- Господине за сега нямате право на  лиценз, и не може нищо да се направи до следващият месец. Тогава евентуално ще се прегледа въпросът ви в комисията.

Бюрократът ме изгледа студено с жестоките си очи и продължи:

- Следващият.

- Чакайте, но за мен лицензът е само проформа. При мен вече се случи. Аз искам само документ, дори няма да го използвам проклетият лиценз. Просто ми трябва за да го легитимирам, защото момичето се притеснява а и наближава Коледа, бъдете по отстъпчиви става ли?

Бюрократът ми се усмихна и аз за момент си помислих, че нещо в сърцето му се е преобърнало.

- Господине ще се направя, че нищо не съм чул, защото нелицензираната дейност от този вид се наказва от закона. А наказанието е лишаване за възможност от лиценз в продължение на 5 до 10 години в зависимост от нарушенията а и не виждам как би ви се случило без лиценз. Това е невъзможно. За това оставете фантастиката на децата, които още вярват в чудеса като това, което вероятно не ви се е случило. О...и весели празници.

Следващият!

За него вече не съществувах. Теглих му една дълга и сочна, но наум и се запътих към вратата надявах се поне тя да е получила лиценз, така поне тя нямаше да пострада. Излязох на улицата и се замислих на какво да си го искарам. В гърдите ми се бе събрал толкова гняв, че просто можех да заредя наколко мегатомни бомби с гориво и пак да остане. Сигурно ви е интересно  за какъв лиценз ви приказвам, толкова са много напоследък. За жизненоважният лицен за любов. Минаха години от като се въведе. Лицензът се инжектира в кръвта и така притежаващият го има право да се влюбва в който си поиска стига и той да е лицензиран.  Забавно а? Не е забавно. Наистина в нашето общество любовта беше лукс. Държавата предоставяше лиценза безплатно, но преди това комисия изчисляваше по някаква схема дали ти би оползотворил добре лиценза и дали тялото ти би го обсорбирало напълно, така, че да се възползва максимално от него. Бях чувал за времената, когато любовтта е била безплатна и всеки е можел да я изпитва, но това бяха легенди. В наши дни медицината бе напреднала. Органите, които се изхабяваха бързо биваха подменяни още в детска възраст с полисиликонови прибори, които изпълняваха същите функции. Това се отнасяше за апендикса, стомаха, жлъчката, белите и черните дробове. Общо взето само детеродните органи при жените и възпроизводителните при мъжете не се подменяха и разбира се мозъка. На нервите се правеше профилактична промяна през пет години. Толкова траеше и лицензът за любов. Причината да го има, е че любовта просто като усещане и чувство бе изчезнала от хората. За това бе създаде лицензът, който чрез определена комбинация от хормони успяваше да наподоби това усещане. Според спициалистите доста точно. Беше ми отпуснат лиценз преди десет години и аз се възползвах от него като се влюбвах във всяка една жена стига свалката да се получи. Усещах обаче някаква малка празнина незапълнена. Попадна ми някаква книга за Казанова и разбрах, че съм действал като него. Единственото, което ме учуди бе как той е поддържал любовтта си към всички жени така всеотдайно. Поне според мемоарите му. Аз също бях всеотдаен, но така и не се възползвах от лиценза. Според закона, докато изстече лиценза трябва да си се сдобил с потомство. За това и лиценза не се даваше на всеки. Защото раждаемостта бе строго контролирана. А също така се даваше и лиценз за раждаемост. Той разбира се не беше в течна форма. Ако не се възползваш от лиценза за любов следва пет годишен период и тогава отново те изследват за правото ти на този лиценз. Човечеството се бе изродило а напук на всичко аз бях влюбен без лиценз и най-страшното бе, че любовтта ми е споделена. Да страшно е. Ние бяхме двама влюбени в свят в който любовта се предлагаше в течна форма, като лицензиран наркотик. Телефонът ми ме повика:

- Миличко, твоята любима те търси.

Бях намерил в мрежата стари забавни мелодии. Бях първият посетител там от сигурно 1000 години, чудех се кой поддържа изобщо сървъра? Вдигнах телефона:

- Какво става катьонак?(Така се обръщах към нея, защото беше с руска кръв, но не беше руса.)

- Отказаха ми, но жената ме посъветва да потърсим правата си по съдебен път за да получим лиценз, който меже и да не ползваме. Не е имало такъв случай от 200 години. А при теб милъй?

