Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
07.11.2008 08:58 - Белият гръм
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 6225 Коментари: 34 Гласове:
0

Последна промяна: 07.11.2008 10:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Слънцето се издигаше бавно на небосклона а той стоеше на скалата и наблюдаваше как джунглата се събужда за нов живот. Топлият вятър развяваше гривата му. Когато слънчевият диск се показа напълно на той нададе своя рев. Честно предупреждаваше жертвите си, че идва да се нахрани. Още от малко лъвче беше различен. Не само заради цвета на кожата си. Майка му се бе борила да го остави в прайда. Две лъвици бе преборила за това. Накрая главатаря бе отсъдил, че хлапето остава под грижите на майка си. Въпросът не бе повдигнат отново. Беше бял. Очите му червени. Другите му особенности се проявиха едва когато стана млад и силен мъжкар. В него сякаш бяха две същества. Бе по-умен от другите, по-хитър. Умееше да планира, всичко предварително, предвиждаше грешките на жертвите си, мислеше в переспектива. Всъщност просто мислеше а не действаше само по инстинкт. Другите го намираха за изрод, но той отдавна бе победил много противници от младите представители на вида му за да го оставят на-мира. Разбра какво му е при първата си среща с хората. Бяха приготвили капан за лъвове. Той и един млад екземпляр бяха излезнали на лов. Усети капана. Не беше добре прикрит. Бе сложена една коза вързана, която с пискливият си глас да ги доведе в него а той бе изкопан точно пред нея. Неговият другар се хвърли напред, но той го изпревари и изрева срещу него. Заобиколи капана и хвана жертвата. Хората веднага наскачаха от дърветата за да го обсипят със стрели. Избегна ги и преди да поставят нови се хвърли върху един от тях притискайки го с лапите си към земята. Изрева на останалите оглеждайки се навсякъде. Неговият другар бе взел козата и се бе измъкнал. Хората бяха насочили копия срещу него, но не стреляха. Той се наведе и постави зъбите си на оголеното гърло на човека и тогава разбра. Усети страха на човека, но и усети още нещо. Разумът му. Беше се оттеглил оставяйки място за ужаса, но още бе там свит в ъгъла. Останалите не смееха да направят нищо за да не нарани другаря им. В очите им той изглеждаше обречен, но в душите им се таеше някаква надежда. Можеше да я помирише. Тогава за първи път се сбъска с човешки емоции и ги разбра. Разбра ги и усети, че вътре в него има нещо странно, нещо необяснимо, нещо, което го правеше съвсем различен от другите от неговият вид. Той беше човек. Това го уплаши. От малък майка му го бе учила да избягва хората, защото те носеха много зло със себе си. Как да избяга от себе си обаче? Изправи се и изрева срещу обградилите го хора. Те бързо се отдръпнаха на безопасно разстояние. Натисна леко с лапите си противника под него и той изохка. Скочи и побягна след другаря си, който отдавна го чакаше да си поделят козата. След няколко слънца той реши да напусне прайда. Не се чувстваше на място там. Взе си една територия близо до хората където щеше да дейсва от сега нататък. Майка му го остави, тя го бе отгледала сега трябваше да се справя сам. У него остана чувството за празнота, когато тя напусна живота му. Не го разбираше това усещане, но не се и опита, отдаде го на човешката си половина. Скоро на всякъде се разчу за Белият лъв нарекоха го Белият гръм. Хората от селото го уважаваха, но вече от години се опитваха да го заловят. Считаше се, че който оцелее в битка с него вече е станал мъж. Идваха да го заловят много младежи, до един ги пускаше да си вървят след като си поиграеше с тях. Това го забавляваше и удоволетворяваше другата му същност. Сякаш общуваше със себеподобни, макар и по странен начин.


