Интересно е как може да се промени понякога живота на човек от обикновената случайност нали? Като малък нашите ми четяха всякакви приказки и легенди, след това на мен ми писна да ги чакам да се наканят и се научих сам да ги чета. Оказа се, че не било толкова трудно. Усмихнах се. Сега четях книжки на моите деца. Книгите обаче бяха други. Натиснах копчето за прелистване и е-книгата обърна страницата:

- „...принцесата отворила очи и казала”...че е време да си лягате.-извиках  аз срещу лицата им, които точно в момента ме гледаха съсредоточено.

- Нееее, татееее, не започвай пак моляяя теее.-извика по-голямата.

- Няма да мигна ако не довършиш.-нацупи се по-малката.

Бяха родени с разлика само две години. Гледаха ме строго и обвинително. Не можех да им откажа а и оставаха само няколко изречения до края:

- Добре, но при условие, че веднага след това си легнете като добри момичета.

- Добреееее.-бяха научили перфектно говоренето в хор.

Довърших приказката. Пожелах им лека нощ и притворих „книгата”, която автоматично се изключи. Съветват ни преди това да ги изключваме с копчето за излез, защото другият начин съкращавал живота им. Майната им, не бяха толкова скъпи и ценни или уникални. Бях абониран. Връзката с издателството ми усигоряваше възможност за достъп до базата данни и получавах най-новото от „Света на легендите и приказките”. Поредица на издателството за деца. Децата много харесваха тази поредица. Ако е-книгата се повредеше срещу доплащане ми заваха чисто нова. Честно казано ми липсваше отгръщането на страниците. Не успявах да се потопя в приказният свят като малък. Сложих книгата на специалното хранилище, където щеше да се зареди с енергия и ново количество приказки ако излезеха такива. Абонаментът ми изстичаше след около месец. И май щях да го подновя отново. Децата не можеха да заспят без приказка а и това ги караше да желаят да четат а това бе толкова рядко срещано, особенно след създаването на анимираните и игралните е-книги. Не бях консервативен, просто не смятах, че това е начина за четене. Вярно е че така Холивуд и другите подобни искарваха много пари, но това мен не ме касаеше. Такиви книги у дома нямаше да има. Въздъхнах. Поне не скоро. Не можех да оправя света, но поне можех да опитам да възпитам добре децата си. Все пак беше добро начало нали? Отправих се към спалнята. Примъкнах се до половинката и я целунах.

- Заспаха ли?

- Спящата красавица веднага ги приспа.-усмихнах се аз.

- Страхотно, сега може да имаме малко време и за нас.

Тя ме възседна. И оттърка дупето си в късите ми панталонки като ме изгледа палаво. Всички мисли изхвърчаха от главата ми и аз я оставих да поеме контрола. Когато тя го правеше изживяването бе двойно по-хубаво. След като приключихме тя се подсмихна.

- На какво се смееш?

- Ами просто така, гледам, че си готов за още подвизи.

Погледнах надолу. Беше права, но имах нужда от малко почивка.

- Дай ми малко време и може да продължим.

- Добре. Страхотен си с децата, благодаря ти, че им четеш, аз го правя по –цял ден и не мога да го правя и в къщи.

Сега е момента да спомена, че жена ми работи за организация, която се занимава с деца в неизгодно положение. Тя пътува често и в провинцията където чете на такива деца, учи ги да четат и прочее.

- Няма проблем, за мен е удоволствие да гледам как лицата им се усмихват след поредното „..и живели щастливо до края на дните си.”

- Де да ставаше така и в живота.-въздъхна тя.

- Че какво ни е бебчо?-попитах я и прегръщайки я. Усетих, че се напрегна.

- Имам пред вид работата ми. Тези деца си нямат никой, ние сме единствените, които се грижим за тях, но това ще промени ли нещо?

Обичаше си работата, но знаех, че се измъчва.

- Ти променяш, това което правиш има значение, така те усещат, че всичко е възможно, ако имаш малко вяра.

- Живота не е приказка мило.-обърна се тя към мен.

- Не е, но защо тогава ти си принцеса?

Тя се разсмя и ме прегърна.

- Винаги знаеш какво да кажеш. Благодаря ти.

- Винаги на линия.-откозирувах аз.

- Гледай нещо, вчера видях тази реклама, чудя се дали не е поредната уловка за празниците?

Погледнах към телевизора.

