Огледа се и сякаш се изгуби. Мозъкът и не можеше да понесе толкова красота наведнъж. Обграждаше я отвсякъде. Беше чувала, че тук е прекрасно, от малкото хора успели да стигнат до тук а те наистина не бяха много. Описанието им се свеждаше до две думи:

-Отиди и виж!-като се заглеждаха замечтано.

Е добре може би бяха три думи. Това място променяше хората. Ставаха по-жизнени, по-щастливи, по-енергични. Всичко по. С една дума по-живи. Тя се замисли през какво трябваше да мине за да стигне до тук. Усмихна се леко, винаги бе обичала логически игри. Обаче в това място имаше нещо странно. Беше в обширна местност с гори, височини и падини. На главният портал пишеше Страната Никога вече. Името бе странно и мистериозно. Пристъпи и бутна портите. Те се отвориха със съвсем леко скърцане. На входа я чакаше някакво момиченце. То държеше в ръцете си нещо:

-Добър ден, добре дошли в „Никога вече”. Надявам се тук да постигнете всичко каквото желаете от себе си и може би никога вече да не се видим. Изберете си посока.

Тя посочи на ляво и надясно.

Трябваше да реши. Не и даваха информация за пътя а просто и даваха избор.

За това посочи наляво.

-Вие избрахте пътят на ляво. Ще минете през няколко загадки за да стигнете до крайната ви цел и може би ще постигнете каквото желаете. В другата посока са изпитанията за тялото.

Вратичката към пътеката в ляво се отвори. И тя тръгна по нея. След малко забеляза опашка пред друга врата. Нареди се на опашката и видя, че подигарда, който стоеше на вратата пускаше хората след като той кажеше едно число а те му отговореха с друго. Замисли се и се отдели от опашката скривайки се зад едно дърво. Наблюдаваше и се опитваше да разбере логиката. Усети нещо да се размърдва до нея. Стреснато се извърна и видя някакво момиченце до нея:

-Искаш да влезеш нали?

-Да.

-А разбра ли за какво става дума?

Тя поклати глава.

-Аз пък знам, но няма да ти кажа.-хлапето и се оплези и хукна към опашката бутайки се напред. Тя не му обърна внимание а започна да наблюдава.

-7! - казал гарда

-5!-отговори някаква жена. И той я пусна да влезе.

-6!

-4!-и отново отваряне на вратата.

-5!

-3!-следващият влезе.

Вече знаеше и се надигна да отиде на опашката, когато видя хлапето да се приближава.

-4!-проговори гарда.

-2!-отговори нахакано хлапето.

-Изчезвай оттук, това не е отговора.Следващият.-каза гарда и не отвори вратата.

Замислена тя се нареди на опашката сигурно имаше уловка, но каква бе тя. А може би...

-4!-гласът на гарда бе строг.

-Аааа 6!-промълви тя.

-Приема се. Влизай.

-Май успях този път.-каза го на самата себе си и влезе.

Пред нея се откриваше просторен път и тя пое по него.  Скоро се изправи пред някаква сграда без стени но обзаведена и с хора в нея. Всеки апартамент бе с различен цвят, като на някои цветът бе покрит с някаква материя. На входа имаше портиер. Той се усмихна и я повика с пръст както се вика непослушно момиченце. Това и напомни за училище. Тя се приближи.

-Добре дощли в поредната загадка. Ако отговорите правилно човекът, който посочите ще ви отключи вратата за следващото ниво. Ето условието:

1. Има 5 апартамента с различен цвят
2. Във всеки от тях живее човек с различна националност
3. Всеки от тях предпочита определено питие, пуши определена марка цигари и гледа едно домашно животно
4. Никой от 5-те човека не пие същото питие, не пуши същите цигари и не гледа същото животно като останалите.

Това са условията а въпросът е кой гледа златната рибка?

Заповядайте, можете да влизате във всеки апартамент и да задавате въпроси, като съответно те ще ви отговарят на тях както преценят.

