2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Неделята отново ми се очертаваше като работен ден. Обичах си работата, доставяше ми удоволствие и одоволетворение. Обичах да се занимавам сгради, апартаменти, къщи, молове, абе всичко свързано с изграждане на място за живеене и пребиваване. В кооперацията в която живеех, често ме търсеха за довършителни работи. И така си докарвах нещо допълнително. Не ге правех за парите. Имаше нещо повече. Имах око и забелазвах нуждите на сградата. Можех да долепя уха до стените и и да разбера какво искаше. Не се смейте. Сградите имат желания, мечти. Те искат да са по-комфортни и удомни за нас своите стопани. Няма значение дали ми вярвате. Леля Невена от шестият етаж ми звъня преди час.
- Борисе, моето момче, сложиха ми дограма. Взех всичко на промоция, но мога ли да те помоля да дойдеш да я видиш, как е направена?
- Разбира се лелче. Кога искаш?
- Ами неделя удобно ли ти е?
- Обаче ще дойда сутринта, за да взема мерки и ако трябва да взема допълнително материали.
- Ама аз исках само да я видиш.
- Сигурен съм, че ще трябват довършителни работи.
- Ами добре, аз разбира се ще ти платя, не се притеснявай.
- Добре лельо. Ще дойда да те взема в 7 за да напазаруваме навреме.
- Няма да мога, мислех само да ти дам ключовете...чакай...ще извикам внучката на сестра ми да е с теб. Ела в седем няма да е проблем, нищо, че мен няма да ме има.
- Сигурна ли сте?
- Разбира се.
- Имате страхотна котка.
Огледах се. Господарят на къщата Верлен, беше се промъкнал зад мен и я гледаше със зелените си очи. Една съседка, го бе кръстила така. Бях го получил като част от възнаграждението за услугата, която и бях свършил във банята. Беше се залепил за мен и не се отсдели от мен през цялото време. Беше черен с една оранжева линия по гърба стигаща до края на опашката. Лапите му бяха бели. Тя се наведе да го погали. Той настръхна леко, но след това се отпусна под ласките и.
- Голям е чешит, но не мога без него.
- Много е сладък.
- Добре лелю Невена, но имам работа, разбрахме ли се?
- Да миличък, и предварително ти благодаря.
Усмихнах се и затворих вратата. Сграбчих котарака и той в отговор впи нежно нос.кти в мен. Веднага го пуснах, наистина беше чешит а с приятелките ми бе толкова любвеобилен. Днес щях да си почина. Седнах пред телевизора и пуснах програмата. Щраках копчето докато не престана да показва червената икона „на живо” горе в ляво. Котарака дойде и седна до мен. Даваха любимият му сериал „Старгейт”. Оставих на този канал и неусетно съм заспал. Сънят, който сънувах ме накара да се събудя с крясък. Не го помнех, но ме бе ужасил. Оставаха повече от петдесет минути до седем сутринта. Отидох до хладилника и си взех една бутилка black cola, на вкус не беше хубаво, но прогонваше сънят от очите ми веднага. Котаракът още спеше до мен, но скоро щеше да стане. Отидох до хладилника и той веднага дотича. Сложих му от любимата му храна и той веднага залапа с удоволствие. Алармата иззвъня. Бавно започнах да изваждам необходимите инструменти от банята и да ги подреждам в коридара. Бях се подготвил подреждайки ги в необходимата за целта кутия. Извиках асансьора и го натоварих. Качих се до шестият етаж застопорих вратата и извадих нещата. След това натиснах вратата.
- Изчакайте малко, сега идвам, току що излизам от банята.-отговори ми звънлив глас. Погледнах часовника. Бях подранил с десет минути. Грешката си беше моя. Трябваше да се науча да идвам навреме. След малко вратата се отвори.
Едно сладко лице с много мокра коса любопитно надникна от вратата.
- Съжалявам, че дойдох по-рано, но нямах търпение да чуя желанията на този апартамент.
- Какво?
- Да свърша работа.-усмихнах се аз.
- Вие сте Борис съседа нали?
- Аха.
- Аз съм внучката Илиана, приятно ми е. Малко се успах, но не мога да започна деня без душ, надявах се да успея преди да дойдете.
- И щяхте да успеете, ако не бях дошъл по-рано, но асансьора както никога работеше.-усмихнах се извинително.
- Влизайте аз ще се оправя и може да отидеме до строителният маркет.
- Не бързайте, първо трябва да подготвя нещата.
- Разбира се, чакайте да ви помогна.
