Сега, когато бе взела вече решението не се чувстваше победител ама никак. Но последната караница между тях прехвърли границата. Вчера навърши 14 години. Чувстваше се обаче остаряла с цели 10 години. Баща и не присъстваше а майка и обикаляше като луда из стаята притеснявайки приятелите и държейки се странно. След като всички си тръгнаха той пристигна леко пийнал и в настроение.

- Честииииит рожден ден бубенце.-ухили се той и и подаде подаръкът си.

Беше хубав както обикновено. Чисто нов мобилен телефон от любимата и марка. Майка и веднага го скастри:

- Идваш чак сега? Рожденият ден мина отдавна, а теб те няма никакъв, можеше поне за малко да излезеш от свещенната ти обител поне заради нея да се прибереш навреме.

- Не можеш да ми развалиш настроението с нищо и праволно наричаш свещенна обител кръчмата, защото там не ми държат такъв тон както правиш ти и нека не го правим пред детето.-ухили се той. Тя вдигна ръце към небето в драматичен жест и излезе от стаята. Той и смигна и я последва. Маринела остана сама с телефона и хич ама хич не го искаше. Знаеше, че утре щеше да се изфука с него в училище и всички щяха да и завиждат, но това вече отдавна не я грееше. Не беше лишена от храна, облекло. Не това и липсваше. Веднъж се опита да поговори с майка си за едно момче от горния клас.

- Ох Мари, само ми е до теб сега, моля те остави ме. Трябва да се разправям със сметки и всичко лежи на плещите ми. Ако баща ти се напънеше да свърши нещо щеше да е добре, но този простак нищо не прави само кисне в кръчмата с неговите дружки. Господи какво стана с нас?-майка и се бе превърнала в кралица на драмата.  Всички уроци на живота ги научи по трудният начин а именно сама. Нямаше кой да и обясни за птичките и пчеличките. Усмихна се накриво. Сега тя можеше да им преподава и то защото те бяха двойкаджии по този въпрос. Обичаше ги те и бяха родители, но откакто бе разбрала за за новият закон мисълта не и даваше мира. Опита се неколкократно да говори с всеки от тях.

- Бубке ти вече си голяма ще се справиш, не ме товари и с твоите проблеми имам си много.

Идваше и да изкрещи на баща си:

„Да ти имам проблемите бе....”

„Всяко дете, навършило 14 години, ще може да оспорва бащинството, ако прецени, че биологичният му татко е друг или пък този, който му е биологичен родител, не е поел никакви ангажименти по отглеждането и възпитанието му.”

Така пишеше в статията. Казваше се пределно ясно. Даваха възможност на децата да избират и да решават. Не можеше да е сигурна в ясната формулировка на това. Беше свикнала вече сама да се оправя с всичко. Когато си проби ушите родителите и дори не забелязаха. Те я забелязваха само на Коледа, Великден, рожденият и ден, Нова година и Осми март. Последното само защото баща и се подмазваше и на майка и и на нея с цветя и глупости. Сякаш можеше да компенсираш година безразличие в пет дена. Отиде в една от многото организации за защита на детето. Там и казаха всичко, дори обещаха да и осигурят и адвокат без пари разбира се. Организацията бе благотворителна, но я помолиха да си помисли добре. Беше мислила по този въпрос от три месеца. Бе опитала да говори с тях, но не бе успяла както обикновено. Опита се да им привлече вниманието като не се хранеше в къщи. Изпратиха я на лекар, който установи, че и няма нищо и съответно отново не и обърнаха внимание. И след вчера, когато отново се бяха скарали тя бе взела решение. Бе премисляла вариента за развитието си. Родителите и бяха длъжни да я издържат до 28 години ако станеше студентка ако не можеха държавата щеше да я осигури и щеше да получава парите лично а не нейният настойник, което беше супер. Бе решила да живее при една от бабите си. С нея бе споделяла много неща. Вярно тя не и помагаше много, но поне я изслушваше и добавяше:

- Всичко ще се оправи.

Вярно нещата се оправяха, но не в това беше въпроса.

Оправи си леглото и тръгна към банята. По коридора се сбълска с майка си:

- Мамо искам да поговорим след като се оправя.

- Не сега Мари, трябва да....

- Не мамо тоя път ще ме чуеш, няма да се измъкваш.

- Ей не ми дръж такъв тон, аз съм ти майка, аз...

