Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
13.10.2008 09:52 - Като шоколад
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 10813 Коментари: 55 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Винаги гледах в краката си като ходех, понякога намерих пари, понякога някой синджир, дори сребърен ланец съм намирал. Чух търкаляне като от стъкло и се наведох. Поради някаква странна причина си влечех краката от малък, не успяха да ме накарат да си променя походката. Наведох се. Някакво шишенце се търкаляше в краката ми. Може би не трябваше да го взимам, но ми беше любопитно. Течността вътре беше като масло бавно се плъзгаше по стените. Приличаше на риванол, но в такива шишенца това вещество не се съхраняваше. Беше като умалено копие на Тадж Махал, което да се събере в шепата ти. Отворих го и го подуших. Бех любопитен. Главата ми се замая. През носът ми се изредиха стотици миризми за секунда и след това нищо. Едва не изпуснах странното шишенце. Огледах се. Около мен всичко си бе нормално и не съвсем. Един автобус профуча с бясна скорост, една маршрутка тръгна да го изпреварва. Един мерцедес се втурна да гони маршрутката. Отдолу клокочеше реката, но нещо се бе случило. Сложих капачката на странното шишенце и се отправих към спирката  на тролейбуса. По това време нямаше много хора на спирката, не обичах навалиците, изнервяха ме. Седнах  на пейката направена от някой от съседния блок вероятно и зачаках. До мен седна някаква жена и усетих странен мирис, като на застояло блато. Огледах се,  скоро не беше валяло. Погледнах към жената. Дали от нея идваше? Миризмата се засилваше, сякаш блатото обгръщаше и задушаваше всичко наоколо, но застояла вода нямаше на близо. Какво беше това по-дяволите. Скочих и си поех дълбоко въздупх със свистене сякаш блатото щеше всеки момент да ме погълне, макар, мозъкът ми ясно да осъзнаваше, че няма такова. Жената ме изгледа и се усмихна. Миризмата намаля и почти изчезна. Какво ставаше?

- Извинете нещо мъчи ли ви?

Просто така ми излезе от устата и аз не знам защо. Миризмата на блато и застояло отново и ме блъсна като прилимна вълна. Запуших си носа и тя изчезна.

- Защо питате да не би да ми личи? Не мога повече така, не ми се живее повече аз....

Принудих се да я прегърна. Появи се миризмата на лук и това предизвика сълзи и в моите очи. Стиснах зъби. Какво ми ставаше. Постепенно миризмите изчезнаха. Жената се усмихна и се понесе мирис на лавандула.

- Благодаря ви, че поплакахте с мен.

Миризмата на лавандула ми хареса. Ако тя знаеше, че нямах избор. Въпреки това се усмихнах.

- Няма проблем.

Какво ставаше с мен. Седнах на един двоен стол и си дигна краката. Облекнах се на прозореца и задрямах. Нещо странно ставаше с мен. И то откакто бях подушил странното шишенце. Опитах се да анализирам ситуацията. Миризмата на задушаващо блато единствено можех да свържа само с отчаяние. Сълзите и плачът отговаряха на миризмата на лук и съответно тъга. Дали не подушвах чувствата на хората? А лавандулата сигурно бе еквивалента на облекчение? Заляха ме десетки миризми и отворих очи. Качваха се хора. До мен седна тийнейджър. Миризмите му бяха неопределени. След малко се чуха  следните думи:

- Билети и карти за проверка моля- и ме обля силна вълна на мирис на мъгла и дим на сяра. Този мирис не е определен, но е силен и задушаващ. Единстванета реакция е да скочиш и да побегнеш, за да си по-далеч от него. Страх, хлапето излъчваше страх на талази. Чувството беше обсебващо и се предаде и на мен. Чувството на затворено животно в клекта ме обзе и аз скочих рязко. Измъкнах се и слязох на следващата спирка. Контролата ме последва.

- Господине платете си глобата.

