2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Винаги гледах в краката си като ходех, понякога намерих пари, понякога някой синджир, дори сребърен ланец съм намирал. Чух търкаляне като от стъкло и се наведох. Поради някаква странна причина си влечех краката от малък, не успяха да ме накарат да си променя походката. Наведох се. Някакво шишенце се търкаляше в краката ми. Може би не трябваше да го взимам, но ми беше любопитно. Течността вътре беше като масло бавно се плъзгаше по стените. Приличаше на риванол, но в такива шишенца това вещество не се съхраняваше. Беше като умалено копие на Тадж Махал, което да се събере в шепата ти. Отворих го и го подуших. Бех любопитен. Главата ми се замая. През носът ми се изредиха стотици миризми за секунда и след това нищо. Едва не изпуснах странното шишенце. Огледах се. Около мен всичко си бе нормално и не съвсем. Един автобус профуча с бясна скорост, една маршрутка тръгна да го изпреварва. Един мерцедес се втурна да гони маршрутката. Отдолу клокочеше реката, но нещо се бе случило. Сложих капачката на странното шишенце и се отправих към спирката на тролейбуса. По това време нямаше много хора на спирката, не обичах навалиците, изнервяха ме. Седнах на пейката направена от някой от съседния блок вероятно и зачаках. До мен седна някаква жена и усетих странен мирис, като на застояло блато. Огледах се, скоро не беше валяло. Погледнах към жената. Дали от нея идваше? Миризмата се засилваше, сякаш блатото обгръщаше и задушаваше всичко наоколо, но застояла вода нямаше на близо. Какво беше това по-дяволите. Скочих и си поех дълбоко въздупх със свистене сякаш блатото щеше всеки момент да ме погълне, макар, мозъкът ми ясно да осъзнаваше, че няма такова. Жената ме изгледа и се усмихна. Миризмата намаля и почти изчезна. Какво ставаше?
- Извинете нещо мъчи ли ви?
Просто така ми излезе от устата и аз не знам защо. Миризмата на блато и застояло отново и ме блъсна като прилимна вълна. Запуших си носа и тя изчезна.
- Защо питате да не би да ми личи? Не мога повече така, не ми се живее повече аз....
Принудих се да я прегърна. Появи се миризмата на лук и това предизвика сълзи и в моите очи. Стиснах зъби. Какво ми ставаше. Постепенно миризмите изчезнаха. Жената се усмихна и се понесе мирис на лавандула.
- Благодаря ви, че поплакахте с мен.
Миризмата на лавандула ми хареса. Ако тя знаеше, че нямах избор. Въпреки това се усмихнах.
- Няма проблем.
Какво ставаше с мен. Седнах на един двоен стол и си дигна краката. Облекнах се на прозореца и задрямах. Нещо странно ставаше с мен. И то откакто бях подушил странното шишенце. Опитах се да анализирам ситуацията. Миризмата на задушаващо блато единствено можех да свържа само с отчаяние. Сълзите и плачът отговаряха на миризмата на лук и съответно тъга. Дали не подушвах чувствата на хората? А лавандулата сигурно бе еквивалента на облекчение? Заляха ме десетки миризми и отворих очи. Качваха се хора. До мен седна тийнейджър. Миризмите му бяха неопределени. След малко се чуха следните думи:
- Билети и карти за проверка моля- и ме обля силна вълна на мирис на мъгла и дим на сяра. Този мирис не е определен, но е силен и задушаващ. Единстванета реакция е да скочиш и да побегнеш, за да си по-далеч от него. Страх, хлапето излъчваше страх на талази. Чувството беше обсебващо и се предаде и на мен. Чувството на затворено животно в клекта ме обзе и аз скочих рязко. Измъкнах се и слязох на следващата спирка. Контролата ме последва.
- Господине платете си глобата.
