Седнах на пейката в парка, за да се почувствам малко спокоен и отпочинал за един час поне. Напоследък просто бях откачил. Навсякъде имаше брутална медийна настойчивост да ти пробутват тъпи реалити формати. Дори когато вчера поисках да си проверя телефонната сметка след „If you want English press two” се започна трийсет секунди с начална фраза „Ако искате да наблюдавате съквартирантите от...” И така 30 секунди от скъпоценното ми време отидоха по обяснения как да гледам на джеесема си най-тъпият реалити формат. Излегнах се удобно на пейката и се замислих. Всъщност защо хората гледаха това идиотско шоу? Не можех да си го обясня. Загледах се в минувачите, защо ми беше проклетия реалити формат щом си имах това? Една сладурана се задаваше насреща. Градната обиколка сигурно беше над 90 с тънко кръстче изгледах я отзад. На дупето можеше да си играеш като хлапе с барабанче. А това нещо го виждах на живо. Страхотно нали? Всичките простотии в реалити формата можехме да гледаме и на живо и дори да участваме в тях. Естествено там средата беше контролирана, но пък какво му е интересното на контролираната среда? Къде е изненадата, защото в нагласеното няма тръпка. Някои може и да намират, аз не.

- Може ли да седна до вас, наблизо няма свободна пейка.

По принцип обичах да седя сам, но в шоуто наречено живот, винаги има нотка на изненада. Погледнах младежа , който ми говореше. Висок с внушаващо доверие лице и тъмнокафяви очи. Винаги преценявах хората по очите. Кимнах и казах:

- Заповядайте.

- Благодаря ти човече, тук е приятно, но повечето хора се държат дръпнато. Позволяват ми да седна, но се отнасят към мен като към прокажен.

В парка хората идваха да зяпат и реалксират а не да се запознават с хора и тази реакция беше нормална. Обясних му го. Той се усмихна:

- Но на вас не ви пречи така ли?

- Виж няма смисъл от отрицателни емоции, пък и така се запознавам с интересни хора.

- Разбирам наистина ми е приятно да се запознаем.

Казахме сси имената, неговото име беше като това на мой близък приятел.

Казах му го.

- Светът е малък, пък и Пламен е често срещано име, Венцислав също.

- Е не колкото Иван разбира се отговорих.

- Гледаш ли...

- Моля те не казвай името на онзи реалити формат.-прекъснах го.

- Как позна?

- Ами обикновено всеки въпрос започваш с „Гледаш ли?” завършва с това име, поне в 90 процента от случаите, ако не е той ще е другият, но на мен те не са ми интересни. Огледай се ние живеем в най-великият реалити формат наречен „Живот”. Погледни каква ли е интригата на тази жена.

По алеята се задаваше една жена, която бършеше очите си с кърпичка.

- Прав си.

- Освен това винаги можеш да се намесиш, да заговориш участниците в този реалити формат а не да ги гледаш през кинескоп и единственото ти влияние е смс гласуване.

- Абсолютно си прав, чакай малко.

Той стана и отиде при жената:

- Госпожо може ли да ви помогнем, аз и новият ми приятел?

Усмихнах се момчето схващаше бързо. Жената го изгледа подозрително.

- Не искаме нищо от вас, просто искаме да ви накараме да спрете да плачете.

По устните и плъзна неуверена усмивка.

- Просто така?

- Да просто така, елате седнете на пейката и разкажете какво ви мъчи?

Отстъпих място и жената седна по средата между двама ни.

- Аз се казвам Анна, с две „н”.

Запознахме се. Младата жена беше разведена с дете, а току що я бяха уволнили. Водеше дело със съпруга си за издръжка, но още не го бе спечелила, а и не се очертаваше с ъс скоростта с която се развиваха делата в нашата държава.

- Ама вашата история е като на...

Направих му знак да мълчи. Досетих се какво щеше да каже. Той се изчерви и кимна. А детенцето и се нуждаеше от нови дрехи, учебници защото започваше първи клас. Наскоро бях видял реклама на една агенция.

