2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Беше тихичко, влудяващо тихо. От небето се сипеха снежинки, това и действаше успокояващо и нереално. Не искаше и не можеше да се успокои. Разхождаше се в парка в два сутринта. Случваше и се често, когато я прихванеха бесовете илизаше за да се отпусне. Сега нещата бяха различни. Бяха се скарали сериозно. Тя му тегли една дълга и излезе съпроводена от не по пикантният му отговор. Имаше време, когато след такава караница следваше секс за сдобряване. Това бе отминало и отмито от дъждовете на времето. Усмихна се. Спомените бяха хубави, но напоследък само се караха. Често не се търпяха един друг, напоследък, не можеше да го диша. Какво бе станало? Ами времето променяше всичко. След седем години брак нещата вече ставаха по-различни. Трябваха да минат на друг етап от връзката си , може би развод. Махна с ръка. Идеята беше абсурдна. Защо да го правят имаха две деца. Но трябваше да престанат да се карат за глупости. Той забравил да вземе кашкавал. Сготви, но специалните и пържоли без кашкавал бяха просто пържоли. Да забрави за тях, точно на техният ден. Как можа? Днес правеха 7 години. Това беше любимото и число. Изчакаха децата да си легнах и тогава тя му направи забележка. Той излезе с аргумента, че работи до късно и не може да мисли за всичко в тази къща. Тя се обиди. Защото в момента беше в майчинство с по-малкият им син. Дъщеря им вече ходеше в гимназия. Той се опита да обясни, че не това е имал в пред вид. Тя го попита, какво е имал в пред вид и тогава си размениха грубите думи. Накрая грабна пълтото си навлече и дебелият чорапогащник и излезе навън да охлади гнева си, за да не събудят децата, но не се сдържа и тресна вратата. Чу отварянето на прозорецата на терасата и ускори крачка. За известно време не искаше да го чува, вижда и усеща. Снегът валеше и снежинките се стопяваха със съсък на почервенялите и от гняв бузи. Замисли се дали не бе сгрешила като се хвана с него. Бяха толкова различни. Тя бе темпераментна а той влудяващо спокоен. Проблемът беше, че това негово спокойствие я побъркваше, когато беше вбесена. В такива моменти като и зададеше въпроса :
„Какво да направя за да си доволна?” и идваше да крещи и вие. Покажи малко емоция. След време той започна да показва, но това влоши нещата и сега се караха почти всеки ден. Не правеха любов, дори секс не правеха редовно. За последно се бе случило преди две седмици. А тя имаше нужда от истинска ласка, чудеше се дали и той не е потърсил чужди ласки или наблягаше на картинките от компютъра, които бе открила в една папка с непретенциозното заглавие Нова папка (Аз). Явно се отъждествяваше с тези порно материали. Някои от тях я накараха да се изчерви. Нямаше нищо обаче, което не би направила с него. Нямаше тотални извращения. Явно си беше нормален. Въздъхна. В ноща се чу шум. Огледа се, някаква сянка бе прибегнала сред дърветата. Помяри. Имаше ги в изобилие. Луната за малко освети мястото и нещо бяло проблесна. Върна се към мислите си. Може би трябваше да се успокои и да го кара по-леко. Може би трябваше да намерят начин да се отпускат заедно. От дясното и око се отрони сълза, която замръзна веднага. Едно време го правеха прекрасно. Липсваше и неговото докосване. Онова истинско докосване. Да се сгуши до него и той да я прегърне. Да усети топлото му тяло. И да заспи сякаш нищо няма значение. Сега тялото му бе студено. Бе нервен. Някакви неща се случваха в работата му, но той упорито ги пазеше за себе си не споделяше. Мислеше си, че има друга. Отхвърли тази мисъл, но тя постоянно идваше в съзнанието и. Усети побутване по леко схванатият си от студа навън крак. Една бяла катеричка с кафяви очи я гледаше сякаш искаше да и каже нещо.
- Какво миличко. Много си сладко, нямам какво да ти дам, нищо не взех в себе си . Чакай малко, чакай.
Започна да бърка в джобовете си. Намери няколко слънчогледови семки. Подаде едната на катеричката. Тя я подуши сбърчи нос и извади зъбките си. Захапа и бавно придърпа семката. Хвана я с двете си предни лапички и бързо я обели. Наведе се и и подаде в шепичка и останалите. След като животинката приключи тя се изправи на два крака.
