Пак, валеше. Вече и писваше от този дъжд. Само да и паднеше, този, който отговаряше, за дъжда щеше хубаво да го изрита по задника. Мислите и я накараха да се усмихне. Не трябваше да си разваля настроението, само защото небето плачеше. Дъждът бе от най-досадният вид. Ситен и на често. Нямаше изгледи да спре скоро. Днес се откриваше един интересен музей и тя искаше да го посети. Дъждът нямаше да я спре. Първият пристигнал щеше да бъде пуснат сам да разгледа. Усмихна се, в това време вероятно щеше да успее да пристигне първа. Откриването беше в 10 сутринта. Имаше един час до тогава. Застана пред огледалото и с увереността започна да си слага спирала, руж и червило. Среши косата си и изпрати въздушна целувка на изображението си. Облече костюмчето си за специални случаи, което вчера, вече придвидливо бе изгладила. Обу специално купените за целта ботушки, облече се и грабна чадъра. Наблизо имаше стоянка за таксита и тя махна на едно.

-За къде?

-Музея на астрологичните знаци.

-Аааа, това не е ли дето го откриват днес а?

-Аха.

-Тя жена ми искаше да отиде, ама няма да успее, защото тъщата е на гости а тя става късно.-той се изплю през прозореца и с поразяваща точност уцели кошчето за боклук.

Усмихна му се вежливо и той подкара.

-Госпожице, пазете се от дъжда и ...Абе внимавайте и в музея, не ми харесва рекламата му.

Тя кимна плати му, оставяйки и бакшиш и се насочи към новата сграда. Спомни си рекламата:

„Ако се страхувате да разберете повече за себе си, по-добре не влизайте”.

Тя се познаваше и не се страхуваше. Застана пред входа и погледна часовника си. Имаше пет минути. Огледа се. Единственият, които и правеше компания, бе досадният дъжд. Над входа имаше арка. Сградата бе черна а на арката със голями златни букви бе изписано „Музей на острологичните знаци”. Не можеше да се отрече, че архитекта се бе ростарал. Хареса и как изглежда. Над вратата имаше часовник, които отброяваше времето до отварянето на вратите. В този момент 59 се превърна в две нули. Грамадните врати се отвориха бавно и тя престъпи преди да са се отворили изцяло. Те веднага се захлопнаха зад нея. Стреснато се извърна. Какво ставаше тук.

-Здравей страннико, добре дошъл тук и дано се забавляваш или добиеш мъдрост тук.

Звукът идваше от стените, вероятно някакви високоговорители.

-Кой сте вие?

-Аз съм вашият водач. Изберете вид астрология!

-В смисъл?

-Класическа, китайска, зороастрийска, вавилонска, българска, скандинавска...

-Класическа.

-Моля заповядайте зад врата номер едно.

Вратат се отвори сама. Тя малко плахо пристъпи и вратата се хлопна зад нея.

-Вие избрахте Класическа астрология. Трябва да минете през себе си за да излезете от тук.

Какво ставаше тук. Май шофьора бе прав, не трябваше да идва.

-В какъв смисъл през себе си?

-Да опознаеш себе си чрез другите. Сега оставате сама.

-Ехо, чакай малко, искам да питам нещо може ли?

Тишината и отговори. Потръпна леко. Огледа се. Залата в която бе попаднала бе кръгла. Бяха разположени статуите на различни зодиакални знаци. Очите на статуите бяха със съответните камъни, които отговаряха на зодиакалният знак. Помнеше разположението и се приближи до статуята на овена. Отдолу имаше табела с характеристики на зодията. „Притежава горещ - направо изпепеляващ темперамент...”Извърна поглед и огледа статуята. Нещо в нея не беше наред. Единият рог сочеше нагоре. Огледа се. Дали можеше да докосва? Надигна се на пръсти и побутна рога. Той се изправи и прищрака. На мястото на информацията за зодиакалниат знак се отвори вратичка. Значи в това бе уловката? Какво ли я чакаше там? Клекна и пропълзя през малката вратичка. Озова се в малка, но просторна зала. От стената изскочи светлина и освети стъкло отстоящо в края и. Приближи се и погледна. Видя баща си седящ до някакъв мъж.