- Не съм много сигурна мамо. Ще те чакам долу.-каза Маринела и въздъхна затваряйки вратата на банята зад себе си. Не искаше да го прави, но може би сега щяха да си променят отношението. В сърцето си искаше да им даде още един шанс, все пак бяха нейни родители и може би...Тръсна глава и хвана четката за зъби, която застрашително изпука. Вече беше решила. Свърши в банята, оправи се и слезе долу. Баща и още спеше, ставаше по-късно.

- Казвай млада госпожице какво има.-физиономията на майка и бе ледена.

Това не стресна Маринела.

- Трябва и той да го чуе.

- Няма да будя дъртото копеле сега.

- Добре мамо, ти си знаеш, но и той е замесен.

- В какво, говори за бога.

- Развеждам се с вас.

Майка и пребледня след това се изсмя.

- Какви ги говориш хлапе, ние не сме женени или омъжени, от родителите си не можеш да се откажеш.

- Според добавката в закона за Семейният кодекс мога.

 Маринела и подаде една брошура, която и бяха дали от организацията. Майка и я прочете и цялата се разстрепери:

- Стой тук никъде нняма да ходиш. Павле слизай веднага.

- Какво ма, що ме будиш толкова рано, довечера съм нощна смяна.

- Слизай дърт пергиш, дъщеря ни има да ти каже нещо.

- Абе остави я пак някаква муха и е влезнала в главата ще се оправи сама.

- Тя точно това иска, да ни зареже и да се оправя сама.

- Кво? Ти луда ли си бе жено?

- Не не съм слизай.

Маринела наблюдаваше сцената и се усмихна, но не и беше никак смешно.

Чу се тропот и той изхвърча от стаята си като се блъсна във вратата.

- Кво говориш бе жена?

Тя мълчаливо му подаде брошурата. Той потърка очи, почеса се по задника. Взе очилата си които бе оставил на масата и се зачете. Постепенно лицето му стана бяло а след това червено.

- Няма да стане бубке.

- Татко не можете да ме спрете. Поинтересувах се в онази организация за защита на детето и...

- Знам ги онези копелета, те няма да ми отнемат дъщеричката.

- Тате кажи ми за какво съм ти?

- Ама ти си моята дъщеричка, моята бубка, как така ще си тръгнеш от мен.

- Тръгвам си и от двама ви.

- Чакай и къде ще отидеш?

- При баба Спаска, тя ще се грижи за мен. Когато съм при нея тя ми обръща за една седмица повече внимание колкото вие през последните пет години да речем.

Родителите и замълчаха. Нямаше какво да кажат. След това се погледнаха и едновременно казаха:

- Ще се променим, ще ти обръщаме повече внимание.

- Така ли? Вие изобщо знаете ли нещо за мен?

- Ами...?

- Именно, знаете ли каква музика слушам, какви филми харесвам, как обичам сладоледа...

- Последното го знам, обичаш ванилия.

- Това беше като бях на четири годинки, сега обичам карамел.

Баща и млъкна сконфузен.

- Знате ли нещо за гаджетата ми?

- Ама ти да не би да ...

- Споко тате още съм девствена, но знам всичко, за спиралите, презервативите и противозачатъчните, както и тяхната вреда. Знам какво е секс и знам кога се прави, но не благодарение на вас. Мамо веднъж се опитах да говоря с теб за едно момче, но ти ме прогони да гледам телевизия. Каквото знам, научих от телевизора, приятели и малко от баба ми. От вас нищо, нула.-бе се разгорещила и крещеше и го осъзнаваше.

Родителите и я гледаха ококорени.

- Но сега ще ти обръщаме повече внимание.

- Не мислите ли че вече е късно аз пораснах по рано а вие дори не го забелязахте.

Тя въздъхна и седна на стола.

- Ама не може така да се разведеш с нас ние сме ти родители.

Погледна ги тъжно и двамата:

- И с какво заслужихте тази титла?

- Ние ти копуваме разни неща като храна, облекло, учебници, осигуряваме ти подслон.

- Пак ще го правите, само дето няма да ви се пречкам.

- Но ние те обичаме.

Тя се изправи и ги огледа. Почувства се победител, бе получила признанието. Победата и обаче беше пирова. Всъщност беше си направо загуба.

- Не бях чувала тези думи от...и аз не помня от кога. Вие не го показвахте не помогнахте с нищо в развитето ми. Знаете ли колко често бях на косъм да пропуша, да пропия или дори да взема наркотици?

Лицата им пребледняха още повече ако това бе възможно изобщо.

- Не се безспокойте не съм го направил. Много ли ви дойде информацията аз не съм вече малко момиченце а?

- Не не си, определено не си. Пораснала си а ние не разбрахме. Няма да ти пречим миличка, няма да се стига до съд. Ако искаш просто си вземи нещата и отиди при баба си, не е нужно да стигаме до съд.-промълви баща и.

