Събуди се и някак си тялото и автоматично потърси топлина до мъжът в леглото и. Естествено не я получи. Не очакваше такава, но все пак... Въздъхна и се изправи бавно изнизвайки се към банята, давайки му възможност да се изниже през вратата, когато е готов. В секса тя търсеше две неща забавление и мощ. Отдавна се бе отказала от топлината. Лягаше си до един човек а на сутринта той бе съвсем друг. Струите на душа бавно се спуснаха по топлото от завивките тяло. Завивката бе единственият приятел през студените нощи. Студени въпреки партньора до нея. Луке усмивка се отрони като вопъл от нея. Момчето се представи добре задоволи всичките и желания. Освен одно разбира се, но се бе примирила, че него не би моогъл никой да задоволи, никой не би поискал. А и тя такива си ги избираше, кой и бе виновен. Каквото и предлагаше живота го грабеше с пълни шепи. Чу хлопването на вратата. Още един напусна живота и. Не че съжаляваше за него. Тя задоволи животинските му нужди а той нейните и се разделиха като далечни познати, които ако се срешнат вероятно само ще си кимнат. Топлите струи и носеха топлина, топлина която бе недостижима за нея. Спря крана и погледна тялото си. Харесваше се и имаше за какво. Гърдите и бяха оформени като от Рубенс, само дето тя бе по-добре изглеждаше от неговата дебела Венера или беше Реноар? Нямаше значение. Единственият и недостатък бе една бенка на ляват и гърда, която сякаш подчертаваша красотата и и честно казано бе предпочитана от мъжете пред дясната. Стегнатият корем подчертаваше страхотният и ханш, който тя поклащаше дори когато бе гола, идваше и от вътре. Разклати го леко пред огледалото и облече халата изпращайки въздушна целувка на изображението си.

-Огледалце на стената кажи коя е най....

Прекъсна изречението си , запътвайки се бавно към звънящият телефон. Вдигна го, беше алармата за събуждане. Затвори го и тя заглъхна. Беше събота сутринта и можеше да се излежава ако иска, но нямаше настроение за това. Имаше нужда да изостави топлата си стая за малко въпреки, че навън валеше пороен дъжд. Просто искаше да отвори прозорци за да се разнесе парфюма на момчето. Винаги ги наричаше така, защото в леглото за тях тя бе всякаква. Майка, сестра, любима, но само в леглото. Целувки нямаше, поне от нейна страна и не искаше в замяна. Целувката не бе просто разменяне на телесни течности а подарък, дар. Ако не можеше да дари девствеността си , можеше да дари целувката си на някой. До сега никой не я бе получил. Може би това бе причината за липса на топлина в живота и? За това сърцето и се чувстваше студено и отхвърлено? Не мислеше да отговаря на този въпрос сега. Когато видеше един мъж го поглеждаше в очите и търсеше нещо там. Нещо отдавна загубено, което вероятно никога нямаше да намери. Целостта на своето счупено стъклено сърце а то продължаваше да е студено. А в очите на мъжете виждаше само собственият си гол образ. Бе се примирила с това, беше свикнала. Само тялото и от време на време търсеше истинска топлина, но бе студено отхвърляно ден след ден. Все пак имаше и нещо хубаво в това. Не бе наранявана, защото не го позволяваше. Взе чадъра и излезе. Дъждът затрополи силно по него. Стремейки се де достигне до нея по всеки възможен начин. Вятър се изви и задърпа чадърът от ръката и. Чадърът бе обикновен и се счупи. Дъждовните струи се врязаха в нея като с нож. Това не я стресна. Тя просто клекна и се отпусна на една пейка оставяйки струите да се стичат по напълно мокрите и дрехи, коса и тяло. Сълзите и потекоха. А за какво плачеше не знаеше, може би просто имаше нужда. Гримът се изми и отиде в сутиенът и. Единствено червилото оцеля, нали бе водоустоичиво. Специално пригодено за целувки. Единствените целувки, които получаваше бе точно сега от студените дъждовни капки и те и носеха повече топлина от което и да е мъжко докосване. Истерично се изсмя ето че получаваше топлина от Зевс бога да бурите и гръмотевиците. Затвори очи и се остави на бурята. Изведнъж бурята спря. Тя отвъри очи и видя един черно-син чадър надвесен над нея. Огледа се. Чадърът бе свързан с една ръка. А ръката отвеждаше до мъж, който я гледаше сякаш с разбиране. Усмихна му се и той и отвърна на усмивката.

