300 години пр. Христа.

Погледна към звездите те го омайваха със силата си, сякаш притегляха към себе си неговата същност. Омайваха го, канеха го на едно по-красиво място, което вирееше само в съзнанието му. Наблизо се чу бухал, определено бе излезнал на лов. В далечинета се чу зовът на Господаря на ноща Вълкът. Сякаш викаше някой. По-слаб глас му отговори. Погледна към Луната. Имаше три дни и три нощи преди да стане пълноценна. Воят не се повтори повече. Откъсна поглед от звездите и напрегна слуха си. Вероято просто някой мъжки си търсеше женска. И си я намери. Огледа се да си намери място където да изпълни ритуала. Една полянка би била перфектна, но до нея имаше още много път. А нямаше време да чака. Приготовленията отнемаха време. Трябваше да ги започне преди следващото обаждане на бухала. Забеляза една могила. Луната надничаше между големите дървета образуващи правилен полукръг. Беше чувал за нея от шамана. Мястото беше идеално. Всъщност това бе въпросната полянка. Запъти се натам. Видя стъпалата и си припомни думите. От шамана беше чувал, че трябва да изскачи всяко едно стъпало споменавайки имената на един от пазителите на гората. Започна бавно да си ги ги припомня. Стъпи на първото стъпало и извика:

-Кардееееел!

Мястото тук бе идеално за ритуала.

-Ибооона!

Направи третатата крачка...

Наши дни.

-Внимавай с инструмента, независимо какво ще открием тук, то ще е по-ценно от злато.

-Коста, това не е първото ми археологическо изследване престани да ми правиш забележки.

-Добре, МАРИНEЛА.-той наблегна на името и. Тя се изчерви от яд.

-Тогава не бързай а работи бавно и внимателно. Винаги бързаш.

-Уффф, добре мамо.

Тя намали темпото. Нямаше смисъл да спори с него, бе педантичен, до неузнаваемост. За тази могила се носеха много легенди, но едва сега бяха получили разрешение за разкопки.

Мястото бе високо около 20 метра и сякаш нарочно бе затрупано преди много време. Изкачването по него бе улеснено от нещо като естествено образувани стъпала. На върхът му се бяха захванали няколко кръголистни мури в правилен полукръг. Сякаш образуваха естествен олтар. Тя растърси глава. Бяха им разрешили да копаят тунели. Мурите бяха защитени и в този район нямаше други. За това трябваше да внимават за корените им. Започнаха разкопките откъм изсточната страна, където нямаше стъпала. Мястото беше уважавано от местните и имаше протести срещу тези разкопки, но след приетите условия им дадоха карт бланш. Вече бяха изкопали дупка висока два метра и широка пет. Дълбочината бе едва един метър. Напредваха бавно. Според Коста а и самата нея. Това място бе засипан храм или дворец на предполагаемият син на Ситалк. За неговият син се предполагаше, че е незаконороден от високопоставена особа от Атина. Когато гръцкият полис е плащал половината от приходите си в и то в разцвета си на тракийският владетел. Синът му обаче се възползвал от войната му с трибалите и окупирал част от територията на бащиното му племе. В един момент той обаче изчезва а територията му така и не била завзета отново. В последствие тя е обсебена от планиата и гората.

Прекъсна мислите си. Какво ли бе станало с малкото кралство? След това траките изчезнали от района и той бил населен от други по примитивни племена. Предполага се че за краткото си съществуване племето на незаконороденият син било се развило и заплашвало с техническите си постижения да завладее района. Тогава просто изведнъж те престанали да съществуват. Изчезналото тракийско племе бе доста голям хит, накрая се прие, че това е една от глупавите теории. Идеята бе изоставена. Двамата с Коста обаче откриха пергамент, който даваше факти за съществуването на това племе. Гърците сравнявали тяхното развитие с това на Атлантите, за които споменавал Платон. Въпроса отново бе раздухан, но изоставен както обикновено. Накрая разследванията, ги отведоха до тази могила. Тя потръпна и продължи внимателно да копае с малката кирка. Бавно вървеше работата а и слънцето вече грееше на небесклона и печеше главите им. Добре, че беше си взела шапката.

300 г. Пр. Хр.

Огледа се. От могилата се виждаше селото му. Той застана в посока към изгрева. Заби ритуалните копия в четирите посоки на света точно пред високите дървета. Застана в средата и заби още едно в центъра. Изправи се бавно сякаш вече бе в транс и бавно подде някаква мелодия. Думите, които редеше, той не разбираше, но знаеше, че трябва да ги каже и то точно в този ритъм. Насочи се бавно към първото копие и коленичи пред него с лице към звездите и луната. Очите му бяха се обърнали наопаки. Бухалът избуха. Беше започнал първата нощ от ритуала за обединяването на душите и възкръсването на пролетта.