-Честно казано, не знам, какво става. Не иска да ме види вече повече от две години. Скарахме се  и от тогава не ми говори. Опитах се да се свържа с нея, но тя все ми затваря. Искам да я видя, да я питам как е, нищо повече. Къде сгреших?

Баща и бе зодия овен. „Овена е човек на крайностите, притежава състезателен дух и е в непрекъснато съревнование с някого. Натрапва си възгледите...” Това отговаряше на баща и с пълна сила. Постоянно изискваше и изискваше от нея. Докато един ден не и писна и му каза, че не иска той да и казва какво да прави и излезе сама на квартира. И отново той не разбираше къде му е грешката? Обзе я яд на баща и.

-...всъщност си прав, така е , прекалено много я притисках! Обаче, тя не ми дава възможност да и се извиня.

По бузата и плъзна една сълза. Все пак, когато бе имала нужда, той винаги бе до нея и и помагаше. Обаче този негов инат.

-Ако можеше да ме чуе сега , щях да и кажа, че съжалявам и искам да си върна любимата дъщеря отново.

Приятелят му го потупа бавно по рамото в израз на съчувствие.

-Нещата ще се наредят.

Зачука по-стъклото, но никой от двамата не и обърна внимание. Явно не я чуваха. Избърса сълзата си. Почувства се зле. Още днес щеше да му се обади да се сдобрят. Не бе очаквала нещо такова тук, мислеше, че ще погледа интересни неща, статуи и картинки а това се бе превърнало в нещо съвсем различно. Светлината бе вече изгаснала и на стъклото нямаше образи. Измъкна се през дупката и вратичката с информацията за зодиакалният знак се спусна зад нея. Рогът на овена обаче остана изправен. Явно тя нямаше повече достъп до там. Приближи се до следващата статуя на разярен бик. Устата му бе отворена и езика изплезен. Това я стресна. Въздъхна и натисна езика. Той се прибра и устата се затвори. Отзад се отвори капачето и тя плахо пристъпи и се вмъкна през вратичката. Светлината изскочи и тя видя точно това, от което се опасяваше. Бившото и гадже. Имаше не малко синини от неговите изпълнения. Едвам успя да го зареже. Скъсаха преди няколко седмици.

-Майната и, кучка с кучка. Тя какво си мисли? Абе що ли изобщо се занимавах с нея. Ега си лиглата...

Беше чувала тези думи многократно. Обаче я жегнаха. Тя го беше обичала а той я третираше като секс играчка, правеше с нея каквото си иска. Изневеряваше и. Изобщо бе прихванал, всички лоши черти на зодията си. Защо я жегнаха тези думи?Този човек вече и беше чужд. Веднъж като се ядоса за малко да изпрати една нощна лампа в главата и. Размина и се на косъм. „Обожава насладите на живота и им се отдава с цялото си сърце и това го прави да изглежда винаги в отлично настроение...” Бе си извадила грешен извод за него. Просто лошите черти в него преобладаваха а тя ги бе пропуснала или той ги прикри. Трябваше да му се обади и да приключи веднъж за винаги с него и да не го мисли. Сърцето и се скова в лед. Не искаше да има нищо общо с него. В сърцето и се прокрадна лек страх, но тя го прогони с махване на ръка. Вече бе взела решение. Светлината изгасна и тя бързо се измъкна от дупката, оставяйки мрачното си настроение там. Огледа се. Следваше зодия близнаци. Усмихна се, досещаше се кой я чака там. Приближи се и огледа двойката статуи. На единият палецът бе изкривен на обратно. Тя бавно го изправи и влезе през вратичката. Както и очакваше появи се образа на сестра и. Малката бе трън в задника и откато тръгна на училище. Разликата им бе 4 години, но за разлика от нея сестра и бързо стана най-популярното момиче в училище. Всички я гледаха сякаш е най-хубавото нещо на света. Всичко и се отдаваше, всичко и вървеше и всеки гаф и се прощаваше. Мразеше я за това и то искрено. Облечена идеално както обикновено. Беше последна година в гимназията.