От него се носеше мирис на бор и превъзходство. Ухилих му се мазно и му подадох билета. Миризмата се изпари от него като издухана от вятър. Скъса го и ми се извини. Тръгнах пеш. Не можех да понеса повече миризми за днес. Идваха ми в повече. Забелязах аптека вляво от мен и бързо влязох в нея. Влязох вътре и взех памук. Бързо натъпках две големи топки в носа си. Не чувствах нищо. Усмихнах се че съм намерил разрешение на въпроса и се отправих бодро към работното място. Седнах и започнах да си щтракам на компютъра. Обаче памука в носа започна да ме убива. Свалих го и миризмите сякаш това чакаха. Напъхаха се в носът ми. Мозъкът ми се бе приспособил към новото състояние и вече веднага даваше еквивалент на миризмата като образ и усещане. Преобладаваше миризмата на кафе. Колективът ни бе женски и ако се чудите какъв е този мирис, да прави сте. Това е миризмата на страст. От няколко места ме обливаше. Имах чувството, че мога да отпия от всяка една от тях и тя няма да има нищо против. Бяхме колектив от млади хора и не бих имал нищо против, но си имах правило да не го правя с колежки. А и ме чакаше много работа. Освен това те вероятно в по-голяма или по-малка степен не осъзнаваха, че излъчват тези миризми. Забелязах и една миризма, която до сега не бях усещал. На люто, много люто като от чили сос, но в най-чист вариант. Някой беше силно ядосан. Нямах нищо против чувствата на хората, но силните такива, вече ми влияеха. Тази миризма се пропиваше в мозъка ми пълзеше във вените ми и заплашваше да обладае мозъка ми. Не исках да се ядосвам, още повече, че не знаех за какво го правя? Отправих се по посока на лютият мирис. Една колежка биеше по клавишите на компютъра си с всичката злоба на която е способна.

- Колежке какво става?

Миризмата се усили двойно. Чак сълзи ми искочиха от очите.

- Шибаният компютър пак блокира, не мога да работя така а ме чакат отчети, фактури и ...

Останалото което излезе от устата и приличаше на разсърдена пантера и можеше да се опроличи само с ръмжене.

- Спокойно, ще се обадя на поддръжката.

- Обадих им се на тези...

- Спокоооойно. Нека аз да го направя става ли?

- Ама те не идват вече един час ще им...

- Спокойно, този стрес ще ти докара сърдечен удар. Успокой се.

Изгледа ме злобно и замълча. Набрах телефона.

- Ало Поддръжка.

Човека, който ми се обади нямаше нужда да го подушвам за да разбера каква е любимата му миризма, мързел. Дори го мързеше да говори. Обясних му за какво става дума. Каза, че ще пратят човек, сега и на мен ми писна и поех достатъчно от лютивият мирис за да го накарам да си глътне граматиката.

- Виж какво, размърдай си задника и лично ела тук, защото тук ние гоним срокове, и ако апаратурата не работи, ние не можем да си вършим работата ясно ли е? Искаш ли да се обадя на директора той да те помоли?

- До десет минути имате човек!

- Чакай някой до десет минути.

Заля ме мирис на лавандула. Явно щастието при жените бе свързано все с лавандулата по някакъв начин? След това усетих и лек мирис на кафе.

- Как да ти благодаря?

- Едно кафе ще е достатъчно.-смигнах и и се върнах на работното място. Свърших работа. Пиеше ми се кафе. Миризмата му я усещах през цялото време. После разбрах защо. Потърсих в гугъл, моят най-добър приятел за информация. Оказа се, че просто миризмата на страст е тръде силна и е достатъчно една женска да я излъчва и тя се разпространява като горски пожар. Другата толкова силна миризма беше тази на сяра и страх. Еквивалентът им като мирис явно само аз го усещах, но при животните бе ежедневие. „Страхът възниква в ситуации, които субективно се оценяват и възприемат като застрашаващи. Той може да се стимулира от външни, обективни заплахи или от вътрешни, субективни опасения, наричани в психологията „свободно плаващи безпокойства". Тези безпокойства се конструират от съзнателни или подсъзнателни спомени за преживян ужас или загуба в миналото, или просто от предчувствия за предстоящ сблъсък, конфликт, поражение. Страхът вероятно
е генетично заложена програма за оцеляване, с която се включват психофизиологичните механизми за самозащита.” Това пишеше в гугъл.

А какво ставаше с мен? Довечера имах излизане на заведение. Реших да се оставя на течението. Пък каквото стане. С един приятел отидохме в един клуб където пускаха музика по вкуса ни. Седнахме на запазените предварително места поръчахме по една бира. Въздухът бе задушен въпреки климатика и не се усещаха много миризми. Усещах една на горчиво, това бе притеснение и още една отново на кафе. Тези две миризми бяха съсредоточени на дансинга в най-големи количества.

