- Излизаме заедно и точка!

- Мамо, с нас ще е сестрата на Мартина, нямаме нужда от още възрастни.-очите и умоляваха и се надяваха. Ирина беше непреклонна, освен това беше длъжна вече да го направи. Поне според закона. А и честно казано никога не бе излизала на дискотека с дъщеря си. Дъщеря и днес ставаше на 14 и щеше да празнува с приятели в дискотека, но според последната наредба децата до 16 години трябваше да са с придружител след 20 часа.

- Няма смисъл да спорим.

Ирина врътна глава и продължи да се приготвя. Мария знаеш, че с това движение майка и слагаше край на спора и нямаше повече да отговори на молбите и за това промени тактиката:

- А може ли поне да не ни се бъркаш и да седнеш на друга маса, не искам да притесняваш приятелите ми. Просто искам всички да се забавляват моля те поне за това а?

- Добре де ще си помисля.

- Мамоооооооо......

- Добре де ще си намеря забавление малко по-настрани от вас. Не се притеснявай ще се впиша.

- Да бе, мамо ти си на 32 години.

- Нещо се опитваш да ми кажеш ли?

- Не, извинявай .-Мария направи физиономия и отиде да се оправи в своята стая.

Имаха малко повече от половин час да се оправят. Ирина застана пред огледалото и нанесе дискретно малко син грим на очите, малко руж и яркочервено червило. Взе една от малкото си къси поли, които не бе обличала от години. Още и ставаше.

Телефонът иззвъня. Таксито ги чакаше долу. Погледна се в огледалото. Все още си я биваше въпреки, че бе преминала тридесет години.

- Ей Мария, таксито е тук идваш ли или сама да отивам?

- Идвам мамо.

Момичето дотича. Беше с къса пола от типа шотландска поличка.

- Това ли намери да облечеш?

Мария се нацупи:

- Пак ли започваш, направо си кажи, че не искаш да празнувам рожденият си ден и готово връщам се в стаята си, но повече думичка няма да чуеш от мен.

Очите и блеснаха войнствено.

- Добре де, тортата там ли е?

- Аха всичко е наред, само ние липсваме.

- Да тръгваме.

Таксито ги стовари пред заведението след около десетина минутки. Ирина усети погледа на таксиметровият шофьор на гърба си и се обърна:

- Ей идиот можем да сме ти дъщери бе, и двете.

Таксито потегли. Все пак се почувства поласкана.

- Мамо нали няма да преследваш гаджето ми?

- Успокой се, само да внимава къде са му ръцете.

- Мамоооооо, ако кажеш веднага се връщаме.

- Добре де ще застана настрани, а ти внимавай.

На пътя им застана охраната.

- За рожденият ден, това е придружителя ми.-каза Мария.

- Я довела си сестра ти така ли?

- Не това е...

- Да разбира се, може ли да влезем.-прекъсна я Ирина като показа личната си карта.

- Разбира се дами и пазете нещата си, напоследък станаха няколко кражби тук.

В заведението още нямаше хора. Все пак беше едва девет. Потърси си маса и седна в едно сепаре близо до масата на дъщеря и, но така че да не я притеснява.

Мария говореше със сервитьорката и и обясняваше нещо. По-голямото момиче само кимаше. Едно момче се приближи и докато чакаше Мария да приключи огледа дискотеката. Забеляза Ирина и я огледа преценяващо. Сервитьорката си тръгна и Мария скочи на момчето и го целуна. Това издразни Ирина , но беше обещала. Чуваше разговора им.

- Ей ЧРД зайче, да си ми все така готина. Ето ти подаръчето.

- Мерси много зайо. Ти си пръв днес както се и надявах.

Тя остави подаръка на масата. Сигурно щеше да го отвори по-късно. Отново се награбиха. След като се пуснаха да си поемат въздух той се обади отново:

- А коя е мадамата там, що не я поканим тук?

Мария се обърна към Ирина и я изгледа страшно.

- Защо аз не ти ли стигам?

- Неее аз просто така...-започна да заеква гаджето.

- Тя е майка ми бе идиот.

- Извинявай зайче, голям съм кретен, просто се пошегувах.

