-Ще те изсхрускам зайче, ще те целувам, по коремчето по-надолу, още по-надолу и…

-Извинете, кой търсите.

На отсрешната линия настана мълчание. Задъханият от страстно трептене глас бе замлъкнал. Търпеливо изчака, защото все пак и бе любопитно кой бе този доброжелател. С променена интонация вече той попита:

-Анита ли е?

-Не приятелче, объркалили сте се.

-Извинете а вие сте?

-Какво значение има?

Затвори телефона. Беше приятно разнообразие за нея този разговор. Никой мъж не и бе говорил така преди и тя усети, че и е станало приятно. Тялото и бе реагирало на страстните думички и отдолу бе мокра. Може би не трябваше да го прекъсва? Засмя се на себе си и влезе в банята да извърши сутрешният си ритуал. Зъби, баня и в този случай плюс бръснене на краката. Живееше сама от близо година. Беше се изнесла от вкъщи, щом завърши техническият. Сега единственото, което бе успяла да си намери като работа бе журналистка. Иронично нали? Изхлузи нощницата и нетърпеливо я ритна върху кревата. Огледа се пред огледалото. Имаше хубаво тяло, няколкото лунички по него само му придаваха повече естетичност и чувстваност. Така бе казало едно от бившите и гаджета. Е сега той вече не притежаваше това тяло. Усмихна се и от устата и се показаха две редици перфектни зъби. Приятелите и се чудеха как така се беше без гадже. Такава гореща красавица като нея? Ами и тя не знаеше. Винаги, когато се появяха кусурите на мъжете тя ги отблъскваше. Търсеше някакъв, при който те не са така ярко изявени. А може би бе прекалено взискателна и за това бе на сухо вече два месеца. А тялото и си искаше своето. Пролича си след странният разговор преди малко. Докато течаха мислите и бе приключила с четката за зъби и изплакна устата си. Интересно, защо обаждането бе толкова рано сутринта? Сложи ръката си върху влагалището си и усети че е топличко. Потръпна леко. Растърси глава. Нямаше време за това, след 45 минути трябваше да е на работа. Имаше случай, който трябваше да разработи днес, но още не знаеше за какво става дума. Телефонът иззвъня. Още не бе успяла да нагласи душа. Изстича и вдигна.

-Извинете за преди малко, не исках да ви притеснявам.

-А сега какво правите?

В очите и пламна весело пламъче.

-Не, просто ми стана неудобно и за това ви се обадих. Сгрешил съм последната цифра от телефона. Вместо 1 съм натиснал 2.

-А няма ли да довършите това, което започнахте?

Майната и на работата тялото и щеше да получи каквото му трябваше.

-Не ви разбрах?

-Всъщност мисля, че ме разбрахте много добре нали? Възбудихте ме а сега ме оставяте така?

-Вижте беше недоразумение, говорих си с една приятелка, с нея понякога правиме секс и....

-Вижте не ме интересува историята на живота ви, ще продължите ли?

По линията настъпи мълчание.

-Защо правите това?

-Виж господинчо, не те познавам и още не знам дали искам да те познавам, нека ти кажа нещо за мен. Не съм била с мъж и това, което ми каза по телефона ме накара да поискам да съм с мъж отново. Разбираш ли как се чувствам?

Желанието и вече почваше да минава, бе се ядосала.

-Всъщност разбирам ви и се извинявам, за това, за напред ще внимавам с кой говоря. Много съжалявам наистина.

-Уф, както и да е вече нямаше значение. Желанието ми отмина. Добре спи спокойно, вече съм добре, простено и забравено е. Бягай да си играеш.

Беше саркастична, но този младеж си го изпроси. Мълчанието по телофонната жица почваше да и писва а и вече не и оставаше време за повече от десетминутен душ.

-Вижте какво ако няма какво да кажете повече ще затварям.