- Човече виж тази мацка в центъра.

- Забелязах.

От нея се носеше толкова силен мирис на кафе, а и нямаше нужда от него за да разбера какво иска. Късата и пола и голото и коремче го показваха. Дупето и се въртеше така страстно във вихъра на танца, че очите на всеки мъж бяха впити в нея като хипнотизирани. От мъжете също се носеше мирис на кафе, но по-скоро черно и горчиво.

- Аз отивам.

- Ти луд ли си. Няма да успееш с тази, виж и класата.

- И тя има човешки нужди а аз знам как да ги задоволя.-смигнах.

- Ти си луд, но какво пък, егото си е твое.

Отпуснах се и се понесох във вихъра на танца. Музиката ме усети и завъртя в своя ритъм. Бавно си проправих път без да излизъм от ритъма и се озовах в центъра точно пред нея. Тя ме изгледа от горе до долу. Силната миризма на кафе с много захър ме блъсна като цунами.Протегнах и ръка. Тя я пое. Дръпнах я рязко към мен. На сантиметър я спях и завъртях с една ръка. Поех я з другата и я тупнах по дупето. Тя се извърна и ми удари лек шамар, но не пусна ръката ми. Искаше да си поиграем добре.Завъртях я отново и я вдигнах във въдуха. Тя кръстоса крака на гърба ми и се отпусна надолу. Косите и докоснаха пода. Хванах и ръцете и с подскок се освободих от тялото и. Зъвъртях я с гръб към мен и примамливият и задник се отърка в слабините ми. Хванах я през корема и усети как мъжествеността ми се надигна. Завъртях я и я погледнах в лицето фиксирайки я. Миризмата беше вече толкова наситена, че с нож да я режеш. От устните и се изстръгна въздишка и тя ме хвана за ръка като ме повлече навън. Подухваше леко хладен вятър а аз бях горещ. Тялото ми бе сауна. Зад дискотеката тя си свали с един замах прашките и растърси дупето си подканящо. Не изчаках повече. Порникнах в нея без повече прелюдии. Тя само това искаше. Добре, че винаги си носех предпазно средство в себе си. Изохка леко а след това нададе лек протяжен стон.

- Човече какво стана, да не би да я...?

- Да точно така.

- Откъде знаеше, че така ще се случи?

- Просто я подуших?

- Подуши я? Като животните?

-Аха.

Изгледа ме очудено.

Живота ме се промени. Аз се промених. Възползвах се максимално от новата си дарба. Усещайки емоциите на хората аз се възползвах от тях. Това ми помогна да се издигна и в службата. Имах всичко, което ми трябваше. Един ден като си отивах към работа погледнах малкият  Тадж Махал, който винаги носех в себе си. Имаше информация а аз дори не си бех направил труда да я прочета. „Когато се появи една специфична миризма, способността изчезва.” Нямаше повече нищо. И какво да внимавам какво мириша ли? Имах всичко, което искам. Изхвърлих бутилката на същото място където я бах намерил.

Имах всичко, което искам, но нещо не ми достигаше. Може би тази миризма за която говореше парфюма? Не знам.

От няколко дена бях настинал и ходех на лекар. На рецепцията работеше една девойка. Когато я погледнех очите и ме омагьосваха, но не можех да усетя какво излъчва тя. Хремата ми пречеше. Днес пак дойдох, всъщност болестта ми бе преминал в кашлица, но не това ме притесняваше. Исках да я видя. Имах самочувствието да я поканя, но за първи път се страхувах да не ми откажат. А тя избягваше погледа ми. Приближих се до нея.

- Имам час за 10:00 сега е девет искате ли да пием по едно кафе?

Погледна ме преценяващо. Проклета хрема, точно сега ли трябваше да се появи. Измина близо минута ако не и повече. На мен поне ми се стори много повече.

- И без това имам почивка, колежката ще ме смени. Изчакайте.

Стига бе, получи се и то без да подуша нищо.

Седнахме, аз си поръчах кафе със сметана а тя течен шоколад. Издухах си носа:

- Извинете, но тази хрема е отвратителна.

- Нали за това сте тук?

Усмивката и бе прелестна. Заговорихме за нашите работи, кой какво работи с какво се занимава, братя, сестри зодии. Аз имах брат тя сестри. Времето минаваше неусетно.