Наши дни.

Малката кирка удари на твърдо. Сърцето и трепна и тя взе друг инструмент. Бавно почисти мястото усещайки как адреналинът и се покачва. Не каза и дума искаше да изненада всички. Изпусна въздух. Беше камък. Обикновен камък. Захвана го с кирката и го дръпна. Не поддаде. Усили силата, вече ядосана и разочарована. От мястото сякаш се изтръгна въздишка като отпушена бутилка на шампанско. Коста се извърна и видя как партьорката му пада на земята. От дупката образувана от камъка започна да тече пясък. Той притича и бързо я издърпа. Пясъка започна да се трупа. Всички гледаха като вцепенени.

-Какво направи? Нали ти казах да внимаваш?

-Внимавах, просто един камък и реших да го махна.

-Да го махнеш. Не си ли чувала за капани?

От пясъка изскочиха малки скорпиончета, сакаш специално сложени. Ухапванията на скорпионите в този район не бяха опасни. Но в такова количество?Съществата се размърдаха и се насочиха към тях.

300 г. Пр. Хр.

Усети нечие присъствие. Обърна се и видя черна отрова да да се приближава към него, следваха го няколко след него. Очакваше това. Застана пред копието сочещо към Луната и пропя:

-Нека светлината ти ми помогне да завърша ритуала.

Луната излезе из зад облака и го освети, това сякаш прикова животинките и те започнаха да се прибират в нещо като черупки образуващи пашкул.

Наши дни.

Всички стреснато се отдръпнаха. Малките скорпиони се откъснаха от светлината за да стигнат до хората. В този момент те спряха и сякаш се затвориха в себе си образувайки броня. Коста се приближи и ритна едно от тях. То не помръдна.

-Явно слънцето ги парализира. Да видим до какво се приближихме.

Надникнаха през дупката. Под нея видяха стъкло в матов цвят. Никой не предполагаше, че стъклото тогава е било открито не и в този му вид. През него почти не се виждаше. Бавно разшириха дупката и разчистиха дупката. Обвивката около стъклото бе от камъни като този, който Маринела бе изстеглила. Още малко пясък се изсипа от там. Разчистиха дупката от камъните и се огледаха вътре. Пясъка бе изчезнал. Останал бе стъкленият купол. Отгоре той бе посипан с пръст. Високите дървета се спускаха през него и продължаваха надолу. Нямаше вход от никъде. Може би се  влизаше от към дърветата.

-Нагоре.-каза Коста и посочи към дърветата.

-Чакай.-спря ентусиазма му Маринела.

-Не трябва да нараняваме дърветата.

Част от хората се опитваха да се катерят, но се плъзгаха обратно. Растоянието между стената и стъклениат похлупак бе около метър.

300 г. Пр. Хр.

Вече устата го болеше, главата му се въртеше, но оставаше още малко време щеше да издържи. Бухалът избуха. Тогава от копието в центъра се надигна светлина. Лъч проряза небето и сякаш се свърза с луната. Могилата потрепери. От всяко копие излезе сноп светлина насочвайки се към небето. Около осветените места в небето се образуваха облаци. Стана гръм образува се светкавица. Заваля проливен дъжд. Той се усмихна. Пролетта бе дошла и тази година щяха да имат хубава реколта. Капки вода се стекоха по напуканите му устни и той се облиза. Живителната течност го накара да скочи и да заиграе от радост. Селището му беше спасено за следващите 100  години.

Наши дни.

Видяха надпис с златисти букви на матовото стъкло. Коста извика Маринела.

-Можеш ли да го разчетеш?

-Да...мисля, че ще мога.

„Ако искаш да владееш времето влез, но страннико, ако си с нечисто сърце, ще поведеш смъртта след себе си”

Тя натисна една от буквите и на 10 метра от там се отвори  вратичка. Влязоха вътре и онемяха. Вътре имаше 20 метрова крепост. С четири кули и две грамадни врати. Дърветата завършваха в четирите кули на крепоста. Тя бе построена около тях.

-Не пипайте нищо и много внимавайте.

Приближиха се бавно до едната врата и я натиснаха. Тя се отвори. Вътре сякаш всичко бе запазено както тогава. Имаше страхотни неща. Маринела се огледа. Това място изглеждаше познато и се сети защо. Една от картините бе от късният Ренесанс, беше я виждала в Париж. Имаше много произведения на изкуството от различни епохи. Това преобръщаше цялата теория надолу с главата. Всички зяпаха като омагьосани.

