На връщане от работа винаги минаваше покрай площадката за изстрелване на мотрисите до Луната и Марс. Наричаха ги мотриси, но всъщност бяха космически кораби. Всеки ден имаше по четири излитания и четири кацания за всяка една от дестинациите. Работеше в Министреството на труда и социалните грижи. Заемаше висок пост там и за разлика от своите колеги взимаше работата насериозно. Това често бе ставало повод за майтапи с неговата личност, но не му пукаше. Проблемът, над който работеше беше най-сериозния още преди Големия скок. Това беше времето, когато се откри възможността за колонизиране на най-близката планета до Земята и големия спътник на нашата планета. Това доведе до скок в развитието на междузвездните полети и извънземното строителство. Проблемът, над който той работеше бе изтичането на талантливите мозъци извън страната. И никой не правеше нищо, за да промени положението. Космосът предоставяше възможност за перфектна реализация на високата им образователна степен и отличното им здраве срещу много по-високо заплащане.

Колонизацията доведе до разрешаването на наболели за човечеството проблеми. Така например съществуващият на Земята глад бе преборен с помощта на голямо количество хранителни продукти отглеждани на Марс. Бе преодоляна и енергийната криза чрез съединения добивани на Луната. Това обаче не доведе до повишаване на социалната стабилност в страната, защото продуктите от колониите бяха скъпи. Естествено бяха много по-качествени, но скъпи. Това допълнително увеличили желанието на младежите да напуснат страната и Земята. В колониите те се възползваха от създадените благоприятни условия, натрупваха състояние, създаваха семейства и  оставаха там. На Марс и Луната имаше всичко барове, заведения дори бяха измислени нови игри като Марс футбол. В тази игра топката беше със стабилизатори и можеше да се насочва с голяма сила в зависимост от това къде беше ритната. Администрацията на колониите се беше развила до такава степен, че предлагаше всички условия необходими за отглеждане на деца в т.ч. детски ясли, градини, училища. Преди 5 години отвори врати Първи Марсиански университет. Преди две години го последва и Първи Лунен университет. Все пак Марс бе предпочитана дестинация поради по-голения брой възможности за развитие. Един барман например там получаваше 4 пъти повече отколкото на Земята. Имаше дори публична библиотека, в която книгите се съхраняваха на книжен и дигитален носител. Развиваше се и филмовата индустрия, конкурираща много успешно Холивуд. Последните им пет филма бяха на първите пет места в междузвездните класации.

Замисли се с какво би могъл да задържи младежите тук. Нямаше с какво. Наистина нямаше. Една мотриса се насочи към Червената планета, една трета от която беше застроена с градове, а друга една трета с ферми за хранителни продукти. Марс можеше да поеме цялата Земя. Населението на нашата планета бе намаляло на половина, а в страната с една трета. Икономиката издишаше. Друга мотриса се приземи с голям шум, когато го озари една идея. Беше някак си романтична и невъзможна за реализиране. Все пак невъзможните времена изискваха такива мерки. Не можеше да спре никой да пътува в космоса, особено когато вече се пътуваше само с лична карта, но имаше възможност да промени нещо тук на Земята. Може би ...

Сутринта се събуди зареден с енергия. Трябваше да реализира тази си идея. Работното му време започваше от 10:30 сега бе едва 06:00. Реши да я изложи  под формата на проект. Малко след девет беше готов. Погледна я в завършен вид и остана доволен от себе си. Презентацията в .pdf формат с картинки и препратки беше отлична.

Нещо обаче липсваше. Трябваше да намери впечатляващо име на проекта. Замисли се „Комисия по... талантите”. Не, не ставаше, звучеше като професионално сдружение. „Комитет за защита и развитие на талантите”. Да това беше страхотно. Като шеф на отдел Социално развитие на младежта можеше да предлага нови проекти. Такова развитие всъщност нямаше, колкото и да се напъваше.

-Човече, успокой се, нищо не можеш да промениш. Радвам се, че си такъв ентусиаст, но нищо не можеш да направиш - казваше шефът му.

Сега щяха да видят те. Замисли се за първоначалната им реакция , но примижа за да прогони негативния образ от главата си докато се приготвяше за работа. Качи се на колата си стар модел баварец, но с лунно гориво. Точно в 10:30 прокара картата си през устройството за разпознаване и прекрачи прага на службата си. С усмивка се насочи към работното си място. В 11:00 имаха оперативка.