Тя трясна телефона и го изключи от щепсела. Влезе изскъпа се набързо предпазвайки дългата си коса, нямаше време за нея. Облече се експедетивно. Като журналистка работеше на повикване. И бе свикнала да се оправя бързо. Сложи си дискретен грим. Само сенки за очите, спирала и бледорозово червило. Включи телефона за да може да приема съобщения на секретаря и той веднага иззвъня. Зачуди се дали да вдигне, ако пак бе този младеж щеше да го направи на сол.

-Извинете пак съм аз...

-Абе ти защо...

-Не вървиш на майната си?-довърши мисълта и той. Гласът му обаче не прозвуча обидено като продължи:

-Ще отида там, но преди това ви каня в центъра в бар Кармелита знаете ли го?

-Да-машинално отговори тя. Младежът я бе изненадал и тя бе загубила дар слово за момент.

-Ще ви чакам там в 20:30 с извинение под формата на любимият ви коктейл. А той е?

-Ел Президенте, но не разчитайте да дойда.

-Не се чувствайте длъжна, все пак ми правите услуга, аз съм този който ви ядоса.

Колкото и да бе странно гневът и си бе отишъл. Този младеж си го биваше, но нямаше да отиде на срещата, нямаше време за глупости.

-Надявам се да дойдете, а ако не ще си го изпия сам и ще потанцувам сам на дансинга.До чуване.

Тя затвори телефона. Беше си уредила среща с непознат. И преди го бе правила, работата и бе такава, но никога просто за почерпка. Е така или иначе нямаше да отиде в този бар. Все пак там правеха страхотни коктейли. Махна с ръка и повика с махване на ръка едно такси. Пристигна минутка по-рано. Поне според часовника и.

В малкият и кабинет, който делеше с няколко колежки я чакаше шефа и.

-Идваш точно на минутата, браво.

-Старая се шефе.

-Ето го случая. Една читателка се обади и ми каза за това, случило се и с някои нейни познати.Става дума за мъж, който се обажда на жени по телефона и им говори така сякаш прави телефонен секс с тях. След това за извинение ги кани на бар и ги черпи с любимият им коктейл и после...

Шефът и спря да говори и причината бе основателна. Тя го бе зяпнала с отворена уста.

-Какво има Калина?

-Ами, аз...

Не знаеше какво да каже.

-Да довърша ли а после ти ще ми разкажеш защо ме зяпаш сякаш си видяла розов слон в стъкларски магазин?

Шефът и не го биваше много с майтапите, но тя се усмихна и кимна.

-Преспива с тях, като ги омайва и след това ги изоставя. Наричат го „Телефонният Дон Жуан”. Всеки път се обажда от различен телефон, предполага се, че използва тези на жертвите му. Ако могат да се наречат така. Това е а ти имаш ли да ми кажеш нещо?

-Ами шефе, той ми определи среща днес в осем и половина днес.

Сега шефа и зяпна.

-Вярно?

-Аха мислех да не ходя.

-Как няма да отидеш, това е рядък шанс и...

-Да не съм била с мъж от два месеца, рядък шанс е.

Шефът и се усмихна.

-Отидеш ли на срещата ще ти намеря мъж.

-Няма нужда шефе, ще отида, но няма да преспивам с него.

-Ти си знаеш-двусмислието в погледа му, лекко я раздразни.

Кали реши да запише целият разговор с младежа. Отби се в отдел „Поддръжка” и поиска безжичен микрофон, с обхват един метър. Излизайки от там отиде в тоалетната и го замаскира в бикините си като внимателно го прилепи от вътрешната част. Не се знаеше какво щеше да стане все пак.

