anlov - Увлече ме разказът
13.12.2008 16:25
и ми напомни по един привлекателен начин за истинската същност на Рождество Христово (аз предпочитам така да го наричам).
цитирай
27. fenris - anlov
13.12.2008 16:39
Няма значение как го наричаш, идеята е една!:) Благодаря ти!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834597
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!