- Трябва да тръгвам а и наближава вашият час.

- Чакай, мога ли да ти взема телефона.

- Какво?

- АААА, номера ти искам да кажа.

- Разбирам.-подаде ми визитка.

След два дена хремата ми се приключи и аз и се обадих. Уговорихме се за среща в един бар. Подушвах миризмите и се усмихвах. Харесваше ми отново да усещам емоциите. Тя се появи. Заговорихме се. Пуснаха една балада.

- Тя ми е любимата хайде да танцуваме.-извика тя.

Станах и я хванах за ръка. Леко потръпна, но не се отдръпна. И тогава сякаш падна завеса. Усетих миризма на силен горещ, топъл шоколад подправен с кафе. Миризмата бе обсебваща. Музиката се носеше а аз не усещах нищо друго освен тялото и и тази миризма. Прииска ми се да отпия и устните ми срешнаха нейните. Опитах леко вкусът им и бавно и се обязън езикът ми проникна между тях. Нейният докосна моят и те се преплетоха. Всички миризми изчезнаха от хоризонта. Остана само тази на горещ шоколад. Мозъкът ми сигнализира любов. Да това беше чувството взаимна и всепоглъщаща любов и тя идваше от девойката. Тя отговаряше на чувствата ми.

На другият ден на работа единствените миризми, които усещах бяха обикновени. Телефонът ми иззвъня.

-Исках само да те чуя извини ме ако те притеснявам...

Миризмата на шоколад изпълни стаята ми. Беше Тя.





Тагове:   шоколад,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stix - :))))
13.10.2008 10:33
шоколадов разказ...

цитирай
2. fenris - stix
13.10.2008 10:38
Да ти е вкусно и наздраве с чаша замразен шоколад!:))))
цитирай
3. allbi - след този разказ
13.10.2008 10:42
вече ще усещам миризмите различно...
Харесва ми правилото ти за работното място:
"Бяхме колектив от млади хора и не бих имал нищо против, но си имах правило да не го правя с колежки."
Поздрав!
цитирай
4. fenris - allbi
13.10.2008 10:46
Някак си дишаш по-освободено а?
Това правиол е важно, че после става сложно!:))
Благодаря ти!
цитирай
5. zulu - интересно!
13.10.2008 10:59
Много интересно ми стана и аз, като другите, веднага започнах да душа наоколо, но за най-голямо съжаление, май я нямам тази дарба!! Ще отида да потърся шишенцето, което си изхвърлил!! ;)))
Искам и на мен да ми мирише на шоколад!! :)))
цитирай
6. fenris - zulu
13.10.2008 11:00
Сигурна ли си, че не ти мирише!? Я си помисли хубаво?
Благодаря ти!:)
цитирай
7. zulu - ми, мислих,
13.10.2008 11:10
ама не ми мирише на шолколад!!! :(((
цитирай
8. feq - Шоколад...
13.10.2008 11:19
мъъъъъм,... изкушението, на което никой не може да устои!
Поздравления, Фенрис, добър мирисо-показател е твоят герой!
цитирай
9. fenris - zulu
13.10.2008 11:22
Значи на кафе ти мирише!:)))))
цитирай
10. fenris - feq
13.10.2008 11:23
Единственият начин е да му се оттдадеш нали?:)))
Благодаря ти!
цитирай
11. zulu - е, на кафе
13.10.2008 11:24
мирише навсякъде!!! но друго си е шоколада, та затова така казах... :)))
цитирай
12. fenris - zulu
13.10.2008 11:25
А може би не усещаш добавката от шоколад в кафето!;)
цитирай
13. tiamo - И замириса на ...
13.10.2008 11:30
... горещ шоколад !!! :)))))))) Desire is hunger ... правилно си усетил мириса на любовта :))) взаимна...всепоглъщаща...
цитирай
14. fenris - tiamo
13.10.2008 11:42
И чувството на плътен мирис, неуязвим за нищо странично! :))))
Благодаря ти! А песничката хареса ли ти?
цитирай
15. zulu - хахаха
13.10.2008 11:51
аз съм реалист и уме(о)рен оптимист!!
поздрави!!:)))
цитирай
16. fenris - zulu
13.10.2008 11:54
Няма такава дефиниция, като умерен оптимист, ти си оптимист и това е!:))))
цитирай
17. tiamo - Това ...
13.10.2008 11:54
... с "плътния мирис" ми харесва и на мен, въпреки, че не всеки път се получава толкова плътен, но е важно да не го изгубим :))) А може би понякога не си струва да го запазваме...не зная...въпроси без отговори...отговори без въпроси....и въпреки всичко, обожавам кафееее :))))