-Чакай да ти разправя за сестра ми. Сега се е захванала...

Отново клюкарстваше нещо за нея. Избесня. Тогава чу името на бившият си и почувства студ да пронизва стомаха и. Наистри уши:

-Господи, добре, че се оттърва от него, кучият му син какво ли не си позволяваше с нея...

Кога щеше да се научи да не споделя с нея? Обаче винаги, колкото и да и се сърдеше и прощаваше и за това отново и се сърдеше. Устните и станаха на рязка.

-Ако не бе успяла да го разкара, щях да го убия, не може той така да се отнася с нея. Ако трябва щях да взема пистолета на татко.

Баща им беше полицаи и сестра и си поддържаше връзка с него, като периодично я молеше да поговорят и да не му се сърди повече. Ококори се, явно сестра и я обичаше истински. Тогава, защо така се отнасяше с нея.

-...може, често да я ядосвам, ама сестрите за какво са? А и тя е толкова лесна жертва нали? Много се хваща, но точно за това си я обичам.

Приятелката и кимна и двете се захилиха в един глас. Светлините изгаснаха. Усмихна се. Е сестричке, вече няма да ти давам повод да се веселиш на мой гръб. Трябваше да и се обади и на нея. Замисли се на колко телефони трябва да се обади, докато стигне до края?

Статуята на Рака стоеше пред нея едната щипка докосваше пода а другата висеше във въздуха. Тя скочи и увисна на нея. Щипката се наведе и докосна пода. Успоредно с това се дигна малката вратичка. Вгледа се внимателно. Майка и бе рак, но бе починала преди няколко месеца. Не бе успяла да се сбогува с майка си и я мъчеше угризение, защото заради баща си не ходеше да ги вижда. Само се чуваше с нея от време на време и когато баща и, поискаше да говори с нея затваряше телефона. Баща и бе търсил да я повика, но тя не бе отговорила, сестра и също, но не беше на линия. А сега, дали щеше да се види с нея? Едва ли. Изпълзя през входа и се огледа стреснато. Един лъч се насочи към стъклото, но на него нямаше нищо. Лъчът угасна и тя сведе очи. Нямаше как, не бе възможно. Усети някакво сияние и се извърна. От стената не излизаше нищо, но пред стъклото се оформяша образ от светлина. „Никой не е толкова грижовен родител и домакин, колкото може да бъде един Рак. Би умрял за теб ако те обича достатъчно.” Спомни си от надписа. И беше вярно, тя имаше прекрасна майка и когато я изгуби усети болизнената и липса. Това я отдалечи още повече от баща и и сестра и. „...на тема тайни и загадки, окултно и загадъчното...”  Майка и обожаваше странните неща, четеше страхотни много книги за пътят на душите и други подобни глупости. Тя не вярваше в това. Е зодиите бяха друго нещо. Вярваше и че има живот отвъд, но път на душите, какво бе това? Образът от светлина се оформи, докато течаха мислите и. Усмивка огря устните му. Беше майка и. Разплака се и се затича да я прегърне. Ръцете и минаха през светлината и майка и се разсмя:

-Малката ми, радвам се че мина оттук, за да мога да те видя още веднъж.

Беше гласът на майка и, но сякаш бе от тръба или по-скоро от високо. Дали някой не си правеше шега с нея. От стените имаше отвори за вентилация.

-Не вярваш, че съм аз нали?

Майка и я гледаше с упрек и въпреки, че беше в летална форма, тя се почувства виновна. Умееше го това майка и дори след смърта си.

-Питай ме нещо.

-Какво се случи на 8-ят ми рожден ден?

-Не го празнува, защото сестра ти се разболя и трябваше да отидем с нея в болницата.

-Да маменце, така беше. Бях и бясна.

