На екрана мигаше съобщението „Имате поща”. Натисна F1 и Alt и то се отвори.

„Разкажи ми повече за себе си моля те.” Погледна часовника долу вдясно освен дъждовно време, показваше и още, че е два часа през ноща. Погледна ника, който му пишеше, не му беше познат selestia. Вече се бе разбудил и реши да отговори. Пръстите му уверено затракаха оп клавиатурата.

- Познаваме ли се?

Името бе интригуващо, напомняше му нещо, май някаква игра. Отговор още нямаше. Стана и отиде до хладилника извади си една тенекиена кола отвори я и отпи. Вече имаше отговор.

- Ами ако е съдба?

- Кое?

- Да се срешнем аз и ти?

Как пък не, нямаше да се хване отново на този трик, това беше популярен лаф в интернета. Утре ставаше рано, защо не зарежеше тази работа и да си легне?

- Защо мълчиш?

- Ти сериозно ли вярваш в тези неща?

- Ами да какво лошо има?

Замисли се. То лошо нямаше, стига да си вярваше. Ядоса се на самия себе си, че дори се замисля, та той не я познаваше а тя започнала разговора по такъв начин. - Нищо лошо, само дето не те познавам, а ти искаш да ти разказвам за себе си.

- Ами аз съм обикновено момиче, което си търси приятна компания, не ме разбирай погрешно, просто харесах ника ти и имах усещането, че те познавам от някъде. А и ти ме заговори.

Да бе а аз съм Сергей Станишев и имам компютър кръстен на мое име. Стана му интересно. А и не помнеше да я е заговарял. От вън се чуха сирени. Какво ли ставаше? Чу се взрив. Апартамента се разстърси. Стана от компютъра и погледнапрез прозореца от първия етаж се извиваше тежък дим. От пожарната вече вадеха маркучи и стълби. Какво трябваше да прави? Обърка се. Чу се звук от мегафон:

- Моля живущите да напуснат блока като вземат само най необходимото.

Огледа се и сграбчи лаптопа. Остави го и започна да търси портфейла си. Нямаше нищо кой знае колко ценно в стаята си. Нямаше и телевизор само една обикновена микровълнова и тя бе на хазяина му. Намери го захвърлен до леглото. Сграбчи го и напъха в дънките докато ги обуваше. Наметна една фланелка, риза и коженото си яке.

- Моля ви да побързате има опастност от взрив.

На вратата се тропаше. Грабна няколко дрехи и лаптопа и ги напъха в голяма чанта и отвори вратата. Отвън имаше полиция.

- Г-не трябва да напуснете апартамента си.

- Да, излизам вече.

- Вървете бързо, ние трябва да събудим и съседите ви.

- В съседният апартамент сега няма никой, на почивка са, може да продължите нагоре.

Тогава се сети за котката. Извади ключовете и отключи вратата. Животинката го посрешна на вратата. Сграбчи я и махна на полицаите. Те му кимнаха в отговор и се затичаха нагоре. Явно нямаше да спи днес. Ега си. Животинчето започна да го драска и той го пъхна в чантата като остави само главата му отдолу. На първия атеж усети адска жега. Котето се скри в чантата. Изскочи навън. Двама полицаи го отведоха настрани при останалите от блока. Извади котката. Тя трепереше гушна я и започна да я успокоява. Отвори лаптопа. „Имате поща 2” пишеше на десктопа му. Огледа се. Имаше една табелка в началото на парка на която пишеше, че тук е свободна безжична зона. Не бе ползвал десктопа тук, но беше добра идея занапред. Лаптопа се бе свързал автоматично. Погледна горящият първи етаж и тъжно се усмихна. Едва ли щеше да има възможност.

- Какво стана?

- Защо не отговаряш?

Господи беше забравил за мацката, сега се сети от къде я познаваше, имаше някаква мацка с това име в играта Heroes, не я беше играл отдавна. Тя владееше магията на огъня. Това вече беше странно.

- Имаше пожар у нашата кооперация.

Погали котето да я успокои и тя замърка. Това го накара да се отпусне малко. Отговорът се бавеше. Мъркането го успокои и той се почувства уморен. Появи се отговор.

- Ела да нощуваш у нас ако искаш?

Какво?

- Имам и котка за която да се грижа.

Не се сети какво друго да напише. Съседите му бяха оставили ключа за да я храни и да се грижи за нея. Тази сериозно ли канеше непознат да дойде при нея?

- Не ме познаваш?

