2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Късметлийка? Не не беше всъщност беше напълно нормална девойка, просто носеше късмет на тези на които обърнеше внимание. Имаше си някаква последователност в случващото се. Първото и гадже от гимназията след като се хвана с нея създаде група сега тази група се бори за първото място по продажби в страната. Някак си потръгна в живота му. И скоро заради честите концертни изпълнения и най-вече множеството фенки скъсаха. Това се повтори и с второто и гадже. Този път той беше от типа готин зубър. Момчето стана гений завърши университета на 19 години. Предложиха му работа в най-добрия институт в страната само за да прави изследванията си там. А той това и чакаше. От там нататък се сещате нали? Той я бе кръстил Слънчева усмивка. Защото нейната усмивка носеше щастие на всички на които я подареше. Само не и на нея самата. За това предпочете да е самотна, беше и омръзнало да бъде използвана, въпреки, че хората не го правеха нарочно. Не тя не беше карък, просто не и вървеше във връзките. Успехът просто променяше хората. Концентрира се върху работата си. Завърши икономическият университет. Парите с които работеше не се влияеха от късмета, но пък фирмите в които работеше трудно се разделяха с нея, защото тя им носеше късмет. В живота и бе постигнат страхотен баланс. Просперираща кариера, нула личен живот.
Усмихна се на себе си и огледа кафенето. На кой да донесе късмет днес? От време на време си позволяваше да разпуска с различни мъже, но не го правеше често. На една маса срещу нея седеше майка с бебе, което точно в момента плачеше. Майката се опитваше да го успокои с люлеене на количката. Детето обаче само увеличаваше децибелите. Стана и се приближи до жената. Тя я погледна стреснато. Вероятно очакваше да и направи забележка.
- Не знам какво му става, сигурна съм, че няма колики, изпи лекарството си за тях преди час. Побъркваме атака е от три дена. Днес си позволих да изляза за малко от вкъщи защото...
- Не се притеснявайте. Леле какъв сладур.
Бебето млъкна веднага и любопитно се вгледа в голямата кака, надвесила се над него. На устните му плъзна усмивка и то каза:
- Гугугу, кака.
- Ама то може да говори.-възхитена го изгледа тя.
- Всъщност до днес не можеше, това са му първите думи. Как го направихте? Между другото е тя.-жената я гледаше очудено.
- Ами не знам, просто ме бива с децата предполагам.
- Може би. Благодаря ви.-жената се усмихна за първи път от началото на разговора им.
- Няма проблем. Спокоен ден ви желая.
Отиде в офиса си и се захвана с работа. Имаше няколко клиенти, за които да прецени дали да им отпусне дългосрочен кредит. Една нейна колежка влезна при нея с размазан грим и вбесена. Обикновено не контактуваше много с колегите си. Беше затворена, но си бе създала име на приятен човек, който поздравява и се усмихва.
- Какво има Кали?
Калина беше една от малкото и приятелки тук и може би единствената не възползвала се от дарбата и. Не знаеше защо с нея не се получаваше, но пък това затвърди приятелството им. Може би просто в истинското приятелство се раздаваш безкористно и не търсиш отплата. Не бе успяла да да си обясни този феномен. Защото през живота и от нея се бяха възползвали всички, които бе оградила с благотворното си внимание освен Кали.
- Кажи душичке какво има?
- Шефът ми ме натопи на Човешки ресурси а аз си скъсвам задника от работа. Той също е длъжен да следи за нещата, но си изми ръцете с мен. Не мога да върша всичко а той да се шматка насам натам и в обедната почивка за два часа да изчезва с любовницата си. Мими какво ще правя пратиха ми мъмрене?
- Само това ли?
- За сега е това, но ако пак стане издънка? Аз съм човек за бога, той за това ми е шеф да проверява да не стават грешки. КУчият му син идва ми да му разбия главата с клавиатурата.
Момичето бе сериозно притеснено, гримът и бе размазан, беше плакала а сега очите и искряха опасно. Мими и се усмихна:
- Първо се успокой, второ дай да се погрижим за грима ти. Ела с мен в стаята за почивка ще се погрижа за теб. След това ще видим какво ще правим.
- Ти си страхотна приятелка.- по лицето на Кали се плъзна несигурна усмивка.
- Нищо не съм направила. Просто те изслушах, това е.-Мими се усмихна отново.
Кали я прегърна импулсивно.
- Добре, добре а сега се успокои и ела с мен.
Тя кимна и подсмъркна. Двете се отправиха към стаята за релакс. По пътя ги срещна шефа на Кали:
- Здравейте момичета.
Мими го изгледа сякаш разгллежда образец на ларва поставен в стъкленица със спирт:
- Ти кой си?
Мъжът сепнато я изгледа:
- Аз съм...
- Една мъжка п...ка нали? О извинявай, да не нараних чувствата ти?
Мъжът я гледаше шокирано.
- Защо ми говориш така, как смееш...