„Заповядайте при нас. Омръзнало ви е да боравите с копчета и техника, която постоянно се скапва и изисква постоянно зареждане?”  Тук показаха как средностатистическият баща отваря една е-книга и екрана остава празен. Показаха и майка която погледва сметката за тока и вика:

„Писна ми от тези книги, много ток за нищщо гълтат”

„Ако е така елате при нас и си купете истинска книга”

- Това сигурно е рекламен трик. Помниш ли виртуалната истинска книга? Струваше прекалено много а и честно казано не си заслужаваше само заради илюзия на листа, които се разлистват при докосване с пръст.” Чудят се как да привличат клиенти.

- Не мило гледай, има още.

„Не вярвате, че са истински?” „Питате се как сме заобиколили закона за хартията?” „Елате и се уверете сами страниците са истински”. Тук  той се наведе взе една книга отвори я и обърна една страница. „Извършват се и безплатни доставки по домовете, както и абонаметни програми”. Следваше телефона.

Потреперих усещането да докосна страничка от книга бе отдавна забравено за мен. Спомням си как открехнах първата си книга. С леко напрежение, безспокойство, примесено с надежда да изживея нещо невероятно. И тя не ме разочарова. Беше „Островът на съкровищата”, после прочетох прпедисторията и „Историята на дългият Джон Силвър”, която ми хареса дори повече.

- Знам какво мислиш за новите е-книги миличък? Как мислиш дали ще оцелеят?

- Рекламата им е добра, ще отида да ги видя.

- Дали отново старото се връща на мода?

- Не знам, но знам нещо, което никога не е излизало.

- И кое е то?

Притиснах се към нея и бавно слязох нодолу по корема и опипвайки го с език. Тя изстена от удоволствие.

На другият ден. Потърсих телефона на новото издателство.

- Издателство „Новатор” какво обичате?

Представих се както бе правилно и попитах:

- Вие предлагате класиката в книгите така ли?

- Ако имате пред вид, книги с твърди корици, с листа и шити да това сме ние.

- Екстрите са доста, къде мога да посетя ваша книжарница?

Казаха ми адреса.

Не беше далече от работното ми място. Щях да представям един имот на един клиент в същият район. Към единадесет предиобед подкарах колата си с воден двигател право към мястото на срещата. Тя бе успешна. Лесно убедих клиента спечелвайки комисионната си. Оставаха ми цели два часа до следващата среща. Спрях на паркинга пред книжарницата. Зад нея се издигаже нещо като малък завод. Влязох през въртящите се врати и онемях. Почувствах се като детенце в магазин с бонбони.

Едно давойче се приближи до мен:

- Мога ли да ви помогна?

- Ами...покажете ми щанда с приказките става ли?

Усмихна ми се мило:

- Последвайте ме.

Изправихме се след само един завой пред една голяма етажерка.

- От тук до онази стена.

Взех една произволна книжка от рафта. Наистина бе с твърда корица. Отворих вътренаистина бе пълно с листа. Прилистих едно. Бяха легенди на индианските народи от Южна Америка.

- Ей ама наистина е с листа.-възкликнах импулсивно.

Момичето се усмихна и избухна в смях.

- Какво е толкова смешно?-обидено я попитах.

- Извинете господине, но ме забавлява, когато хората реагират така, сякаш не вярват на очите си.

- От какво е направена?

- По принцип е тайна, но мога да ви кажа какво съдържа, една част ленено семе и една част ориз. Останалото е тайна.

- Ето как сте заобиколили закона за книгите и дърветата.

- Да.-кимна тя.

Отворих една страница зачитайки се в една легенда за това, как заека загубил голямата си красива опашка и се сдобил с цепната устна.

Погледнах часовника си и установих че съм изгубил повече от час и половина тук. БЯх се нахвърлил върху книгите като наркоман, който не бе взимал наркотика си отдавна. Бяха направили и зала за четене, където можеше да почетеш срещу малка такса. Трябваше да тръгвам, но хич не ми се разделяше с фентъзите, което бях хванал в ръце.

Изстичах на касата:

- Опаковайте ми я бързо моля ви.

Жената кимна. Огледах се в салона за четене имаше достта хора и прииждаха нови.

- Готово господине. Дължите 5.92 кредита.

- Какво? Нали струваше 7.92?

- Таксата за четенето се отдържа от цената.-усмихна ми се тя.

Пристигнах навреме за следващата среща, но трябваше да натисна педала.