300 г. Пр. Хр.

Една дупка се отвори и той пропадна в улей, който го отведе в стая от камъни. Уплашено се огледа. Пред него се изправи мъж. Стар с жречески одежди. ПОне той си помисли така.

-Ти си моят заместник. Ела стани и се научи как да помагаш на племето си от тук.

Наши дни.

В този момент една врата се хлопна. Един старец застана пред тях.

-Това не трябваше да се случва. Трябваше само един от вас да попадне тук. И може би мястото е вече обречено.

Гласът му бе сух и величествен едновременно.

Вече пет часа, десет човека го гледаха в очите и слушаха историята му. Племето на незакороденият син на Ситалк открили пирамида изоставена от атлантите. Там имало машина. Успели да разгадаят за какво служи и тогава Бог ги наказал да я оправляват завинаги. Машината контролирала времето. Можела да изпрати буря, ураган, или обикновен дъжд навсякъде. Мощно оръжие. Всъщност точно за това се опитал да я използва главатаря на племето и тогава тя се обърнала против него. Машината проникнала в душата му и обсебила умът му. Удължила живота му, но го поробила. Той осъзнал, че от него зависи благоденствието на цялата планета. За да не може друг да се поддаде на изкушението построил могилата, която се превърнала в негова гробница. Машината му дала знания, за няколко живота напред, но му отнела същноста. През годините ръзлични хора я търсели и попадали на това място, като така погребвали предишният роб на машината и сами ставали нейни роби. Някои от тях велики хора. От там идваха и доказателствата за различни периоди. Като картините от Ренесанса. Машината ги пускаше за известно време и после ги привикваше обратно. Контролът и се осъществеваше от нещо като щлем поставен на главата. Той даваше много знания, но и отнемаше душата. А много жадни за знания хора се бяха озовали в неин плен. На всеки 100 години се извършваше ритуал за подновяване на действието и .Този, който го извършеше попадаше под нейна власт. Ако не бъдеше извършен мястото щеше постепенно да се превърне в пустиня, която да завладее бавно цялата планета. Машината бе включена от незаконороденият син на тракийският владетел, но не без помоща на последният останал жив атлант.

Маринела поиска документите за машината и монахът, станал роб на машината и ги подаде.

-Чакайте, тук пише.

„Свободата започва от робството”

-Може би има надежда.

-Дете чел съм това, хиляди пъти съм опитвал да го разбера. Машината ми дава знания, но не и как да ги изпозвам. Знам за енергията за храната за водата и за всичко толкова много, но не мога да го използвам.

-Къде е машината?

-Маринела, какво ще правиш, нали не вярваш на тези глупости?

-Млъкни Костта.

Той я поведе бавно към центъра на комплекса построен на мястото на пирамидата. В центъра бе машината. Тя приличаше на паяк. Крачката и я свързваха с всяко едно от четирите дървета. А на нея мигаха копчета в различни цветове с изписани букви на тях. В документите за експлоатацията и имаше изписано. „Където има любов няма страх”.

-Страх ли те е отче?

-Не за мен дете мое, а за целият свят.

-Значи натиснете тези букви.

-Бившият монах бавно натисна буквите на древният език за любов.

-Вие обичате света отче и не мислите за себе си. Чу се шум и едно пипало се откачи от дървото сочещо на изсток. Още едно го последва и машината се разстресе. Всички бързо се изнизаха през вратата на сградата, която бавно се срути.

-Видя ли какво направи.-извика Коста на Маринела.

-Каквото трябва.

-И сега какво имаме?

-Имаме него.-тя посочи свещенника.

-Той знае всичко а и купола оцеля.

Над тях бавно започна да вали лек летен дъжд. Бавно отмивайки праха от косите им.

Свободата е част от вродените инстинкти, а робството от придобитите. А любовтя - "тя ще спаси света".
Според мен изкуството ще спаси света. Ако повече хора обръщаха глава към изкуството, така силата на любовта щеше да нараства с всеки изминал ден. Всичко е навързано в един вечен кръговрат. Любовта не е природна даденост. Тя е създадена от нас хората и трябва да се грижим за нея, както в увлекателния ти разказ трябва някой да се гриши за машината. Поздрави за пореден път караш хората да оставчт настрана работата си и да се потопят в света на приказките и да си припомнят колко е хубаво да си дете.