Забеляза човешко присъствие. Промъкваше се добре, по-добре от останалите, но не бе достатъчно добър. Познаваше мисленето им, защото мислеше като тях. Нямаше как да го изненадат. Една антилопа пробяга и отклони вниманието му. Коремът му напомни, че е гладен. Потърси отново човека. Беше изчезнал. Хлапето наистина беше добро. Бе се възползвало от отвличането на вниманието му. Не успя да го открие, но подуши миризмата на лъв. Наблизо имаше друг представител на вида му. Огледа се. Миризмата идваше право напред. Никой нямаше право да навлиза в територията му. Той изрева предизвикателно. Дърветата се разстресоха от гласът му. Пъстри птици се разхвърчаха и стадо антилопи побягнаха извън джунглата към голямата савана. Противникът му не отговори. Това го учуди. Спусна се надолу и усети присъствието му по-близо. Не можеше да усети обаче човека, това го притесняваше. Трябваше да внимава. Коремът му беше празен, но щеше да се погрижи за него по-късно. Нещо го връхлетя и той отскочи съвсем по инстинкт. Едно копие се заби в дървото до него и затрепери силно. Застана в посоката от което дойде и видя човека изправен срещу него. От него миришеше на лъв. Това го очуди и той огледа противника си внимателно. Придвижваше се бавно имитирайки съвършенно движенията на лъв стъпваки и на четирите си крайници. Човекът изрева срещу него. Гласът му бе слаб, но заплахата в него бе реална. Този бе съвсем различен от другите, които се бяха опитвали да станат мъже за негова сметка. Той не бе дошъл тук да става мъж или за самочувствие. Белият гръм бе опознал човешките чувства и емоции, не всичките ги разбираше обаче. Както чувството за несигурност, малоценност и страх. Не разбираше тези усещания, но ги бе срещнал във всеки един свой противник от човешкият прайд. В този той не усещаше човешки емоции освен желание за битка. Напълно животинско предизвикателство. Той изрева срещу него. Човекът му отговори с нежният си глас. Огледа го. Не изглеждаше опасен, освен острието, което държеше в ръката си. Но от него лъхаше на сила и увереност. Обикаляха се още известно време. Когато коремът му отново напомни, че е гладен реши да свърши с това веднъж завинаги. Скочи към противника си с отворена паст. Не бе убивал хора до сега, но този не бе човек. Той оспорваше територията му. Човека отскочи настрани плавно и замахна към незащитената му долна част. Белият гръм усети намеренията му. Животното у него се пробуди и изтласка разума реагирайки напълно инстинктивно като се извъртя във въздуха. Ножът поряза гърбът му. Той отскочи назад и огледа незасегнатият си противник. В сърцето му се прокрадна уважение към него. Раната бе повърхностна, скоро щеше да спре да кърви. Извърна се и я облиза. Вкусът на собствената му кръв го разяри. Той скочи напред водейки се от инстинкта си. Срещу този разумът нямаше да му помогне и той осъзна това. Противникът му имитираше съвършенно движенията на представител на неговият вид с тази разлика че не нападаше с лапи а със нож. Другата ръка я криеше зад гърба си. Когато връхлетя върху него човека я извади и заби нокти във бедрото му. Белият гръм изрева и отскочи. В сърцето му се бе прокраднал страх макар и за секунда. Изтласка го бързо от мозъка си като боклук. Другата ръка на противника му бе като лъвска лапа. За това и не носеше лък и стрели. Мозъкът му отново превзе тялото му. Човешката му същност прецени ситуацията. Вече бе ранен на две места. Облиза кръвта си от бедрото. Раната бе по сериозна. Трябваше бързо да приключи, но нямаше да стане без да го изненада. Противникът му бе по-голям като ръст от предишните с които се бе сблъсквал, имаше животински инстинкти на цар на джунглата и предявяваше претенции за неговата територия. Белият гръм победил мнозина, щеше да победи и него, но как? Скочи към него и се отдръпна бързо разминавайки се от изкуствената му лапа. Когато той замахваше Белият гръм направи своя ход. С другата си лапа замахна завъртайки се и запрати незащитената му лапа далече в гората. Усети страхът да се прокрадва за първи път в противника му. Той обаче все още имаше още едно оръжие. Изрева срещу него за да го предизвика. Това подейства. Противникът му се поддаде и скочи плавно срещу него замахвайки с ножа. Белият гръм спря удара му с едната лапа. Острието го прободе в нея, но той подтисна болката и с другата си лапа изби острието от ръката му запращайки го в едно дърво. След това скочи върху гърдите му. Ноктите му излезнаха и бавно се впиха в гърдите на човека. Кръвта от лапата му се смеси с неговата. Усети емоциите му. Човекът-лъв изпитваше уважение към него и признаваше правото му. Белият гръм изрева право в лицето му. Човекът –лъв не трепна. Очакваше съдбата си. Съдбата на победеният. Белият гръм замахна с лапата си. Нещо го спря на сантиметри от главата на жертвата му. Той отстъпи от него и отново изрева срещу него. Противникът му изрева също. Говореше езикът му. Белият гръм го покани да ловуват заедно.