-Добре ли сте?

-Ами да, да просто излязох да се поразходя и...

-...чадърът ви се счупи и вие се паникьосахте?

Нямаше това да каже, но му бе благодарна. Усмихна му се отново и кимна. Усмивката му бе чаровна и сякаш в нея имаше нещо.

-Искате ли да ви съпроводя до вас?

-Ще ви бъда благодарна, просто не знам какво ми става днес.

-Случва се, на всеки.

Усмихна се той и я хвана под ръка. Носеше дълъг кожен шлифер и това го предпазваше от струята изливаща се от небето. Влязоха през входа.

-Имам сешоар ако искате да се изсушите докато аз се преоблека?

-Не искам да ви притеснявам госпожице аз...

-Нека минем на ти аз съм Рая?

-Ами...Игор.И не съм руснак, нашите са ме кръстили на....няма значение един герой от някаква руска класика.

Промърмори той и се изчерви. Приятно се изчервяваше.

-Приятно ми е, сешоара е там, отивам да пъхна дрехите си в пералнята и да взема топъл душ след малко идвам.

Той и кимна и тя се отправи към банята бавно поклащайки ханша. Извърна се да го погледне, но той се бе отправил към уреда. Интересно. Май не бе като другите. Какво пък, всички мъже си имаха слабо място и то бе между краката му. Влезе в банята съблече дрехите и ги пусна в пералнята. По тях имаше мърсотия и кал. Пусна топлата вода и усети колко бе хладна кожата и.

Чу бученето на сешоара и се усмихна. След малко приключи и облече халата си.

-Искаш ли  малко чай за да не настинем?

-Да разбира се, но ако ви притеснявам?

-Не ни най-малко. Няма никой друг освен нас.

Очите и потрепнаха в неизречена покана.

-Добре ако имате билков ще е най-добре.

-Ей разбрахме се нещо.

-Какво?-стреснато отговори той.

-Минаваме на ти.

-Разбира се...Рая.

-Да имам билков и то африкански. След малко идвам!

Тя тръгна към кухнята с вечната си поклащаща се походка на ханша. Отново се извърна да го хване, но той гледаше през прозореца. Странно сякаш избягваше погледа и.

Върна се с чая а той седеше с наведена глава.

-Мога ли да те помоля нещо?

-Да кажи?-той я погледна в очите и за първи път тя не видя голото си тяло в там. Дали ...?

-Благодаря ти вече го направи. Добре ли е чая?

-Оооо, страхотен е, а и аз обичам ройбос.

-Така ли?Много се радвам.

Тя разствори крака и халата леко се разствори показвайки част от голият и крак а в тъмнината от долу се загатваше и още.

Погледът му се отклони за малко натам но отново се върна на нея:

-Трябва да тръгвам имам работа.

-Чакай не си си допил чая.

-Добре.-усмихна се той и отново отпи от ароматната течност.

-Мога ли да ти поискам телефона?

-А защо?

-Защото ми направи услуга а аз не забравям услугите.-отговори Рая.

-Разбира се.-той и подаде визитката си с все така наведен поглед.

Мина време и тя му се обади. Нещата вървяха изненадващо бавно. Минаха три седмици докато и признае че я харесва. Тогава сякаш се почувства щастлива за първи път. Когато посегна да я целуне за първи път след още три седмици тя се дръпна. Това го скунфузи ужасно. Тя побърза да му обясни, че проблема не е в него. Секс правиха едва след три месеца. И на следващата сутрин тя усети топлината на едно тяло което търсеше нейното. Уплаши се. Беше ли готова за това. В главата и се завъртяха мрачни мисли. И в един мрачен дъждовен ден точно след година му каза:

-Искам да скъсаме.