- Госпожо...

- Само Анна.-усмивката и бе прелестна.

- Анна да бъде, между другото имате прелестна усмивка.-тя се изчерви приятно.

- Това не беше комплимент, приятелят ми може да го потвърди.- Пламен кимна утвърдително.

- Не е добре да криете тази усмивка от хората зад мрежа от сълзи. Имам идея, на спирката видях реклама на агенция, която търси работа за хора като вас. След това взима десет процента от първите ви три заплати за труда. Очите на жената за първи път светнаха.

- Сигурен ли сте, че ще проработи?

- Ами не пречи да опитате нали? Ето ви визитката ми, съобщете ми като имате резултат.

- Благодаря ви, как да ви се отплатя на двамата?

- Усмихнете ни се още веднъж, достатъчно е.

- И продължавайте да се усмихвате.-добави Пламен.

- Момчета вие сте страхотни, жените ви са късметлийки.

- Не сме женени.-отговорихме едновременно.

- Така ли?-тя кимна замислено.

- Ами трябва да направите нещо по въпроса. Благодаря ви и довиждане.

Тя тръгна към спирката. Обърна се като стигна и ни помаха. След това извади химикалка и си записа телефона и веднага го набра.

- Прав се оказа, много по-интересно е.

- Знам, а има още много съдби, които могат да се преплетат с твоята докато стоиш в парка.

Загледахме се в минувачите.

- Ей човече виж.

Погледнах в посочената от Пламен посока. Яката мацка се връщаше обратно като така стъпваше на токчетата си сякаш танцуваше.

- Виждал съм я. По това време на деня, веднъж отива в обратната посока и веднъж се връща.

- Страхотна е, направо ми се прииска да я сграбча за дупето. Невероятни форми има. А циците и ...ммммм.

- Спокойно, ако искаш заговори я. До сега не съм я виждал с гадже.

- Тя няма гадже? Това е невъзможно.

- Не казах, че няма а че не съм я виждал.

- Не няма смисъл, ще ми разбие самочувствието.

- Че то толкова ли е крехко.

Станах и пресрешнах девойката.

- Извинете, може ли да кажа нещо?

- Разбира се.-усмихна ми се тя.

Погледнах към Пламен. Той ни гледаше съсредоточено.

- Винаги седя на тази пейка в парка по това време и ви виждам да минавате. Ще призная, че изглеждата по-добре от всяка звезда, която съм виждал. Имате прекрасни форми, но вие това си го знаете. Убийствена комбинация съчетана с прекрасен усет за естетика, мама пред вид облеклото ви. Откроявяте се. Защо минавате от тук?

Тя се засмя с глас. Усмихнах и се , но изчаквах отговора и преди да се включа в забавлението.

- Вие сте първият мъж, който се осмелява да ме заговори. А и комплиментите ви бяха много добри. Добре премерени без да наблягат на циците и дупето ми.

Не отричайте, знам, че това сте го разглеждали по два пъти на ден. Направих си експеримент, колко дни щяха да минат, преди някой да се престраши. ВИе обече ме изненадахте. Точка за вас.

Зелените и очи ме фиксираха.

- Нямаше да отреча. Интересен експеримен си провеждате и колко време мина?

- Днес изстичат два месеца. Бях си казала да направя за този, който ме заговори каквото поиска. Е какво искате?

- Нищо госпожице, вие удоволетворихте любопитството ми. Елате да поговорите с приятеля ми само това искам. За да види той, че не е страшно да говори със супер красавици.

Изгледа ме изненадано и седна между нас двамата. Пламен се изчерви. Загледах се настрани и ги оставих да си гукат. Пред минаха жена с детска количка, натоварена с хранителни продукти. Две тийнейджърки хванати за ръка минаха в противоположната посока. Двама дядовци всеки с бутилка малка мастика в ръката седнаха на съседната пейка и заговориха за политическата обстановка. Усетих потупване по ръката. Беше новата ни секси позната.

