Този пикник го бяхме планирали от месец. За късмет в края на този месец и аз и съпругът ми както и семейството ни приятели бяха свободни. Ние двете с Елица планувахме всичко до последният детайл. Знаете как е обаче, винаги нещо се случва в последният момент. Този път не бе от обичайните неща. Бяхме проверили прогнозата на времето за месеци напред. В близките дни се очакваше ярко слънце комбинирано с приятен ветрец. Времето не бе проблема, но нека ви разкажа нещата от начало.

-Еки, ти ли си?

-Да ели аз съм.-бяхме приятелки от деца. Името ми е Екатерина обаче тя ми викаше еки, за да са еднакви първите букви от имената ни. Беше детска игра, а после си остана така.

-Готова ли си за утре?

-Абсолютно, стопроцентово готова.-усмихнах се.

-И аз подготвих всичко. Получи ли готовото месо за барбекюто?

-Преди половин час, преди малко го сложих в хладилника за да го запазя, естествено не в фризера.

Въпросното месо, бе обработено и третирано с подправки, готово за скарата от един приятел на Иво, мъжът ми.

-А ти погрижи ли се за напитките и хляба?

-Спокойно приятелко, арабския хляб ще го вземе утре от фурната още дишащ. А напитките са в фризера.

-Е Ели значи сме готови, да не повярваш а? Отдавна не бяхме излизали така.

-Еки и аз нямам търпение, писна ми от кръчмите, не че не се забавляваме, но все пак...-не довърших.

-Права си хайде ще те оставям да се погрижиш за семейството и да ги сложиш да легнат по-рано, че сутринта в пет часа трябва да сме на път. Момчетата ще искат да ни се изфукат с риболовните си умения.-смехът и се понесе по телефонната линия. Аз също се включих и направихме дует.

-Чао Еки, че Камен се върна.

-Чао.-но ми отговори само звукът свободно от телефона. Усмихнах се.

-На какво се смееш?

-Ами  на нищо, говорихме с Ели за утре.

-А голямият пикник, дано всичко е наред.

-Всичко ще е наред слънце, не се притеснявай.

След вечеря, която бе лека си легнахме бързо. На другият ден събудихме двамата малчугани и бързо натоварихме колата. И аз и приятелката ми имахме по едно момче и едно момиче, което допълнително сближи семействата ни. Децата обичаха да си играят заедно изобщо всичко бе просто идеално.

Срещата ни бе на паркинга на бензиностанцията на края на града. Като пристигнахме там Ели вече ни чакаше заедно с Камен. Махна ни и тръгнахме. Местенцето където отивахме го бяхме открили случайно преди година. Като се връщахме с колите от един преход. Нашите семейства обичахме планината и често се катерехме по разни върхове и чукари. Та като се връщахме видяхме един изоставен коларски път. Отдавна никой не беше минавал по него. Завихме и открихме просто райско кътче. Тук туристи не бяха стъпвали. Имаше страхотна полянка оградена от иглолистни дървета, като мура, бор и ела.  В края на полянката течеше рекичка, която завършваше с водопадче и голямо езерце. Водата в него естествено беше студена, но прекрасна за пиене. Момчетата забелязаха веднага няколко сенки движещи се във водата и нагазиха за да хванат някжоя рибка, но се оказа дълбоко. И се зарекохме да дойдеме отново. И ето ни на път за това местенце. На хоризонта Луната се бореше със Слънцето, но скоро щеше да загуби битката. Зорницата светеше на хоризонта и сякаш ни показваше пътя. Скоро стигнахме до поизгубеният коларски път. Наистина беше интересно, как някой още не бе решила да „облагороди” това място. Беше идеално просто. Бавно подкарахме по неравният път. Имаше избуяли храсталаци и предвижването ставаше бавно. Джиповете ни обаче ръмжаха и си проправяха път. Скоро се изправихме пред входа на полянката. Децата запищяха от удоволствие и бързо се изнизаха от  колите насочвайки се към езерцето. Водата бе кристално чиста и отново се забелязаха сенките в него. Люспите на рибите пробляскваха на слънчевите лъчи.

-Ей Петьо, Рали внимавайте деца, не влизайте навътре.

-Светла, Жоро моля ви се.-включи се и Ели.

Децата излязоха от водата и почнаха да мятат жабки по повърхността на езерото. Някои от сенките в езерото бяха много големи и ме хвана страх за тях.