-Дори без целувка?

Тя го целуна и тогава всичко сякаш се срина. Момчето се пръсна на хиляди парчета, които се разпиляха по краищата на света. Парченца стъкълца се разпиляха в цялата стая. Тя усети, че целувката бе истинска, тази която бе търсила толкова дълго. Започна да лази на крака и да събира парчетата сглобявяйки ги едно по едно. Просто не вярваше че това и се случва. Бе разбила мечтаната за нея топлина на малки късчета. Бавно нареждаше пъзела. Със времето той се оформяше, но не беше лесно. Всяка нощ тя търсеше съвпадения и ги наместваше. Останаха три, които не успяваше да намери. Тръгна да търси. След време ги откри при бившите му приятелки. Не беше лесно, те не искаха да се разделят с тях, защото топлеха сърцето и. Накрая тя успя да се сдобие с тях. Пъхна ги. Едната бе на гърдите, другата на челото а третата на окото. Всичко избухна в синя светлина и тогава...

Тя отвори очи. Игор я бе прегърнал през кръста докато спи. Усмихна се. Всичко бе само сън, а може би не? Тя се наведе и го целуна. Той се събуди и ококори. Но веднага отвърна на целувката и. Беше дълга и страстна. Тя усети сила и топлина да пролазват и пъплят по цялото и тяло. Изпълни я цялата. Бавно стигна до сърцето и. Тогава то сякаш се стопи и затупка с пълна сила.

-Какво беше това?Как се реши?

-Тази целувка я пазех за теб.-отвърна Рая.

Двамата се отпуснаха в леглото след топлата любов, която правеха.

-Да те питам, ще ме извиниш, но колко приятелки си имал до сега?

-И ми го задаваш сега?

-Моля те.-изгледа го тя примигайки с мигли.

-Оооо, този поглед, добре, имал съм само три. Доволна ли си?

-Много.-отвърна тя и го целуна силно.

важно е да успееш да събереш парченцата на време...
Поздрав и хубав ден от мен :)

разказа ти, както и целувката, когато се случи, макар дълго да си нямал вяра за нея. Сякаш е благословия...

Всяко парченце е от значение!Благодаря ти! Усмихнат ден и на теб!

Щастието и хубавите неща в живота ни са благословия!Трябва да им се радваме и да ги предизвикваме по-често ако зависи от нас!Благодаря ти!

Благодаря ти !

Удоволствието бе мое, радвам се че те усмихнах днес!:)

Страхотен разказ! Стопли и моето сърце! Благодаря!
Топъл ден!

От страх, че може да не подредим парченцата така както искаме може да подминем подходят човек, даващ последното парче. И от страх да не бъдем наранени нараняваме и не допускаме някого близо до сърцето си. В действителност всеки се нуждае от малко топлина, за да е щастлив.
Поздрав за разказа и повечко топлина за теб в този студен, дъждовен ден :)!

Това е приказка. Понякога приказките натъжават. Може би заради задължителният хепиенд. Все пак, поздрави за приказката и успешен ден.

Даааа, имам нужда от топлинка! Благодаря ти много!:)

Много рядко успявам да дочета нещо от този тип истории до края, но тази ме грабна!
Може би защото до скоро навън валеше,
може би защото ми се е случвало да стоя под студен пороен дъжд без чадър, някак извън времето, пространството и реалността.
Прекрасно е, че винаги има нещо или някой, който да ни връща обратно, за добро или за лошо, в този свят!

С този коментар истински ме затопли! Благодаря ти! ПОнякога малко типлинка е достатъчна!

Да и мен ме натъжават приказките, защото в живота не винаги става като в тях, а може би зависи от нас...? Благодаря ти!

На мен лично много ми хареса!!! Браво приятелю,направо си представих всичко !!!
Поздрави и лек и прекрасен ден!!!

Като си сам насред дъжда може наистина да се откъснеш от реалността!Благодаря ти и се радвам, че ти хареса!:)

Особенно пръскането на стъкълцата?Благодаря ти приятелю!Топъл ден и на теб със знаеш кого!

