Сега щеше да направи първите стъпки към свободата на тялото. Провери дали крилете са здраво закрепени на раменете му. Упорните стави, които го държаха изправен също бяха в ред. Усмихна се на гълъба кацнал до него проследи светкавицата на лявото му крило, което бе от към него. Мисълта му се върна назад във времето.

Беше жизнено дете. Майка му не смееше да го остави и за момент. Един ден тя правеше сладко и влезе да разбърка голямата тенджера. Малкият четиригодишен хлапак реши, че ще може да се изкачи на сливата за да види по-добре света от там. Един клон се счупи и той падна. За нещастие на крака. След две седмици се разбра, че повече няма да може да ходи. Никога вече. Тогава нещо се промени в Гавраил, или накратко Гари. Той се промени. Изолира се от останалите деца и се затвори в стаята си. Докторите уверяваха майка му, че ще преодолее това и че случващото се е нормално. Изминаха години и той тръгна на училище, но нещата се промениха. Гари се зарови в книгите и интернет. Беше решил, че щом не може да ходи ще успее да види света от високо. Бе попаднал на чертежи на Леонардо да Винчи в интернет. Един от тях с крила го впечатли. Започна да чете и да търси повече информация и да прави собствен чертеж. Скицата на Леонардо бе добро начало, но той не искаше да се вози а да задвижва крилете със собствените си ръце, защото краката му не функционираха. Реши да създаде нещо като имитация на пера, които поемаха въздушните течения и се насочваха спрямо тях. Полета на голямите птици бе добър пример за баланс и следване на въздушните течения. Обаче на скицата му оставаше едно празно място с големината на малко перце, което сякаш трябваше да се запълни. От крилете излизаха скелетоподобни прихващачи направени като нокти. Тези нокти хващаха краката му малко над коленете и над ахилесовото сухожилие. Оставаше въпроса за метериала. Трябваше му лек материал, които да не се смачка при по-голямо напрежение. Докато създаваше този чертеж минаваха години. Той ходеше на училище и преживяваше всичко, което един младеж може да изживее. Когато стана на 10 се влюби. Момичето бе от известните в класа, но поради някаква причина се интересуваше от него. Той и сподели тайната си. На другия ден цялото училище му се поддигра. Това го накара да се изолира още повече. Наблегна на ученето. Механика, физика и химия бяха любимите му предмети. Когато видя ентусиазма му купиха домашна лаборатория. Той я разположи в мазето и започна да експериментира. Един ден прочете в интеренет за нова сплав алуминий, итрий и никел (Al-Y-Ni). Комбинирайки няколко пъти металите като най трудно се снабди с итрия постигна това което искаше. Първото перо което да закрепи към основата на скеллета бе готово. За модел използваше крилете на кондор. Къщата си те бяха купили готова и нея по ирония на съдбата имаше хеликоптерна площадка. Там той започна да сглобява приспособлението си.

Гълъбът наблюдаваше момчето как сглобява машината и се пренесе назад в годините. Един ден едно индианско момче бе решило да полети. Бе направило криле от силните пера на кондора. Събира ги в продължение на години, изчаквайки някое да падне от гнездото на една двойка високо в Андите. Дойде денят в който момчето щеше да скочи. Жрецът на племето дойде и му каза:

-Момче така гневиш боговете, не го прави.

-Уважавам мнението ти Велики, но аз съм взел решение и ще докосна обиталището на слънцето. Момчето вече станало младеж скочи. За един момент той започна да пада като камък надолу и жреца поклати глава. Гръм проряза чистото небе и удари падащият младеж. Той се превърна в грамадна птица и полетя към небето. Перата на птицата бяха невероятни. Светеха в синьо и сякаш засенчваха слънцето. Около него се образуваха облаци и заваля дъжд. Гръм проряза небето сякаш излезе от грамадната синя птица. На крилете и се открояваше знака на светкавицата оцветен в бяло.Така се роди Гръмотевичната птица. Гълъбът отново се вгледа в момчето внимателно трябваше да му помогне, както боговете бяха помогнали на него. Гълъбът полетя високо в небето и се превърна в голяма птица.

