2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Има един начин да се откажеш от една зависимост да си спреш достъпа до нея по всякакъв начин, заместителите и други подобни глупости само утежняват нещата. Никой не предполагаше, че този ден ще дойде, но той дойде и понеже, никой не обръщаше внимание на предупрежденията дойде с гръм и трясък. Вечерта преди денят Х висях в интернет, чатех с един приятел и свалях новият филм за Батман на ДВД формат. В него той воюваше с някакъв хакер, който бе успял да засегне цялата световна Интернет мрежа и само тази на Готъм сити му се опъваше, защото естествено бе коструирана от Брус Уейн. Човекът се стремеше към световно господство а някакъв Батман му се бе опълчил. Вече го бях гледал на кино и нямах търпение да си го изтегля. Наскоро бе проведена отново атака срещу торент сайтове, но този бе оцелял, не знам поради каква причина, но беше оцелял. Скороста на сваляне бе сравнително добра и след около час щеше да се свали. С приятеля ми се оплаквахме един на друг как скоростта на всякъде ставала по-бавна. Трудно се играеха флаш игри. Сайтовете с музикални клипове онлайн като ютуб забиваха редовно. Единственото, което можеше да се гледат без проблеми са картинки, но и там зависеше от формата. Тези от типа .gif забиваха яко.
- Сигурно е заради наближаването на Апокалипсиса как мислиш? J
- Какъв апокалипсис?
- Ами нали знаеш този на маите, календарат им свършва утре.
- Така ли? И се пише „календарът”.
- Добре де, но разбра за какво говоря нали?
- Сигурно си прав, нещо като проблема 2000.
- Аха нещо такова, сигурно пак ще има някаква хакерска атака.
Погледнах към торент клиента си. 67.5% бяха свалени от филма. Имах още малко време преди да си легна.
- Чудя се дали да не си изключа компа а?
- Аз мисля да го направя. Свалих няколко филма днес стига толкова. Утре ще ги хвърля на диск.
Процентите се покачиха на 88% и скороста рязко падна на 257 мегабайта.
- Добре приятел аз ще те оставям, до утре.
- До утре.
Изключих скайпа и скороста се вдигна леко. Излязох и от всички сайтове в които бях се вмъкнал, така успях да постигна 638 мегабайта. Всичко забиваше. След половин час 100% от филма бяха вече изпълнени. Погледнах часовника показваше 12 без една минута. Прекъснах връзката с интернет спрях машинката. Днес щях да го оставя да почива. Завих се и притворих очи. Когато започнах да се унасям чух силен звън. Вдигнах телефона.
- Ало кой иска да умре?
- Какво?-беше приятелката ми.
- Извинявай миличко, просто заспивах, не предполагах, че си ти.
- Извинявай, но би ли пустнал компютъра си?
Това беше странно, тя постоянно ме караше да стоя далече от него, че съм му отделял повече време на него отколкото на другите около мен и особенно на нея, бил съм зависим от него и други подобни неща.
- Добре ли си?
- Пустни го де.
Явно днес нямаше да се спи. Погледнах часовника беше 12 и 10 след полунощ.
Въздъхнах и включих машинката.
- Включи ли го?
- Да влизам вече. Сега какво?
- Включи интернета.
Опитах да го включа изписа ми грешка 678.
- Нямам връзка.
- Сега включи телевизора.
- Чакай малко, а да включа и радиото и дивидито и може би нещо друго микровълновата например?
- Включи гоооооо.
Отместих телефона от ухото си. Когато поискаше можеше да е доста убедителна с този глас.
- Добре дееее.-изимитирах я и натиснах копчето на дистанционното.
- На кой канал.
- Няма значение.
Загледах се.
- „Глобалният срив на Интернет мрежата по-цял свят доведе до ...”
Намалих малко звука и се обарнах към нея:
- Какво става?
- Няма вече интернет, това е до тук беше.
- Какви ги говориш? Това не може да стане.
- Гледай новините.
Загледах се отново:
- „...специалистът Дон Браудфърд от СБС твърди, че това ще доведе, до невиждан колапс в икономически аспект, а кризата от 2009 ще ни се види като песен в сравнение с него. Милиони хора ще останат на улицата.”
Превключих на друг канал. Излезе ми надписа че няма връзка. Дадох на трети „Лош или никакъв сигнал”. На следващият:
- „Всички компютри които са били включени към интернет са загубили всичката си информация. Изчезнали са данни за милиони хора, които са се съхранявали само в бази данни. Компании като Топлофикация, ЧЕЗ нямат достъп до базата данни със своите потребители....
Усмихнах се това не беше лоша новина. Не бях платил парното си миналият месец, защото ми бяха надписали сметката.
- Нали искаше да не стоя постоянно пред компютъра е сега няма да го правя.
Тя замълча а аз седнах на моя. Всичката информация си беше в него.
- Ти осъзнаваш ли какво става?-попита ме тя.
- Може би не, но сега осъзнавам, че ми се спи. И да се притесняваме и да не се притесняваме няма да се променят нещата сега нали?
- Прав си, но аз май няма да мога да заспя.
- Ела при мен.
- Ти луд ли си?
- Ами такситата не са свързани с интернет нали?
- Прав си. Добре ще дойда.
След петнайсет минутки на вратата ми се позвъни.
- Здрасти как си?-Попитах я аз и в следващият момент осъзнах колко тъпо звучи въпросът ми.
Очите и сякаш горяха.
-Успокой се.
- Как да се успокоя, след като работата ми зависи от интернет.
