Гадно ми е. Едно такова тъпо и безмислено. Просто откачам. Защо все на мен се случват такива неща? Живота ми е историята на една куртизанка, която не е взела нито стотинка за удоволствието от, което се е лишила и е дала другиму. Може ли да бъде по-лошо? Всеки един мъж минава през живота ми като вампир жаден не за кръв а за любов и когато изсмуче и последната капка от моята любов, която с удоволствие му давам, си тръгва от живота ми с някакво идиотско оправдание. Сърцето ми вече прилича на използвано за почистващо килимче за катерачески обувки. Романтично нали? Погледна се в огледалото, което я гледаше от един магазин за стъклария. Беше красива, нямаше комплекси, защо не и се получаваше? Защо? Вече не изпитваше болка при раздяла само лека носталгия. Научи се да взима каквото може от една връзка и да чака раздялата, която като верен приятел винаги идваше и не я разочароваше. Вървеше по улицата и продължаваше да си мисли. Бе премисля това, отново и отново, но нищо не се променяше. Може би го мислеше прекалено много. Може би всички бяхме куртизантки в живота, само дето някои по-малко от другите. А такива като нея цял живот. Усмихна се. Мъже около нея имаше, не беше за оплакване, но отдавна не бе изпиттвала нещо по-дълго от няколко месеца. Няколко месеца щастие, после период на почивка, редуван с още няколко месеца измамно щастие. А може би съдбата си беше куртизанка и я бе харесала за нейна заместница. Забавно звучеше. Сърцето рязко я заболя от това усещане. Махна с ръка сякаш да прогони досаден прилеп впил зъби в душата и. На ден и хрумваха голямо количество такива размисли. Изпитваше някакво перверзно удоволствие да рови в душата си и сърцето си. Да ги разкъсва със зъби като хишник. Мазохистичното усещане и достави удоволствие. Нямаше нужда да увесва нос, все пак беше жива и здрава, другото нямаше значение. Отиваше в една кръчма, където редовно вечеряше, защото никой не приготвяше като тях телешките пържоли и салатата Цезар. Не бързаше да стигне подритваше камъчета и с настървение измъчваше главата си с гадни мисли. Все пак надеждата успя да си пробие път, когато мина покрай едно старо кино и забеляза плакат на един позабравен филм „Гарванът”. Спомни си любимата реплика на главният герой :

„Не може вечно да вали!”

Усмихна се, може би и над нейната куртизанска душа ще изгрее слънце. Проблесна светкавица, чу силен гръм и се изсипа силен дъжд. Това по въпроса за слънцето над нейната душа.

- За следващата година прогнозата е дъжд. Дъжд от пирони в ковчега на сърцето ми.-разсмя се тя и заподскача като детенце в дъжда. Шмугна се в кръчмата, мокра като изкъпана котка. Изстръска се и съблече якето си. Един келнер се появи и веднага го взе:

- Здравей мон шери как си днес?

- Ох Пиетро престани, ще ме умориш. Не виждаш ли, че ми е дъждовно, като всеки ден. Но пък на мен ми е хубаво.

- Възхищавам ви се сеньорита, как запазвате усмивката си въпреки всички злополучия в аморе?-имаше страхотен акцент, който я караше да потръпва, особенно когато наблягаше на „т” в „Сеньорита”. Тя му се усмихна:

- Пиетро пак ли флитуваш с мен? Знаеш, че нищо не може да ми развали хубавото настроение. Съдбата нивга няма да ме постави на колене.

- Нивга?

- Никога Пиетро, никога, къде ми е масата?

- Последвайте ме синьорита, имам изненада за вас.

- Така ли? Кажи ми Пиетро моля те, моля те.

- Тогава няма да е изненада нали синьорита?-усмихна и се той. Пиетро беше гей. Незнайно защо обаче се бе провъзгласил за неин приятел и приемаше всяка една трагедия в живота и, като собствена. Имаше някакъв чар да има за приятел мъж, без да се страхува, че той ще я нарани. Всъщност отдавна не се страхуваше от рани. Усмихна му се и промърмори нацупено:

- Ти си лош.

- Не сеньорита, не и с вас, аз ви обожавам. Вие сте истинска богиня, начина по който отмятате, коса, начина по който се движите, вие сте истинска и неповторима и...

- Стига Пиетро, благодаря ти. Ще изчакам да ме изненадаш.-снизходително му се усимхна тя. Това го накара да засияе. Не знаеше дали се преструва и доколко, но бе толкова сладък и автентичен, че винаги оправяше настроението и. Фразите, които използваше бяха толкова блестящи, че просто не можеш да стоиш безучастен. Заведе я в любимото и място в дъното на заведението в едно от сепаретата, там можеше за един час да се отдели от всички и да забрави за всичко, доколкото можеше. Приближи се и видя вътре някакъв мъж облечен в виненочервено расо и черна якичка. Имаше и шапка, но нея я бе оставил до себе си на стола. Тя беше в същия цвят като расото с черно кръкче отгоре.