ПП: За песента хич не ме питай, Cascada ли е - там съм! Това е моя ритъм, но като гледам твърде често съвпада с твоя хехехе ..Страхотна песничка :)))
цитирай
18. fenris - tiamo
13.10.2008 11:58
Когато го губим мириса, след това ни връхлита като нова вълна с пълна сила, и то по-голяма от преди! Така е с шоколадовото вълнение!:)))) А значи си падаш по страсттта а?;)
Не пречи шоколада да се размеси с кафе, пил съм такъв шоколад невероятен е!
Ами да каскада са върхаааа!:)
цитирай
19. kleopatrasv - Фенрис ,
13.10.2008 12:17
Какво става с тебе , какви са тези обоняния ?Преди мирис на Русалки , сега на шоколад ?
Не мога да си събера мислите , отивам да си взема шоколад и пак ще те чета ! Поздравления !
цитирай
20. fenris - kleopatrasv
13.10.2008 12:20
Изостри ми се вълчото обоняние, наближава зимата!:)))
Благодаря ти!
цитирай
21. tiamo - fenris :)
13.10.2008 12:23
Четейки шоколадената феерия още веднъж, защо ли у мен се поражда усещането, че снощния филм "Шоколад" ти е повлиял доста успешно :))) Доста интересно четиво намерих снощи, докато гледах филма - http://www.chocomagia.hit.bg/ Винаги съм подозирала, че в шоколада има някаква магия, някаква страст :))) И като заговорихме за страстта - отговорът ми е "да". Май е време към черното си кафе да прибавя малко вкусен шоколад :)))


ПП: Поздравче :) http://www.youtube.com/watch?v=j6QsIL_CXCM
ППП: Свързано е с поста ти ;)
цитирай
22. fenris - tiamo
13.10.2008 12:28
Филма не съм го гледал снощи, но съм го гледал да!:)
Защо шоколада е мегия? Защото е единственото средство, което предизвиква приятна еуфория, особенно ако е приготвен със щипка канела малко кафе и специални ядки, може и ванилия! Еуфорията от него е близка до любовта, а ако си и влюбен чувството е неземно!Любовта е подправката, която те изнася заедно с шоколада в небесата!
Даааа песента на Групата Hot Chocolate! Страхотна е Благодарско!:)))
цитирай
23. tiamo - fenris :)
13.10.2008 12:57
Да си призная не ми трябва шоколад, за да има еуфория (Намиг) :)))
цитирай
24. fenris - tiamo
13.10.2008 13:03
Така е не е нужен, но понякога просто усилва усещането!:))
цитирай
25. tiamo - Безспорно...
13.10.2008 13:14
... си прав. С приказки от сутринта за шоколад (МММММ ;) ) превърна деня ми в един почти Cascada - Perfect Day - http://www.youtube.com/watch?v=vYQm9mEbNy8