Разплака се и отново се опита да я прегърне. Усети полъх по главата си. Майка и я погали.

-Вече знаеш какво трябва да направиш нали?

-Да маменце, знам.-кимна тя и от окото и се стече дълга сълза. Откъсна се от бузата и, цопвайки звучно на плочките.

-Трябва да тръгвам.

-Маманце, радвам, се че се сбогувахме.

Изхрлипа и от очите и потече река. Майка и се приближи и тя отново усети полъх около цялото си тяло.

-Никога не съм тя обвинявала за нищо, винаги съм се гордяла с теб а сега бягай от тук, някой ден може пак да се видим.

Образът на майка и бавно се разстопи.

Излезе от малката вратичка и се огледа.Чувстваше се разбита след първите четири зодиакални знаци. Въздъхна, трябваше да приключва с това. Нямаше смисъл да се бави. Лъвът стоеше царствено пред нея. Замисли се, дали да влиза изобщо. Не познаваше нито един лъв. Опашката му бе пъхната под корема му. Дали да се занимава с него? Реши да го прескочи за сега. Дева. Една Венера се изправяше пред нея в целият си ръст. Косата и бе дълга до кръста. Един косъм стърчеше настрани. Тя го натисна и той се прибра, откривайки прозорче. Влезе и видя най-добрата и приятелка. Това обаче, което забеляза до нея я шокира и в главата и изникна един цитат. „Най добре се разбира с другите два земни знака Телец и Козиро. Девата се разбира с Телец по простата причина , че и двамата знаят колко е важно да бъдеш внимателен , предпазлив и пресметлив за всяко едно нещо .” Приятелката и бе щастлива с бившото и гадже. Господи. В тоя музей само гадости ли щяха да и показват.

-Тя не те оценяваше, аз го правя миличък.-подаде му едно грозде в устата тя.

Той блажено се бе изтегнал в скута и примлясвайки. Картината веднага изчезна. Явно бе достатъчна. Ядосано тя се измъкна от малката вратичка, одрасквайки токчето на обувката и кракът си в малката вратичка, която шумно се спусна след нея. Дявол да я вземе. Трябваше да преосмисли още нещо и да проведе още един разговор. А та и доверяваше всичко свъзано с него. Господи, това посещение бе обърнало всичко наопаки. Манйта и. Тя отиде и издърпа лъва за опашката. Чу се гърлено ръмжене и вратичката се отвори. Усмихна се имаше приказка. „Не дърпай лъва за опашката” И това с пълна сила важеше за тази зодия. От стената се стрелна лъч. Една жена говореше с друга.

-Сещаш ли се колежката от гише 6, чудя се защо е толкова затворена. Утре ще я поканя да излезем. Изглежда готина, какво ще кажеш? Даже ще взема и двама мои познати за да е весело. То без момчета не може.

-Не знам, тя е странна не бих говорила с нея. Е аз ще я поканя а тя ако иска да дойде.

Светлината изгасна. Май щеше да си намери нова приятелка. Интересно, може би този музей не бе напълно изгубена кауза. Зачете се в надписа, който се спусна след нея. „На първо място бих изтъкнал великодушието на негово величество... Свръх благороден . Силна воля и стремеж към по добър живот . Непримиримост по отношение на неправдата - дори и в крехка възраст . Адски любвеобвилен и верен . Страхотен приятел...” Май нещата се подреждаха, може би.  Изправи се пред везните. Едната бе наклонена леко наляво. Тя я повдигна и баланса се възстанови. Вратичката се отвори. Лъчът освети стъклото. Видя един мъж, който не позна веднага.

-Не съм я виждал от поне 4 години, не знам къде се изгуби.

Тогава тя се сети. Гласът и бе познат. Това момче и беше като брат, бяха се покрепяли през цялата гимназия. Тя зачука по стъклото.

-Ей братле тук съм.