Гари завърши прототипа си, но в средата където крилата се събираха оставаше място колкото за едно перо и сякаш нищо не пасваше напълно там. Един гълъб кацна до него. Птицата го наблюдаваше и сякаш искаше да му каже нещо. Гари повдигна ръка и гълъбът литна и кацна на нея. Имаше нещо странно в тази птица. Беше син а когато разпереше крилата на тях се образуваше знака за светкавица в бял цвят по една за всяко крило. Двата знака се съединяваха към опашката му. Гълъбът откъсна едно перо оцветено в бяло и му го постави в ръката. Тогава Гари видя образи. Скачащият индианец, превръщането му в птица и усети радостта му от свободата, която изпитваше. Той изпусна перото и то падна в скута му. Гълъбът литна и кацнамалко в страни като продължаваше да го гледа. Взе перото и образите се върнаха. Сега голямата птица летеше и от нея изскачаха гръмотевици и светкавици, което предизвикваше проливен дъжд. Той разгледа перото и видя, че пасваше идеално на свободното място в средата на крилата. Взе го приближи се бавно под зоркият поглед на гълъба и го постави там. Перцето пасна идеално и сякаш здраво се закрепи за двете крила. Натисна го леко, но то не поддаде. Гари подкара инвалидната си количка към гълъба приближи се до него и го погали. Усетил приятелското докосване той отвърна като го почеса по ръката с клюна си. Гари се усмихна. Имаше си приятел. Наведе се за да се пъхне под стойката на вече готовите криле. Те паснаха идеално. Пъхна ръцете си и закопча скелета за тях. Гръбнака им се спускаше по неговият собствен. От основите му излизаха упорните стави, които той внимателно застопори около базчувствените си крака. Това му позволи да се изправи. Той се приближи и се огледа. Имаше лек вятър, което щеше да улесни вземането на височина.

Гари се оттърси от мислите си и отново погледна гълъба, птицата скочи и кацна на рамото му. В този момент се чу вик:

-Гари, какво правиш, не стой. Чакай сега идвам, не скачай.

Погледна надолу, беше майка му. Тя се затича към вратата. Нямаше време. Гълъбът нетърпеливо размаха криле. Чу се топуркане по стълбите.

-Миличък идвам, не прави глупости, моля те, обичам те.

Мака му плачеше. Вече обаче бе късно за връщане. Той скочи и се понесе надолу. Вятърът понесе по лекият гълъб и той се откъсна от рамото му. Твърдата земя се приближаваше застрашително и сякаш го хипнотизираше за да го сграбчи в прегрътките си. Чу силен крясък. Идваше от гълъба, който летеше успоредно на него надолу. Той го погледна и размаха криле. ТОва отрезви Гари и той последва примера му. Крилете се отвориха и леките метални пера поеха вятъра. На половин метър от земята Гари направи завой и полетя. Макй му изумено гледаше как момчето и се извиси нависоко и полетя нагоре. Изстри сълзите от очите си и за първи път от години се усмихна. Гари летеше, скоро усети как да пилотира възползвайки се от въздушните течения и увеличи височинета. Въздуха стана малко труден за дишане и той отново падна с няколко метра. Обърна се наляво и забеляза че гълъбът се бе превърнал в птицата от видението. От него изскачаха малки светкавици. За момент перата станаха прозрачни и той видя индианеца под тях, който му смигна. Гари се усмихна и двамата ускориха. Той изпробва няколко лупинга, които обаче бяха толкова нескопосани, че за малко да изгуби контрол. Индианеца му показа как се прави и след десетина опита, той направи първото си чисто превъртане във небето. Гледката от горе бе невероятна. Виждаше малките дръвчета на планината. Гръмотевичната птица пусна едни гръм на върхът и и Гари се засмя. Чувстваше се свободен и жив за първи път от години. Той прелетя над къщата на момичето, което се бе поддиграло с мечтата му и я видя как как истървава сока, който пиеше на балкона си. За всеки случай той направи лупинг и прелетя над самият балкон. Момичето изпищя и това го накара да се засмее. Погледна към слънцето то вече се скриваше зад хоризонта. Бяха летяли с новият му приятел повече от три часа. Той се насочи към дома си. Голямата птица отново се превърна в гълъб. Гари плавно кацна на площадката. Усети някакъв ток да минава през краката му. Обърна се. Светкавицата прибираше опашката си в гълъба. Откопча краката си и усети изтръпване в долната част и установи, че може да стои на място. Направи крачка и десният крак му се подчини за първи път от 12 години. Гълъбът излетя във въздуха от него изскочиха множество малки светкавици. Гари се досети, че го поздравява и му махна. Птицата се издигна във въздуха и бързо се скри зад хоризонта. Майка му наблюдавла всичко това от площадката изстича и го прегърна разплаквайки се. А Гари се чувстваше свободен и жив. Толкова жив, че изкрещя. От въдуха му отговори друг крясък последван от гръм.

