Щях да ходя на сватба, леле това ми се случваше за пръв път в бурният ми и осеян с приключения живот. Утре занимавахме, бях приготвил всичко и специален костюм, парите за щастливата двойка, половинката ми също беше избрала подходяща рокля в тон. Двамата бяхме направо като извадени от корицата на „Воуг”. Ама много скромно го раздавам просто. А сега просто не можех да заспя. Щях да видя какво е сватба и така щях да се подготвя добре за следващият път при такова събитие. По-добрата ми половина спеше блажено до мен. Наблюдавах я и ми беше толкова приятно. Усмихваше се насън, какво ли сънуваше? Оправих един немирен кичур паднал върху лицето и. Лицето и имаше ангелско излъчване, толкова чисто. Мисълта ми се пренесе към първият път когато се видяхме. Усмивката и ме заслепи и сякаш цялото ми същество се фокусира върху нея. Буквално почувствах физическа болка от това силно чувство. Сякаш очите ми изгоряха и сърцето ми се пръсна едновременно. Усетих растърсване.

- Какво ти е човече?

- Какво аз...?

- Ти какво?

- Мисля, че току що изгорях и възкръснах от пепелта като феникс.

- Леле това беше поетично.

- Свиквай, а сега се отмести закриваш ми слънцето, което опърли зеницата ми преди малко.

Така започна всичко. Беше ми приятно да си спомням всичко това. А тя продължаваше да се усмихва. Срешнах я в дискотека, но тя сякаш не беше от там, а може би просто светлината на прожектора да бе поподнала на нея в този момент. А утре отивахме на сватба. Не се бях чувал с този приятел от близо година. Обаче явно приятелството ни бе издържало на изпитанието на времето.

Обади ми се вечерта. Зарадвах се като го чух. Девойката я бях виждал веднъж, имаше нещо странно в нея, но я видях за малко. Двамата се обичаха и той беше щастлив, това ми стигаше. Каза ми, че ще е в неговото село. Заминавахме утре. Всичко бе вече готово. Сутринта се приближаваше неумолимо. Неусетно съм заспал. Отворих очи. Бях облечен в черен костюм на червени раета със забодена роза на ревера. Гледах към някакъв коридор в някакъв салон. Пълен с хора. Усетих че съм изтръпнал от напрежение. Какво правех тук? Не помнех да съм женен. Пред мен се задаваше по-добрата ми половинка пристъпвайки бавно, облечена в бяло с червен воал на главата. Не виждах лицето и, но усещах, че е тя. Някак си това изглеждаше логично а и цялото ми същество крещеше:

„Моля те по-бързо! Искам го както и ти, защо се бавиш?” Мелодията обаче беше бавна и тя стъпваше според нея. Нещо не беше наред и го усещах. Защо тя се баваше, какво ме притесняваше? Стъпките и отекваха в сърцето ми като топовни гърмежи. Импулсивно се затичах към нея. Някой зад мен извика да спра, но аз не го направих. Сграбчих яи я подхвърлих нагоре. Хванах и я понесох към олтара. В този момент зад мен падна един полюлей. Тя бе зачервена цялата от удоволствие и този и цвят си пасваше толкова добре с шлейфа, че едвам се сдържах да не я целуна.

- Може би трябва да отложим сватбата и да почистим?

- Започвай отче, чаках достатъчно, повече няма да го правя.

Нещата се успокоиха. Свещенникът продължи.

-...и сега можете да целунете булката.

- Не сега моля те.

- Защо?

- От кога чакам да ти подаря тази целувка, скрепваща съюза ни?

- Не сега, ще се случи нещо.

- Какво толкова, не ме интересува.

- Не ти ли е странно, че от моя страна няма никой? Не се ли замисляш защо е така?

- Не ми пука. Дай да те целуна.

- Не, моля те.

- Никога не ми даваш да те целувам по устата, защо?

- Ще се случи нещо.

- Така ли? И какво от това?

- Страх ме е как ще реагираш, как ще реагират останалите.

- Аз те обичам, как мислиш, че ще реагирам?

- Деца мои, трябва да се целунете.

- Не се бъркайте отче в неща, които не са ви ясни.

- Напротив дете мое, като млад съм целувал достта.

- Вярно? Не става дума за това отче, млъкнете.

Личеше си че се е ядосала. Рядко я виждах така. Сграбчих я и впих устни в нейните. Тя ме изгледа тъжно, но отвърна на целувката ми. Езиците ни се преплетоха в див и страстен танц. Бях мечтал за този миг откакто я срешнах. От гърбът и се показа нещо. Тя се разстърси. Тялото и изпадна в конвулсии. От раменете и започнаха да растат криле. Бяха зелени като очите и. От косата и се спусна зелена плитка, която се уви около тялото и като лиана. Ръкоплясканията секнаха и хората зяпнаха.

- Видя ли какво направи?

Тя ме гледаше тъжно, но в очите и нямаше упрек. Бях втрещен, но реагирах инстинктивно:

- И какво гаджето ми си има криле. Ще изпълни мечтата ми да полетим заедно към залеза.

Този път тя се ококори. Скочих към нея. Тя висеше във въздуха, но успях да я уловя във въздуха. Устните ми отново срещнаха нейните. Завъртяхме се нагоре.

- Не очаквах да реагираш така.

- Значи те изненадах приятно?

- Определено, а сега е време да се пренесем на едно място.