- Не се запознахме, казвам се Валерия, вече знам името ви. Вашият приятел ми разправи за идеите ви и аз ще ви кажа, че сте прав, и ви благодаря, че ме запознахте с него, може би все пак в живота има надежда за нещо интересно. Тя се наведе грациозно и целуна пламен бавно по челото и добави:

- За сега това, за в бъдеще ще видим.

Махна ни и продължи пътя си под погледа на двамата вече порядъчно пийнали старци и минаващите преставители на мъжкото съсловие.

- Човече, тя е страхотна и красива и умна и сръчна. Разказа ми са какво се занимава и ...

- Не ми разказвай, нека това си е твоята тайна мисия.-усмихнах му се иронично.

- Хахахаха, наистина, това си е моя работа.

Идваше групичка от трима скинарчета. Бяха пияни и друсани. Май днес щяхме да получим пълен комплект. Тийнейджърките се връщаха явно в парка вече не им беше интересно. Скинарите заобиколиха двете момичета. Девойките бяха облечени с къси поли доста над коляното и с блузки оставящи им коремите голи.

- Виж, в супер релитети наречено „Живот” има и такива неща. Може да се наложи да се намесим.
Пламен се загледа. Момичетата бяха уплашени. А от устата на скинарчетата валяха мърсотии от които и проститутка щеше да се изчерви от яд. Дядовците се изнесоха. Хората започнаха да заобикалят от далече за да не се забъркат. Ето това бе тръпката на обикновеният формат по телевизията, можеш да наблюдаваш без да се опариш. В моето шоу обаче се налагаше и да се опариш понякога. Огледах се за полиция. Нямаше наблизо. Това обече не ме изненада. Единото от скинарчетата посегна и докосна косата на едното момиче. То нададе писък. Отговориха му с перверзен смях и имитиране на гласовите и дадености. Момичетата се разплакаха. Пламен се изправи:

- Ей копеленца, престанете. Скинарчетата отклониха погледите си към нас, но не пуснаха девойките.

- Отстъпете от момичетата гамени.-добавих аз.

- Ей ти къв си бе? Та ще ме наричаш така?

Не беше ясно на кой от двама ни говори.

- Ами аз съм този, който ще те накара да съжаляваш, че си се родил ако не пуснеш момичетата.

В погледа на девойките проблесна надежда.

- Така ли абе ....-закашля се той-за какъв се мислиш бе сега ще ти разкатая физиономията, ще те накарам да повръщаш кръв. Момчета да ги хванем.

Тримата се затичаха към нас. Очаквах го. Първият, който атакува беше този, който говореше. Той замахна към Пламен. Новиаят ми приятел го очакваше. Наведе се и замахна. Удари го по брадичката и го запрати на земята. Другите двама зяпнаха.

- И вие ли искате? Изчезвайте!.-извиках аз.

 Скинарчетата вдигнаха шефа си и се изметоха. Момичетата вече чакаха на спиркаха. Махнаха ни за благодарност и бързо се качиха в спрелият тролей.

Двамата седнахме на пейката. Пламен дишаше тежко.

- Как си?

- Ами леко ме наболява ръката от удара в ченето му, но чух как зъбите му изстракаха.

- Ще мине, какво ли не съм виждал в този парк. Хареса ли ти реалити формата днес?

- И още как!-ухили се Пламен.

- Това е добре, защото „Животът” е пред теб не го пропилявай в висене пред евтини имитации.

Погледнах си часовника.

- Трябва да тръгвам. Изстече ми висенето тук за днес. Някой ден може пак да се видим. Ето ти визитка, обади се да ми се похвалиш как е минала срещата с Валерия.

- От къде позна?

- Беше логично.

Махнах му за сбогом и се запътих към спирката. Обърнах се и го видях да разговаря с двамата старци. Момчето си го биваше.