- Колеги с това дневния ред завърши, ако някой има някакво предложение сега е момента.

- Шефе, аз имам проект за представяне. Няма да ви отнема повече от 15 минутки. Нали нямате нищо против?

Усмивката му можеше да накара слон на клекне на два крака.

-Добре, действай Георгиев, но по бързо, всички знаем колко сте ентусиазиран.

В гласът на шефа му се долови сарказъм, но той не се уплаши.

- Венци, какво ще предлагаш казвай, че съм гладен, наближава обяд.

Венци се обърна с хладен поглед към дебелия си колега без да му отговори.

- Ето колеги това е статистика на изтичащите от страната ни мозъци и всичките към Марс и Луната. Преди откриването на тези две колонии, имаше някакъв шанс те да се върнат обратно, но сега това е невъзможно.

Той показа рязко нарастващата крива на емигриращите и рязко снижаващата се на завърналите се.

- Скоро долната крива ще се изравни с нулата. Причината, ще попитате вие?

- Нищо не питам, оттегчен съм. – отново се обади дебелака. Някои се прозяха.

- Ще ви помоля колега да не ме прекъсвате, ще приключа скоро и тогава ще напълните тъбруха си.

Сарказмът му пролича и дебелия се изчерви, но преди да отговори Венци продължи под звука на лекото хихикане на останалите:

- Бях на Марс и на Луната. Единствената причина хората да се завръщат за малко е морето, но скоро и то няма да е притегателна сила - на Марс бе открит океан, който скоро ще бъде изкопан, а в следващите години зарибен и засипан с пясък. Тук не предлагаме нищо на младите. А възрастните остават защото са свикнали. Скоро ще сме нация, извинете за израза, от зомбита, възрастни зомбита.

Прозявките спряха и всички се вгледаха в него.

- И тенденциите са това да стане скоро в следващите 10, максимум 15 години. На колониите вече залесяват планините и откриват нови и нови язовири. Земята вероятно вече няма да е интересна дори като туристическа дестинация, освен с историческите си обекти. Но след откриването на сфинкса и пирамидите на Марс и Стоунхендж на Луната с по-големи размери от тези на Земята, това е съмнително. Дори Земляните предпочитат да отидат на колониите на туристическа обиколка. Тайните на колониите тепърва се разкриват.

Всички вече го слушаха внимателно, дори дебелака беше забравил за болките в корема си.

- Предлагам създаването на Комитет за защита и развитие на талантите в държавата.

- Какво представлява?

Шефът явно вече проявяваше интерес.

-Този комитет ще избира от всеки град по двадесет младежи - десет момичета и десет момчета. Те ще преминат през Тест за таланти, който предстои да се създаде. Ще покрива всички области - на изкуството, науката и културата и дори политиката. Младежите ще бъдат преценени в коя област са най-добри и ще бъдат обучавани за това. Системата ще е гъвкава. Ако някой не се справя с интензивното обучение ще бъде заменян своевременно. Естествено при нужда цифрата на приетите в Академията за таланти може да се разшири. След завършването на младежите ще се дава възможност за реализация в тези области. На по-късен етап най-добре реализиралите се ще имат възможност да станат гостуващи лектори в академията, за да дават пример на по-младите. Във всеки по-голям град ще има такава академия. В местата, където бройката не се попълни, ще се набират деца от съседните градове.

- Идеята си я бива, но има един проблем.

Шефът замълча театрално, но всеки знаеше какъв е проблема:

- Парите, от къде ще намериш финансиране?

Всички погледнаха съжалително Венци, а някои погледнаха часовниците си.

- Ще се постарая сам да намеря.

- А кой ще обучава децата?

- И за това ще се погрижа.

- Ами Георгиев действай, ако успееш до 10 дена да намериш спонсори и такива, които да обучават децата, на проекта ти ще бъде даден ход.

Венци се втрещи:

-Само десет дена?

Дебелакът му се ухили гадно.

- Добре, сър, разчитайте на мен!

- Да отиваме да обядваме и Георгиев преди да се захванеш хапни малко.

Шефът му намигна. Венци се насили да се усмихне.

Когато се озова в кабинета си, затвори вратата и изкрещя от безсилие. Всичко струпаха върху него.

- А тия слепи идиоти не виждат ли, че отиваме по –дяволите?