Кимна и влезе в коридора. Отиде към червеният апартамент. След като посети всичките апартаменти знаеше следното:

- Англичанинът живее в червената къща
- Шведът гледа куче
- Датчанинът пие чай
- Зеленият апартамент е отляво на белият
- Собственикът на зеленият пие кафе
- Човекът, който пуши Pall Mall, гледа птичка
- Мъжът в средният пие мляко
- Собственикът на жълтият пуши Dunhill
- Норвежецът живее в първият
- Пушачът на Marlboro живее до този, който гледа котка
- Пушачът на Winfield пие с удоволствие бира
- Пушачът на Marlboro има съсед, който пие вода
- Норвежецът живее до синият
- Немецът пуши Rothmans
- Мъжът, който гледа кон, живее до този, който пуши Dunhill

Портиерът се обади отдолу:

-Не е лесно нали? Имате един час състезателко а наградата си заслужава.

Тя трескаво се напрегна. Усети, че това не и помага и бавно се успокои като реши да не гледа часовника си.

Норвежецът беше в първата къща, която е до синият апартамент. Зелената къща е отляво на бялата. Той не е в тях не е и в червената, защото там е англичанина. Спомни си, че като малка бе решавала тази задачки и бе успяла, обаче се мъчи с часове над нея. Да се съсредоточи оставаше този норвежец да живее в жълтия апатамент. Тя се приближи до апартамента му и каза на английски:

-Вашият апартамент е жълт и пушите Дънхил нали?

Русият младеж се усмихна и кимна. Наатисна едно копче и апартамента му се оцвети в жълто. Взе запалката и запали една цигара. Не пиеше чай, защото това правеше датчанина, кафето бе в зеленият апартамент, млякото в средният, бирата се пушеше с Уинфилд оставаше:

-Вие пиете вода нали?

Той отново кимна и си наля една чаша от чешмата, като бавно отпи.

Замисли се. Той нямше куче, защото то бе при шведа, птичката бе при пушача на Пал Мал, горкото животинче,  коня бе до него. Тук вече се появи проблема той имаше котка или рибка. Той оставаше в списъка със заподозрените. Тя му кимна и отиде във вторият апартамент, а именно синият. Този не беше англичанин. Човека пушеше Малборо, виждаше се от кутията до него, оставена на масата. Норвежецът пиеше вода, следователно този човек гледаше кон, защото норвежеца пушеше Дънхил. Това малко я обърка, но тя тръсна глава и се замисли отново. Не беше швед, защото той гледаше куче, а тук нямаше следи от такова животно.

-Вие сте датчанин имате кон и пиете чай нали?

Възрастният мъж кимна и отиде да си налее чаша от чайника.

Този отпадаше от списъка. Приближи се до червеният апартамент номер. Това бе червеният апартамент с англичанина. Неговият апартамент бе отляво на зеленият(3) или отдясно на бялата(5). Оказа се, че и номерата не са подредени по ред. При англичанина се оказа по-трудно. Според условията той пиеше мляко или бира и пушеше Пал Мал или Уинфилд. Ако пуши Пал Мал, остава възможността да пие мляко, от където пък следва, че трябва да живее в третият апартамент. Това означава, че ако пуши Уинфилд и пие бира остава възможността да живее в петият апартамент.

Тя за момент спря да обикаля апартаментите и им обърна гръб. Опита се да си спомни как бе решила задачката преди години.

Немецът пуши Ротманс. Не пие вода, чай, бира. Не гледа кон, куче, птичка Живее в зелената или бялата къща. Остава му да пие кафе или мляко и да гледа котка или рибка. Това, го правеше вторият заподозрян.  Ако живее в зеленият апартамент, пие кафе, ако живее в белият, пие мляко. Ако е в белия  и пие мляко, трябва да живее в третия апартамент,  но тогава зеленият, която е отляво на белият, става вттория по ред, а вече тя разбра, че вторият е синият. Остава немецът да живее в зеленият и да пие кафе. Той не може да бъде трети в него пиеха мляко или пета. Немецът живееше в четвъртата къща. Спомни си нещо свързано с него. Въртеше и с в главата, но малко, не и оставаше да се сети. По-дяволите. Оставаха и 15 минутки:

-Госпожице имате четвът час.

Тя му кимна остро и продължи да мисли. Шведът гледаше куче. Не пие вода, чай, кафе. Не пуши Дънхил, Марлборо, Ротманс. Живее в белият апартамент, защото само той остана, който също не е трети. Извърна се. Англичанинът бе в третият апатамент шведът беше чак накрая в номер 5. Англичанинът и су есмихна предизвикателно и номерът светна над вратата му. Оставаха и само двама заподозрени.