- Знам, че си в беда, в такъв момент няма значение какъв си.

Всъщност беше права.

- Аз не те познавам.

- Ами ти решаваш.

Мъркането го бе успокоило. А първият етаж още гореше. Чу се ново по-леко избухване и присветнаха пламъци. Пожарникарите вече бяха наобиколили целият първи етаж и го обливаха с вода. Чуваше се силно съскане. Пара омешана с черен дим се издигаше към небето осеяно с облаци.

- Къде живееш?

- Ти кажи аз ще изпратя такси.

Скоро едва ли щеше да живее тук за това реши, че трябва да приеме щедрото предложение. Написа адреса си и зачака отговор. Огнените езици започнаха да намаляват заместени от черен дим. Видя как пожарникарите говорят с полицаите. Един полицай се насочи към групичката от живущи в блока.

- Пожарът е овладян, но не трябва да се прибирате все още по домовете си има опасност от взрив. Това сложи точка на колебанията му.

- Какво е причинило пожара?

- Все още не можем да кажем, това ще се разбере при разследването.

На екрана отново мигаше съобщение за нова поща.

- Таксито те чака до супермаркета.

Огледа се и наистина видя едно такси  спряло отстрани близо до полицейският кордон. Отправи се натам. Ченгетата го пуснаха да мине. Почука на прозорчето.

- Вие ли сте Аратрон?

Това беше ника му в чатрума.

- Да.

- Качвайте се.

Качи се и остави отзад котката и багажа си. Шофьора нищо не каза за тях.

- Съжалявам, за това, което ви се случи.

- Тя ви е казала?

- Аха, много е гадно като се случват такива неща.

- Апартамента не беше мой, живеех под наем.

- Е значи сте късметлия.

Шофьора замълча и го остави. Той затвори очи и усети как се унася. За не повече от час бе преживял толкова много и се чувстваше толкова изстощен. Попипа се по джобовете. Джеесемът му беше тук. Трябваше да се обади, че няма да ходи на работа. Отпусна се и се пренесе в страната на сънищата.

- Хей, пристигнахме.

Стресна се и се огледа. Беше пред някаква къща близо до планината. Как имаха интернет връзка тук? Сигурно по лаптопа. Растърси глава. Мислеше си за глупости. Явно така мозъкът му искаше да го успокои, но не му се отдаваше. Забърка по джобовете да плати на човека.

- Не се притеснявайте.

Отказа парите и му помогна да разтовари. Араторн взе котката, която вече се бе съвсем успокоила.

- Благодаря ви.

Таксиджията само кимна и подкара колата.

Стоеше пред вратата на непозната къща, в непознат квартал с котка в едната и чанта в другата ръка. Беше готов за куриозна снимка. Вратата се отвори и някакво същество загърнато в перелина се запъти към него. Дворната врата се отвори.

- Заповядайте.

Гласът бе леко дрезгав, но определено женски. Качулката падна назад и той видя пред себе си жена. Не, че бе очаквал друго, но се изненада. Тя беше красива по един странен начин. Черните и коси бяха прорязани от сини кичури. Очите и присвятваха в синьо и зелено. Имаше тъмен загар. Издължени скули със симпатични трапчинки.

- Е как е страшна ли съм?

Изчерви се.

- Не напротив, очарователна си.

- Влизай, и за да не стане нещо, ще ти кажа, че си в полите на планината в квартал Кара Михаил. Чувал ли си го?

Да беше го чувал. Кимна.

Пристъпи и се огледа. Къщата беше просторна с дървена ламперия и красив полюлей. Имаше стълби които водеха към горният етаж.

- Котето може да го оставим в кухнята. Просторно е и му сипах пясък в един леген, а на пода е облицовано с плочки.

- За всичко си помислила май а? – за първи път се усмихна той.

- Абсолютно.

- А сега може ли да те попитам защо ме заговори все пак?

- Не аз ти ме заговори.

Странно я да посетиме чат рума и да питаме администраторите.

Тя кимна и се качиха по стълбите на вторият етаж.

- Това е мойта стая. Това твойта. Вече ти приготвих леглото, може да се възползваш от него всеки момент. Може да ползваш, банята преди това, и пижамата на брат ми ако ти стане. Не се безспокой той не е тук. Сама съм от известно време.

Кимна, девойката беше много експедитивна. Огледа я, определено му харесваше.

- Ами кажи нещо, само аз ли ще говоря.

- Объркан съм, ние не се познаваме, не съм наясно как се заговорихме, апартамента ми може и да гори в момента, ти си проготвила всичко за мен, сякаш си ме очаквала, всичко това ми идав в повече.