- Остави ме за малко.

Тя се дръпна от него. Ирина реши да се прикрие леко. Наблюдавеше ги и видя как след известно време нещата се успокоиха, младежът поне бе упорит в извиненията.

- Свободно ли е?

Пред нея стоеше млазеж на видима възраст около 20-23 години.

Огледа го:

- Няма ли свободни места?

- Ами май само при вас.-усмихна се извинително той.

- Добре сядайте, но не ми досаждайте.

- Разбира се.

Той си поръча питие водка с тоник. Ирина реши да последва примера му и поръча джин с тоник. Скоро алкохолът я предразположи и тя започна да си говори с него, като разбра, че е студент и следва рисуване или нещо от сорта. За сметка на това тя му разказа всичко за себе си. Измина около час и Ирина забеляза, че вече се бяха събрали повечето от приятелите на Мария. За сега всичко беше нормално. Музиката се усили и скоро се чу приканването на диджея да станат повече хора да танцуват. Ирина се усмихна и стана.

- Вие няма ли да станете?-обърна се тя към новият си познат, който се бе нарекъл с името Томи.

- А не ще ви погледам само малко и тогава може да реша.

- Разибра се „Както ви се харесва”.

- Чели сте Шекспир?

- Само тази му творба, другите ми бяха досадни.

- Пълна сте с изненади.

- И щастливо женена.

- Аз чакам приятелка, така че спокойно.-защити се той.

Ирина започна да танцува със затворени очи. Винаги така правеше, когато Емил го нямаше, за да си представя как танцува с него. След няколко минутки песента стана по-бавна и тя се присъедини към кавалера си.

- Приятелката ми се обади, че няма да може. Аз ще тръгвам, беше ми приятно.

- И на мен.-кимна Ирина.

Наближаваше десет когато се появиха полицаи. Огледаха тийнейджърите и там наистина беше сестрата на нейната приятелка Ирина я познаваше. После дойдоха при нея:

- Моля личната ви карта за проверка на годините.

- Нима мислите , че съм тийнейджър?

- Госпожице, покажете си личната карта.-малко по-строго добави служителят на закона.

Тя започна да рови в чантата си. Личната и карта я нямаше.

- Елате с мен госпожице. Нали знаете каква е глобата за дете без родител?

- Вие се шегувате за бога.-Ирина усети, че става сериозно.

- Не не се шегуваме.

Мария видя, че става нещо и се преближи:

- Ей оставете я това е майка ми.

- Не се месете госпожице.

- Обадете се на родителите си да ви вземат и да платят глобата.-обърна се към нея другият полицай.

- Не мога да ги будя посред нощ те са на над 60 години.

- Това нас не ни интересува госпожице.

Тези бяха железни. Набра телефона на Емил и му каза какво става.

След половин час бе дошъл заедно с необходимите документи, че е женен за нея. Полицаите се извиниха и я посъветваха да внимава с непознатите.

Емил реши да остане да и прави компания.

- И какво как е да си на 14 години отново?

- Забавно е , но в един момент се изплаших, добре, че моят принц пристигна на бял фолксваген.-тя му се усмихна и го целуна.

На другият ден Ирина чу звънеца да звъни в 10 часа сутринта. Бавно се изправи и се помъкна към вратата. Отвори я. До нея имаше нещо опаковано и пликче в, което беше личната и карта и писмо.

„Извинете, че взех на заем личната ви карта, но толкова исках да ви нарисувам, че не можах да устоя. Нарисувах и една картина и за вас. Извинете ме още веднъж, но вие ме вдъхновихте за цяла поредица от картини, която ще наименувам „Дамата на дансинга”. Бяхте великолепна муза.”

- Кой беше?

- Личната ми карта.-усмихна се тя.

- В какъв смисъл?

- Ами върнаха ми личната карта.

 Тя му подаде писмото. Докато той го четеше тя взе картината и я разопакова.

Беше невероятна. Беше я нарисувала с затворени очи зарътяна във въхъра на танца и косата и беше във въздуха като ореол около нея.

- Бива си го.-Емил оглеждаше картината.

- Нали не ревнуваш?

- Малко, но е нормално нали?

- Напълно миличък.