С половинките ни разпънахме палатките. Нагласихме скарата в средата на полянката. Мъжете разпънаха въдиците и ги хвърлиха. Аз седнах да чета а Ели се съблече по бански да се попече. Беше страхотно. Иво започна да приготвя месото. До тук всичко беше идеално. Децата разделени по двойки играеха на народна топка или федербал.  Легнахме си когато се стъмни. Естествено не без необходимата срашна приказка. Този път им разказах, за вълка, който отвличал малките момиченца в бърлогата си и ги хранел заедно с вълчицата като свои деца. Децата трепереха и ръкопляскаха през цялото време. Настанихме се в палатките и бързо заспахме под звуците на щурците. Откъснати за малко от действителността, проблемите в реалния живот, като парното и всички останали глупости заспахме като бебета. На сутринта ме събуди писък. Ококорих очи и искочих от палатката. Беше Ели:

-Ей какво става?

-Светла я няма.

Бързо се вмъкнах и там видях уплашеното изряжение на Иво. Ралица я нямаше.

И двамата се измъкнахме бързо от палатката:

-И Рали я няма. Къде може да са Господи?

-И Рали?

-Да и тя.

-Дали не са отишли да се поразходят двете?

-Без да се обадят?

-Ами деца са.

Съпрузите ни вече бяха тръгнали да огледат района. Скоро се върнаха.

-Не ги намерихме, но открихме странни следи.

И двамата обичаха да ловуват в свободното си време, но го правеха рядко и то главно за птици.

-Ами ...да им кажем ли?

-Давай  няма смисъл да криеме нищо.

Това вече ме притесни.

-Казвайте момчета, вече сме на границата на истерията. А и децата са изплашени.

Петьо и Жоро бяха ужасени и се притискаха до нас.

-Ами забелязахме следи от вълк, много голям, такива не бях виждал. И следите бяха дълбоки сякаш са носили нещо тежко.

-Носили?Не беше ли един вълк?

-Извинявай следите бяха на два екземпляра. Единият по-малък от другия.

-Ти си виновна?

-Какво имаш предвид Ели?-изненадано я попитах аз.

-Ами това, твоята приказка за вълците.

-Не говориш сериозно, това ми го разказа баба ми. А и в приказката, вълците не убиват децата само ги хранят известно време и ги учат и после ги пускат.

-Ами ако не е така, ако са ги изяли?

-Момичета успокойте се ние ще потърсим децата и ще ги намерим. Ж-и-в-и!-Иво наблегна на последните думи.

-Освен това няма следи от кръв и не знаем дали вълците са ги отвлякли.-добави Камен.

Ели изтича и се гушна в съпруга си. Иво също ме прегърна. Аз се замислих за легендата и се опитах да си припомня подробности. Вълците бяха някакви духове пазители и бяха научили децата как да общуват с природата за да могат да им помагат. Обаче за какво да им помагат? Това ми се губеше. Бяха ги занесли в някаква пещера. Това си спомних.

-Вижте дали няма пещера наоколо.

-Какво имаш пред вид?

-Абе просто проверете, предчувствие.

-Добре миличко, ще проверим а вие седнете и накладете голям огън това плаши животните.-Иво ме пусна и погледна право в очите.

Кимнах и подсмъркнах.

С Ели седнахме пред огъня макар и да не бе студено вече. На изсток вече слънцето вече се показваше лекичко. Не говорехме а само въздишахме. Опитах се да чета, но не можех да прочета и ред. Мина час, после още един. Нищо не се случи. Към обяд Иво се зададе откъм езерото. И двете го погледнахме обнадеждено, но нямаше добри новини изражението му бе изморено.

-Дойдох да взема нещо за храна а вие момичета се опитайте да викнете помощ. Мълчаливо му направихме 8 сандвича и го изпратихме обратно. Да не бяхме идвали изобщо тук. Сърцето ми щеше да се пръсне от притеснение. Набрах 112, но нямаше обхват. Ели също не сполучи.

-Какво ще правим?

-Не можем да оставим момчетата, ще изчакаме да дойдат и ще решим какво да правим.

Кимнах, отидох да надгледам Петьо и Жоро и двамата спяха със сълзи на очите.

Големите ни момчета се върнаха привечер и легнаха да подремнат за около час. Аз не можех да спя. Тръгнах да се разхождам покрай езерото. Тогава чух вълчи вой. Потърсих го с поглед и видяпх иззад водопадчето да излизат два грамадни вълка. Единият сигурно бе вълчица. Носеха децата ни в устата си внимателно захапали ги за дрешките им. Момичетата бяха затворили очи. Вълците оставиха децата и побягнаха. Аз извиках и след малко всички тичахме към водопадчето. Момичетата спяха. От шума се събудиха и скочиха към нас. Гушнахме ги и се разплакахме.