- И на мен отказаха, поне до следващият месец. Чакай ме на нашето място трябва да те видя.

- Нямам търпение.

От гласът и лъхаше толкова любов, че помислих, че сигурно полудявам. В книгите много автори описваха любовта като лудост. И аз знаех, че полудявам и губя разум, когато тя е с мен. Тогава времетто забевя ход, дъждовните капки сякаш се плъзгат бавно със скоростта на костенурка. Когато я целуна сякаш пада мрак след това избухва светлина като от супернова.

Законът не забраняваше любовтта, просто не вярваше, че е възможна. А ние се налагаше да го докажем. Всичко започна преди пет месеца когато аз отидох сам в една кръчма до нас. Седнах на масата и започнах да набирам поръчката след като пултът ми се активира. Една бира Браунвайзер, едни пържени картофки със лук и сирене и на по-късен етап една телешка пържола  с още дена бира и лютеница за гарнитура. След пет минути бирата ми пристигна. Тук сервираха старомодно с сервитьорки. Момичетата седяха на местата си и получаваха поръчките, след това ги носеха. Беше по-забавно. Не обичам ресторантите където всичко е маханизирано. Отпих от бирата и се отпуснах на стола, който веднага прие формата на тялото ми. Притворих очи.

- Извинете, може ли да седна при вас?

Това беше досадно. Наистина заведението бе пълно, но аз си запазвах маса, защо и тя не го направи? Преди да откажа отворих очи. И това, което видях пред мен ме накара да се замая. Черна коса, лешникови очи, по детски невинни. Тялото и бе сякаш изваяно от...в момента не можех да се сетя от кого. Усмивката и бе неотразима. В корема ми се надигна странно чувство на задоволство и притеснение. Сякаш беше оживял и в него пърхаше нещо. Бях чел такъв израз. А да сякаш пърхаха пеперуди, но това ставаше когато си влюбен. А аз нямах лиценз.

- Е?

В погледа и се четеше любопитство и учудване. Може би защото не и отговорих веднага.

- Разбира се.

Така започна всичко. В последствие тя ми призна, че преди да ме заговорила изпитала същите чувства.

В пейката на парка седях и чаках да дойде. Пейката бе разположена между група дървета и храсти. Отвън никой не можеше да забележи че тя съществува веднъж просто случайно попаднахме на нея. Беше много разнебитена, но пък бе направена от метал и бе издържала преверката на годините. Осъзнах, че не ми пукаше за лиценза, щом така подлагаха нещата щяхме да сме влюбени налицензирано. Тя дойде и се хвърли върху мен като впи устни в моите. Бавно започна да ме разсъблича. Знаех какво ще последва и нямах нищо против. Как бих могъл? Добре, че не бяха сложили лиценз върху секса. Не че това имаше значение. Разсмях се на шегата и потърсих тялото и с целувки. Страстта се надигна в мен като ураган. Започнах да събличам и нейните дрехи.

След известно време и двамата седяхме полуоблечени на пейката и се наслаждавахме на тишината.

- Ще ги съдим ли?

- Ще ги съдим.-отговори тя и ме целуна.

Така започна делото. Делото което стана известно като Дело за любов. Наложиха ни много тестове и накрая специалистите потвърдиха. Така е те са влюбени, имат всички налични хормони и усещание за това. Не можеха да обяснят появата им, но фактът си беше факт. Съдийката накрая обяви:

- Имате право да сте влюбени.

- Но госпожо съдия, това е невъзможно, протестирам.

- Протестът ви е отбелязан, аз се произнесох. Може да обжалвате.

След две години и последната инстанция определи:

- Имате право да сте влюбени.

Пет години по-късно бе премахната Комисията по лиценз за любов. Любовта се връщаше сред хората.

svejo.net

Да живее любовта!:))
Много любов, fenris!

Амин за това! Много и на теб!:)

Що я премахват тази Комисия по лиценз за любов. Да я върнат пак, че да си имаме оправдание що ни липсва любовта. Ние и без друго няма да тръгнем да се борим, щото пък ни е омръзнало и не виждаме смисъл от това. Само пак ще си пишем тук и ще се правим на онеправдани.
:)

Ами лисата на любов няма оправдание, а и ако ни лисва и чувстваме липсата и значи има надежда... нали? Аз бих се борил, за това чувство дори да няма смисъл!:)

За любовта винаги се боря, ако за нея нямаме сили - за какво тогава?