:)))
цитирай
26. fenris - tiamo
13.10.2008 13:17
Удоволствието е мое! Благодаря ти за страхотното клипче!:)))
цитирай
27. zemela - Чел ли си книгата на Патрик Зюскинд ...
13.10.2008 13:20
Чел ли си книгата на Патрик Зюскинд "Парфюмът"? Този разказ ми напомни точно за нея.:))
цитирай
28. fenris - zemela
13.10.2008 13:23
Всъщност знам за книгата, и гледах отгоре отгоре филма, макар, че той си беше доста тежък!
Все пак се надявам, да не те е изплашил толкова!:)
цитирай
29. fenris - hara73
13.10.2008 13:32
Изкуство е да превърнеш проклятието в благословия! И това се отнася за всеки човек, не само за героят ми! Обикновено, докато не овладееш дарбата тя е проклятие! Иначе си права щастлив съм!:)
Благодаря ти!
цитирай
30. yuliya2006 - ФЕ, ЧЕТЕШ РАЗКАЗА НА ЕДИН ДЪХ И ОТ...
13.10.2008 15:52
ФЕ, ЧЕТЕШ РАЗКАЗА НА ЕДИН ДЪХ И ОТКРИВАШ ТАЙНИ
А ВСИЧКО ЗАПОЧНА ПРОСТО ОТ ЕДНО ШИШЕНЦЕ И ЕТО ЧУДО ОТВАРЯТ СЕ СЕТИВА И ТИ ДОЛАВЯШ ,ЧЕ ХОРАТА В СВОЯТА АУРА ОСВЕН ЦВЕТОВЕ ИМАТ И МИРИС...
ЕДИН ОТ НАЙ-ХУБАВИТЕ БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ ,КОЙТО СЪМ ЧЕЛА
С ВКУС НА ШОКОЛАД - ОДА НА ЛЮБОВТА
ОБОЖАВАМ ШОКОЛАД, КОЛКО МИ СЕ СМЕЯТ ЗА НЕГО А АЗ БЛАЖЕННО СИ ЯМ И ЧУДО - ЩАСТЛИВА СЪМ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
31. fenris - yuliya2006
13.10.2008 15:57
Усетила си смисъла заложен в разказа! А миризмата, на любовта е най-приятната! Шоколада може да те направи щастлив макар и за малко! И аз го обичам!:)
Много шоколадови усмивки ти пожелавам!
цитирай
32. hera - Много хубав и приятен разказ! Умело ...
13.10.2008 16:46
Много хубав и приятен разказ! Умело съчетание на миризми ;) Хареса ми! Поздравления! Много шоколадови усещания за всички :)))
цитирай
33. bimbo163 - Поздрави, суперско разказче...
13.10.2008 18:22
Поздрави, суперско разказче...
цитирай
34. fenris - hera
13.10.2008 21:10
Ей миризмите са около нас , просто трябва да ги усетим!:)
Благодаря ти!
цитирай
35. fenris - bimbo163
13.10.2008 21:11
Благодаря ти, радвам се, че ти хареса!:)
цитирай
36. krasivasulza - Приказно !
13.10.2008 23:20
Останах без думи, разказът ти е вълшебен :) Желая ти още много шоколадови дни... :)
цитирай
37. fenris - krasivasulza
13.10.2008 23:23
Страхотно пожелание благодаря ти и на теб ти пожелавам повече от този шоколад занапред!
Благодаря ти!:)
цитирай
38. hera - fenris, така е. . . окол нас са, но ...
14.10.2008 00:24
fenris, така е...окол нас са, но често ги подминаваме или сме толкова заети с другите си сетива, че обонянието ни е притъпено до неузнаваемост! Радвам се, че ме накара да се усмихна и с носа си ;) Благодаря ти! :)
цитирай
39. fenris - hera
14.10.2008 07:48
Удоволствието беше мое!Благодаря ти аз!:)
цитирай
40. dazzleee - Уникалнооо!
14.10.2008 12:04
Нямам думи!Само искам да ти благодаря, че ме зареди с вдъхновение :)
цитирай
41. fenris - dazzleee
14.10.2008 13:06
Това е най-голямото признание, което един пишешщ може да получи! Много се радвам и ти благодаря!:)
цитирай
42. venercheto - aaaa,
14.10.2008 16:03
защо нямаше такива мъже като твоя герой наистина..или ги има? :)