Пушачът на Марлборо от апартамент номер две,  живееше до този, който гледа котка. Котката е в номер 1 или 3. Тъй като е определено, че в номер 3 има птичка, котката е в номер 1. Тогава и светна и тя се отправи към четвърти апартамен и стисна ръката на немеца.

Той я поведе към дневната си отключи вратата и я пусна да влезе. Часовникът и иззвъня. Тя се обърна и видя как апартаментите изчезнаха. Тя са запъти отново по пътя. Докато се оглеждаше тя си мислеше в какво бе попаднала. Тогава изведнъж си спомни нещо. Хората, които не успяваха да преодолеят изпитанията се пръвръщаха в самотници и неуверени в себе си не постигаха нищо в живота си. Ами ако тя се превърнеше в неудачник. В някои случаи те изчезваха от живота на роднините и приятелите си и никой не знаеше къде? Проряза я страх. Заслужаваше ли си всичко това, ако излагаш на риск живота си? Обърна се и погледна назад. Дали да се върне докато бе победителка? Или и това се класифицираше като загуба? А какви ли още задачки я чакаха? Потрепери леко. Усети лек вятар над главата си. Някакво странно нещо се въртеше над нея. Нещото спря и се завъртя пред погледа и. Бе някакво подобие на феичка, само, че механично.

-Отказваш ли се?

Гласът и бе леко писклив.

-Защо?

-Защото след тази задачка се дава възможност да се оттеглиш като победител, но не печеливш със съответните последствия. Да носиш в себе си съмнението и то да те разяжда завинаги. Е какво решаваш?

-Отмести се от пътя ми.

Тонът и стана стоманен. Бе решила. Няма някаква механична играчка, да и казва какво да прави.

-Върви към колибата на стареца в ляво от пътя.

Механичното подобие на фея се изкиска зловещо и като въртолет се насочи към небето.

След няколко стъпки видя колибата зад завоя. Почука на вратата.

Белобрад старец и отвори и и посочи със жест да седне на някаква протъркана табуретка. Огледа се. НАвсякъде имаше рафтове с книги.

-Аз съм Аристотел, или поне го представлявам. Ще ти задам 4 въпроса като четирите посоки на света. Верният отговор, ще ти даде възможност да поемеш по правилният път. Имаш право на грешка, но не и на последният въпрос. Ето първият:

-Кой е най-добрият брой лъжи дете?

Аристотел бе един от любимите и фолософи, но за тези задачи не бе чувала.

Замисли се и и хрумна, че вероятният отговор е най-близкият до ума.

-И дете, трябва да обясниш защо.

-Една, защото за подкрепата и трябват и още.

-Правилно а сега внимавай.

-Кой е най-добрият брой очи?

Първият отговор, който и дойде тя го отхвърли. И тогава се сети:

-Три, като окото на Ра.

-Грешка дете. Кой бе първият отговор, който се сети?

-Едно, но Ра е имал три очи.

-Да, но всевиждащото е било едно.

Тя се изчерви, беше прав.

-Доверявай се повече на себе си. Кой е най-добрият живот?

-Онзи след смърта, защото не знаем нищо за него.

-Правилно и сега последният. Без грешки повече.

-Каква е посоката на смъртта?

-Слънцето изгрява от Изток, значи Запад.

-Добре дете сега тръгни на запад и късмет.

Тя тръгна с туптящо от напрежение сърце. Слънцето грееше на изсток и осветяваше пътят и. Колко ли бяха задачите? Приятелите и не и казаха, нищо просто я насърчиха да дойде и да се справи сама. Изправи се пред една врата, бронирана и изправена насред полето. На нея пишеше:

„Добре дошъл страннико, стигна до края на пътешествието си и то свършва зад тази врата. Отговори на този въпрос. Колко е половината на една четвърт на една десета от 800? И набери отговора на клавиатурата. Имате само един опит, при грешка вратата ще изчезне. Обичаше математиката, както и всичко свързано с нея, но този въпрос я затрудни. Веднъж не бе успяла да отговори на него, когато беше в 11 клас и това намали оценката и по Алгебра, от тогава се закле да го запомни, но сега отговорът и бягаше. Беше просто число и то свързано с...На екрана замига дисплей. 29, 28, 27...