и в твоя блог също. Не е напускала. Само че сме я завряли и ъгъла и се срамуваме от нея. Аз вече мога свободно да кажа "обичам те" на толкова много хора и това не са само думи. Настина обичам да чета това което си написал.

Сърцето,приятелю,сърцето е единствения лицевз за любов!!!! ПОЗДРАВИ и много любов!

Наистина за какво? Всъщност подсъзнателно тя е основен мотиватор на нашите действия!

Разбира се, че е тук, около мен в мен, в блогът ми!:)
аз не се срамувам от нея, никога не съм и няма да се срамувам, тя не е срамна!
Благодаря ти!

То е органът, а за него не трябва лиценз, поне за сега!:)
Благодаря ти!

ми напомняш за Бредбъри. Макар че неговите финали са малко по-различни. Поздрави. Отново разкош.

Спомням, си че тетох един негов разказ, за една прахусмухачка дето се влюбила в стопанката си! Беше интересно!:)
Благодаря ти!

Уцелил си десятката!

Ами мойта зодия сме така!:)
Благодаря ти!

макар, че не съм член на комисията, бих ги разпъртушинила за да получиш желания лиценз, но ти и без него си си добре :)))

Това е страхотно за мен!Благодаря ти!:)

Права си, и без това съм си добре!:)
Благодаря за желанието!:)

Радвам се не само на разказа ти, а и на завръщането ти :)

Липсваше тук!

"- Какво е любов?
- Всичко е любов!"

Ами знаеш как е около празниците , работата се увеличава!:) Благодаря ти!

Сякаш съм прочела приказка.Зарадвах ти се от сърце.Така и благодаря :))))

Удоволствие е за мен да прочета такъв коментар! Благодаря ти и много любов ти пожелавам!:)

Много се радвам, че ти хареса! Ще пускам, когато мога!:)Благодаря ти!

но дано нямаш дарбата да гледаш в бъдещето и това да е истина ,защото тогава лошо ни се пише . Пишеш много красиво и увлекателно,много ми харесав стила ти , фантастика приплетена с истинска действителност и всичко в точно опредалената доза ,която го прави уникално ...

Да определено сме щастливци ,че няма въведен лиценз за любов ,но защо ми се струва ,че накрая се избъзика със съдебната ни система!:))))))))))))
Бъди щастлив във любовта -докато не е лицензирана!:)

Ами дали ни се пише лошо не знам! Обаче любовтта има едно свойство винаги побеждава, защото не е подвластна на законите! Тя е уникална и вдъхновяваща! Благодаря ти!

Често се бъзикам с нашата система във всички сфери! Не може да не си забелязала! А аз ще съм щастлив дори да се лицензира!:) Благодаря ти!

Дори и да не искаме да се го признаем целият ни живот е свързан с нея. С Любовта. С любов сме родени, с любов сме отгледани и от нея и заради нея живеем. Поне при мен е така. Предполагам, че и при другите хора също. Въпреки, че понякога не си даваме сметка за това и забързани във вечната надпревара с времето забравяме, че без нея животът няма смисъл. Та за какво е всичкото това бясно препускане и печелене на пари, ако няма с кой да споделиш успеха или ако няма на кого да оставиш всичко това? За мен поне няма смисъл.
Поздравления за интересната история и дано никога не стигаме до там, че да се налага и любовта да я получаваме по искуствен начин и с лиценз. Тя е едно от малкото истински неща, които все още са ни останали.

Дори и да неискаме да си го признаем целият ни живот е свързан с нея. С Любовта. С любов сме родени, с любов сме отгледани и от нея и заради нея живеем. Поне при мен е така. Предполагам, че и при другите хора също. Въпреки, че понякога не си даваме сметка за това и забързани във вечната надпревара с времето забравяме, че без нея животът няма смисъл. Та за какво е всичкото това бясно препускане и печелене на пари, ако няма с кой да споделиш успеха или ако няма на кого да оставиш всичко спечелено? За мен поне няма смисъл.
Поздравления за интересната история и дано никога не стигаме до там, че да се налага и любовта да я получаваме по изкуствен начин и с лиценз. Тя е едно от малкото истински неща, които все още са ни останали.
Желая ти усмихнат ден! И не забравяй за любовта!

Амин, любовта се дава даром, такава и е природата!Благодаря ти!:)