Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
27.10.2008 10:23 - Сребърни снежинки
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 4144 Коментари: 26 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Беше тихичко, влудяващо тихо. От небето се сипеха снежинки, това и действаше успокояващо и нереално. Не искаше и не можеше да се успокои. Разхождаше се в парка в два сутринта. Случваше и се често, когато я прихванеха бесовете илизаше за да се отпусне. Сега нещата бяха различни. Бяха се скарали сериозно. Тя му тегли една дълга и излезе съпроводена от не по пикантният му отговор. Имаше време, когато след такава караница следваше секс за сдобряване. Това бе отминало и отмито от дъждовете на времето. Усмихна се. Спомените бяха хубави, но напоследък само се караха. Често не се търпяха един друг, напоследък, не можеше да го диша. Какво бе станало? Ами времето променяше всичко. След седем години брак нещата вече ставаха по-различни. Трябваха да минат на друг етап от връзката си , може би развод. Махна с ръка. Идеята беше абсурдна. Защо да го правят имаха две деца. Но трябваше да престанат да се карат за глупости. Той забравил да вземе кашкавал. Сготви, но специалните и пържоли без кашкавал бяха просто пържоли. Да забрави за тях, точно на техният ден. Как можа? Днес правеха 7 години. Това беше любимото и число. Изчакаха децата да си легнах и тогава тя му направи забележка. Той излезе с аргумента, че работи до късно и не може да мисли за всичко в тази къща. Тя се обиди. Защото в момента беше в майчинство с по-малкият им син. Дъщеря им вече ходеше в гимназия. Той се опита да обясни, че не това е имал в пред вид. Тя го попита, какво е имал в пред вид и тогава си размениха грубите думи. Накрая грабна пълтото си навлече и дебелият чорапогащник и излезе навън да охлади гнева си, за да не събудят децата, но не се сдържа и тресна вратата. Чу отварянето на прозорецата на терасата и ускори крачка. За известно време не искаше да го чува, вижда и усеща. Снегът валеше и снежинките се стопяваха със съсък на почервенялите и от гняв бузи. Замисли се дали не бе сгрешила като се хвана с него. Бяха толкова различни. Тя бе темпераментна а той влудяващо спокоен. Проблемът беше, че това негово спокойствие я побъркваше,  когато беше вбесена. В такива моменти като и зададеше въпроса :

„Какво да направя за да си доволна?” и идваше да крещи и вие. Покажи малко емоция. След време той започна да показва, но това влоши нещата и сега се караха почти всеки ден. Не правеха любов, дори секс не правеха редовно. За последно се бе случило преди две седмици. А тя имаше нужда от истинска ласка, чудеше се дали и той не е потърсил чужди ласки или наблягаше на картинките от компютъра, които бе открила в една папка с непретенциозното заглавие Нова папка (Аз). Явно се отъждествяваше с тези порно материали. Някои от тях я накараха да се изчерви. Нямаше нищо обаче, което не би направила с него. Нямаше тотални извращения. Явно си беше нормален. Въздъхна. В ноща се чу шум. Огледа се, някаква сянка бе прибегнала сред дърветата. Помяри. Имаше ги в изобилие. Луната за малко освети мястото и нещо бяло проблесна. Върна се към мислите си. Може би трябваше да се успокои и да го кара по-леко. Може би трябваше да намерят начин да се отпускат заедно. От дясното и око се отрони сълза, която замръзна веднага. Едно време го правеха прекрасно. Липсваше и неговото докосване. Онова истинско докосване. Да се сгуши до него и той да я прегърне. Да усети топлото му тяло. И да заспи сякаш нищо няма значение. Сега тялото му бе студено. Бе нервен. Някакви неща се случваха в работата му, но той упорито ги пазеше за себе си не споделяше. Мислеше си, че има друга. Отхвърли тази мисъл, но тя постоянно идваше в съзнанието и. Усети побутване по леко схванатият си от студа навън крак. Една бяла катеричка с кафяви очи я гледаше сякаш искаше да и каже нещо.

- Какво миличко. Много си сладко, нямам какво да ти дам, нищо не взех в себе си . Чакай малко, чакай.

Започна да бърка в джобовете си. Намери няколко слънчогледови семки. Подаде едната на катеричката. Тя я подуши сбърчи нос и извади зъбките си. Захапа и бавно придърпа семката. Хвана я с двете си предни лапички и бързо я обели. Наведе се и и подаде в шепичка и останалите. След като животинката приключи тя се изправи на два крака.