Изруга всеки един от присъстващите в залата и това малко го поуспокои. Напрегна си мозъка да реши какво ще прави. Зарови главата в гугъл и направи списък с най-добре развиващите се фирми в страната. Реши да посети всичките 32 лично. След 15 -та фирма и два дни по-късно вече отчаянието започваше да го обзема. Всичките до тук имаха бизнес с Марс или Луната и това моментално ги караше да му отговарят със следните думи:

- Господине, съжаляваме, но бизнесът ни зависи от развитието на колониите, не можем да ви погомнем. Това е сблъсък на интереси!

По подобен начин му отговориха във всичките 15 фирми. Всъщност след 7-мата вече просто поклащаха глава. Новината за проекта се разнасяше бързо. Сега отиваше в някаква фирма за недвижими имоти, но не вярваше да успее и там. Тя сигурно също зависеше от Марс. Отвори му приятна млада дама, която му се усмихна. Беше се уговорил за среща преди половин час.

- Заповядайте, влезте. Директорката ви очаква.

Той почука на вратата и получи в отговор отсеченото:

- Влезте!

Пристъпи и видя класическа бизнес дама. Син костюм, синя пола до коленете и очила със сини рамки. През тях тя го наблюдаваше и изучаваше натрапчиво.

- Госпожо, дойдох за...

- Спестете си приказките, знам за какво сте тук.

Изгледа го още веднъж играейки си с синята си писалка:

- И отговорът ми е...

Ясно, отново щяха да му откажат, той се надигна и чу:

- ...да.

За момент загуби дар слово.

Жената се усмихна.

- Имам достатъчно пари. Притежавам имоти и на Марс и Луната. Половината имоти в страната са мои или продадени от мен. Аз съм независима. Искам децата ми да имат възможност за развитие тук на Земята. С тези колонии се решиха редица проблеми като пренаселването и замърсяването, което дава възможност за развитие на Земята и в частност нашата държава. Ще ви финансирам. Имам условие обаче. Да приемете децата ми в академията.

- Ами ако издържат изпита то ... разбирате ли, аз ...?

Той заекна и спря.

- Не искам да толерирате никой, просто ги изпитайте, сигурна съм в тях.

- Добре, мадам.

- Преподаватели потърсете обаче в колониите съмнявам се тук да има много такива, които отговарят на изискванията.

- За всяка акедемия ще има по 6 преподавателя и трябва да са най-добрите нали?

-Да госпожо, те също трябва да са таланти, но откъде знаете всичко?

- Имам си източници.

- А тези източници могат ли да...

- Да мога да ви дам адреси на преподаватели, но трябва да сте убедителен и не скъпете пари, трябва да върнем величието на нашата страна.

Тези исказванията на дамата звучаха популиски, но възможността бе прекрасна.

- Секретарката ми ще ви даде необходимата информация.

След пет дни той се върна на Земята. Беше успял да набере преподаватели, за да стартира проекта в 10 големи града, което беше добро начало. В повечето случаи бе успял да ги примами с пари, защото там те не преподаваха, а се занимаваха с фермерство предимно. Привлече ги възможността да правят това, което обичат. След 10 дена той се появи на оперативката с пълния набор от документи и финанси за стартирането на проекта.

- Браво Георгиев - каза шефа и драсна подписа си, за да даде начало на проекта. От държавата също бяха отпуснати средства и в още два големи града стартира събирането на таланти. Процесът започна. В началото имаше проблеми докато успеят да отсеят зърното от плявата, защото мнозина се мислеха за таланти.  Накрая бяха избрани 20 деца на по 16 години за всяка академия. Започна интензивното обучение. По медиите въпросът се раздуха силно и тогава не закъсня отговора от представителите на Марс и Луната. Предупреждение за забрана на достъп на преподавателите в тези академии до колониите. Повечето от преподавателите не се поддадоха на натиска, но половината от академиите загубиха известен брой хора. Венци бе очаквал това и отговори с назначаване на специално подбрани временни преподаватели от различни университети на Земята. Колониите изпитваха глад за работна ръка, защото се развиваха. Много страни последваха примера на Венци и създадоха Академии за таланти. Марс постави ултиматом на Земята - да затвори академиите или ще преустанови износа на хранителни продукти. Луната последва примера му. Земята не се поддаде на тези провокации: тя имаше богат запас от продукти за около година. След този срок завърши първия випуск от таланти. Младите гении започнаха работа в най-проспериращите фирми в държавата, като след спирането на вноса те се преориентираха в подкрепа на Академиите. Идеите за развитие заваляха. Лунното гориво започнаха  да се произвежда на Земята. Бяха създадени марсиански условия  и няколко марсиански ферми се появиха на Земята. Ситуацията стана патова. След дълги преговори беше постигнат компромис и бяха разрешени само по три академии в държава.