Имаше фирма за дрехи, повечето и печалби идваха от онлайн пазаруването а сега то бе секнало. Сега се замислих и отново увеличих звука:
-„...Кредитна Банка не е пострадала от кризата, защото системата и изключва между 12 и един след диагностика. Останалите банки призовават клиентите си да не ползват банкоматите а да удостоверят лично в самите клонове ...
Можех да съм спокоен за малкият ми депозит.
- Успокой се вероятно нещата ще се оправят. Ела тук да те гушна.
Усетих я колко е изнервена и я притеснах малко по-силно. Може би маите това са имали в пред вид като са говорили за края на света.
Телефонът иззвъня. Беше приятелят ми:
- Извинявай човеко, но не мога да говоря.
- Само исках да ти кажа за...
- Знам за проблема 2012 гледам сега новините.
- Човече, как ще живеем без интернет?
- Не знам, но точно сега не ме интересува.
- Окей айде ще се чуем утре. Може и да се виждаме по-често.
- Май така ще стане.
Затворих телефона. Тя се бе отпуснала леко в силната ми прегрътка. Държа да отбележа че не тренирам само с мишката и клавиатурата. Дишаше по спокойно. Буквално усещах как сърцето и пробива моето.
- По-добре ли си?
- О да вече да. Благодаря ти.
- Хайде сега да си лягаме.
Гушнахме се и заспахме прегърнати. Не бях заспивал така отдавна обичах да спя отделен от партньора си, но сега тя имаше нужда и някак си се получи. На сутринта ни събуди телевизора.
-„...самоубийствата в резултат на глобалният колапс на интернет нарастват, до този момент само в страната те са повече от 400 и тенденцията е да растат. От министерството на здравеопазването призовават преди да направите тази крачка да потърсите специалист. Драги зрители, моля ви не го правете.”
Това ме учуди репортерката бе вложила лична нотка. Сетих се че имаше идеи, че на този ден щеше да има нещо като прочистване на човечеството, ще оцелеят само правилните или нещо такова. Седнах на компа и се сетих, че гугъл не работи. Отново легнах на леглото. Приятелката ми се размърда до мен.
- „Днешният ден е обявен за почивен заради стресовата ситуация по-предложение на министерството на здравеопазването и....-спрях телевизора.
- Ей събуди ли се?
Тя се протегна сладко, сладко и ми се усмихна:
- Дааааа, благодаря ти за хубавата нощ.
- Малко съм изстръпнал, но си заслужаваше.
- Няма ли да ходиш на работа?
- Днес е обявен за почивен ден заради кризата.
- Тогава лягай да те намачкам.
Усмихнах се и заех хоризонтално положение. Имаше невероятни пръсти. Скоро схващанията ми изчезнаха. Денят изскарахме заедно. На другия ден разбрахме че до края на седмицата е дадена ваканция. Новините ставаха от лоши по-лоши. Дори бе обявено военно положение. Държавите се опитваха да компенсират кризата като изземат ресурси от другите около тях. В близкият изсток кризата бе прерастнала във война между Израел и Ливан. Утре щеше да стане ясно дали щяхме да сме във война. Аз обаче сякаш наблюдавах от страни и ме беше обзело някакво адско спокойствие.
В понеделник сутринта първият работен ден след внезапната почивка телефонът ми иззвъня.
- Обаждаме се от Карманет вашият интернет доставчик. Бихте ли си включили нета.
Усмихнах се. Компютърат за това време го бях включвал само веднъж за да изгледаме новият филм на Батман, който всъщност се бе оказал пророчески.
Включих нета и връзката се осъществи бързо. Влязох в Гугъл там пишеше:
„Ден на ICANN и спасяването на интернет”.
Кликнах на картинката и там пишеше че организацията с това име е пуснала нови IP адреси за да компенсира натоварването.
Светът се връщаше към съществуването си както преди. Изключих компютъра. Побутнах спящата ми приятелка:
- Имате поща.
- Какво имаш пред вид?.-сънено ме изгледа тя.
- Интренет се върна.
- Вярно ли? Хубаво.-тя се обърна и заспа отново.
Взех телефона и се обадих на шефа. Днес щях да почивам. Гушнах я и унесен от тихото и хъркане заспах отново. Наистина е така, ако искаш да се откажеш от една зависимост трябва да ти бъде спрен достъпа до нея. Не изпитвах никакво желание да вляза в чата или някоя от любимите ми страници с флаш игри.
Инфо за проблем 2012 тук!
Израел впуска в ход нова програма за без...
Фландрия и Валония вещаят близък срив на...
26.11.2008 09:26
Добре, че си оправил нещата на края...
Поздрав!
Благодаря ти!:)
Благодаря ти!:)
Истината е, че много хора не осъзнават тази зависимост или не мислят за последиците...
Знаеш ли, най - ми хареса момента, когато двамата прекараха заедно нощта... Иначе - щяха да початат и... Отчуждението вследствие на Интернета е с жестоки поражения върху умението ни и необходимостта да общуваме...
Добре е да го ползваме с мярка и когато наистина е необходим...
Изобщо - силен и мъдър разказ :)
Благодаря ти!
Поздрави!
Благодаря ти!:)
Май по-добре по-тъпи и добри.
Като не става умни и добри.
или казано на разбираем език- въвеждането на 6 тройки от числа описващи IP адресите, вместо досегашните 4 тройки?
Windows Vista вече поддържа v6 адресиране, което ще рече, че изчерпването се отменя с няколкостотин години, примерно :-)
Иначе не лошо фантастично разказче, с елементи на градски хорор :-)
Тихичко ще препоръчам ползването на спелчекър, обаче. Не че нещо, ама бъркането на гласните много боде в очите...
Иначе за спелчекъра си права, но в работата нямам такъв!:)
Благодаря ти!
Благодаря ти!
Поздрави и усмивки!
Благодаря ти!