а разказът е много хубав, ммм! :)
цитирай
43. fenris - venercheto
14.10.2008 16:05
Всъщност има такива мъже, естествено те не усещам миризмите по този начин, а просто усещат и предусещат желанията на жените!
Благодаря ти!
цитирай
44. compassion - Вдъхновение ли?
14.10.2008 16:19
ДА! Как така не усети миризмата на топъл хляб (живота) и миризмата на окосена трева (свободата)... и тая работа с шоколада... остави... истинския шоколад е горчив, а момиченцата и момченцата си припадат по захарта и млякото и разните там ядки-прибавки в него....заместители от марципан и соя...
цитирай
45. fenris - compassion
14.10.2008 16:26
Живота и свободата са усещане не чувство! Съгласен съм, че миришат на това, а също и на току що приключила буря, мирисът на озон след нея, миризмата на планински ручей и скачаща пъстарва, има много такива, но нямаше как да ги включа всичките а и не беше нужно!
Истинският шоколад може да е горчив, но миризмата му е сладка! Аз съм ял истиски шоколад, и знам какво е и то с ядки и други неща има леко горчив вкус наистина, но колкото да ти каже:
- Да горчив съм, но от мен ти става невероятно добре и се чувстваш прекрасно!
За да ти е сладко трябва и да ти е малко горчиво!
А и темата не е за лошите хранителни продукти нали?
цитирай
46. compassion - жалко, че все сладкото ви тегли...
14.10.2008 16:56
живота и свободата не са достатъчно важни, за да ги включите в мислите си, а говорейки за истинската любов вие мислите, че става дума за лоши хранителни продукти...
fenris, вярвам, че някой ден ще излезеш на полето и ще вдишаш миризмата на окосена трева, здраво ще поработиш и уморен, но доволен ще се омаеш от миризмата на топлия хляб. До тогава....до добри срещи...
цитирай
47. fenris - compassion
14.10.2008 18:49
Може би наистина не си чела всичките ми разкази, ако се върнеш назад, и прочетеш някои от тях ще разбереш, че аз пиша за всичко, писал съм и за свободата и за живота и за трудностите в него! Знам какъв е мириса на току що окосена трева, самият аз съм косил такава, знам какво е и да опечеш прясна питка! Съжалявам, че в този разказ не ги откриваш, но в него не става дума за тях, писал съм преди за тях, сега музата ми говори друго, защото свободата вече е част от живота ми и ще си остане така! Не бързай да отсичаш и да се опитваш да ме насочваш по моят път, а сладкото явно не си го разбрала, не си разбрала метафората! Не си мисли, че аз си седя в къщи и по-цял ден си пиша разкази и вися в интернет, не е така, аз работя и знам какво е да си уморен от работа! Съдиш прибързано, без да вникнеш в смисъла на това, което се опитвам да предам в разказа си!
Все пак благодаря ти!
цитирай
48. enjoy6 - Много сладко и опианяващо!
14.10.2008 20:26
Поздрави за мммм сладкия постинг!
Ето защо шоколада е издигнат в култ на Св. Валентин!
Черпя те парченце черен натурален ;)
цитирай
49. compassion - Не, не съм чела на никого всичките постинги
14.10.2008 21:43
Напразно се защитаваш, защото аз не те съдя и не те нападам. Казах, че ВЯРВАМ в теб и чакам оня постинг, когато ще имаме добра СРЕЩА, което ще рече единомислие, за да те поздравя, защото искам не да те обезкурожавам и натъжавам, а да те инспирирам с нови идеи. Темата за бързо свалените прашки и секса с непознат са обидни за личността, уважаваща себе си, но явно тук в блога се надпреварвате да пишете за това, защото така ви четат масата тийнеджъри, недорасли да мислят за нещо повече. Идеята ти накрая за истинската любов изобщо не беше убедителна, а изкуствено нахвърляна, като че ли не знаеш за какво пишеш. Затова казвам: "До нови срещи!"
цитирай
50. fenris - enjoy6
14.10.2008 22:31
Благодаря ти, пожелавам ти сладка вечер!:)
цитирай
51. fenris - compassion
14.10.2008 22:32
Сега разбрах вече какво имаш пред вид! Ами тогава до нови срещи с истинската любов~!:)
цитирай
52. rpatel - Прекрасна история! Незнаех, че ...
15.10.2008 16:00
Прекрасна история! Незнаех, че любовта мирише на горещ шоколад, но щом казваш...
Сигурно е забавно да можеш да усещаш нещата така.
цитирай
53. fenris - rpatel
15.10.2008 16:05
Сигурно, но и достта объркващо докато научиш коя миризма какво означава! :)
Благодаря ти!
цитирай
54. artbrain - великолепен разказ
16.10.2008 21:22
страхотно.изуми ме направо.естествено не пропусна да вкараш типичното за тебе еротична сценка ;)) но наистина нямам думи колко много ми се хареса разказа ти.благодаря
иначе и аз съм от тези,които без сладко и шоколад не минава деня ми,но чака сега се замислих,че като има някой до мене по-рядко се сещам за шоколад.
всичките ти разкази са страхотни,но този вече ми е любим
цитирай
55. fenris - artbrain
16.10.2008 21:27
Естествено, любовта и шоколада са сходни усещания за нашето тяло, но предпочитаме повече любовта, а шоколада ни е любимият заместител!
Радвам се че ти хареса и ти благодаря за прекрасният пост!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834512
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!