- Разбирам те. Ами за приготвянето, аз действам бързо, така, че нека да не те изненадва. Колкото до това как се запознахме, и аз не разбирам. Натисна комбинация от копчета и чата се появи. На главната страница се бе появило съобщение. „Бяха изстрити два бота с името Араторн и Селестия, никовете на оригиналните юзъри са запазени”. Бот беше програма, която се представя за човек, често се срещаше в чатстаите. Някои бяха толкова добри, че не се различаваха от действителните хора.

- От къде ти идва ника?

- Ами обичам да играя една игра...

- Heroes, нали?

- Аха и това е героинята с която се представям. Даже я играех, когато ти ме заговори и поиска да знаеш нещо за мен.

- А моят ник е с моят герой, но не съм я играл отдавна.

Какво бе станало?

- Ще лягам, уморен съм. Събуди ме към десет да се обадя на шефа, че няма да ходя на работа.

- Разбира се. А няма ли да се запознаем?

- Разбира се аз съм  Андриан.

- Приятно ми е Виктория.

Трапчинките се появиха на бузите и.

- Може би все пак трябва да съм благодарен на ботовете и пожара, че ме запознаха и срешнаха с теб.

- А може и да ни е писано а?

- Това твои думи ли бяха?

- Напълно.

Кимна и се отпусна на леглото, когато тя притвори вратата той вече спеше.

Усети разстърсване.

- Ставай, телефона ти звъни.

Ококори се и му трябваше около минута за да разбере къде се немира. Грабна телефона да отговори.

- Шефе, имаше пожар в нашата кооперация, сега не мога да ти разсправям повече, но не мога да дойда на работа.

Шефът бе разбран и му остави два дена отпуска. Затвори капачето и я погледна.

- Има закуска, ако искаш...

- Има ли нещо, което да не можеш?

Тя се изчерви.

- Обикновени пържени филийки с яйца, само това мога за закуска да приготвя.

- Те са ми от любимите.

Слезнаха в кухнята и тя пусна телевизора.

- ..Бербатов, вкара за Манчестер юнайтед, във вчерашната среща, но за това в спорните новини а сега към новините от страната. Вчера бе пламнал първият етаж на сградата на улица ... Бе установена причината за това. Нашата репортерка от мястото на събитието разговаря със старшина Владигеров.

- Кажете старшина, каква е причината за това тази група хора да излязат посред нощ изплашени на улицата.

- Причината е забравен компютър. Машината е била претоварена най-вероятно от някаква не отговаряща на капацитета му дейност, слава богу не е имало човек в този момент. Ще посъветвам драгите зрители да не забравят включени уредите си у дома...

- Можеш ли да повярваш?

Двамата го казаха едновременно.

- Веднага отивам да изтрия тази игра от лаптопа си и без това беше някаква тестова версия.

- Не е възможно да е твоята героиня. Вярно, тя е господарка на огъня, но говорим за игра за бога.

Тя донесе лаптопа си. Той седна до нея и отхапа от филийката. Когато потърси играта излезе съобщение. „Няма такъв файл или справочник”.

 

много добър разказ.Много.... нямам думи. Точно от тези по които си падам :)))

Интернет пространството предлага много възможности за странни слуаи! :)))
Благодаря ти!

ФЕ, СТРАХОТНО И ЕТО ВЧЕРА ЕДНА САФО, ТАКЪВ ОГЪН ПОДПАЛИ...
БЛЕСТЯЩ И НЕНАДМИНАТ, МОЯ ЛЮБИМ АНДЕРСЕН!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Този огън винаги гори в гърдите ми и се надявам да не спре!
Благодаря ти!

Да се надяваме, че ще продължа така!;)
Благодаря ти!

За пореден път казвам, че холивудските сценаристи трябва да вземат някои и друг урок при теб. Не само приказка, но и много готин сценарий за филм :))))
Ех, какви ли не изненади крие този Интернет ;)))

благодаря за мига фантазия в напрегнатия ми ден...продължавай, но не и не ни разлигавяй много, защото вече очакваме нещо още по-добро...ще можеш ли...

за кражба във виртуалното (кражбата е кражба независимо дали е в реалния или във виртуалния свят - беше заключението)...така че внимавай с нета .... ама то в България не ви съдят за реалните камо ли за виртуалните ви престъпления....тъжно, обидно...за честните хора там.