После се усети, че той не може да я види. Винаги и осигуряваше необходимата подкрепа и винаги беше адски мил с нея. Тя го утешаваше, когато бе имал любовни разочарования , той нея също. Бе плакала на рамото му неведнъж. А сега го бе забравила. Погледна си джеесема и реши първо на него да звънне. Списъкът с обаждания стана дълъг. Усмихна се. Светлината изгасна. Дори не видя, той с кой говореше.

Внимателно се измъкна от тук и пристъпи към следващата зодия. Опашката на Скорпиона сочеше надолу. Тя я завъртя нагоре и врътичката се отвори.

-Готина е , ще ме запознаеш ли с нея?

Един мъж, гледаше нейна снимка. После светлината изгасна. Изненадана тя излезе от малката зала. „Най се има с другите два водни знака Рак и Риби...” Това пишеше на информационната табелка. Това беше странно. Тя реши да не мисли повече и пристъпи към следващата зодия. Стрелата на кентавъра сочеше надолу. Усмихна се и я насочи към себе си. Влезе през вратата. Пред нея бе образът на един от бившите и гаджета. Много си падаше по-него, но нищо сериозно се получи. За сметка на това си останаха истински приятели и досега като искаше да излезе някъде на клуб и да се позабавлява го викаше. Като всички стрелци той правеше партито, където беше той купонът бе винаги на 1000%. Образът не каза нищо само се усмихваше, после изчезна и стъклото потъмня. Както обикновено, бе седнал пред прозореца да съзерцава дъжда. Обичаше когато валеше, и се любуваше на капките с часове, стига да нямаше друга работа. А след това сядаше и пишеше поема. Абе откачен си е , но и беше приятно с него. Измъкна се и се приближи до следващият знак. Имаще пред нея едно каменно езерце от което сякаш се издигаше водопад. Една от вълните бе излезнала извън  коритото и тя я прибра. Отвори се вратичката, но светлина не светна. Тя не познаваше никой с тази зодия. И явно нямаше да се появи такъв в живота и. Върна се обратно и видя две рибки от устата и на двете излизаше вода. На едната струята бе по малка и тя я издърпа. Вратичката се отвори. Тя очакваше светлина, но пред нея сияеше слънцето. Дъждът бе спрял.

Ама разбира се. Тя бе зодия риби. Веднага набра номера на баща си:

-Тате, да аз съм, да тате не плачи, че и аз ще заплача. Хайде да се видиме утре на кафе, ще поканя и сестра ми. Няма за какво да се притесняваш!Вече не ти се сърдя, дано и ти не се сърдиш на мен! Обичам те чао!

Очите и бяха мокри, когато се обади на сестричката си. Уговори си среща с нея за утре заедно с баща и. Стисна зъби и набра приятелката си.

-Здрасти. Добри там ли е?

По телефона се чу мълчание. Предай му, че ви пожелавам, много щастие и на двама ви. Затвори телефона и набра приятеля си.

-Здрасти, какво ще кажеш да се видиме а?

-Да бе, няма те от 4 години и какво ще кажа?

-Моля те не ми се сърди, моля те!

-Уффф не мога да устоя на тези думи, познаваш ме, добре кога и къде? На стрелеца не се обади, щеше да го покани за срещата с лъвицата.

След страхотната семейна неделя , и след това със забаравеният и приятел, които най-после си бе хванал свестно момиче тя пристигна на работа.

Лъвицата се приближи до нея. Гривата и се развя за момент от вентилатора и накара няколко мъже да се обърнат след нея.

-Здрасти, не се познаваме, но какво ще кажеш днес да отидем на клуб?Казвам се Антония а ти?

-Радослава, отдавна не съм ходила! А момчета ще има ли?

На лъвицата и светнаха очите. ВИдя, че са от една партия и се усмихна:

-Разбира се!

-Аз мога ли да доведа?

-Естествено.

Уговориха се и тя се обади на нейният стрелец.

Седнаха на запазените места и зачакаха.

Компанията закъсняваше с десетина минутки.

-Споко, лъвиците винаги закъсняват, малко, нали са кралски особи?

-Абе няма значение...

В този момент тя влезе и се насичи към тях. До нея беше скорпиона от музея. Ради се усмихна. Посещението в Музея си заслужаваше.