Имаше по малко от 30 секинди да намери решението. Май беше някаква рождена дата, на някой близък. 14, 13, 12, 11, 10...

Тя се облещи и бързо написа цифрата 10. Рожденият ден на баща и 10. 10. На дисплея отброяването спря на 1. Вратата се отвори. Тя пристъпи и онемя. Главата и се завъртя от толкова красота. Пред нея минаваше река, която завършваше с водопад. Слънцето се отразяваше от него и правеше дъга. И то голяма, под, която спокойно да минеш. Покрай реката имаше цветя във всички цветове на дъгата. До там водеше лабиринт, започващ от вратата и завършващ при водопада. Лабиринта бе направен от храсти подрязани в различни форми на животни. Ето там на единият от ъглите имаше кученце, а там котенце, магаренце, овца, лъв, тигър, бик и така до самата река на всеки завой на лабиринта. Тя тръгна по него и инстинктивно затвори очи. Доверявайки се на интуицията си. Вървеше с протегнати ръце напред. Когато ги отвори. Стоеше в един от изходите на лабиринта до зелената статуя на лъва. Там я чакаше жена с нещо като бяла нощница.

-Преди да минете през лабиринта вече бяхте победител а сега можете да си вземете наградата.

-Къде е тя? Последвайте ме.

-Мостът по който тръгнаха сякаш бе направен от слонова кост, бе чисто бял и някак си топъл на пипане. На него видя статуи на различни растения който подпираха парапета. Когато стигнаха пред дъгата странната и спътница спря.

-Аз съм до тук трябва да направиш избор. Пред нея имаше четири врати.

На едната имаше статуя на четирилистна детелина, на другата, сърце, на третата знака за пари, на четвъртата нямаше нищо. Без да се поколебае тя мина през четвъртата. Минавайки под дъгата усети струята на падащият водопад. Водата бе прохладна и освежаваща. Жената се усмихна:

-Правилен избор.

Минавайки от другата страна тя се озова на изхода на комплекса. Едно такси чакаше там.

-Днес имам късмет, някой успя да премине, вие сте първата от седмици.

Тя се качи и даде дестинацията. Замисли се. Не искаше да променя живота си, той бе толкова хубав. А красотата изпълваше душата и. Установи, че когато си помислеше за онова място, тя нямаше нужда от нищо повече, бе способна да се успокои и постигне каквото иска. Красотата бе вече в душата и, какво и трябваше повече?

Задачки - закачки за добро утро:)). Интересно, поздрави.

Най ме кефят тези на Аристотел!Той ми е от любимите философи! Благодаря ти! А тази на Айнщайн е просто брутална!Благодаря ти!:)

писах в по-различен стил от обичайният ми, първото ми произведение от този тъп! Дано ви хареса, ако не следващото може да ви хареса, кой знае?

малко ме затрудни със задачката за златната рибка, та се сетих за вица за логиката: "- Имаш ли аквариум? - Не -Значи гледаш котка... и т.н. до "логичния" извод "значи не си п*дерас"!
и този ти тип произведение е интересно!!
:))

Това е задачката на Айнщайн, и наистина е много трудна, аз самия се мъчих около 8 часа, докато стигна до дилемата Норвежец или немец? Благодаря ти!:)))))Радвам се че ти хареса!

Направих си гимнастика на мозъка и след като реших задачките си хванах едно такси с дестинация, фирмата..
Вече съм в офиса и продължавам да се усмихвам, защото прочетох твоят разказ, може би!
Приятен ден!

Нали? Задачките са много сладки!:)))Благодаря ти!И лек и спорен ден!

Задачката си я бива и то доста. Сигурен съм, че доста хора са се помъчили, включително и аз. Приятен weekend от мен ...

Да ,така си е аз поне се мъчих достта над нея и накрая от това излезе разказ!/:)))Благодаря ти!Късметлийски уикенд на теб!:)

Някой е направил някакъв избор.
И какво от това.

А за разказа. Обичаш главоблъсканици, но не виждам смисъл в тях.