- Беше хубава битка, искаш ли да похапнем?

- Разбира се.-изрева усмихнат човека.

Белият гръм изрева предупреждавайки жертвите си че идва, към него се присъедини и гласът на човека. Почувства предишният си противник като кръвен родственик. Все пак кръвта им се бе смесила. Двамата се затичаха след изчезналото стадо антилопи.





Тагове:   гръм,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lilims - дааа, ти обичаш животните, за това ...
07.11.2008 09:26
дааа,ти обичаш животните,за това ти се получават разказите за тях.И в живота и в природата-присъства уважението към по силния...Нещо ми липсва,не знам ти ни разглези да очакваме много изненади и обрати,а тук има само една ...и бързо свърши приказката.

цитирай
2. fenris - lilims
07.11.2008 09:31
Да обичам животните, защото са коренно различни от хората, но това не ми пречи да обичам и хората!:))))А може би някоя от изненадите не си я усетила?;)
Шегувам се! Изненадите са две, различното в човека както и краят! Приказката е по-простичка, просто така се получи, но се надявам въпреки това да ти е харесала! За Уважението, то не е само към по-силния, но и към по-можещия! При животните има уважение към силните и можещите, а при нас хората чувството често е завист към тях, нещо непознато за представителите на животинският свят!:)
Благодаря ти!
цитирай
3. dessykg - завладяващ разказ!
07.11.2008 09:42
Както винаги, страхотно, тема стара, колкото света, представена по такъв увлекателен начин. Благодаря вълчо!
Приятен ден, оууууууу
цитирай
4. fenris - dessykg
07.11.2008 09:44
РРРРР АУУУУУУУУУУУУУУУ!:)))
Благодаррррря ти! Темата наистина я има, но пък аз захвана една поредица за различните в животинското царство! Имам още два такива! Белият дух и Белият водач! Първото за Бял вълк, вторият за Бял гарван! Те са различни и другите се плашат от тях! Но пък са оцеляващи и силни!
Благодаря ти!
цитирай
5. dessykg - По-скоро имах предвид, темата за ...
07.11.2008 09:50
По-скоро имах предвид, темата за животинското у човека и човешкото у животните. Различното винаги предизвиква интерес, но и плаши. Това е съвсем нормално.
цитирай
6. fenris - dessykg
07.11.2008 09:51
Разбрах те!:) Но пък темата за човешкото в животните?
цитирай
7. dessykg - да, правилно ме разбра
07.11.2008 09:56
в литературата е пълно с такива примери, хората са склонни да придават човешки черти на животните:
лисицата - хитра
бухала - мъдър
заека - хитър и т.н.
цитирай
8. fenris - dessykg
07.11.2008 09:59
И това зависи до голяма степен и от религията!
При индианците заека е умен, при нас страхлив!
Но си права, животните може и да притежават човешки качества, но никога няма да се съглася, че вълкът е лош!:)
цитирай
9. zulu - ръррррррррр
07.11.2008 13:26
... разказът ти събуди лъвицата.......
поздрави! за лъвско-човешката история, а и песничката ми е от любимите!!!:)))))
цитирай
10. fenris - zulu
07.11.2008 13:30
Една лъвица винаги би ме разбрала!:)))
Благодаря ти лъвче! Дай едно дружно ръмжене да разклатим дърветата наоколо!
цитирай
11. cornflower - Приятно ми беше
07.11.2008 14:10
в света на животните.
Галопирах с антилопите..
Благодаря ти!
цитирай
12. zulu - веднага, лъвче!!!
07.11.2008 14:14
днес и без това съм с лъвско главоболие, защото човешката ми половина употреби повече бира снощи..... та сега ръмжа и тежко им на нарушителите на личното ми пространсво (особено ловните полета) :)))))
цитирай
13. zaw12929 - Hubaw posting
07.11.2008 19:01
Топло,човешко присъствие.
цитирай
14. wwwivi - МОЯТ РАЗКАЗ ;)
07.11.2008 19:14
Великолепен е! Благодаря
цитирай
15. bovari - "Ако можеха да говорят"....
07.11.2008 20:00
ни попита Йовков и предаде неговите отговори. Твоите герои също говорят...... прости истини, които обаче сме склонни да подминем...с пренебрежение, а са толкова прости и важни. Нужно е да разбереш, че много са битките.........и че се смесва кръвта само на себеподобни и равни. Когато е различно, просто единият не оцелява.
Природата е съвършена.
Поздрави, fenris!:)
П.П Но човешкият живот не е само битка!
цитирай
16. hera - Много силен разказ! Вечната борба, ...
08.11.2008 21:16
Много силен разказ! Вечната борба, с разума с другите, с двете! Поздравявам те отново!