От него се носеше мирис на бор и превъзходство. Ухилих му се мазно и му подадох билета. Миризмата се изпари от него като издухана от вятър. Скъса го и ми се извини. Тръгнах пеш. Не можех да понеса повече миризми за днес. Идваха ми в повече. Забелязах аптека вляво от мен и бързо влязох в нея. Влязох вътре и взех памук. Бързо натъпках две големи топки в носа си. Не чувствах нищо. Усмихнах се че съм намерил разрешение на въпроса и се отправих бодро към работното място. Седнах и започнах да си щтракам на компютъра. Обаче памука в носа започна да ме убива. Свалих го и миризмите сякаш това чакаха. Напъхаха се в носът ми. Мозъкът ми се бе приспособил към новото състояние и вече веднага даваше еквивалент на миризмата като образ и усещане. Преобладаваше миризмата на кафе. Колективът ни бе женски и ако се чудите какъв е този мирис, да прави сте. Това е миризмата на страст. От няколко места ме обливаше. Имах чувството, че мога да отпия от всяка една от тях и тя няма да има нищо против. Бяхме колектив от млади хора и не бих имал нищо против, но си имах правило да не го правя с колежки. А и ме чакаше много работа. Освен това те вероятно в по-голяма или по-малка степен не осъзнаваха, че излъчват тези миризми. Забелязах и една миризма, която до сега не бях усещал. На люто, много люто като от чили сос, но в най-чист вариант. Някой беше силно ядосан. Нямах нищо против чувствата на хората, но силните такива, вече ми влияеха. Тази миризма се пропиваше в мозъка ми пълзеше във вените ми и заплашваше да обладае мозъка ми. Не исках да се ядосвам, още повече, че не знаех за какво го правя? Отправих се по посока на лютият мирис. Една колежка биеше по клавишите на компютъра си с всичката злоба на която е способна.
- Колежке какво става?
Миризмата се усили двойно. Чак сълзи ми искочиха от очите.
- Шибаният компютър пак блокира, не мога да работя така а ме чакат отчети, фактури и ...
Останалото което излезе от устата и приличаше на разсърдена пантера и можеше да се опроличи само с ръмжене.
- Спокойно, ще се обадя на поддръжката.
- Обадих им се на тези...
- Спокоооойно. Нека аз да го направя става ли?
- Ама те не идват вече един час ще им...
- Спокойно, този стрес ще ти докара сърдечен удар. Успокой се.
Изгледа ме злобно и замълча. Набрах телефона.
- Ало Поддръжка.
Човека, който ми се обади нямаше нужда да го подушвам за да разбера каква е любимата му миризма, мързел. Дори го мързеше да говори. Обясних му за какво става дума. Каза, че ще пратят човек, сега и на мен ми писна и поех достатъчно от лютивият мирис за да го накарам да си глътне граматиката.
- Виж какво, размърдай си задника и лично ела тук, защото тук ние гоним срокове, и ако апаратурата не работи, ние не можем да си вършим работата ясно ли е? Искаш ли да се обадя на директора той да те помоли?
- До десет минути имате човек!
- Чакай някой до десет минути.
Заля ме мирис на лавандула. Явно щастието при жените бе свързано все с лавандулата по някакъв начин? След това усетих и лек мирис на кафе.
- Как да ти благодаря?
- Едно кафе ще е достатъчно.-смигнах и и се върнах на работното място. Свърших работа. Пиеше ми се кафе. Миризмата му я усещах през цялото време. После разбрах защо. Потърсих в гугъл, моят най-добър приятел за информация. Оказа се, че просто миризмата на страст е тръде силна и е достатъчно една женска да я излъчва и тя се разпространява като горски пожар. Другата толкова силна миризма беше тази на сяра и страх. Еквивалентът им като мирис явно само аз го усещах, но при животните бе ежедневие. „Страхът възниква в ситуации, които субективно се оценяват и възприемат като застрашаващи. Той може да се стимулира от външни, обективни заплахи или от вътрешни, субективни опасения, наричани в психологията „свободно плаващи безпокойства". Тези безпокойства се конструират от съзнателни или подсъзнателни спомени за преживян ужас или загуба в миналото, или просто от предчувствия за предстоящ сблъсък, конфликт, поражение. Страхът вероятно
е генетично заложена програма за оцеляване, с която се включват психофизиологичните механизми за самозащита.” Това пишеше в гугъл.
А какво ставаше с мен? Довечера имах излизане на заведение. Реших да се оставя на течението. Пък каквото стане. С един приятел отидохме в един клуб където пускаха музика по вкуса ни. Седнахме на запазените предварително места поръчахме по една бира. Въздухът бе задушен въпреки климатика и не се усещаха много миризми. Усещах една на горчиво, това бе притеснение и още една отново на кафе. Тези две миризми бяха съсредоточени на дансинга в най-големи количества.
- Човече виж тази мацка в центъра.
- Забелязах.
От нея се носеше толкова силен мирис на кафе, а и нямаше нужда от него за да разбера какво иска. Късата и пола и голото и коремче го показваха. Дупето и се въртеше така страстно във вихъра на танца, че очите на всеки мъж бяха впити в нея като хипнотизирани. От мъжете също се носеше мирис на кафе, но по-скоро черно и горчиво.
- Аз отивам.