Нека ти обясня! Всеки ден правиме избори в живота, те са часто от живота ни! За това го намираш за "и какво о това?" Ами нищо!:) А главоблъсканиците са гимнастика за ума! Моят ум е такъв, че се нуждае от постоянно действие, дори когато спя! Това е смисълът им! Разстоварвам се с тях и ме успокояват!:)
Дано нямаш нищо против, че изстрих повтарящите се постове, ситемата на блога е бавна!

Супер, само че знаех отговора на първта загадка, защото като я решавах преди време доста си блъсках главата и я запомних, а с другите нямах проблем :)). Хареса ми и идеята, че трябва да се радваме на това, което имаме, да се доверяваме на интуицията, защото тя никога не ни подвежда (поне мен до сега не е).
И новият ти стил е страхотен. Поздравления!

Благодаря ти за подкрепата, извиси ме право в небето! Притеснявах, се дали, ще се получи! А загадките и за мен бяха много трудни!:)

да подредиш пъзела на живота си, парченце по парченце, ден след ден...

Може би, но и е най-трудното, когато успееш!

мозъка ми се движи с различна скорост вече :), а по повод новия ти стил той май не ти е много нов, имам чувството че съм ти чела нещо подобно и преди. харесва ми!

Да, май-нещо подобно, "Спаси мацката" ли имаш пред вид? Наистина загадките ускоряват скоростта на мозъка! Радвам се, че ти хареса!:))

наистина не му трябва нищо повече.
Поздрави!

Да, останалото, се нарежда от само себе си! Благодаря ти!:)

И аз се потопих в тази красота и се промених !Доста загадъчен разказ , но успях да избера посока и число !А твоето любимо число 3 , постоянно ти служи.Невероятен е замисълът ти и непрекъснати са търсенията ти !
Поздравления !

Търсенето винаги ме е движило напред!За това и продължавам напред! А три е моето успешно число! Благодаря ти!

Не, математиката ми беше слабата страна! Тези са логически задачки!Благодаря ти!Късмет и на теб!

си блъскам главата да изчислявам и правя сметки и не ми се получава да реша загадката. Явно е, че има логика след като от постовете разбирам, че всъщност задачката била лесна. Може би успеха ще дойде, ако съм поставена в екстремна ситуация, не зная. Поздравления :)))) И успешна седмица !!!

ПП: Песните са страхотни, моя тип музика . Благодаря ти :)))

Лесна е , като се сетиш иначе хич даже не е лесна! А тази музика и аз я храсевам много! Благодаря ти!

... да се сетиш (мисията невъзможна за една блондинка) Специален поздрав - http://www.youtube.com/watch?v=PSYxT9GM0fQ

Страхотно парче, благодарско!:)

а истинската красота се усеща първо с ума, след това се приема от душата и най накрая се докосва до сърцето.
В тази игра математическите способности не помагат, важни са сетивата!

Права си, сетивата и логиката!Благодаря ти!

За повтарящите се постове нищо не знам.
Изборът не ми хареса. Затова казах, какво от това.
Хората трябва да се разбират, не да си говорят с кодове, но ще се придържаме към модата. Всеки заблуждава другия.
За главоблъсканиците, съгласих се. Ами защо не вземеш да си направиш сложен бизнес и да натрупаш несметни богатства за децата си, една грижовна жена да ги гледа, и да си запълниш ума.
То и мен ме съветват за фирма, но при жените е друго.
А от тези - полза не виждам. Ето, аз съм те разбрала правилно, но ти мен - НЕ.
Но пък в спора се ражда истината... понякога.
Усмивки!
Доколкото разбрах, срещала съм го и другаде като идея в блога, да избереш живота пред любовта и други е велика красота.
Съгласна съм само с идеята, че животът е велика красота. С останалото - ще имаш да взимаш.
Но... правилно ли съм разбрала?

Заради забавяне на системата ти се беше повторил предишният пост!
За кодовете!В случая с разказа, героинята пътува към себе си и общува със себе си, кодовете са да я накарат да се замисли!
Аз бизнес ще си направя и то скоро! Така че благодаря и съм сигурен, че ще е успешен!
Накрая май се разбрахме!
Да живота е красота!
усмивки и на теб!