- Какви ги говориш?-изгледа го майка и.

- Ние се провалихме, не виждаш ли? Чудя се още какво не знаем за нея? Няма нужда да ни казваш повече нищо скъпа. Просто си събери нещата. Днес няма да ходищш на училище.

- Тате няма да стане, ще го направим по законен път. Вече реших обмислям това вече от три месеца опитах се да говоря и с двамата, но не ми обърнахте внимание, няма как да го компенсирате.

- Слушай какво малката ще те науча как...

- Да се държа? Вече знам и не си помисляй да ми посегнеш, това само ще подпомогне ме подпомогне в делото.

Баща и се строполи  на стола си.

- Кога е делото.-промърмори майка и.

- Другата седмица в понеделник.

Качи се в стаята си и се разплака. Плака за всичко, което бе преживяла, за това, че губеше родителите си и заради невъзможният избор, който бе избрала. Сълзите и се стичаха повече от час. След това се облече и излезе за училище. Делото не продължи дълго, доводите, които адвокатът и изложи натежаха в нейна полза. Не се радваше. Родителите и бяха сломени а в сързето си още искаше да им даде втори шанс.

Нещата наистина се промениха след това. Всеки един от тях идваше да преспива у баба и а понякога и двамата. Баща и заряза кръчмата за да и обръща повече внимание. Държаха се с нея като истински приятели, защото вече те и бяха само такива. Почувства ги като истински майка и баща. Започна да споделя повече с тях. Баба и беше доволна, защото се радваше на вниманието на любимата си внучка и дете. Бе изминала повече от година от като бе спечелила делото. Сякаш кризата в семейството и продължила толкова дълго време бе приключила. Дали да даде отново правата на родителите си? Бе навършила вече 16 години. Дали да не изчакаше още две години? Ако си помислиха, че отново са и родители да се върнат към старото си положение? Обичаше ги, само че преди ги и мразеше а сега и се струваше, че това бе останало в миналото. Искаше отново да са пълноценно семейство. Всъщност те бяха такова. Вече от година те живееха при баба и. Другият апартамен бе даден под наем. Баща и или майка и я караха с колата сутрин на училище. В някои моменти тяхното внимание бе дори досадно, но въпреки, че често се караха, вече бяха истинко семейство. След два дена бе годишнината от сватбата им. От една година вече я празнуваха.  Усмихна се на мисълта си и заспа.

На другия ден отиде в организацията и се поинтересува:

- Родителите са се променили? Това рядко се случва. Какво ги накара да го направят и сигурна ли си че не е временно.

- Ще рискувам а и винаги мога да избягам при баба.

- Добре.

Оформиха документите.

- Мамо тате, честита годишнина.-скочи тя през вратата и изкрещя.

- Рано е бе бубке какво правиш?

- Честита годишнина и тя им подаде документите.

Майка и се зачете и след това ги прехвърли на баща и като се разхълца. Очите на баща и се насълзиха:

- Вече ни вярваш а бубке?

- Вие винаги сте си били мои родители, но просто го бяхте забравили. Смейството се прегърна.

Много тъжно и тягостно,но"Всичко е добре,когато свърши добре!"-както е казал един гений.Материалното благоденствие не може да замени обичта,която ни липсва,наистина много малко време отделяме за проблемите на децата си...Поздравления, че поставяш на размисъл такъв актуален и важен проблем

Винаги гледам, да го поставям този въпрос , когато мога! Защото се налага да мислим повече за децата си! Те не са само за забавление а и са голяма отговорност!
Благодаря ти!

Поздравления от едно малко пораснало момиче, което също имаШЕ крещяща нужда от родителите си. Намери смелостта и направи хиляди неща, но не можа да се "разведе" с тях. Но им е адски много благодарна задето й показаха и я научиха какъв родител не трябва да бъде. И сега е щастлива, че е по-скоро приятел на децата си, отколкото родител.
Поздравления , приятелю! Разплака ме, докато го четях...въпреки щастливия край ....

Разбирам те, много добре, аз няма проблеми с майка ми...за другото няма да говоря тук! Познавам обаче много младежи, които имат този проблем. Законът, който цитирам в момента е проектозакон, може би е добре да се приеме този закон за да се замислят малко повече родителите за децата си и да се стреснат! Съжалявам, че съм те разплакал, все пак е имало нещо хубаво, ти сега си страхотна майка нали?
Благодаря ти приятелко!