Приземихме се на една голяма поляна. Там имаше олтар и цяла група от хора със зелени крила.

Ококорих очи. Наведох се и я целунах по устата. Усетих как съненият и език прониква и посреща моят с отворени обятия.

- Какво стана?

Сънено попита тя.

- Прииска ми се да те целуна за първи път.

- Беше страхотно, наистина и уцели подходящият момент.

Обърнах я и и погледнах гърба.

- Какво има?

- Ами сънувах един сън и ...

- Шшшш, знам аз ти го изпратих и ти издържа изпитанието а сега моля те целуни ме както никога до сега.

Погледнах часовника, имахме още час до тръгването. Потопих се в полуразстворените и устни с желанието на човек намерил се в оазис насред пустинята. Затворих очи и пред погледа ми отново се мержелееха зелените крила на моята по-добра половинка. Тялото ми изстръпна и през него сякаш премина ток. Усетих нещо да става с гърба ми, но не ми пукаше, най после аз бях усетил вкуса на устните и това ме изпълваше с божествена топлина, която не исках да спирам да усещам никога.

и аз всеки път като ме целунат така ме забалява гърба и все се чудя защо, пък та сигурно дето подтискам крилете ...:)))
Слезващия път направо ги пускам без да ми пука ;)
Поздрав!

Крилата ми вече порастнаха и са синимчки!:)))
Благодаря ти!

Имаш красиви мечти и безкрайна фантазия..:))

Пожелавам ти зелени сънища довечера!:)
Твоята фантазия съще е прехвърлиля границите на въображението!:)
Благодаря ти!

В някои приказки вярвам разбира се, кой не вярва? А от къде ми идват? Ами това е труден въпрос! Седнах да пиша с определена нагласа а то се получи друго! За това честно ще ти кажа не знам!:)
Благодаря ти!

Това е хубава зависимост, ще гледам да имаш всеки ден!:)Благодаря ти!

И ти си притеснен , но затова пък сънуваш много невероятни сънища , да не повярва човек , че се случва с теб ?! Знаеш ли, колкото по - наближава , толкова още по невероятни неща ще сънуваш и ще напишеш цели шедьоври !
Поздравления за наближаващото събитие !
Страхотен разказ !

Благодаря ти за страхотните пожелания Клео!:)

Поздравления за разказа :) Цената заслужава да бъде платена :) И изпитанието си е струвало :)
Хей fenris, какво да подразбирам ;) Нима ще звучи менделсон скоро? Изчаквам отговора ти, за да знам какво да ти пожелая :))))

Ха, ако зазвучи ще се чуе и тук! Това е просто разказ!:)))))))))) Радвам се че ти хареса!
Благодаря ти!:)

Добре за сега ще забавя пожеланията :)

Аз ти благодаря :) Разказите ти ме изпълват с вяра, надежда и любов! Толкова са красиви!!! Продължавай! :)))

Щом чувстваш това, значи са изпълнили предопределението си! Хубаво беше да го чуя!:)Ще продължа!

Да, изпълни ли са :) Достигат там за където са предназначени и посяват семенцето на щастието, онова "простичкото" от което всички се нуждаем и ни кара да се усмихваме :)

Това признание ми е достатъчно! Наистина достатъчно, почувствах топлота от него и искреност!Истинска благодарност!

Удоволствието е изцяло мое :)

мисля си, че не случайно си сънувал този сън!
Може би в скоро време ще чуеш сватбените камбани с един добър ангел до себе си!:)
Пожелавам ти го:)))

МАСТЕР, ВИНАГИ ИГРАЕШ РОЛЯТА ТОЛКОВА ДОБРЕ ЧЕ ТИ ВЯРВАМЕ.
ТОВА ПРАВЯТ ГОЛЕМИТЕ ТВОРЦИ, КАТО ВИСОЦКИ НАПРИМЕР.Той е пилота, той е войника, който не вярва че другаря му не се е върнал от боя.
И остава стъпки по пясъка и не се забравя до вечерта...
ТИ СИ МОЯ ЛЮБИМ АНДЕРСЕН, ЕТО ЧЕ ДОКОСВАШ ОЩЕ МНОГО ХОРА И ЗНАЧИ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

...хубава приказка! Прехласвам се по такива разкази...
Благодаря, много харесвам стилът ти! :)

По-скоро, не случайно написах този разказ! Разбира се нищо не е случайно!:)
Благодаря ти за красивото пожелание!

Джулс, този коментар ме докосна! Като малък четях Андерсен и плачеш и се чудех, не можеше ли да завърши по -друг начин? Сега имам възможност да пиша собствени приказки и това ма прави щастлив и освободен! А Висоцки той е невероятен артист, поет и певец най-добрият!
Благодаря ти за нежните думи!

Ако само за миг съм те накарал да се пренесаш на по-хубаво място, това ми е достатъчно!
Благодаря ти!:)

Да си имаш ангелче и да не знаеш... Ама така е, като са му скрити крилата. Поздрави.

Толкова, по-сладко е от изненадата!:)))
Благодаря ти!

" Като малък четях Андерсен и плачеш и се чудех, не можеше ли да завърши по -друг начин? " - и аз бях така...., най-тъжно ми беше за малката русалка! Благодаря ти, че твоите приказки не ме натъжават :)

НЕ бих искал, все пак литературата според мен е за да ни посочи по-добър начин а не да ни кара да увесим носове!
Благодаря ти!