- Ти луд ли си. Няма да успееш с тази, виж и класата.
- И тя има човешки нужди а аз знам как да ги задоволя.-смигнах.
- Ти си луд, но какво пък, егото си е твое.
Отпуснах се и се понесох във вихъра на танца. Музиката ме усети и завъртя в своя ритъм. Бавно си проправих път без да излизъм от ритъма и се озовах в центъра точно пред нея. Тя ме изгледа от горе до долу. Силната миризма на кафе с много захър ме блъсна като цунами.Протегнах и ръка. Тя я пое. Дръпнах я рязко към мен. На сантиметър я спях и завъртях с една ръка. Поех я з другата и я тупнах по дупето. Тя се извърна и ми удари лек шамар, но не пусна ръката ми. Искаше да си поиграем добре.Завъртях я отново и я вдигнах във въдуха. Тя кръстоса крака на гърба ми и се отпусна надолу. Косите и докоснаха пода. Хванах и ръцете и с подскок се освободих от тялото и. Зъвъртях я с гръб към мен и примамливият и задник се отърка в слабините ми. Хванах я през корема и усети как мъжествеността ми се надигна. Завъртях я и я погледнах в лицето фиксирайки я. Миризмата беше вече толкова наситена, че с нож да я режеш. От устните и се изстръгна въздишка и тя ме хвана за ръка като ме повлече навън. Подухваше леко хладен вятър а аз бях горещ. Тялото ми бе сауна. Зад дискотеката тя си свали с един замах прашките и растърси дупето си подканящо. Не изчаках повече. Порникнах в нея без повече прелюдии. Тя само това искаше. Добре, че винаги си носех предпазно средство в себе си. Изохка леко а след това нададе лек протяжен стон.
- Човече какво стана, да не би да я...?
- Да точно така.
- Откъде знаеше, че така ще се случи?
- Просто я подуших?
- Подуши я? Като животните?
-Аха.
Изгледа ме очудено.
Живота ме се промени. Аз се промених. Възползвах се максимално от новата си дарба. Усещайки емоциите на хората аз се възползвах от тях. Това ми помогна да се издигна и в службата. Имах всичко, което ми трябваше. Един ден като си отивах към работа погледнах малкият Тадж Махал, който винаги носех в себе си. Имаше информация а аз дори не си бех направил труда да я прочета. „Когато се появи една специфична миризма, способността изчезва.” Нямаше повече нищо. И какво да внимавам какво мириша ли? Имах всичко, което искам. Изхвърлих бутилката на същото място където я бах намерил.
Имах всичко, което искам, но нещо не ми достигаше. Може би тази миризма за която говореше парфюма? Не знам.
От няколко дена бях настинал и ходех на лекар. На рецепцията работеше една девойка. Когато я погледнех очите и ме омагьосваха, но не можех да усетя какво излъчва тя. Хремата ми пречеше. Днес пак дойдох, всъщност болестта ми бе преминал в кашлица, но не това ме притесняваше. Исках да я видя. Имах самочувствието да я поканя, но за първи път се страхувах да не ми откажат. А тя избягваше погледа ми. Приближих се до нея.
- Имам час за 10:00 сега е девет искате ли да пием по едно кафе?
Погледна ме преценяващо. Проклета хрема, точно сега ли трябваше да се появи. Измина близо минута ако не и повече. На мен поне ми се стори много повече.
- И без това имам почивка, колежката ще ме смени. Изчакайте.
Стига бе, получи се и то без да подуша нищо.
Седнахме, аз си поръчах кафе със сметана а тя течен шоколад. Издухах си носа:
- Извинете, но тази хрема е отвратителна.
- Нали за това сте тук?
Усмивката и бе прелестна. Заговорихме за нашите работи, кой какво работи с какво се занимава, братя, сестри зодии. Аз имах брат тя сестри. Времето минаваше неусетно.
- Трябва да тръгвам а и наближава вашият час.
- Чакай, мога ли да ти взема телефона.
- Какво?
- АААА, номера ти искам да кажа.
- Разбирам.-подаде ми визитка.
След два дена хремата ми се приключи и аз и се обадих. Уговорихме се за среща в един бар. Подушвах миризмите и се усмихвах. Харесваше ми отново да усещам емоциите. Тя се появи. Заговорихме се. Пуснаха една балада.
- Тя ми е любимата хайде да танцуваме.-извика тя.