Венци се усмихна. Беше участвал активно в преговорите и беше издействал 6 академии за неговата страна, все пак тя беше основоположника. Отвориха се  и много частни училища на принципа на академиите, финансирани от тяхните първи випусници. На младежите им бе дадена възможност за реализация тук на Земята, ако искаха можеха да отидат и на Марс. Той се вгледа в кривата. Последната година изтичането на умове беше намаляло с 30 процента и продължаваше да намалява. Завръщането се беше увеличило с 20%. Някъде след 10 години кривите щяха да се срещнат.

 

Дотук виждам поне два изСтекли... на автора и на този, който с това заглавие го сложи на първа страница...

Като гледам как тече от твоя!Направо ми е жал за теб!И какво да ти кажа, кат не ти харесва що четеш?И още нещо, не виждам нищо конструктивно казано по-въпроса за това след малко ще изстрия поста ти!Ай със здраве!

Хе, Фенрис!!! Специалиста по всичко те е посетил! Ха честито!!!! :)))))

Кво да ти кажа, поласкан съм!:)))) Ти кажи какво мислиш за разказа, остави го него!:p

просто Томас отбелязва,че си неграмотен.

не ме интересува твойто мнение! Така че разбери ме правилно, следващото ти мнение ще го трия! Просто си ми безразличен! А и интригите, които връткаш тук не ме касаят!Приятен ден!:)

сега пък ни прати на Луната и Марс...
Поздрав !

нещо...свързано с разказа ли?

Благодаря ти!Скоро и то не много далече във времето ще зеселим тези две планети!Сигурен съм!

Изтичане е термин, който обяснява търсенето на младите таланти да се раелизират извън страната!Това е проблем и в България!Причината е лисата на възможности за реализация в нашата мила родина!

А що се отнася за господата под номер 1и 5- нека да не коментираме коплексари!!!

Благодаря ти приятелю! А за господата да са живи и здрави да ни веселят!:))))

Да ги оставим, аз се забавялвам така че не ми пука, за добро настроение на всички мои приятели драснах поредния разказ за моя съученик. Голям смях!!!
А поздрави друже

Много интересен разказ.Усмивки ! :)

Ами какво...май стария виц - Има ли живот на Марс? - И там нема!...ще бъде с променен край...

Благодаря ти човече, ей сега ще видя!:)

Благодаря ти!Какво да ти кажа, може би истината наистина е там!:)

Нещата се променят с времето!:)

Остави го Томас , той самия не знае какъв е - един път е материалист , друг път идеалист , но със сигурност , обамче е червен , това е константа при него .
Разказа символично намеква за бъдещите развития , а някои хора изобщо си нямат на идея какъв прогрес настъпва.Кодираните да усещат тези промени са просто щастливци и на тях им завиждат .Ако го беше написал по- висш интелект , нямаше и да могат да го прочетат , дано ти бъдат благодарни ,че ги светваш отвреме навреме .
Много скоро ще настъпят глобални промени във времето и пространството и нашето поколение ще бъде свидетел на странни неща , енергията ще може да се овладява и насочва в желана страна,тогава може би ще започнем и да общуваме само с мисъл . Остави ги религиозните , те не познават друга сила , освен измисленният им бог , не могат да осъзнаят съществуването на друг интелект и изобщо мястото си в тази цивилизация. Във времето ,заспалите мозъци ще бъдат изтривани и присаждани на животни....!
Чудесни вдъхновения имаш и не е място за вицове ....,а за научни формулировки и обяснения.Идеята ти приближава истината .Радвам се , че си щастливец и умееш да усещаш , а не да приспиваш с празни приказки !

Усетила си силата на това, което съм опитал да внуша! Азимов първи е стигнал до тези изводи, признавам му го! Но тук аз разглеждам друг проблем! Има време и ще дойде, когато днешните проблеми ще ни се струват детска игра и трябва да запазим силата си за да оцелеем!Благодаря ти за прекрасният коментар!