Ако направят референдум, бих гласувала с двете си ръце да го приемат. Даването на живот на едно същество е едно, но родителството е отговорност, за която за съжаление никъде не ни подготвят и не се учи. Или го можеш, или не. Един човек, независимо майка или баща, е доста трудно да бъдат променени след определена възраст. Всеки се е забучил в собствените си дребни проблеми, а на децата трябва да се обръща внимание - те имат нужда от нас, докато растат. Кой по-добре от родителите ще ги въведе в живота и ще им покаже и добрите и лошите му страни. Лесно се дават нравоучения, ако има и кой да ги спазва, щеше да е прекрасно и сега нямаше да си говорим на тази тема, а за по-весели неща :)

Ами да, но мисля, че ще се приеме този закон, като наистина от държавата се придвижда да издържа детето до 20 години ако родителите не могат поради невъзможност! Да си рподител е тежка отговорност, осъзнавам го и дано повече хора го осъзнаят! А разговорите не може да са все за весели неща!:)

Не приемам нещата по този начин. Може пък да имам закостеняло мислене.

ВИж и ти си прав, въпросът си е труден от където и да го погледнеш? Едва ли мисленето ти е закостеняло, не мисля, че някога този закон ако го приемат ще влезе в действие и че някое дете ще се отрече от родителите си, важен е принципът! А принципът е че трябва да се грижим за това което сме създали!

Немисля че родители които се подмазват на детето си за да не направи някоя глупост могат да бъдат пълноценни родители. Другото което ме притеснява е дали "развода" би довел до по-добри условия.

ситуацията, когато вече е от типа изстърван топ, няма как да се прецени! Нищо не може да се наваксва, може само да опиташ да промениш бъдещето! Иначе съм съгласен, че такива родители не са истински родители, но те и по-принцип не са такива още от преди да е направило лошото нещо! Дали разводът би довел до по-добри условия? Вероятно не, аз честно казано изложих идеята си за последствията от един такъв закон в разказа си! Но тава са само едни последствие. Ситуацията може да е съвсем различна и вероятно не би довела до нещо добро! Но пък деца, чиито родители ги бият или затварят на тъмно например, могат да се оттърват от постоянният стрес и болка нали?

Понякога раздялата е повод за запознанство...

Самодивке, казала си го невероятно точно!
Благодаря ти...

Пак си ни написал нещо много хубаво. Ех да можеше и в живия живот, нещата да се подреждат така добре, както в твоите разкази...
Поздрав!

Въпрос на желание е Деси, има ли такова има и начин!:)
Благодаря ти!

Естествения развой на събитието си го бива ! Хареса ми и този разказ !

Благодаря ти Клео!

МАСТЕР, ОТНОВО ГОЛЯМА ТЕМА.
ЗА НАПРЕГНАТИЯ ДЕН, СТРЕСА И ЕТО НИЕ НЕ ЗАБЕЛЯЗВАМЕ НАШИТЕ ДЕЦА,ТЕХНИЯ СВЯТ
А ЖИВОТА МИНАВА И ЕТО ЧУЖДИ ЕДИН НА ДРУГ... А КРЪВНО СВЪРЗАНИ...
КАЗВАТ ЧЕ РОДИТЕЛИТЕ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ВРАГОВЕ ЗА ДЕЦАТА СИ... ТЕ УЖ ГИ ПАЗЯТ И НЕ ГИ ПУСКАТ ДА ПЛУВАТ В ОТКРИТО МОРЕ
ЕТО ТЕ ГИ ОГРАНИЧАВАТ, ТЕ ИСКАТ ЧРЕЗ ТЯХ ДА ПОСТИГНАТ СВОЙТЕ МЕЧТИ И АМБИЦИИ
ИЗРАСНАЛА СЪМ В СЕМЕЙСТВО, В КОЕТО МАЙКА МИ БЕ СТРОГА ,ХЛАДНА С МЕН А ОБИЧТА НА БАЩА МИ, НЕОБЯТНА, НЕСРАВНИМА С НИЧИЯ ДРУГА...
ТОЙ ВИНАГИ ИМАШЕ ВРЕМЕ, ТОЙ ВИНАГИ НИ ВОДЕШЕ КЪДЕ ЛИ НЕ И АЗ МНОГО СИ ГО ОБИЧАМ ЗАЩОТО МЕ КАРАШЕ ДА ОТКРИВАМ СВЯТ, КРАСИВ И НУЖЕН...
БЛАГОДАРЯ ПРИЯТЕЛ ЗА ТОЗИ РАЗКАЗ, НЕВЕРОЯТЕН КАКТО ВИНАГИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благодаря ти за красивият коментар приятелко, накара ме да се чувствам прекрасно днес!