Благодаря ти, че толкова добре свърза смисъла на приказката! А да се чувстваш дете е прекрасно, защото тогава наистина разбираш света и неговата същност! Запазил си детето в себе си~!ПОздравления за това! А изкуството всъщност посочва пътя за спасение! А любовта спасява света!:)

завладяват читателите :))
Друго не мога да кажа ...
Поздрав!

Това , което каза истински ме прави щастлив!:)

поздравления!!!
да, любовта е свобода, но свободата има своите отговорности и страхове, така че трябва да се внимава да не се превърне в робство!!

Добре казано!Благодаря ти!

Да плача ли , да се смея ли , не вярвам на очите си , това е снощният ми сън с малки подобрения и с някои изключения ?
Поздрави , страхотен е !И една забележка - там влизат хората само с чисти сърца .Този висш интелект , чрез машината на времето ни учи и показва много неща ,доказва ни началото на заражндане на нов свят и ни разкрива истината за нас самите !
Приятен ден !

Какво да ти кажа! Всъщност машината е просто емоция, показва ни, че истината трябва да я откриеме сами, така е по-сладка и не толкова обсебваща!:)Благодаря ти!

Интересно пътуване в паралелни светове. Поздрави.

Пътуването към самите нас, често е в няколко измерения!:)

Фе, чета твойте разкази и все ги сравнявам с великата книга "МАЙСТОРА И МАРГАРИТА! За скритите сетива в човека онези който сме имали но са ни били отнети Онези който новата шеста раса която според пророците от 1981 се ражда на земята
С ТЕЗИ СЕТИВА СВЕТА ЩЕ БЪДЕ ДРУГ И МАТЕРЯЛНОТО КОЕТО РУШИ ДУХА ОТЖИВЕЛИЦА И НЕНУЖНО
ДНЕС ОТ СВЕТА СИ ОТИДЕ БЪЛГАРСКИЯ ШЛИМАН -АРХЕОЛОГА КИТОВ
ЕДИН ГОЛЯМ ЧОВЕК С ГОЛЯМА ДУША В ТЪРСЕНЕ НА ВЕЛИКИТЕ ТРАКИ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ!
НЕВЕРОЯТНО ПИШЕШ, НЕВЕРОЯТНО!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благодаря ти Джул! Това, което каза е вярно, и нещата се развиват по-главоломно от колкото си мислим! Много окови на съзнанието ще паднат, но за някои може да е болезнено! Благодаря ти отново! Усмихна ме много!

може би ще повторя някой коментар , но аз съм
свързвала като съвсем малка /незнам защо /винаги архитектурата с архиологията .Навярно за това са били първите 4 букви/ и си мечтаех да стана , ту пианиска , ту архитект , ту архиолог.Не станах нищо това ,но винаги свързвах тези професии с(нещо приказно ,загадъчно , тайнствено и креативно.Винаги си представях нещата толкова
интересни ,а атмосферата в която се работи така
вълшебна.Сега всичко това се е запазило в съзнанието ми и разказа по някакъв особен начин го докосна!Ти го направи с майсторлък!
Тъжно е ,че все пак разказа е посветен на вече покойния човек който даде огромен тласък в новата ни археология и се заприказва навсякъде за България .Заговори се и за добро !
Свързвах винаги личността на този голям архиолог с личността на младеж ,който напусна Париж и обучението си по медицина там за да
следва архиология в България .Той вече е успешен архиолог и работи с Китов.Сега се надявам Васко да продължи успешно търсенето
на доказателства за живота и участта на великите траки тук.
Този разказ провокира в мен много спомени!
Благодаря ти !

Мир на праха му!

..хвана ме! С такъв интерес прочетох ,преди доста време," Гръцкото съкровище" на Ървинг Стоун. Роман свързан пак с археологията и любовта на Х.Шлиман.
Хареса ми паралела между двата свята и машината на времето. Красива фантастика!
Поздрав!

Да почива в мир! Радвам се, че съм успял да провокирам това у теб!Благодаря, че го сподели!

Благодаря ти! Усмихнат ден ти пожелавам!:)

„Ако искаш да владееш времето влез, но страннико, ако си с нечисто сърце, ще поведеш смъртта след себе си”...
Спомнете си и кутията на Пандора...
Замисъла ти е завиден и всеки може да го види през своя призма.
Поздравления отново!

Приятно ми е това, което каза да го чуя! Наистина призмата е различна според характера на хората!Благодаря ти!

всичките разкази са изключителни! Имаш дарба, истинска дарба!
Поздравления!
Продължавай все така, че и повече :)

Винаги се стремя да има повече!Благодаря ти за страхотното насърчение!:))