- И какво Пиетро? Реши, че не съм била с кардинал и ми доведе такъв от Италия? Много мило Пиетро, но нямаше нужда, и с него няма да се получи а и той е Божи служител. Засрами се!-тя му намигна.

- Не, не синьорита, грешно сте разбрали. Той е монах, не е кардинал. От братството на св. Валентин.

- Знам го този, покровителя на влюбените, но не знаех, че има братство. А и честно казано явно не ме покровителства.

- Сеньорита, казах, че ще е изненада, оставете ме да довърша става ли?

- Разбира се Пиетро.-усмихна му се тя.

- От това братство отдават сърцето си на човек, който е в нужда и му го дават назаем, докато трае 40 дневният им пост. Като междувременно излекуват сърцето на човека, който носи тяхното като временен заем.

- И защо е всичко това?

- Те трябва да се научат да даряват любов а това е най-добрият начин.

- Чакай Пиетро, какво се прави сърдечна трансплантация ли?

- Не сеньорита, това е тайнство между монаха и този на който той заема сърцето си за да поправи това на избраният.

- И защо мен?

- Защото въпреки всичките ви неудачи, вие оставате весела и не изпадате в депресия.

- Само заради това? Знаеш ли как измъчвам самата себе си?

- Знам сеньорита, но въпреки това не падате духом нали?

- Ей поздравления, Пиетро научил си още една дума.

- Не се шегувайте сеньорита в този момент. Братът чака, ще ви оставя на саме и ще дръпна завесата. Той не говори докато не мине постът му, но ще ви покаже какво да направите.

- Добре Пиетро ще бъда добричка.

- До скоро сеньорита.-усмихна се Пиетро.

- Е отче, какво се иска от мен?

Той и обясни с жестове, че ще сложи ръка на мястото на сърцето и а тя с другата ръка на мястото на неговото.

- И внимавайте отче, все пак съм жена.-намигна му тя.

Монахът изобрази слаба усмивка, но после отново се превърна в икона. Тя се протегна и докосна гърдите му. Той сложи длан на на нейните. Притвори очи и започва да мълви нещо. Беше латински, сигурно някаква молитва. Ръката и плътно залепна за гърдите му. Сякаш магнит я бе привлякъл. Усети странното усещане, че нещо става сякаш в гърдите и се отваряше празно пространство. По ръката и мина електрически импулс. Усети удар като от електрошок в гърдите си. Монахът отпусна глава надолу, ръката му се плъзна и падна на масата. В гъдите и светеше червена светлина. Беше странно усещане. Монахът бавно се изправи кимна направи благословяващ знак и дръпна завесата. Пиетро се поклони, монахът му отвърна и продължи докато не излезе от заведението.

Тя още стоеше като шокирана и осъзнаваше какво и се е случило. Опита се да се разрови и отново да нарани сърцето си както правеше допреди да влезе в кръчмата усети остра болка и изписка леко от изненада.

- Какво ми стори Пиетро?

- Време е да опитате наново сеньорита, дадох ви възможност за начален старт.

- Не знам дали това ще ми хареса?-тя го гледаше тъжно.

- Ще се влюбите отново сеньорита, аз знам това.

- Добре ще ти повярвам а сега донеси ми обичайното.

- Така ви искам сеньорита.-усмихна се той и се затича към кухнята.

Тя отпи от кабарнето и въздъхна. Чувстваше се чиста и сега какво се очакваше от нея дали щеше да се влюби, дали този светец бе станал неин покоровител?

- Извинете може ли да седна тук?

Стреснато погледна към мъжът, който я бе заговорил.

- Ами заповядайте.

Беше сладък, може би наистина наистина късметът и се бе върнал.

Измина вече повече от месец, тя сякаш бе забравила за монаха. Ходеше си отново редовно в кръчмата, като останеше някоя вечер сама, но това се случваше рядко. Имаше усещането, че се бе влюбила за първи път. Влезе и пъторси с поглед Пиетро.

- Сеньорита, имам изненада за вас.

- Ооо здрасти Пиетро.

- Някой ви чака.

Монахът седеше на мястото си и и се усмихна.

- Пиетро хубаво ми е с новото сърце, трябва ли да си взема старото.

- Сеньорита, то ви бе дадено на заем, пък и сега няма да го познаете като го усетите.

- Добре Пиетро, до сега не ме предаде нито веднъж, ще ти се доверя и този път.

- Оставям ви скоро ще се видим.

Процедурата бе същата. Когато отново усети пълнотата в гърдите си, тя се почувства изпълнена с нещо истинско и живо. Мъжът, който обичаше още си бе там, но сякаш силата на любовта и се бе увеличила.

- Любовта е да даваш без да очакваш, нищо в замяна, да прощаваш малките прегрешения, защото просто го обичаш. Ти се раздаваше през целият си живот сега ще ти се върне. Бъди благословена!