Страхотен полет, страхотен разказ....
Поздрави!!! :))
Джонатан Ливингстън ;))

Благодаря ти! Сетих се един цитат на Артър Кларк! Всяка достатъчно развита технология е неотличима от магия! В случая магията на полета на Гръмотевичната птица!:))))

" А Гари се чувстваше свободен и жив. Толкова жив, че изкрещя." Впечатляващо!!!! Колко малко му трябва да човек, за да тръгне след мечтата си и да с епочувства свободен и жив :))) Поздрави ;)))

Да не много определено! А предела за мечтите ни е само нашето въображение! Благодаря ти!

Нищо не е по-безгранично от човешкото въображение.:))
Много ме трогна този разказ. Поздрави!

Да наистина е така! А защо да не полетим и на яве не само на сън? Благодаря ти!:))

Браво приятелю!!!

Благодаря ти приятелю!:)

Човешкото въображение е безгранично, затова и няма предели за мечтите ни. А и те затова са мечти, за да ни карат да се чувстваме живи. В какво се превръща една мечта, когато се осъществи - хубав спомен, може би?! Но ако се отърсим от ежедневната простия, с която сме заляти и освободим съзнанието си за нещо красиво, може и да успеем да си сътворим красив спомен :)

Натъжи ме. Когато самотата се е вкопчила в дете...ми става много тежко. Дори щастливият край не ме успокои. Поздрави.

Много добре казано! Осъществяването на мечтите се превръща в хубав спомен и отваря врати за нови мечти! Винаги имай една в резерв!:)

Съмнявам, се че след края той ще е все още самотен нали?Благодаря ти!

Идеята за постигане на свободата е доста вълнуваща и зашеметяваща ......
Поздрави , замисли ме......

и силата на волята могат да сътворят чудеса!
Много по-лесно е разбира се, когато до себе си чувстваш присъствието и подкрепата на приятел:)))

Свободата на духа се постига най-трудно! На татък е по-лесно! А тя е наистина вълнуваща! Благодаря ти!

Точно , тази подкрепа е понякога мъничкото парченце, което те тласка напред да направиш чудото! Благодаря ти!:))))

стават велики откриватели!
Какво му струва на човек да последва мечтите си...
може би само смелост и решителност!!!

P.S. / Предишната ти снимка ми харесваше повече.
Не ти ли е самотно да си ЕДИНАК?.../

Да смелост, вяра в себе си и решителност, е то първото май е като синоним на третото! Предишната ми омръзна а и тези три вълка не описваха същността ми сега съм щастлив и вия към луната!:)Смених картинката!Благодаря ти!

от болка или самота,
от обида, предателство, тъга...
/ дори от щастие да виеш...?! /
Знай, че някъде, някой...
също гледа Луната...
и непременно ще чуе, защото...

Знам, че някой ще чуе, усещам го със всяка пора на тялото си и знам, кой е този човек!
Благодаря ти!:)

Прав си, но всеки вижда нещата според себе си! Гари се е преборил за тържеството на духът над тялото му!Благодаря ти!

Сартър е казал "Човек е осъден да бъде свободен."
Красива присъда нали?

Даммс, както е красиво и да си човек сам по себе си!:)

за неограничените човешки възможности. За силата на волята, за преодоляването...
Мисля си за предопределението, с което всеки човек се ражда, за да осъществи себе си единствено в полет...
Лети, лети, fenris!

И това смятам, да направя! Благодаря ти!:)

Гари, ми е от любимите герои, радвам се че въображението ми го роди! Да стилът ми е леко променен!Благодаря ти!