Цял ден бях на тръни, защото ме човъркаше какво ще стане с героя. Привечер се прибрах в къщи. Жена ми щеше да се прибере по-късно щеше да чете приказка за лека нощ на деца в едно сиропиталище.

Бях свикнал с това и за това приготвих палачинки на децата. Знам, че тя бяха по-скоро за закуска, но трудно можех да им откажа нещо:

- А сега нека ви почета нещо ново.

- Какво тате?

- Една дълга приказка, но всеки ден ще прочитам част от нея. Много е дълга и не мога цялата на веднъж става ли?

Двете кимнаха все едно бяха близначки:

- Добре тате.-и впериха очи в мен.

Извадих новата книга и открехнах първата страница:

- „Огънят пукаше и хвърляше игриви сенки по стените. Пламъците му...

- Чакай тате какво е това?

- Това е истинска книга.

- Може ли да я видя?

- Разбира се.-подадох и я аз сякаш извършвах свещенодействие.

Тя я погледна открехна я. Сестра и също се протегна и докосна листата.

- Какво е това?-тя държеше листото.

- Листа. От това са направени книгите, поне така бяха, когато бях на вашите години.

- Така е по-хубаво.-въкликна по-голямата.

- И какви са мекички.-нежно се произнесе и по-малката.

- Искате ли да продължа?

- Да да тате, продължавай.

Зарових се в страниците и се изгубих в тях. Децата спяха вече, когато вдигнах глава от книгата. Жена ми стоеше и ме наблюдаваше просълзена.

- Ей от колко време си тук.-попитах я стреснато.

- Ами от около час.

- Видях, че те няма в леглото, и чух гласът ти, като дойдох по-време когато децата би трябвало да са в леглото. Тази книга сякаш те прави да светиш, вдъхновява те.

- Не е просто книгата а усещането да държа истинска книга в ръцете си. Извинявай за повторението, но страниците и са меки и топли, не са някаква студена машина, която управлявам с копчета и която може да се развали всеки момент, независимо от версията и. А книгата, не се разваля, поне не се губи. Тя е като истински приятел в нужда.

- Ти ме вдъхнови. Утре ще ме заведеш ли в тази книжарница?

- Защо какво ти хрумна?

- Ще видиш.-усмихна ми се игриво тя и продължи:

- А сега ми хрумва още нещо.

- Разбирам какво имаш пред вид.-и я оставих да ме отведе в спалнята.

Поставих книгата на старата тоалетка за книги и се заклех, скоро тя да се напълни отново. На другият ден отново бях с в книжарницата , но с жена ми.

Тя потърси мениджъра на фирмата и тогава му изложи идеята.

- Искам да започнем кампания, „Бъди родител за един ден – почети приказка на сираче”.

Идеята ми хареса. Оставих я да уговаря нещата и се отправих към салона за четене като взех вторият том от сагата, която бях започнал да чета. Седнах и се вглъбих изолирайки се напълно от света около мен.

Усетих потупване по ръката.

- Миличък готово, всичко е уредено, кампанията ще стартира другият месец, точно за празниците. Децата ще са доволни. Ти май пак си се унесъл а? Мога ли да присъствам, когато четеш на децата, страхотно го правиш?

- Разбира се.-усмихнах се смутено. Взех останалите два тома от трилогията и се запътихме към касата.

Е, аз се надявам, че класическите книги никога няма да изчезнат. Хубаво е да можеш да ги отвориш, да ги усещаш, не е като да четеш на екрана.
Поздравления за хубавата история!

И аз тая такива надежди! Нищо не може да се сравни с усещането като държиш книга, отпускаш се и я четеш и сякаш целият свят се е събрал в нея! Мониторът не може да го предложи това!
Благодаря ти!:)

Много актуално. С носталгия поглеждам пожълтелите, напрашени книги в библиотеката си. Енциклопедиите стоят отдавна неразтваряни - каквото им трябва си го търсят в Нет-а, кой ще ти разлиства книги. Но докато розлистваш книгата за да търсиш нещо, ти прочиташ и друго. А в нет-а си го намираш директно.... Жалко... Като си помисля как тайно четях, защото нашите ми се караха ... аз вечер в леглото с книгата ... сега аз се карам да се махнат поне за малко от компа ....
Страхотен си ... успех!!