Станах и я хванах за ръка. Леко потръпна, но не се отдръпна. И тогава сякаш падна завеса. Усетих миризма на силен горещ, топъл шоколад подправен с кафе. Миризмата бе обсебваща. Музиката се носеше а аз не усещах нищо друго освен тялото и и тази миризма. Прииска ми се да отпия и устните ми срешнаха нейните. Опитах леко вкусът им и бавно и се обязън езикът ми проникна между тях. Нейният докосна моят и те се преплетоха. Всички миризми изчезнаха от хоризонта. Остана само тази на горещ шоколад. Мозъкът ми сигнализира любов. Да това беше чувството взаимна и всепоглъщаща любов и тя идваше от девойката. Тя отговаряше на чувствата ми.
На другият ден на работа единствените миризми, които усещах бяха обикновени. Телефонът ми иззвъня.
-Исках само да те чуя извини ме ако те притеснявам...
Миризмата на шоколад изпълни стаята ми. Беше Тя.
13.10.2008 10:42
Харесва ми правилото ти за работното място:
"Бяхме колектив от млади хора и не бих имал нищо против, но си имах правило да не го правя с колежки."
Поздрав!
Това правиол е важно, че после става сложно!:))
Благодаря ти!
Искам и на мен да ми мирише на шоколад!! :)))
Благодаря ти!:)
Поздравления, Фенрис, добър мирисо-показател е твоят герой!
Благодаря ти!
Благодаря ти! А песничката хареса ли ти?
поздрави!!:)))
ПП: За песента хич не ме питай, Cascada ли е - там съм! Това е моя ритъм, но като гледам твърде често съвпада с твоя хехехе ..Страхотна песничка :)))
Не пречи шоколада да се размеси с кафе, пил съм такъв шоколад невероятен е!
Ами да каскада са върхаааа!:)
Не мога да си събера мислите , отивам да си взема шоколад и пак ще те чета ! Поздравления !
Благодаря ти!
ПП: Поздравче :) http://www.youtube.com/watch?v=j6QsIL_CXCM
ППП: Свързано е с поста ти ;)
Защо шоколада е мегия? Защото е единственото средство, което предизвиква приятна еуфория, особенно ако е приготвен със щипка канела малко кафе и специални ядки, може и ванилия! Еуфорията от него е близка до любовта, а ако си и влюбен чувството е неземно!Любовта е подправката, която те изнася заедно с шоколада в небесата!
Даааа песента на Групата Hot Chocolate! Страхотна е Благодарско!:)))
:)))
Все пак се надявам, да не те е изплашил толкова!:)
Благодаря ти!
А ВСИЧКО ЗАПОЧНА ПРОСТО ОТ ЕДНО ШИШЕНЦЕ И ЕТО ЧУДО ОТВАРЯТ СЕ СЕТИВА И ТИ ДОЛАВЯШ ,ЧЕ ХОРАТА В СВОЯТА АУРА ОСВЕН ЦВЕТОВЕ ИМАТ И МИРИС...
ЕДИН ОТ НАЙ-ХУБАВИТЕ БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ ,КОЙТО СЪМ ЧЕЛА
С ВКУС НА ШОКОЛАД - ОДА НА ЛЮБОВТА
ОБОЖАВАМ ШОКОЛАД, КОЛКО МИ СЕ СМЕЯТ ЗА НЕГО А АЗ БЛАЖЕННО СИ ЯМ И ЧУДО - ЩАСТЛИВА СЪМ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Много шоколадови усмивки ти пожелавам!
Благодаря ти!
Благодаря ти!:)
а разказът е много хубав, ммм! :)
Благодаря ти!
Истинският шоколад може да е горчив, но миризмата му е сладка! Аз съм ял истиски шоколад, и знам какво е и то с ядки и други неща има леко горчив вкус наистина, но колкото да ти каже:
- Да горчив съм, но от мен ти става невероятно добре и се чувстваш прекрасно!
За да ти е сладко трябва и да ти е малко горчиво!
А и темата не е за лошите хранителни продукти нали?
fenris, вярвам, че някой ден ще излезеш на полето и ще вдишаш миризмата на окосена трева, здраво ще поработиш и уморен, но доволен ще се омаеш от миризмата на топлия хляб. До тогава....до добри срещи...
Все пак благодаря ти!
Ето защо шоколада е издигнат в култ на Св. Валентин!
Черпя те парченце черен натурален ;)
Сигурно е забавно да можеш да усещаш нещата така.
Благодаря ти!
иначе и аз съм от тези,които без сладко и шоколад не минава деня ми,но чака сега се замислих,че като има някой до мене по-рядко се сещам за шоколад.
всичките ти разкази са страхотни,но този вече ми е любим
Радвам се че ти хареса и ти благодаря за прекрасният пост!