След пет минути вече оглеждах дограмата. Имаше доста за довършване. Не се изненадах, тези от фирмите, претупваха работата си при промоция, особенно ако видеха срещу себе си нищо не разбираща стара жена. Налагаше се измазване над пяната, която не само че беше малко, но беше започнала да потъмнява. Имаше нужда прозорците да се застопорят. Комарниците щяха да се напълнят с вода. Чакаше ме доста работа. Илияна дойде вече с оформена коса и сияеща, прииска ми се да я видя как спи спокойно до мен.
- Как е?
- Ами ужас, тези, които са я слагали, не знаят какво е нивелир, спестили са от пяната, не са сложили тапи за комарниците, при по-силен дъжд ще се пълни с вода и това не е всичко...
- Можете ли да го оправите?-прекъсна ме тя.
- Разбира се, няма проблем.
Изредих и необходимите ми неща и приблизителните цени. Тя кимна замислено.
- Няма проблем, тръгваме ли?
- Още не първо да поготвя нещата тук.
Разположих инструментите си на пода и взех ножчето и длетото да почиста пяната за да може замазката да хване. Усещах как ме наблюдава.
- Какво правите?
- Подготвям нещата, за замазката да може да хване.
Само кимна с разбиране.
- Мога ли да те помоля да облепиш прозореца с това, за да не се зацапа?
Показах и как и тя започна. Скоро прозорците бяха опаковани и готови за работа.
- Тръгваме ли?
- Вече да.
Качихме се в колата ми и подкарахме. В магазина не се бавихме много. Взехме профили, силикон и още някои други материали. Допрях ухо и се заслушах. Някой може сега да се усмихне, но когато усетя вибрациите на сградата, разбирам и желанието на клиентите. Пред мен се оформи образа на вътрешният изглед на апартамента. Той искаше да е в класически стил, без много изгъзици, но да оставя приятно излъчване за очите. Веднага напипах проблемните зони. Не се налагаше да ги установя в процеса на работата, сградата ми показа болезнените и зони, стоящи като неизрязани тумори на нея. Трябваше да използвам длето в горният десен ъгъл за да легне профила правилно на дограмата. В това имаше нужда да си малко нещо с артистична душа за да усетиш извивките и да прецениш колко да махнеш и къде да добавиш за да има перфектен изглед.Щеше ми се да можех да надушвам така и проблемните точки на хората и да мога да ги изглаждам. Илияна ме наблюдаваше. Усещах, че и е любопитно какво правя, но не смееше да ме прекъсне. Вдигнах глава.
- Какво правиш?
- Слушам сградата.
-И какво ти казва тя?
- Че си лошо момиче. Има проблем тук и тук, но ще ги оправя.-усмихнах се.
Тя се приближи и погледна. Издатините наистина бяха голями. Тя ме зяпна. Рекацията и бе очаквана за мен. Стопаните предават енергията на къщата си, тази енергия кара сградите да оживяват и да предават желанията и притесненията на своите стопани, така аз успявах да си върша работата. Илияна кимна след като си затвори устата.
- Аз обаче трябва да излизам, ще съм наблизо. Това е телефона ми, ако имаш нужда от нещо звънни, ще ти го доставя и лека работа, ще се върна след около два часа предполагам. В хладилника имаш кола и минерална вода, за обяд ще се върна, има нещо специално за теб.
- Приятно забавление.-отвърнах. Тя ми махна и излезе. Огледах дограмата. От вътре беше лесно, слагах силикон и белите профили ги нагласявах така, че да запушат дупките оставени от „майсторите”. Силикона щеше да прихване отстрани и щях да го оформя, за мой късмет стените бяха бели като него и профилите. Нямаше силикон в други разцветки, освен прозрачна. Сложих ухо още веднъж да запомня образа на дограмата според сградата и започнах работа. Като привърших разбрах че апартамента е доволен. Започнах да слагам тапите на комарниците. Не бяха направени за удобство а за да вършат работа. Трудно се слагаха. И тогава се случи. Пред очите ми се върна сънят от днес сутринта. С една отверка се опитах да набутам запушалката в горната частна прозореца. Беше последната и бях започнал да се изнервям. Бях приключил със зъмаската отвън само това оставаше и исках сградата да е доволна. Отверката се подхлъзна да дограмата оставяйки резка. Понеже бях вложил сила тялото ми се понесе по инерция нагоре. Загубих упора залюлях се и тялото ми се понесе надолу. Трябваше да внимавам повече. Пред погледа ми се смениха няколко картини. Тялото ми се заплете в някакви въжета. Беше простор от онези дето са изнесени пред балкона. Част от въжето притисна гърлото ми. Нямах възможност да извикам а и въжетата нямаше да издържат дълго. Щях да падна от петият етаж. Мозъкът ми разсъждаваше толкова трезво, че беше плашещо. Нямаше да оцелея, за алтернативата не ми се мислеше. Едно от въжетата се скъса и тялото ми започна да се разопакова за да поеме надолу. Докоснах сградата. Видях общият и изглед. Как тя би искала да изглежда, как искаше да удоволетвори желанията на хората в нея. Искаше да има изрисувана дъга от цветя от едната страна. Червено за рози и карамфили. Синьо за синчец. Жълто за глухарче и така нататък. Под рисунката щеше да има термоизолация. Скъса се още едно въже. При следващото нямаше да се задържа. Усещах го. А кой щеше да изпълни този шедьовър. Не бях виждал доволна сграда никога през живота си за първи път виждах общо желание на многоетажен блок и исках да го изпълня, независимо от всичко. Протегнах се да се хвана за балкона, но чух въжето да изпуква. Моето завъртане го бе натоварило. Чух ново изпукване и усетих как нищо вече не ме задържаше във въздуха. В този момент един кабел сякаш от нищото мина покрай мен и аз успях да го хвана. Сградата ми подаде ръка. Усетих как тя сякаш въдъхна. Отдолу видях как котарака ми изскочи през прозореца и жално измяучи гледайки нагоре. Живеех на третия етаж и той често се разхождаше а после плачеше на вратата ми да влезе.