-Рали какво стана?

-Мамо, аз имам сериозни сили сега?

-Какво?

-Ами мога да си говоря с природата. Виждаш ли тревичката сега расте аз чувам мислите и.-тя ми посочи зелената трева под краката ни.

-И аз и аз!-включи се Светла.

Прибрахме се вкъщи. Обаче живота ни се промени. Момичетата постоянно стояха в парка. Скоро този парк стана най-живописното място в града. Пораснаха страхотни растения. Живи и зелени. Хората вече влизаха в него с благоволение и не замърсяваха. Около блока ни бе прораснал бръшлян и бе оцветил в зелено цялата ни кооперация. Където отидеха момичетата природата просто разцъфваше. В нас стана буквално батаническа градина. Отглеждахме си истинска градина на покрива на блока и под грижите на децата тя растеше и даваше плодове. Пораснаха дървета дори птички свиха гнезда, появиха се дори катерички. До ден днешен се чудя, дали трябваше да отидем на онази полянка и какво се бе случило там. Момичетата запазиха мълчание. Като пораснаха всяка година ходеха по веднъж там за да презаредят както се изразяваха. И така прекрасното кътче се пренесе и в нашият град.

Хм, много любопитен начин да се изрази носталгията по природното равновесие. Харесах разказа ти:)

От време на време ме обзема такава носталгия! И честно казано, природата е тази, която трябва много да почитаме а не да замърсяваме!:)Благодаря ти!

Понякога на човек му се ще някои приказки да станат истина.

Ами от нас зависи нали?Все пак човек е способен и да сътвори чудо!Благодаря ти!

Нека да не забравяме че ти си белия вълк единак,страхотно много ми хареса.
Феноменалния гробар поздравява белия вълк!!!

Белият вълк приема поздравленията с едно Аууууууу благодарско!:)

този път е сътворил вълча история...
ама къкви вълци имало съмо ...???
Поздрав!
Въпреки тъжното време
нека денят ти бъде много весел...

Беше време за една вълча история нали?:)
Благодаря ти!Усмихнат ден и на теб!

Да, време беше за една вълча история представена от най-благородния вълк :)).
Прекрасно е, че по такъв начин напомняш за връзката ни с майката природа.
Поздрав и прекрасен ден!

Твърде силно сме свързани с нея просто не винаги го усещаме! Благодаря за комплимента!:)

Прочетох го на един дъх:))

Както аз го написах!:)Благодаря ти много!

Красиво е. Природата живее във всеки от нас, въпреки потискащия понякога градски живот. Поздрави.

Може би трябва да я събудим а? Имам пред вид природата дълбоко заспала в нас! Благодаря ти!

има един такъв вълк или друго "страховито чудовище"у което може да върши чудеса, стига да го намерим и съединим силите си с него. Хубаво ми беше и там на полянката и пред блока с грасинката. Благодаря

Разбрала си замисъла ми, и си права за това, така е , аз открих моето чудовище и сега съм способен да постигна много повече!Благодаря ти! Винаги можеш да заповядаш в градинката когато искаш!:)Благодаря ти!

криех го и се срамувах от него. Но в един момент осъзнах, че в почти всички приказки и детски филми има обединяване на силите на главния герой с някое добронамерено "Чудовище". И разбрах, че това е моят вътрешен телохранител, моят вътрешен инстикт за оцеляване. И от тогава върнах всички права на моето чудовище и сме си все заедно. Това ми помогна да преодолея много страхове. Хубаво си го написал. И не само този разказ. Целият ти блог е като излизане на пътешествие с много приключения.

По лесно се работи с "чудовището" нали? Интересна връзка между героите и добронамерените чудовища, срещал съм я често!Благодаря ти!

Никой не би го описал по- добре от теб !Вътрешната ти нагласа те води и направлява , а вълците помагат само на невинните и добрите хора , права ли съм ?
Поздравления !

Да права си, тези с чисти сърца, както се казва във филмите и приказките и това не е шега!Благодаря ти за прекрасният коментар!

откъде идва любовта ти към вълците!
Аз същото ги харесвам:))))))
Хубав уикенд!

Те са страхотни животни! И са в кръвта ми! Страхотен уикенд и на теб!:)))))