Усети се, че за секунда бе забравила за проблемите си. Катеричката я изгледа и се покатери на едно дърво. Козинката и се сливаше с пейзажа и тя я видя когато се покатери на едно дърво и я погледна от там. Усети настръхване. Кожата и сякаш усещаше чуждо присъствие. Последва я и се приближи до дървото. Катеричката се втурна в хралупата си. Тя бе на двайсет сантиметра над нея. Покачи се на един камък, сякаш усложливо сложен тук. Надникна любопитно. Това, което видя я накара да затаи дъх. Катеричката се спусна по вътрешната страна на хралупата, която бе разделена на две. В едната страна спяха две умалени нейни копия. Едното бяло, другото кафяво. Тя се спусна в другият коридор. Изправи се и срешна муцунката на един кафяв представител на нейният вид с огромна опашка. След това му подаде една семка. Катеричока. Я подуши и след това изяде с голям апетит. Изправи се и също допря муцунка до нейната. Семейството се сгуши  едно до друго и заспа като той я бе заобиколил отвсякъде за да я топли. Изви се вятър и тя потрепери. Изведнъж усети силна липса в душата си. Погледна за последен път семейството на катеричката. В едната част от по-голямата стая в, която малката и приятелка спеше сега имаше складирани лешници, жълъди и всякакви други продукти. Скочи от камъка и бавно се запъти към вкъщи. Какъв беше смисъла да се карат хората? Защо се нараняват един друг? Въпросите нямаха отговор. Замисли се, че всъщност хората бяха най-изобретателни в това. Не можеше ли да живеят като катеричките. Снегът продължаваше да се стеле от небето. Погледна нагоре. Снежинките сякаш се изливаха от някакъв конус. Луната се показваше от време на време, въпреки облаците. Осветяваше ги и те ставаха като чисто сребро. Вче бе спокойна. Трябваше да си поговорят с него и то сериозно. Обаче, как да стане без да се скарат. Наближаваше блока си. Алеята на парка свършваше. Искаше и се да види още веднъж спящите животинки. Малката и бяла приятелка и нейният г-н катеричок. Усмихна се. Толкова сладко заспаха прегърнати, точно като хора. В това имаше ирония.

Седна на пейката и се замисли. През какво ли не минаваха хората и в повечето случаи сами си бяхме виновни. Беше и омръзнало от компромиси. Без тях обаче не можеше. Джеесемът и завибрира. Вдигна го. Беше го сложила набързо. Беше той. Затвори му. Джеесемът отново забръмча. Остави го да звъни. Метна за последно поглед на луната и сребърните снежинки, падащи от небето и даващи усещане за спокойствие и предопределеност. Качи се в асансьора и натисна трети етаж. Вратата му се отвори с протяжен вик.

Мобилниат и телефон се скъсваше от звън. Вратата на апартамента се отвори. Съпругът и затвори капачето на телефона си и я зяпна я, както я зяпаше, когато я видя за първи път.

- Какво има?

- Прекрасна си.

- Така ли?И сега ли го забелязваш?

- Просто си невероятна, прости ми за днес, но работата ми ме побърква.

- Няма нищо, но ще трябва да поговорим.

- Каквото кажеш.

- Какво стана докато ме нямаше?

- Разбрах, че не мога да понасям да ми се сърдиш.

Той и посочи огледалото. Огледа се. По косата и сякаш имаше цяло съзвездие от снежинки, които луната осветяваше в сребърен отблясък надничайки през прозореца. Бяха се натрупали на главата и придавайки и неземно излъчване. Усмихна се.

- Случи ми се нещо интересно, искаш ли да ти разкажа?

Той кимна. Тя започна. Времето минаваше неусетно и тя дори не усети как снежинките се бяха превърнали в сребърни сълзи. Легнаха и той я гушна през кръста. Усмихна се и загриза една семка останала в пижамата и. Когато заспиваше унесена от топлината на тялото му пред погледа и бяха мама и татко катерица щастливи и спящи в хралупата си.





Тагове:   снежинки,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zemela - Уроците на безсловесните. . . Само ...
27.10.2008 10:43
Уроците на безсловесните... Само хората усложняваме живота си с глупости:))
цитирай
2. viki11 - Много прекрасно е при теб. Можем да ...
27.10.2008 10:45
Много прекрасно е при теб.
Можем да се разбираме като катеричките, ако говорим колкото тях и скриваме мислите и съмненията си. Или се научим на диалог. :)
ПРиятно гушкане довечера!
цитирай
3. fenris - zemela
27.10.2008 10:52
Така е, нещата всъщност са толкова просто, признавам си, че самият аз ги правя сложни и за самият себе си понякога! Опитвам се обаче, да не го правя и имам напредък!
Благодаря ти!:)
цитирай
4. fenris - viki11
27.10.2008 11:02
Наистина можем, особенно ако е без думи или с две думи! Обясненията понякога усложняват нещата!
Благодаря ти!:)
цитирай
5. enjoy6 - Както винаги
27.10.2008 11:35
си съвършен в изказа на чувството, много нежно и по-човешки си описал един дребен семеен проблем!
Добър урок- трябва да се научим да разграничаваме дребните от големите проблеми, тогава и живота ще е по-лек!
Усмихнат ден ти желая :)))))
цитирай
6. fenris - enjoy6
27.10.2008 11:41
Дребничък, наистина, но когато не се разреши, набъбва до размерите но Мишелинчето от Ловци на духове!
Благодаря ти!:)
цитирай
7. tiamo - fenris :)))
27.10.2008 11:52
Казвала ли съм ти, че си уникален!!! Толкова топлота и чувство ме обля от описанието на семейството на катеричката, че ми се прииска и аз да съм на мястото на катеричката. Ех, защо и при нас хората не е просто като при животните. Сами си усложняваме живота в повечето случаи.