Ами няма такъв файл. Свършил си е работата и спокойно може да изчезне:))

Всъщност, хрумна ми докато се движех към работата и на Славейков видях две пожарни коли! А наистина Интернет крие много тайни!
Благодаря ти, да се надяваме и това да стане!:)

Ами ще се постарая, да измисля скоро нещо още по-силно!;)
Благодаря ти!

Всъщност, какво имаше пред вид с това!? Защото наистина не те разбрах!? В плагиатстване са ме обвинявали и преди! Най интересният случай беше, когато ме обвиниха, че копирам Тери Пратчет, а до тогава не го бях и чел, след този случай реших да не го чета!
Все пак благодаря, че се включи! Ако не съм те разбрал извини ме!

Благодаря за подкрепата! Успех във всичко и на теб!

Ами да, след това се е самоизстрил!
Благодаря ти!:)

Много добре съчетаваш това, което си видял с това което си написал :))) А сигурен ли , че лаптопа ти не се казва Станишев (шегувам сеееееее :))))))) )?
Усмихната и изпълнена с настроение вечер :)))
До утре , до новия разказ :))))

То и аз не си се разбрах сега като го прочетох пак...ха-ха-ха. Извинявай! Исках да бъда кратка. Става дума за нарастналата роля на нета, който вече влияе на реалния живот и обратно, затова в закона се въведоха нови параграфи. Втората тема беше за холандската прозрачна система на управление, от която бихме могли да вземем пример. Твоя разказ ме наведе на тези мисли и реших да предупредя, че интернет не е безобиден, както някои си мислят и човек трябва да бъде отговорен там за действията си както и в реалния живот. Нищо на лична основа, значи. Аз не се занимавам с клюки и винаги последна случайно чувам, че някой си, някъде си, нещо си бил казал, което всъщност е изсмукал от пръстите си....Това не е за мен... Извинявай за моралните щети през тези два часа!

вплетени в едно.Ако беше сценарий за филм, може би щеше да е романтичен трилър :)
Усмихна деня ми!
Благодаря и усмивки и за теб:)))

Още нямам лаптоп, но вчера гледах как една бабичка си купила, компютър от добавките за Коледа и за това го нарекла Сергей, друга пък беше нарекла телевизора си Станишев, та ми хрумна да го вмъкна!:)))))
Страхотна вечер и на теб!

Ейййй, миличка, какви морални щети? Господи! Няма такова нещо! Радвам се че се разбрахме! Аз имам една приказка за нета, но той се отнася и за действителността, по-добре в устата на хората отколкото в краката им! НЕ ми пука за клюките! Иначе си права интернет вече има прекалено силно влияние и точно това показвам аз в разказа си!
Радвам се че всичко изяснихме!:)

Пожелавам ти роматична вечер! Ако някога имам късмет да филмират нещо мое, приятелите ми тук ще имат пропуск за премиерата!:)
Благодаря ти!

Съдбата е предопределена за всеки и това е и загадката в живота КАК се получава и как става така, че понякога наистина успяваме да срещнем истинската любов , но за съжаление понякога е и подминаваме !
Разкошен разказ ! Поздравления !

Винаги я срещаме, въпроса не е как а кога и евентуално защо ако я подминем, все пак винаги ни се дава втори шанс! Съдбата има много разклонения, ние избираме по кое да тръгнем!
Благодаря ти!

богата фантазия и създаваш живи образи! Поздрави! :)

Благодаря ти, пожелавам ти сбъднати мечти!:)

явно си влюбен и това си личи в разказите ти!
Ставаш все по-добър!!!!

Ти знаеш!:)
Благодаря ти!

Когато прочетох разказа първата ми мисъл беше че свързвам котката, оставена от съседите с момичето. Не зная защо, и точно с какво ги свързвам, сигурно има някаква връзка, и двете странно се вплитат в живота му, не зная дали е съдба или случайност, но едно е сигурно, че той ще се грижи добре за тях!:)))
Приятна вечер, fenris!:)

Добра аналогия! Има връзка между двете разбира се!
Благодаря ти!:)

Чудесем разказ! :))))) Поздрави и усмивки :)))))

Благодаря ти! Прекрасен ден ти желая!:)

Heroes III е яка игричка :)

Прав си, няколко пъти съм я превъртал, може би няй-добрата е от всички версии!:)

всеки път радваш и ме изумяваш с въображението си.
а, мислил ли си или писал ли си сценарии?
много усмивки и много любов ти желая :)

Мислил съм разбира се, но и това ще стане!Благодаря ти!