- Знам какво си направил с Калина. А сега извини ме имам работа.
Мъжът се изчерви и сърдито продължи надолу по коридора. Мими открехна вратата и надзърна. Слъва богу нямаше други колеги в стаичката. Извади тампонче за почистване от чантичката си и бавно почисти грима на приятелката си. След това и подаде огледало да си сложи нов. Кали се усмихна и се зае да се оправи. След половин час бяха на работните си места. До края на деня нямаше почеве интересни случки и тя се съсредоточи в работата си. Един от клиентите отхвърли поради ниски доходи и недостатъчно недвижимо имущество. Останалите ги одобри. Като се прибра в къщи пусна компютъра и включи скайпа. Общуването в мрежата не носеше никакви разочарование. От няколко седмици си контактуваше с един сладур с който случайно се бяха засекли. Той бе харесал ника и Слънчева усмивка. Неговият беше Бродещият по вълните. Попита го защо се е кръстил така. Отговори че Бягащата по вълните била заета от Александър Грийн. Тогава тя прочете книгата за първи път. Хареса и и след това два часа говориха само за нея. Беше и приятно с него. Когато той и зададе въпроса защо се казва така, тя му обеща, че друг път ще му разкаже. На скайпа веднага замига съобщение:
Бродещият по вълните каза: J Здрасти.
Слънчева усмивка каза: J Здрасти.
Бродещият по вълните каза: Нямах търпение да се прибереш от работа. Нали знаеш, че ми е много приятно с теб?
Слънчева усмивка каза: J Така ли?
Бродещият по вълните каза: Знаеш, че е така. Да ти напомням ли за обещанието ти?
Слънчева усмивка каза: L Уффф, добре де ще ти кажа, но се надявам това да не развали нещата между нас.
Докато тя чакаше отговора му се замисли. Усмивките в виртуалното пространство не носеха нищо на никого, освен може би приятното чувство, че си накарал другия отсреща да се усмихне и то само с твоето присъствие. Те просто подпомагаха общуването. Реалната усмивка винаги имаше последствия. Можеше да се изтълкува превратно, носеше удоволствие, а при нея носеше и късмет.
Бродещият по вълните каза: Защо си мислиш, че ще промени нещо?
Слънчева усмивка каза: Винаги така става.
Бродещият по вълните каза: При мен няма да стане така.
Слънчева усмивка каза: J Всички казват така, но пък защо да не рискувам. Моята усмивка носи късмет на всеки на който я даря, особенно когато го обичам или ми харесва, тогава късметът е много голям. Второто ми гадже ме кръсти така зарди тази ми способност и от тогава ми остана. Хареса ми.
Бродещият по вълните каза: И какво стана с второто ти гадже?
Слънчева усмивка каза: Заряза ме, стана професор по Молекулярна биология, най-известния в страната а вече и от водещите в чужбина.
Бродещият по вълните каза: Професор Михов?
Слънчева усмивка каза: :о Изненадана съм, че го познаваш.
Бродещият по вълните каза: Просто прочетох името му във връзка с една статия, която касаеше фирмата ни. Той е идиот, да зареже съкровище като теб. (angry)
Слънчева усмивка каза: J Благодаря.
Бродещият по вълните каза: Това не е комплимент. Казвам истината както я чувствам.
Слънчева усмивка каза: Не ме познаваш миличък.
Бродещият по вълните каза: Ами да се запознаем а? Какво ще кажеш за утре. Петък вечер е да излезем на заведение а?
Мими се замисли. Беше и хубаво с него. Сърцето и тупкаше силно когато говореше с него. Емоцията бе приятна и искаше да я запази по-дълго. Когато го нямаше тя се терзаеше. След като се появеше започваха обяснения и извинения които завършваха с виртуални усмивки и сърчица в големи количества. Усещаше, че неусетно харесването и бе преминало в нещо повече. Страхуваше се да не го изгуби като видише усмивката и в реалността. Взе решение.
Слънчева усмивка каза: J Добре, но ще нося воал за да не виждаш усмивката ми.
Бродещият по вълните каза: Приемам, а и не ми е нужно, аз мога да я видя само като затворя очи и тя е прекрасна.
Облещено изгледа монитора на компютъра. Не знаеше какво да каже. Затвори очи и си представи неговата. Не беше трудно, той имаше снимка на скайпа си.
Наистина така изглеждаше перфектно. На екрана замига съобщение.
Бродещият по вълните каза: Ей там ли си?
Слънчева усмивка каза: Да но ти ме остави без думи. Ето ти мобилния ми телефон, ще се чуем да се уговорим.
Бродещият по вълните каза: А сега ти казвам лека нощ, че утре ставам рано. И ти пожелавам цветни сънища с много усмивки в цветовете на дъгата. J
Слънчева усмивка каза: Щастлив сън.J
Изключи компютъра и въздъхна. Дали не бе на път да провали още една връзка?
