Изобщо, нещо имаше ли смисъл и ако имаше тя защо не го виждаше? Въздъхна и продължи да меси тестото с добре отработени движения. Беше го правила през последните три години и навикът се бе пропил в ръцете и сякаш те си имаха собствен живот и не зависиха от тялото или мозъка и. Наблюдаваше ги и се учудваше, колко добре се справя. Имаше нужда от... От какво...и самата тя не знаеше. Обърна тестото и започна да го разстила, отново механично, докато заеме кръглата форма на цялата тава. Започна да добавя, нарязана шунка, кашкавал и маслини, сиренето беше накрая. Единствено тук имаше такава комбинация и с това се гордееше заведението. Нищо особено, но различно от останалите пици на парче. Погледна часовника окачен на стената. След два часа смяната и свършваше и отиваше на лекции. Това беше живота и от пицарията на лекции, от лекции у дома от дома отново да меси тесто и да слага пици да се пекат. Не беше завършила техникума по готварство, но парите и трябваха. Беше на 23 години а вече живота я бе вкарал в един коловоз, който не и харесваше. Какво щеше да прави като завърши, щеше да стане пицарка на щат?

- Ей какво си увесила нос, я се заслушай в музиката а?

Колежката и бе едно пълничко девойче с неизменна усмивка на лицето. Нищо не можеше да я накара да се намръщи, нито скапаният живот, нито гадни клиенти нищо. Тя работеше на касата.

- Мери, недей гадно ми е.

- Ели заслушай се де.

Мери бе скръстила ръце и усмихнато я гледаше. Ели не издържа и също се усмихна. Това беше любимата и песен. Още нямаше клиенти и двете се хванаха и завъртяха във вихъра на танца. Изведнъж на душата и стана много леко. Тази песен винаги успяваше да я погали така по ухото както никоя друга и да я откъсне за момент от проблемите и да я накара да се почувства жива за около три минути. Минутите минаха неусетно и точно преди финалните акорди се чу:

- Извинете момичета, може ли?

- Може , може а можеш ли да танцуваш?-обърна се към студентът Мери. Той я изгледа неразбиращо.

- Забрави, казвай какво ти се хапва.

- Ами една пица от специалната.

- Разбира се какво друго?

- Не няма друго.

- Няма пред вид това. Карай, искаш ли айран на половин цена?

- Ами може.

- Добре дай сега два лева.

Младежът подаде парите. Мери извади едно парче и му го подаде в картоненият поднос заедно с айрана. Той ги пое благодари и седна на пейката да си ги изяде. Ели вече пъхаше следващата партида от специалната пица в пещта. Щеше да е готова след половин час. Спомни си песента и затвори очи, когато я слушаше си представяше водопад от рози, който я поливаше а цветчетата падаха на талази върху нея и с аромата я опияняваха. Заради нея беше отишла да гледа дори филма „Батман завинаги”. Потръпваше като я слушаше. Тази песен беше като пристан където бягаше, когато се прибереше в къщи. Беше благодарна на Мери за внезапното откъсване от действителността, но сега тя я обгърна с нови сили и усещането за действителността стана още по-гадно. За това беше спряла да ходи и по заведения, въпреки, че от време на време Мери успяваше да я убеди да излизат. Единствената и приятелка и беше колежка забавно нали? Една сълза се откъсна от очите и капвайки върху тестото, което бе започнала да меси. Мери не забеляза, защото в момента се занимаваше с клиент. Имаше опашка. Избърса очите си и продължи със заниманието, което правеше от три години всеки ден по това време.  Часовника показваше половин час до свършването на работният ден и започването на учебният. Имаше 15 минутки след това да се оправи за първата лекция, добре че ректората беше отсреща.  Завърши пицата извади вече готовата и зареди следващата.

- Мери аз отивам да се приготвям, Милена ще дойде всеки момент надявам се.

- Добре не се притеснявай ако не дойде ще забавлявам клиентите с танци.

Ели се усмихна на шегата и влезе в задната стаичка да свали работното си облекло оставяйки го в коша за пране и обличайки се с ежедневното си такова. Извади парфюма си и обилно се напръска.

- Еййй на среща ли отиваш.

- Мери, трябва да изгоня миризмата на пица от мен. Направо воня.

- Ей я пробвай този парфюм, един приятел ми го подари, каза, че бил страхотен.

Отвори капака и го помириса. Роза изпълни ноздрите и. Пръсна се леко и наистина миризмата на пица изчезна. Затвори очи и отново чу в ушите си песента розите започнаха да падат върху нея.

- Ей спяща красавице, имаш пет минути до лекции.

Ели погледна уплашено към часовника махна на Мери и изхвърча. Промъкна се през вратата и седна на мястото си точно когато професора пусна шрайбпроектора и показа първата точка от урока. Той дори не я забеляза. Извади химикалка и започна да си води записки. Отзад чу силно вдишване. Не обърна внимание и продължи да пише. Този предмет не и беше от любимите. Професора говореше толкова бързо, сякаш за да отбие номера и даваше възможност за въпроси едва на края. Беше се научила да съкращава и въпреки това едвам успяваше, но пък записките и си ги разбираше само тя. Вдишването се повтори.

- ...това говори за...по-дяволите тъпият шрайбпроектор се развали отново.-чу да казва професора. От към лекторната зала се чу обща въздишка на облекчение.

- Колеги, днес имате късмет, утре ще продължим с лекцията за философията на Платон. А сега сте свободни. Ели отново усети силно вдишване зад себе си и накрая се обърна. Младеж с естествено червена коса  бе затворил очи и вдишваше, по усмихнатото му лице имаше лунички.

- Мога ли да ви помогна?

Ели впи поглед в него. Студентът ококори очи и се усмихна притеснено.