Фантастичен сюжет, а социална сатира. Много обичам тази форма:))))

Знам, радвам се че ти хареса! А някой ден може и това да се случи!Кой знае?:)

идеята!
Поздрави!

Иска ми се да може да бъде реализирана!Благодаря ти!

министри и управляващи, да мислят като твоя герой и да последват примера му...
Отдавна не бях посещавала блога и твоя разказ искрено ме зарадва!

Поздрави Вълчо!

да, де да можеше наистина да го посетят и да прочетат, но това вероятно няма да промени мисленето им! Радвам се че най-сетне се появи миличка!:)

супер разказче! Може би не е далеч от истината за бъдещето.

Поздрави!

Благодаря ти, дано бъдещето е по-приятно!
Поздрави и приятни празници!

може да оцени настоящето.
Поздравления, мечтателю!

... но ще попитам - пускането на андронния колайдер има ли нещо общо с основната идея на разказа, защото ми се струва, че някакси подсъзнателно е станал катализатор на това прекрасно творение :)))(шегувам се!) Колкото и да звучи като научна фантастика, разказа си описва живата реалност, като започнеш от възникването на идеята у главния герой до намирането на финансов източник, но най-ежедневно (като, че ли аз бях Венци!) е безразличието и отегчеността, с която останалите гледат на всяка нова мисъл, на нова идея, в случая проект. Не сме далеч от създаването на подобен Комитет за защита и развитие на таланти в държавата, дано само управляващите се сетят за това. И се надявам да не ни се налага все по-често да казваме "А тия слепи идиоти не виждаха ли, че отиваме по –дяволите?" !!!

"Скоро ще сме нация, извинете за израза, от зомбита, възрастни зомбита. " - Впечатляващо, за съжаление самата истина :(

Поздравления, fenris!!! Весела вечер :)))

Хареса ми разказа ти .Наистина малко ми беше по-трудно в началото -отдавна не бях чела фантастика ,но дето се вика днес фантастика -утре реалност!
Приятна петъчна вечер ти пожелавам ,може и купон!:)

невероятен си, фенрис!
искам и аз на луната - тук не ме искат...

Благодаря мечтателко!А това бъдеще е близо!

Аз съм оптимист въпреки всичко!Благодаря ти!

Радвам се че ти хареса въпреки затруднението!;)Късметлийски уикенд!

Може и да се осъзнаят, кой знае?;)Благодаря ти!

е второто ми име, понякога повече отколкото е нужно дори :)))

Поздрав - http://www.youtube.com/watch?v=CxIN79n4jVo

Сигурна съм, че ще разбереш посланието :)
Хубав ден :)))

О да разбрах го благодарско!;)

много ми хареса!!!!
Продължавай да мечтаеш...

Благодаря ти!Ще продължа!:)

Прекрасен научнофантастичен разказ за бъдещето развитие на модела на пазарната икономика, който модел е пренесен и в космоса. Всички останали разкази за живота са под научнофантастичните, защото в тях има всичко от обикновения разказ плюс познание за науката и идея за модел на бъдещето. Това е така защото тази фантастика е плод на развиващата се наука и е неин разузнавач. За нея трябва много знания и мисъл, за да бъде написана, а още повече, за да бъде разбрана. Научната фантастика приближава мечтите на човека до реалността, а науката ги превръща в реалност. Така много голям процент от идеите на Жюл Верн и Харбърд Уелс са се превърнали в действителност. Например подводницата на Жюл Верн е вече съвременната атомна подводница, а лазерния лъч и идеята за имунната система са също важни съвременни открития предсказани от Х. Уелс. Затова Фенрис разказа ти е добре издържан литературно и още по-добре защитен идейно, което показва, че имаш голямо бъдеще на това поприще. Не обръщай голямо внимание на безсъдържателните отрицателни коментари, защото много малък процент от хората я обичат фантастиката, но са склонни да се привързват към лесните лъжи поради невежество и поради това, че не я разбират, а за разбирането на научната фантастика трябва интелект с богати знания и мисъл. Поздрав!!!

Благодаря ти! Към великите мога да добавя и Азимов, неговите идеи още не са реализирани, но имам усещането, че и това ще стане! За да разбереш научната фантастика трябва да имаш по-широко мислене, някои хора просто това не го могат действайки като дебелака от разказа ми! И тогава бъдещето като стане реалност те не са подготвени за него и го проспиват! Благодаря ти за страхотните думи!Поздрав!