Пламен приключи разговора с вече върналите се старци и погледна визитката. На нея пишеше. „Венцислав. Продуцент на Супершоу Живот. От долу беше написано „Живейте си живота”. Пламен се усмихна. Продуцент ли?

И аз това казвам - живейте си живота :)))

Ами в това е сентенцията на всичко!=:))))
Благодаря ти!

Чудесен разказ! Поздрави.:))))))))

Радвам се , че ти хареса!
Благодаря ти! :)))

хей, продуцента!!! много хубав разказ!!! :)))

Значи ли това, че ще участваш в моето шоу?:))
Благодаря предварително!:)

И аз отивам в парка , там било много красиво , срещали се и такива емоции ! Поздравления ,разказа действа отпускащо и релаксиращо .Допадна ми след моя взрив !

Там е много по приятно от това да седиш пред телевизора и да очакваш, нещо, което знаеш какво ще е, но въпреки това го чакаш! А в паркъ изненадата е водещият елемент и можеш истински да си поиграеш на Биг брадър, на Сървайвър и дори Денсинг старс, и дори самият ти да си ТЕзи звезди или пък Самият Биг брадър! Има много по-голямо удоволствие!
Благодаря ти!

ОТНОВО НА ЛИНИЯ И ОТНОВО В ДЕСЯТКАТА!
МНОГО ВЪПРОСИ ЗАДАВАШ С ТАЗИ ТВОРБА
ДА СЕ ВГЛЕДАМЕ В ХОРАТА КРАЙ НАС
А НЕ ЗАБЪРЗАНИ ДА ГЛЕДАМЕ ШОУ, В КОЕТО ПО БЪЛГАРСКИ САМО УТАЙКИ ОТ ОБЩЕСТВОТО
БИГ БРАДЪР В ПЪРВИЯ СИ БРОЙ БЕ УНИКАЛНО БЯХА СЪБРАНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РАЗЛИЧНИ СЛОЕВЕ, ТИПАЖИ, ТЪРСЕШЕШЕ ПСИХОЛОГИЯТА НА ЕДНИ ОТНОШЕНИЯ
НО ПОСЛЕ ПРЕЛЯ ОТ ЧАЛГАДЖИЙСТВО, ЕВТИНОТО И ПРОСТО ЗА МЕН АУТ
СТРАХОТЕН РАЗКАЗВАЧ СИ!

Бях предизвикан да покажа, че всъщност има много по-интересни неща от това вече морално остаряло шоу!
Благодаря ти!

Във парка слънцето наднича
през клоните във нашите души
във парка прелестно момиче
във мислите ти ще влети...
Във пърка ражда се приятелство
и там реално се живее
във парка има и предателство
във парка нека оцелеем...
Поздрав!

Страхотен паралел в стихотворна форма!Благодаря ти много!:)

Невероятен разказ! Поздрави! :)

Благодаря ти!:)

Животът е около нас, а не на екрана на телевизора, от където те манипулират и ти представят една изкривена версия за живот.А разказът ми напомня за езин стих, който приблизително звучеше така:"Умира бавно този..., който не пътува и не слуша музика, който не разговаря с непознати..."Живейте за мига, мили хора, радвайте му се, общувайте и хич не си губете времето да гоните този или онзи от къщата.Какво са ви направили, в края на краищата, че да ги гоните?!:)

Страхотно го каза, наистина какво значение имат те и защо трябва да ги гоним, а може би е за тяхно добро да си тръгнат?Радвам се че имам съмишленик в твое лице!:)
Благодаря ти!

Животът трябва да се живее, а не да се наблюдава негова режисирана версия.

Или да оставяме някой друг да режисира живота ни!
Благодаря ти!

много елегантно ......преминава в провокативния клип!
Поздрави!:)

Идеята е, че в реалният живот може да се види всичко, абсолютно всичко!:)
Благодаря ти!:)

Ако ползваш менюто на английски, няма да ти се налага да чакаш тези 30-40 секунди.

Това го знам!:)
Благодаря все пак!