Да, да знам!!!
Днес ще бъде прекрасен ден за мен,дано и за теб и за всичките ни приятели от блог.бг деня да бъде прекрасен!!!

Вълшебен прах от някакъв далечен за теб спомен ,напоен с романтичми фантазии и преплетен с доста прикрита истина .....Невероятно ,но накрая се е получила красива приказка с доста странно хубава поука .Вярвам ,че загатнатите неща всеки ще разтълкува сам за себе си , но какво да кажем за съвпаденията ? А за отминалите неща ,към които се завръщаме мислено след прочита на този разказ ?
Поздравления и бодър ден ти пожелавам ,принце на приказките !

Ще бъде приятелю ще бъде въпреки дъжда!:)

Усетила си повея в разказа! Всеки може да извади своите си изводи и всеки да намери себе си! А всяка прилика с действителни лица не е случайна и никога няма да е! Благодаря ти!:)

Голяма доза истина и реализъм,внушени по един умел начин..поздрави..отдавна не бях чел твои неща,но тук го има усещането за житейски опит,който прави писането истинско..

Радвам се че прочете този разказ! Прав си за всичко в коментара си!Благодаря ти, че го усети!

Пак си с отличен знак, от мен!
Усмивки, морски!

Благодаря ти! Много слънчев ден ти пожелавам!:)И много топлина!

Життейскка истина в приказна форма. Колко ли често се лишаваме от най-прекрасните неща в живота си заради страха и съмненията... Но важното е да имаме сили да започнем отначало.

Ние успяваме, но някои не! Все пак наистина хората не са стъклени и си заслужава да поемаме рискове! Благодаря ти!

Разпиляно

Раздадох себе си на Нищото.
Ограбих собствената си душа,
сега като кънтящ олук е.
Каква глупачка съм била!

***
- Не ме съдете, че съм вече друга -
усмихвам се, но не както преди...
очите ми, от болка потъмнели,
не светят, няма и сълзи...
Не ме съдете, че съм вече друга -
приятелството ви така горчи.
Събирам разпиляното от себе си,
а вляво още ме боли...
Не ме съдете, че не съм си същата
и в мене имаше сърце.
Каква ирония - в живота всичко отминава,
но болката във ляво - НЕ!


Успешен ден и още по-хубава вечер:)))

Страхотен стих!Страхотно пишеш!Поздравления! А аз ти пожелавам, много топла вечер!:)

Много ми хареса!
Хубава вечер:)))

много приятно и ме отнесе в едни мисли.
хубави мисли.
удоволствие бе да прочета този разказ, да. :-))

СВАЛЯМ ТИ ШАПКА И ТИ СЕ ПОКЛАНЯМ И БЛАГОДАРЯ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Един живот
или безброй такива-
какво му трябва на човек?
И колко време ще му стигне
да изживее всеки свой копнеж?
Да извърви пътеките избрани,
на всичко отговор да си даде,
да заличи отворените рани
и всички радости да понесе?
Една ЛЮБОВ…
или безброй фалшиви?
Каква ли карма си приел?
Да надживееш колко болки имаш?
И кой ще е последният дуел,
след който
ще заслужиш свойта цялост
и в пъзела на твоята душа
в миг някой
липсващите части ще постави
и ще превърне всичко
в светлина?
Един ЖИВОТ?
Или безброй фалшиви?
Каква ли карма си събрал…
Но сетил любовта,
дори и миг ще стигне
да си щастлив,че си живял.

Благодаря ти!Топъл ден!:)

Пожелавам ти да го срешнеш ако вече не си!Много топъл ден ти желая!

Радвам се, хубаво е от време на време да се унасяме за да разберем, че мечтите стават реалност!Благодаря ти!

Джулс удоволствието бе мое и ако си усетила емоцията поне малко това за мен е достатъчна награда!Благодаря ти!

Страхотен стих, аз ли го предизвиках?Благодаря ти!:)

Писала съм го на 11.05. 2007….Ти ми напомни за него:)))

Страхотно е поздравления!:)