Не зная защо този разказ ми напомни как започваше един филм, май "Среднощен експрес" се казваше.

"У всеки звяр има нещо човешко, следователно аз не съм човек!"

цитирай
17. kleopatrasv - Божествено е !
09.11.2008 12:27
Невероятен сюжет и много вещи познания!Направо ти се учудвам как си го пресъздал и обрисувал образа му ! Четох го няколко пъти и не намерих отговора за себе си ? Каква е мисията на белия лъв ? Защо умело подбира жертвите си ? Какво цели с остроумието си и надмощието си ?Чужди ли са му човешките чувства ?Та той ги усеща ? ь
Поздравления , беше чудесен !
цитирай
18. xsapience856 - Приятелю,
09.11.2008 13:46
отново съм очарован от талантът ти! Благодаря ти за чудесния разказ. Много обичам лъвове, но в този направо съм влюбен, защото си въплътил царственото благородство, рицарския войнски маниер без да отричаш животинската същност - едно по-висше съзнание. Сложна компилация.
Поздрави!
цитирай
19. fenris - cornflower
09.11.2008 16:32
Винаги е приятно да пояздиш с животните!
Благодаря ти!
цитирай
20. fenris - zulu
09.11.2008 16:33
Еха наистина си наясно! Лъвовете са страхотна зодия!!
цитирай
21. fenris - zaw12929
09.11.2008 16:34
Благодаря ти!:)
цитирай
22. fenris - wwwivi
09.11.2008 16:36
Благодаря ти!Радвам се че ти хареса!
цитирай
23. fenris - bovari
09.11.2008 16:37
Много точно си го казала, а човешкият живот, не е само битки а и забавления и щастие и всичко останало!
Благодаря ти!
цитирай
24. fenris - hera
09.11.2008 16:38
НЕ знам за филма, но цитатът е на място!:)
Благодаря ти!
цитирай
25. fenris - kleopatrasv
09.11.2008 16:40
В някои от нас има по малко от Белият гръм, в някои по малко от брат му!
Благодаря ти Клео!
цитирай
26. fenris - xsapience856
09.11.2008 16:41
Висшите представители на животинският свят често имат напълно човешки качества!
Благодаря ти приятелю!
цитирай
27. kleopatrasv - Не ми отговори на въпросите ?
09.11.2008 19:36
Явно днес пак си зает с ремонта , утре пък аз ще съм заета с работата си ..,,,,,Няма проблем !
цитирай
28. fenris - всъщност
09.11.2008 20:30
Клео не бях в кондиция! Белият лъв е просто различен, целта му е да оцелее какъвто е нищо повече, няма мисия, просто си е такъв!
цитирай
29. kleopatrasv - Благодаря за отговора !
10.11.2008 00:24
Лека нощ !
цитирай
30. fenris - kleopatrasv
10.11.2008 07:54
Добро утро!:)
цитирай
31. hera - "Еха наистина си наясно! Л...
10.11.2008 15:52
"Еха наистина си наясно! Лъвовете са страхотна зодия!!" - като представител на тази зодия мога само да потвърдя ;)
цитирай
32. fenris - hera
10.11.2008 16:00
И ти ли си лъвче! Поздравления!:)
цитирай
33. hera - Лъвче, лъвче съм! И то съвсем ист...
10.11.2008 18:09
Лъвче, лъвче съм! И то съвсем истинско ;)
цитирай
34. fenris - hera
18.11.2008 14:36
Не се и съмнявам!:))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834432
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!