Усети се, че за секунда бе забравила за проблемите си. Катеричката я изгледа и се покатери на едно дърво. Козинката и се сливаше с пейзажа и тя я видя когато се покатери на едно дърво и я погледна от там. Усети настръхване. Кожата и сякаш усещаше чуждо присъствие. Последва я и се приближи до дървото. Катеричката се втурна в хралупата си. Тя бе на двайсет сантиметра над нея. Покачи се на един камък, сякаш усложливо сложен тук. Надникна любопитно. Това, което видя я накара да затаи дъх. Катеричката се спусна по вътрешната страна на хралупата, която бе разделена на две. В едната страна спяха две умалени нейни копия. Едното бяло, другото кафяво. Тя се спусна в другият коридор. Изправи се и срешна муцунката на един кафяв представител на нейният вид с огромна опашка. След това му подаде една семка. Катеричока. Я подуши и след това изяде с голям апетит. Изправи се и също допря муцунка до нейната. Семейството се сгуши едно до друго и заспа като той я бе заобиколил отвсякъде за да я топли. Изви се вятър и тя потрепери. Изведнъж усети силна липса в душата си. Погледна за последен път семейството на катеричката. В едната част от по-голямата стая в, която малката и приятелка спеше сега имаше складирани лешници, жълъди и всякакви други продукти. Скочи от камъка и бавно се запъти към вкъщи. Какъв беше смисъла да се карат хората? Защо се нараняват един друг? Въпросите нямаха отговор. Замисли се, че всъщност хората бяха най-изобретателни в това. Не можеше ли да живеят като катеричките. Снегът продължаваше да се стеле от небето. Погледна нагоре. Снежинките сякаш се изливаха от някакъв конус. Луната се показваше от време на време, въпреки облаците. Осветяваше ги и те ставаха като чисто сребро. Вче бе спокойна. Трябваше да си поговорят с него и то сериозно. Обаче, как да стане без да се скарат. Наближаваше блока си. Алеята на парка свършваше. Искаше и се да види още веднъж спящите животинки. Малката и бяла приятелка и нейният г-н катеричок. Усмихна се. Толкова сладко заспаха прегърнати, точно като хора. В това имаше ирония.
Седна на пейката и се замисли. През какво ли не минаваха хората и в повечето случаи сами си бяхме виновни. Беше и омръзнало от компромиси. Без тях обаче не можеше. Джеесемът и завибрира. Вдигна го. Беше го сложила набързо. Беше той. Затвори му. Джеесемът отново забръмча. Остави го да звъни. Метна за последно поглед на луната и сребърните снежинки, падащи от небето и даващи усещане за спокойствие и предопределеност. Качи се в асансьора и натисна трети етаж. Вратата му се отвори с протяжен вик.
Мобилниат и телефон се скъсваше от звън. Вратата на апартамента се отвори. Съпругът и затвори капачето на телефона си и я зяпна я, както я зяпаше, когато я видя за първи път.
- Какво има?
- Прекрасна си.
- Така ли?И сега ли го забелязваш?
- Просто си невероятна, прости ми за днес, но работата ми ме побърква.
- Няма нищо, но ще трябва да поговорим.
- Каквото кажеш.
- Какво стана докато ме нямаше?
- Разбрах, че не мога да понасям да ми се сърдиш.
Той и посочи огледалото. Огледа се. По косата и сякаш имаше цяло съзвездие от снежинки, които луната осветяваше в сребърен отблясък надничайки през прозореца. Бяха се натрупали на главата и придавайки и неземно излъчване. Усмихна се.
- Случи ми се нещо интересно, искаш ли да ти разкажа?
Той кимна. Тя започна. Времето минаваше неусетно и тя дори не усети как снежинките се бяха превърнали в сребърни сълзи. Легнаха и той я гушна през кръста. Усмихна се и загриза една семка останала в пижамата и. Когато заспиваше унесена от топлината на тялото му пред погледа и бяха мама и татко катерица щастливи и спящи в хралупата си.
Можем да се разбираме като катеричките, ако говорим колкото тях и скриваме мислите и съмненията си. Или се научим на диалог. :)
ПРиятно гушкане довечера!
Благодаря ти!:)
Благодаря ти!:)
Добър урок- трябва да се научим да разграничаваме дребните от големите проблеми, тогава и живота ще е по-лек!
Усмихнат ден ти желая :)))))
Благодаря ти!:)
Успешен ден :))))))
Благодаря ти!:)
Благодаря ти!
/*-+/*-+Поздрави, Владо/*-+/*-+/*-+/*-+/*-+/*-+
Чудесен разказ !Поздравления !
27.10.2008 18:01
във нощите горчиви...
В косите ми ще видиш нишки
за да усетим любовта си жива...
Случвало ми се е подобно нещо, НАИСТИНА...
Това е мигът на осъзнаване ...
Беше на 13-та година от брака ни сомо дето не намерих катерички ама в един дъжд ходих до денонощния магазин на 2 км. Ситуацията беше по-различна, защото моят мъж нищо не забравя ...
Наистина тряснах вратата само, че той остана вкъщи с децата...Върнах се мокра и пречистена...
Гушната и стоплена ...
И, Фенрис сякаш си бил в душата ми, понякога...
Благодаря ти!
Благодаря ти!
Поздравления и благодарности!
Благодаря ти!
Благодаря ти!
Благодаря ти!