Тя го гледаше и усещаше, че е прав, но това и бе толкова странно и различно.

Телефонът и иззвъня.

- Довиждане госпожице, благодаря ви за възможността да ви покажа пътя на сърцето.

Вдигна механично телефона:

- Коте в къщи съм, липсваше ми и се прибрах по-рано, къде си?

- Ела на....-тя продиктува адреса.

- А това Сан Валентино ли е, ходил съм веднъж там, правят страхотни салати. Идвам до десет минутки.

- Чакам те любов моя.

За първи път каза тези думи и не се уплаши. Едва сега осъзна, че името на кръчмата бе на светеца на любовта. Разсмя се беше и толкова леко на душата.

- Сеньорита, как сте?

- Страхотно Пиетро, днес ще те запозная с Димитър?

- Твоят аморе? Страхотно, ще се радвам да го видя. За вас обичайното?

- Благодаря ти за всичко Пиетро.

- За какво са приятелите?.-той смигна:

- Днес заведението черпи.

- Шефът няма ли да се сърди?

- Аз съм шефът сеньорита, обслужвам само вас, защото сте моя приятелка. Доставя ми удоволствие да виждам усмивката ви.

Тя се разсмя отново.

- Страхотен си!

"- Любовта е да даваш без да очакваш, нищо в замяна, да прощаваш малките прегрешения, защото просто го обичаш. Ти се раздаваше през целият си живот сега ще ти се върне."
Поздрав!

Поне ми се иска! Всъщност доброто може да забавя, но накрая все пак побеждава, защото по същността ни сме добри, просто се израждаме с времето и тогава може отново да се докоснем до доброто в нас и да го възродим отново, защото то все още си е там!
Благодаря ти!

Благодаря ти, поне аз така го чувствам!:)

че хубаво и романтично!!!!
"Не може вечно да вали!" - страхотна реплика, но днес не съм "оптимист", та - може, може....
Поздрави и усмивки на теб!! :)))

Филмът беше този първият с Брандън Лий, най-хубавият му филм!
Благодаря ти!:)

МАСТЕР, НЕОБИКНОВЕННИ РАЗКАЗИ ПИШЕШ, НЕОБИКНОВЕННИ...
ЗА ТОВА ЧЕ ЛЮБОВТА Е В НАС И АКО ОТВОРИМ СЕТИВАТА СИ , АКО АКТИВИРАМЕ СВОЯ КЪСМЕТ ...
И ДЪЖДЪТ ЩЕ СПРЕ И СВЕТА ЩЕ СТАНЕ ПРЕКРАСЕН...
ПРЕКРАСЕН РАЗКАЗ, КОЙТО НИ ПРОВОКИРА, КАРАНИ ДА ОТКРИВАМЕ ИСТИНИ И ЖИВОТА Е ПРЕКРАСЕН
КОГАТО АУРАТА ТИ Е В РОЗОВО И ВСЕКИ ТЕ УСЕЩА ЧЕ ТИ НОСИШ ЛЮБОВ...
ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗНАЕ В ГЕРОЙТЕ ТИ И ДА ТИ БЛАГОДАРИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Ами да всичко зависи от нас, просто не трябва да спираме и да се отчайваме, знам, че не е лесно, но пък ако беше лесно как щяхме да го оценим?!
Благодаря ти!

Удари ме, като ток, с този разказ, от главата до петите!!!!
А и този италиански
привкус..моята слабост!
Мерси, амико!
http://www.youtube.com/watch?v=VK49Jcpgguw

Сеньорита, за мен е удоволсвие, че така съм ви подействал! Чувствай се щастлива сеньорита с много поздрави от Пиетро!
Благодарности!

ми историите ти.ВИнаги ме усмихват!

Благодаря ти!/:)

Поздрави за този "красив "разказ!!!...

След като открехна тайната на щастливата любов...
очаквам и адреса на заведението,амиго!

Пиетро, който ми разказа историята, каза, че всеки, който има желание, ще намери заведението!:)
Благодаря сеньорита!:)

Невероятен си както винаги! Де да можеше да става така. Да дадеш сърцето си на някой да го излекува от цялата болка и самота. Щеше да е хубаво! :-) Но понякога нямаш нужда от тайствен монах, а просто от приятели, които да ти върнат вярата в живота и любовта и тогава ти сам ще намериш начин да се излекуваш и да отвориш сърцето си за любовтта и красотата.
Благодаря ти за прекрасната история!

Да права си, монахът не е наложителен, всъщност Пиетро е бил достатъчен!:)
Благодаря ти!

Поздрави за разказа.
:)

Благодаря ти!:)

едно слънчево момиче ...беше удоволствие да прочета постинга ти...спокоен ден ти желая !!!

Поздрави, fenris !

Удоволствието бе мое!
Благодаря ти!:)

Благодаря ти!:)

нещата реално стоят точно така..няма друг начин за поправяне на човека..

Знам, макар и не с тези средства, но да може да се получи!
Благодаря ти!