- Съжалявам, че ви обезпокоих, но парфюмът ви е божествен. Ароматът ме отнася някъде далече...

Отново притвори очи и вдиша.

- Извинете аз съм още тук и говоря с вас.

Ели започваше да се ядосва. Защо ли се захвана с тази откачалка?

- Извинявай ти не си ли момичето от пицарията. Специалната пица е страхотна, често си взимам от нея.

И и говореше на ти без да са се запознали. Какво си въобразяваше?

- Предпочитам израза „вие”, не се познаваме. Да аз съм, освен това не е учтиво и дори е неприлично да душите хората така.

Беше бясна и говореше с паузи за да овладява гласа си.

Усмивката му изчезна и той стана сериозен:

- Извинете, че ви притесних уважаема госпожице, приемете моите най-искрени извинения за грубото ми държание.

Някъде беше чела този израз. Изведнъж и просветна и тя се заля в смях. В роман на Дюма го беше срещала.

- „ Извинете, че ви притесних уважаема госпожице, приемете моите най-искрени извинения за грубото ми държание.” –повтори тя  заливайки се от смях.

Момчето я изгледа с обидено-учуден тон.

- А казват, че рицарите били отмрели като динозаврите. Ти какво книги ли ми цитираш?

- Не разбирам за какво говорите уважаема госпожице.-той дори се поклони.

- Ама ти си сериозен, кой те научи да се държиш така?

- Ами нашите и Александър Дюма.-по лицето му се плъзна усмивка.

- Знаех си.

- Значи ми прощавате?

- Ами не знам, неприятно е да те душат сякаш си ...и аз не знам какво. Все пак...хъм ами не знам?

- Готов съм на всичко за да ми простите?

- На всичко? Ами като за начало нека се запознаем. Казвам се Елица.

- Жан, родителите ми обичаха френската култура, пардон още я обичат.

- Забавен си, хайде да отидем на кафе. Имаме цял час до следващата лекция.

Когато се прибра за първи път от години Ели се усмихваше. Беше си прекарала страхотно с Жан. Средновековната му изисканост и маниери страшно я забавляваха. Не търсеше смисъл в нищо, защото нямаше смисъл да го прави. Просто се бе отпуснала и бе излязла от руслото на ежедневието за няколко часа и не се чувстваше нещастна. Мобилният и телефон иззвъня с „Целувка от рози” и тя отвори очи. Действителността я удари право в гърдите. Не и се ставаше искаше вчерашният ден да не свършва. Тръгна за работа с трепкаща надежда в гърдите и страх, че вчерашният случай може да е просто инцидент в живота и за да и покаже, че не може да излезе от конвоя в който бе вече безнадеждно затънала. Да и покаже, че тя щеше да оре в тази бразда завинаги. Потръпна при тази мисъл.

Мери я посрещна с усмивка и Ели и отговори.

- Ей какво ти става днес, вчера нещо се е случило усещам аз.-лукавата и физиономия разсмя Ели.

- Срещнах едно забавно момче вчера и то благодарение на парфюма ти.

- Ей трябва ли да те уча, не се казва забавно момче а сладур а сега разказвай и искам всички подробности.

Докато Ели месеше тестото и разказа всичко.

- Еййй страхотна история а ти се отчайваше, че живота ти е еднообразен, ето че той те изненада.

- Кой той?

- Живота разбира се  кой друг?

- Страх ме е Мери, това да не се окаже поредният му блъф.

- Успокой се и се отпусни, както си го направила вчера.

Ели кимна и започна да разстила тестото.

Тръгна за лекциите с нетърпение, стигайки там пет минути по-рано. Огледа се. Само една червена коса имаше и тя беше боядисаната коса на една колежка. Жан го нямаше. Седна и започна да води записки механично а мисълта и изобщо не беше там. Жан не се появи през целият ден. Не можеше да му се обади, защото не си бяха разменили телефоните. Бавно вървеше към квартирата си и си мислеше колко е гадно да получиш и загубиш надежда и то само за няколко часа в един ден. Приближи се на входната врата и се поколеба дали да влезе. Някак си нищо нямаше смисъл. Вътре я чакаше приятна музика и какво от това. Щеше да избяга в измисленият си свят за час най-много два. След това трябваше да се заеме с действителността и уроците си, наближаваше сесия а тя обичаше предварително да е подготвена за да е спокойна накрая, никога не разчиташе на късмета, защото не бе имала. Всичко бе постигала с труд и упоритост на питбул. Чу познатата мелодия и се огледа. В този момент от небето заваляха рози. Листата им се разпиляваха и бавно се спускаха галеха косата и. Миризмата на роза изпълни въздуха. Примигна с очи. Не сънуваше всичко беше истина. Усети докосване по косата и се извърна.

- Днес не си с онзи парфюм?

- Жан, но къде беше ти и как...

- Обяснението е просто, реших да те изненадам, отидох и попитах приятелката ти как да го направя. Мери беше така любезна да ми каже. Трябваше ми време да подготвя това. От горе има машинка която бълва розичките. А сега искаш ли да танцуваме? Затвори очи и поеми ръката ми.

Ели пое ръката му и се понесе във вихъра на танца. Представи си отново водопада от рози и отвори очи. Нямаше нужда да ги затваря той бе истински. Жан се наведе и допря леко устни до нейните продължавайки плавно да я води в първото и танго под водопад от рози и Лунна светлина. Няколко студенти наблюдаваха представлението като омагьосани. Песента свърши а те продължиха да танцуват докато водопадът от рози не свърши.

- А сега уважаема госпожице?

- Отведете ме у дома уважаеми рицарю.-отговори му тя и приклекна.

Той наведе глава и и подаде ръка. Публиката заръкопляска.