- Мамооооо?-извика тя и за първи път не чу отговор от майка си а някакъв загадъчен шум. Майка и говореше виждаше, че устните и мърдат, но тя чуваше само неясен шум. Майка и придоби очудено изражение и отвори широко уста и нещо излезе от устата и. То изпълзя бавно и тя видя че е голям червей, последва го змия, след това голям гущер. Те запълзяха към ушите и. И тогава тя...се събуди с крясък. Отново този кошмар. От тогава бяха минали вече 15 години. Винаги щеше да го запомни като денят в който загуби слуха си. После и казаха, че има Невросензорна глухота така наричаха болестта и.  Не разбраха къде е проблемът въпреки, че я ръчкаха с какво ли не в ушите. Предположиха, че е генетично заложена, но така и не намериха начин да я лекуват. Майка и я води по врачки, екстрасенси и баячки, но нищо не помогна. Опитаха и други алтернативни методи нищо не подейства трайно. Имаше временни подобрения, но те всъщност бяха частични. Тя продължаваше да не разбира какво и говорят. Започнаха да я водят на уроци и тя се научи да чете по устните и да говори с жестомимичната техника. От тогава често сънуваше този кошмар. Сякаш в нея се надигаше някаква непоносимост към хората, които и говорят нормално. Понякога сънуваше баща си или някои от гаджетата си по същият начин, но в други ситуации. Днес се дипломираше. Щеше да напусне гимназията и да се втурне в живота. И как да се оправи в живота с този дефект? Щяха да я съжаляват и да я възприемат като половин човек. Мразеше това. Седна на компютъра си и влезе в ютуб. Не можеше да чуе мелодиите, но виждаше песните по устните на певците и това и харесваше. Музиката бе по-скоро като неприятен бръмчащ шум като от рояк стършели. На първа страница имаше извадена някакво ново парче изпълнено на живо. Пустна го. Понечи да намали, но тогава усети нещо странно в ушите си. Нещо като ритъм. Усещаше мелодията. Обичаше музиката от малка. И най-много страдаше, че не може да се чуе като пее. За съжаление пееше само песнички, които бе запомнила от детството си. На другите не можеше да чуе мелодията. А сега това беше странно. Ритъмът бе страхотен, тя го усещаше като барабанене в ушите си. Не чуваше отделните части от китарите и другите инструменти, но ритъмът си оставаше. Постепенно започна да си щрака с пръсти. Потърси повече информация за групата. Беше сравнително нова. Пееха от скоро. Потърси други парчета от тях. Имаше още едно в нета. И него успя да „чуе”. Усещането бе сякаш с близо до силни колони и ритъмът лееш се от тях те блъскаше и ти го усещаш право в костите си. Разрови се в гугъл имаха си страничка.

- Усети някакъв страничен шум и се извърна.

Майка и беше зад нея:

- Време е да се оправяш миличка днес се дипломираш.-обясни и тя с помоща на жестомимиката.

- Ела да чуеш нещо.-извика я тя.

- Какво?

Пусна клипа отново. Майка и прослуша търпеливо клипчето и я погледна въпросително:

- Чувам ритъма.-отговори и с устни тя.

- Така ли?-майка и бе изненадана.

- Гледай.-тя пусна отново клипчето и запя следвайки странното усещане в ушите си и гледайки устните на солистката.

Майка и зяпна и пет минути продължи да стои така след като бе свършило клипчето. А тя продължи да пее и на следващият клип. Влезна в сайта на групата. Имаше съобщение:

„Група Тишина търси вокал”

Оказа се, че момичето, което пееше на парчетата бе само беквокал и заместваше докато съберат цялата група. Странно име имаше тази група. Отдолу имаше инфо за тях с биографии на всеки от тях. Оказа се, че беквокалистката беше глуха като нея. За това бяха и кръстили групата така. Идеята за създаването и възникнало, когато тя просто чула някаква мелодия, която успяла да разпознае въпреки глухотата си. Един от приятелите и всъщност настоящият басист на групата изследвал звука и установил, че той е с такава честота, която успява да се промъкне през преградата изградена от ухото. По какъв начин не можеше да се каже. Звукът бе изолиран и съответно записан. Постепенно приятелят и организирал нещата и направил група. Звукът бил записан на синтезатора и така преплитан във всяка една песен, но с различен ритъм. Сегашната вокалистка на групата имала певчески умения, но не дотам развити и за това сега търсеха вокалиска.

- Мамо да се свържа ли с тях сега?

- Разбира се. Веднага им се обади а за дипломирането има време.

Тя седна на компютъра си и изпрати имейл с информация за себе си.

Започна да се преоблича, но очите и бяха постоянно в монитора. Изнерви се. Още нямаше отговор. Когато бе готова отново влезе в пощата си. Имаше съобщение:

„ Елате на прослушване днес от 16 часа на посоченият адрес”

Усмихна се днес може би щеше да постигне една невъзможна мечта.

Бяха изминали две години от този ден и тя си лягаше за да се събуди утре за първият си концерт в чужбина. Преди всяко представление се появяваше онзи сън. Не можеше да спи спокойно. Будеше се и отново го сънуваше. Не можеше да разбере защо. Групата им бързо се прочу. Докато пееше тя използваше и жестомимичен превод в такт с музиката. Така текстът и ритъмът достигаха до всички. Бе намерила своето призвание. Да прави хората като нея щастливи. Първоначално започнаха да свирят по барове за жълти стотинки. Прочуха се и скоро обикновените барове вече не можеха да поемат количеството хора, които искаха да видят и чуят група „Тишина”. Скоро ги поканиха в най-реномираното заведение в страната. Един мениджър им предложи дългосрочен договор. Записваха само на двд. Първият им концерт дойде след 6 месеца. А сега бе първият им концерт в чужбина. Затананика си любимото си парче, парчето което бе изпяла на прослушването. То бе останало завинаги в главата и. Запуши уши и остави рътъмът да забумти в ушите и както го помнеше. Шумът на стършели не я смущаваше. Унесе се и заспа. Сънят отново започна. Този път обаче имаше разлика. Когато първата гадина се опита да изплъзи от устата на майка и тя запя тази песен. Потокът спря и майка и запя заедно с нея. Музиката звучеше в ушите и и прочистваше съзнаниото и с гигантска метла. На другият ден се събуди свежа и отпочинала за първи път от 20 години.

- Нека растърсим това място.-изкрещя тя като направи и жестомимичен превод.

Тълпата изрева срещу нея. Басистът удари по струните на китарата. Започна първият и голям концерт.

Погледна нагоре и мислено отправи благодарност към някой, към този който я бе дарил с късмет.

Всеки може да намери своето място под слънцето...
Жалко, че толкова често се подценяват скритите възможности на хората с увреждания.

Важно е те самите да не подценяват собствените си способностти!
Благодаря ти!

Изключително позитивен, както винаги :)
И както винаги съм трогната от твоята история!
Абсолютно прав си, хората с увреди, често се крият зад своята различност и се самоизолират.
Поздрав!

А наистина в тях има толкова много хубави неща, които могат да покажат!
Благодаря ти!:)

А след като веднъж е станал щастлив, от там натътак щастието може да нарасне стига да не го забравиме и подхранваме периодично!
Благодаря ти!

с твоето име в Добрич, за Коледния празник на децата от "Saint Mina Sosiety"!
Благодаря ти за вярата и любовта към децата с увреждания!

Благодаря ти, че го изпрати! Дано повдигне духът им!
И дано имаме по-хубава нова година за всички!