Познато ми е , това, за което говориш, за енциклопедиите си права, но все още в интернет не винаги намираш пълната информация от един изсточник, налага се да търсиш на повече места, а докосването до книгата не може да се сравни с нищо! Благодаря ти!:)

напомни ми за моята първа книга , за детството ми и приказките .Дано повече деца имат ,като моето детство и имат истински книги от хартия , а не виртуални .

Амин за това!
Благодаря ти!:)

Обичам си книгите... разпространението на книгите в електронен вид е значително по- евтино. С навлизането на компютрите в бита ни, книгите, във вида който са в момента ще се превърнат в лукс за любители. И сега чета електронни книги които в друг вид биха ми били недостъпни... Програмата която ползвам е fbreader. Не са на хартия, но не искам да се откажа от съдържанито дори опаковката да не е това което предпочитам.

Напомни ми каква беше реакцията на сина ми, когато за първи път го заведох в киносалон, нищо не разбра от филма, а през цялото време гледаше с небивал интерес светлината, която излизаше от операторската стаичка... Дано никога не ми се наложи да обяснявам на внуците си какво всъщност представляват събраните на вързоп пожълтели с времето листа, изписани със ситен шрифт :))) Поздравления!

стана и си остана убежище...

Естествено, и ти си прав, ако нещо го има само на електронен носител, аз бих си го взел на такъв, ако е важно за мен! Просто докосването до книгата за мен е важно, чрез него по-лесно се отпускам и чета!
Благодаря ти!

Благодаря ти много!:)

Дано наистина и аз се замислих за това, а сигурен съм, че книгата, дори да изчезне като хартиен носител от полезрението отново ще се завърне с нова сила!
Благодаря ти!:)

За мен, често тя е и пътека!
Благодаря ти!

Доста увлекателен и заинтригуващ . Както винаги си с добра тематика . Поздравления !

Благодаря ти Клео!:)

Чудесен си!Поздравление за темата!
Лично аз предпочитам да държа в ръцете си книга...Друго е и усещането и възприятието...

Благодаря ти!:) Така си е да видиш да докоснеш!:)

Да, по- логично е да се видим на панаира на книгата от колкото на байт експо :)
Не ти, аз ти благодаря за хубавите разкази, които пускаш почти всеки ден...

http://www.youtube.com/watch?v=Qq9n5ND5mXM&feature=related

Аз там ще огида определено, на панаира на книгата де! Той започва следващият месец!
Благодаря ти!:)

Готино парче, благодарско!:)

Страхотен разказ. Обожавам мириса на хартия, особено на старите книги. Поздравления и за другата тема, точно в момента тече кампанията на SOS Детски селища за набиране на Семейни спонсори и един от начините за популяризиране на тази кампания е чрез аудио приказки, записани с гласовете на известни лица. Ето линк към първата такава приказка за трите прасенца:

http://www.sosbg.org/content/SOS_Prikazka%20_za_Trite_prasenca.wav

Приятно слушане! :)

Честно казано, не знаех, за тази кампания аудио книгите имам пред вид, идеята е страхотна благодаря за линка! А мириса на хартия само някой, запален читател може да обича, явно ти си такава!Поздравления за което!:)

Едно хлапе - петгодишно,
с очи маслинки - черни.
Коса бодлички - таралеж,
се втурна и горещо ме прегърна.

Едно хлапе - петгодишно,
на коленете седна ми с любов:
- Хайде давай, разказвай,
миловидно, но и строго нареди.

А аз разказвам приказки познати,
за Снежанка, за нейните джужета.
А то тъй вещо ме поправя,
о, боже пак обърках нещо аз.



И гледа ме със зениците огромни
и още, още ненаситно иска то.
А аз измислям историйки различни
и в приказки превърнах ги за миг.

- В градината красива,
червена роза , кралица там била.
Могъща, упойваща и силна
а крем - бял, гвардеец нейн бил.



Но ето този ден едно момченце,
на маргаритката бяла се спрял.
Възторжено възпял я в стих,
за простичката и нежна красота.

А розата тъй побесняла,
от злоба листата разпиляла.
Петна по стъблата я покрили,
най-грозна станала за миг.

И наредила на крема - бял,
с отровния си мирис.
Да се разнесе и да убие,
онази маргаритка - враг.

Но от небето дъжд внезапно,
окъпал всичките цветя.
И маргаритката с чар заблестяла
а розата, тя бе изсъхнал храст - зловещ.

Благодаря ти за прекрасният стих!:)