Успешен ден :))))))
цитирай
8. fenris - tiamo
27.10.2008 11:53
Една катеричка, може да ни покаже много, много за живота, но пък трябва да имаш очи да гледаш и уши да слушаш! А ти имаш! Някой ден ще изпиташ тази топлота!
Благодаря ти!:)
цитирай
9. lelya - Понякога всичко се получава лесно. ...
27.10.2008 12:00
Понякога всичко се получава лесно. Щастлив е разказът ти днес.
цитирай
10. fenris - lelya
27.10.2008 12:06
Така и трябва!:)
Благодаря ти!
цитирай
11. vminev - Един
27.10.2008 16:22
Да, така е - много добре си го написал...желая ти да не прежвяваш подобни семейни "трусове", а ако ги има- има Един, Който може да смекчи сърцата ни с някое от Своите творения, но само Той може да ни промени същността РЕАЛНО. Това е Небесният Баща, Който даде Сина Си в жертва за нашите грехове. Благодаря Му.
/*-+/*-+Поздрави, Владо/*-+/*-+/*-+/*-+/*-+/*-+
цитирай
12. fenris - vminev
27.10.2008 16:23
Благодаря ти Владо!:)
цитирай
13. kleopatrasv - Спомени , спомени .......!
27.10.2008 16:51
Когато любовта си отиде ставаме дребнави и скептично настроени и за най - малките неприятни неща , а когато обичаме прощаваме и непростимото !
Чудесен разказ !Поздравления !
цитирай
14. allbi - ***
27.10.2008 18:01
И като сребърни снежинки
във нощите горчиви...
В косите ми ще видиш нишки
за да усетим любовта си жива...

Случвало ми се е подобно нещо, НАИСТИНА...
Това е мигът на осъзнаване ...
Беше на 13-та година от брака ни сомо дето не намерих катерички ама в един дъжд ходих до денонощния магазин на 2 км. Ситуацията беше по-различна, защото моят мъж нищо не забравя ...
Наистина тряснах вратата само, че той остана вкъщи с децата...Върнах се мокра и пречистена...
Гушната и стоплена ...
И, Фенрис сякаш си бил в душата ми, понякога...
Благодаря ти!
цитирай
15. merita - Много ми хареса разказа. Налегна ме ...
27.10.2008 19:19
Много ми хареса разказа .Налегна ме едно спокойствие докато го четох.Дадох си сметка за истината , че животните понякога могат много да ни кажат , стига да може да ги наблюдаваме .Поздрав!
цитирай
16. fenris - kleopatrasv
27.10.2008 21:29
Благодаря, надявам се този разказ, да е причината някои да не се учат само от спомени!
Благодаря ти!
цитирай
17. fenris - allbi
27.10.2008 21:30
Разбирам те понякога трябва просто да се оставим природата да ни помогне! Радвам се че са те стоплили!:) Всеки от нас е минал през нещо такова, някои успешно като теб!
Поздравления и благодарности!
цитирай
18. fenris - merita
27.10.2008 21:31
И да ги разбираме. . . да така е! Благодаря ти!:)
цитирай
19. hera - Благодаря ти! Имах нужда да прочета ...
28.10.2008 01:49
Благодаря ти! Имах нужда да прочета нещо хубаво, имах нужда от твоя разказ, наистина ти благодаря! Чудесен е!!!!!!
цитирай
20. fenris - hera
28.10.2008 07:41
Нека топлината от разказа те следва навсякъде днес!
Благодаря ти!
цитирай
21. viki11 - Така е. :)
28.10.2008 10:07
Така е. :)
цитирай
22. viki11 - Клеопатра, просто когато сме вл...
28.10.2008 10:14
Клеопатра, просто когато сме влюбени постъпваме по-поносимо. А след това ставаме по-нетърпими. С любимите се отнасяме човешки. Ако можеше с всички така!
цитирай
23. fenris - да viki11
28.10.2008 11:26
защото любовта променя нагласите!
цитирай
24. tini4 - Tвоят разказ, fenris е живота ни през даден момент...
28.10.2008 21:35
Трогателно човешки и поучителен! Ти са казал всичко в тези редове, надявам се всеки от нас да се замисли за себе си и близките си... И да положи възможно повече усилия заедно да се чувстват добре!
Благодаря ти!
цитирай
25. fenris - zabavnata
28.10.2008 21:36
Ние имаме този свят в нас, само трябва да се пресегнем за да го докоснем!
цитирай
26. fenris - tini4
28.10.2008 21:37
Така е, всеки минава през това, просто трябва да се замислим, дали само за себе си трябва да мислим и доколко другият е прав?
Благодаря ти!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834525
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!