- Я какво котенце, защо така жално плачеш?.-беше Илиана.
-Тук горе.-извиках аз.
Тя погледна и ахна. После се задейства. Чух звънене и тя вече беше на петият етаж пред мен със съседката. Жената бе малко глуха и не беше чула нищо. Протегнаха ми ръце и ме издърпаха. Погледнах кабел, който ме бе спасил. Бях го слагал преди две години, за една дама от седмият етаж. Котаракът ми скочи и облиза лицето ми. Още стоях като втрещен. А пред очите ми беше дъгата от цветя. Не чувах въпросите на съседката и Илиана а само усещах грапавият език на котарака и синчец за синьо, кукуряк за зелено. Усетих, че ще успея да направя този шедьовър. Долепих ухо до стената сградата беше доволна и щастлива.
Благодаря ти!
ТРЯБВА ДА ИМАШ ПОВЕЧЕ ОТ СЕДЕМ СЕТИВА ЗА ДА ГИ УЛОВИШ...
КОГАТО ЖИВЕЕМ НЯКЪДЕ, ТАМ НИЕ ОСТАВАМЕ СВОЯТА ХАРИЗМА, СЪЩОТО Е С ДРЕХИТЕ.
СПОМНЯМ СИ ЕДНО РОЗОВО ЯКЕ , БЕШЕ ОТ ЮГОСЛАВИЯ И ВИНАГИ МИ НОСЕШЕ КЪСМЕТ.
НЕ ЗНАЯ КАК СТАВАШЕ, НО КОГАТО БЯХ С НЕГО ВСИЧКО БЕ ПО-РАЗЛИЧНО И ОЧИТЕ НА ХОРАТА И УСМИВКИТЕ.
НЕОБИКНОВЕННИ РАЗКАЗЧЕТА И СИ ГИ НОСИШ С ТЕБ И ВСЕ СЕ ВРЪЩАШ ТУ ПРИ ОНЗИ МИРИС НА ШОКОЛАД, ТУ ПРИ ПРЕКРАСНИТЕ РОЗИ
ВСЕКИ ДЕН СИ ЧАКАМ ПОРЕДНИЯ ЛЮБИМ РАЗКАЗ,СЯКАШ ПИСАН ОТ АНДЕРСЕН В ДНЕШНИЯ ДЕН!
БЛАГОДАРЯ ТИ И НЕ СПИРАЙ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Поздравления за ситуационния прокламат !
Благодаря ти!:)
Благодаря ти!
Благодаря ти!:)
;) Ще ме прощавате, някога науката е "проповядвала" че земята е плоска!
Благодаря ти за това, че ме накара да се замисля!
20.10.2008 11:32
Благодаря ти!
Благодаря ти самодиво!
Това с прослушването на сградите ми хареса, не ми беше идвало на ум, макар, че професията ми е свързана със сгради и имоти.Ще взема да се заслушам и аз!
Усмивки!
"Те дишат живеят чувстват заедно с нас и винаги са насреща, когато ти трябват! Тъжни са когато ние не сме доволни от тях и весели, когато се чувстваме комфортно в тях!" - много, много правилно! А когато не се отнасяме добре с тях......., те правят така че да ни изгонят! Хубаво е посланието ти! Нека бъдем добри към предметите и всичко което ни заобикаля, те са огледало на душите и действията ни! :)
Благодаря ти!
Благодаря ти!:)
Благодаря ти~!!:)