На другия ден първоначално не успя да се съсредоточи в работата си. Постоянно и се искаше да включи скайпа. Беше нерва, чувстваше се като глупава ученичка. Към десет часа въздъхна затвори очи и си представи усмивката му.
- Ехо има ли някой тук.
Отвори стреснато очи.
- Кали какво правиш тук?
- Имам новина, шефът ми е получил последно предупреждение за изгонване а моето мъмрене е оттеглено.
- Това е страхотно.
- Ти ли направи нещо?
- Не не съм.
- Абе имам чувството, че имаш пръст в тази работа.
Мими се усмихна.
- Може би, но не съм говорила с никой по въпроса освен с теб и с него когато го срешнахме вчера заедно в коридора.
- А какво става с теб защо си отнесена?
- Ами ...
- Ти се изчерви. Казвай веднага!
- Ами има едно момче, с което се запознах в скайп...
- И?
- Ами много е готин и днес ще се срешнеме.
- Страхотно ама разкажи подробности.
Побъбриха си поне един час и стана време за обедна почивка. Продължиха разговора си в столовата. Мими си мислеше, дали тя бе повлияла на съдбата на приятелката си или просто не всичко зависеше от нея?
- Един от шефовете, който ме познава по-добре, решил да направи проверка и така хванаха моят пряк началник в крачка и от там го проучили и ето резултата.
Вече говореха за това как се бе оттървала от мъмренето. Значи просто стечение на обстоятелствата, но откъде бе дошъл късмета на приятелката и? Махна с ръка. Вече нямаше значение.
Работният ден се влачеше като охлюв по влажен тротоар. Най сетне часовникът удари 17:00. Телефонът и иззвъня.
- Познай кой е?
- О бродещият ти ли си?-закачливо го подпита тя.
- Да а кой друг?
Уговориха се в едно приятно кафенце наблизо. Тя извади воала си и го сложи.
Пристигна с пет минути по-рано, но той вече я чакаше.
Двамата се изправиха един срещу друг.
- Аз съм Благовест.
- Приятно ми е Мария, но ми викай Мими.
Седнаха и се загледаха.
- Може ли да погледна в очите ти?
- Не сега може би по-късно.
В началото бе неловко, но скоро нещата се поразчупиха. Разказа му за вчерашната случка с Кали и се зарадва на реакцията му. Беше буквално бесен, след това се зарадва на развитието.
- Такива мъже не мога по-различен начин да ги нареча освен мъжки п...ки. Извини ме за израза.
- Аз това и му казах в лицето.
- Така ли? Това е страхотно.
Загледаха се един друг през воала.
Импулсът бе дошъл от само себе си. Тя отвори устни а той леко повдигна воала и намери нейните.
- Ти си моята Бягаща по вълните и аз те хванах. Имах само една мечта да срещна жена като теб.
Мими свали воала.
- Значи това вече не ми трябва.
- Наистина ти си моят късмет.-той отвори уста учудено.- А сега се убеждавам, че съм истински късметлия, по-хубава усмивка имаш отколкото си представях.
- Само тя ли?
Той се изчерви:
- Не исках да кажа това аз...
- Спокойно шегувам се, затвори очи и остави тази усмивка да кацне върху твоите устни.
Тя отново го целуна. Усети силно облекчение. Усмивката и бе донесла късмет на самата нея, за първи път.
30.10.2008 10:25
Благодаря ти!
Слънчеви усмивки и слънчево творчество!!!
желая ти една малка и топла слънчева усмивка :)))
Благодаря ти!:)
Благодаря ти!
Благодаря ти!
Благодаря ти!
много слънчеви усмивки! :))
Благодаря ти!:)
Слънчеви усмивки и на теб!
Благодаря ти!:)))
ТОВА СА ИСТИНИ ЗА ЖИВОТА И ВСЕКИ САМ ЗА СЕБЕ СИ ГИ ОТКРИВА И КАЗВА:
- ДА ПОЗНАВАМ ТАКЪВ ЧОВЕК, ДА МАЙ СЕ ПОЗНАХ В ТОЗИ ОБРАЗ - УСМИХВА СЕ И МУ СТАВА ЛЕКО НА ДУШАТА ...
ЕТО МОЯ ПОДАРЪК ЗА ТЕБ, НАДЯВАМ СЕ ДА ТИ ХАРЕСА!
Докоснах те с поглед
а ти запя с любов.
Изгарящ, страстен, нежен,
копнял за миг такъв.
Докоснах те с мисъл
а ти изгря в стих.
Божествена, желана,
като принцеса твоя пих.
Докоснах те а ти бе струна,
неземни звуци аз дочух.
И твоя станах в миг,
разтворих и се слях.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
Поздрави!:)
Благодаря ти за прекрасният, докосващ стих!
Благодаря ти!:)
Изпращам ти най слънчевата си усмивка, приятелю Fenris :)))))))))
Благодаря ти!:))))))
Шегичка... Както винаги - завладяващо, fenris. :)
Благодаря ти!
Благодаря ти Клео!:)