На сутринта я събуди телевизора. Обърна се и видя спящият Янко до нея и се усмихна. Новините не я интересуваха, но нещо привлече рязко вниманието и:

„...Музеят на астрологичните знаци затваря за неопределено време, не бе спомената причината за това. Редакцията знае, че е бил посетен от един човек, ако може той спешно се свърже с нас за ексклузивно интервю...”Изгаси телевизора и се сгуши до скорпиона. Тялото му бе толкова топло.
Инфо зодии тук!

мноооого ми беше интересен разказа!!! :)))
а ти си стрелец, нали??!!!
;))

Радвам се, че ти хареса!А как позна , че съм стрелец?:))))

най-ласкателно си писал за тази зодия, хитрушко!!!
:)))

Не само, вгледай се по-добре!:)))))

поздрави и хубав следобед..

:)

аз не казвам, че само за стрелеца е ласкателно, но най-ласкателно, нЕкак си!!
а и израза "а след това сядаше и пишеше поема"..., не знам защо, но си помислих за теб! не че съм чела твоя поема, дори не знам пишеш ли поеми?! да кажем, интуицията ме водеше...
:))

препратката на края потвърди догадката!! ;))

Благодаря ти! Късметлийски ден и на теб!:)

Ясно имало е препратки към мен, но аз познавам, много стрелци и те са също такива, е теб вероятно и интуицията те е водила!:)

"Само да и паднеше, този, който отговаряше, за дъжда щеше хубаво да го изрита по задника."

и особено това:
"-Да опознаеш себе си чрез другите"
Всеки ден го правя.
Пък за зодиите нямам думи ...
Пореден поздрав за теб !

Не ти е било много трудно ,тъй като имаш астрални познания и малко по-различни способности и особени виждания !Разказът ти е чудесен и май и ти преди това си бил в това астрологично царство и си излязъл от там като си набелязал темите за писане , а може би още там си ги написал със скоростта на светлината ?
Нямам думи , а знаеш колко обичам приказки и непрекъснато се пренасям и аз в тях !
Поздравления , чудесен си !

... трябва ли да ме докарваш до момент на правене на зодиакален списък на всички, които познавам и издирването на телефоните им в мобилния ми...хехехе (шегувам се! ) Замисли ме с този разказ! Песента както винаги прекрасна :)))

малко съм разочарована, защото си пропуснал водолея, но нали все пак има инфо за всички зодии, не ти се сърдя:)))

Неведоми са пътищата на себеопознаването! Благодаря ти!:)

Права си бях там преди около година, тогава, не излязох, сега вече си проправих път навън! Често истината за нас се крие на доста интересни места!
Благодаря ти!

Щом си се замислила, значи съм си свършил добре работата!Благодаря ти!:)

Съжалявам, за пропуска, просто една зодия трябваше да пропусна, съжалавям, че е твоята, но както виждаш и твоята зодия си е прекрасна!:)Благодаря ти!

Не само, че ме замисли, но и ме накара вчера цял ден да преравям целия нет, за да намеря тази хубава песен :))) Успешен и усмихнат ден! :)))

Да наистина е хубаво, дори да не е приятно за момента! Благодаря ти!

Късметлийски ден и на теб!:)

Преди да прочета разказа ти, исках да науча някои неща за хората около мен. След този разказ ми остава да направя само едно - да изчакам да отворят музея отново и да се метна на таксито. Какво ли ще ми разкажат зодиите...? Дори и да не отворят отново музея, някой беше казал че ако се вгледаме внимателно в ИСТОРИЯТА ще опознаем БЪДЕЩЕТО. Благодаря много за дълбокия разказ. има човек какво да научи от него и над какво да се замисли.

За историята и бъдещето си прав! Трябва да се учим от грешките си иначе сме орисани да ги преживяваме отново и отново! Удоволствието бе мое!

Винаги има какво да научиш за себе си, нали:))

Разбира се, стига да не си толкова горд, че да не си го признаеш!:)