Наближаваше седем и тя усети, че нямаше търпение да се срещне с тайнственият непознат. Държеше се глупаво и заповяда на себе си да се държи професионално. Изхили се. Това означаваше ли , че трябва да го накара да свърши? Избута със сила мислите си от главата и подреди нещата си в чантичката. Сложи записваща касетка за 6 часа щеше да натисне  устройството щом влезеше в бара. Погледна часовника си. Вече беше 19:30. Реши да отиде пеша тъкмо щеше да си проясни главата. Духаше лек хладен вятър. Наближаваше заведението а едва бе 8:15 щеше да отиде по-рано. Това не бе хубава идея. Влезе в един магазин и започна да разглежда. Имаше някакво намаление. Реши да не си взима нищо, нямаше нужда от още един парцал, който да събира прах в гардероба. 8:29. Идеално. Пресече трамвайната линия и се отправи към бара. Влезе и се огледа. Нямаше хора. В един ъгъл имаше сепаре разделено от другите с преграда и завеса. Усмихна се сигурно беше там. Бръкна в чантичката и натисна копчето. Сега щеше да става каквото става. Насочи се към бара.

-Има ли запазена маса за 20:30?

-Да-отговори и кимна в посока на сепарето.

Отправи се натам с леко свито сърце. Отметна завесата и погледна. На масата имаше шампанско. От пръв поглед забеляза, че е от скъпите френски такива. До едната чаша стоеше готов вече коктейл, който я чакаше. Чашите бяха също доста скъпи. Имаше око за тези неща. В красива ваза имаше една роза култивирана без бодли, жълта. В ъгъла седеше мъж. Изглеждаше обикновен, но само на пръв поглед. В очите му гореше огън, който сякаш целият океан не би могъл да огаси. Усмихна и се. Младежът имаше стил. Тя му се усмихна в отговор. Усмивката и бе леко скована.

-Заповядай седно, чувствай се удобно.

-Всичко това само за извинение? А и на мен ми хареса обаждането. А нещата, които правиш на думи, на дела вършиш ли ги?

Той се изчерви.

-Извинете ме още веднъж, наистина не знаех, че е друг човек.

-Какво ще кажете да си говорим на ти?Аз съм Кали.

-Приятелите ми викат Дони.

-Приятно ми е да се видим на живо.

-И на мен.

Беше и интересно, след представянето идваше неловкият момент, когато трябваше да се избере тема. Как ли щеше да се справи той?

-Кали, извинявай, че те питам, но защо прекрасна девойка като теб е сама вече от два месеца?

Така го каза, че тя се изкикоти от удоволствие.

-Ами явно не съм намерила подходящия или не съм готова за него?

-Кали така като те гледам на пръв поглед, ти си мечта за всеки мъж. Брюнетките сега са на мода а ти си типична брюнетка. Кестенявата ти коса хвърля червеникави отбясъци, които и придават допълнителен чар. А тези тръпчинки при усмивка направо са божествени. Да не говорим за тези очи. Там човек вижда фантастични светове. Ти ще намериш подходящия, или вече си го намерила и повярвай ми готова си за него.

Тя го слушаше захласнато и вярваше на всяка негова дума. За момент забрави, че е на работа, когато се сети се изчерви.

-Благодаря ти а какво да кажа за теб?

-Ами давай-насърчи я той.

-Умееш да се харесаш на хората, особенно на нежния пол, но още не си намерил любовта, въпреки, че я търсиш усилено.

Той я изгледа изпитателно.

-Кратко и изчерпателно. И теб си те бива.

Преминаха на различни теми. Тя му каза, че работи като редактор на вестник. Той спомена че е барман, но не се задържа дълго на едно място. Кали забрави, че е на работа. Това бе неизбежно да се случи. Отпусна се пред него. Той успя да влезе под кожата и бавно и сигурно и да завладее сърцето и. Сподели му много лични неща. Той също каза някои неща за себе си. Установи, че отдавна бе търсила нещо подобно. Мъж с който да си говори за всичко, да не се стеснява пред него да бъде себе си. Той я караше да се чувства специална. Разумът и опитваше да се намеси и да и каже, че това е поза, че той играеше, но душата и искаше да се отдаде пък макар и за една нощ. Заговориха за секс. Кой какво обича, пози, любовна игра. Установи, че той се грижеше за удоволствието на партньорката си повече отколкото за своето. Поне така казваше. Записът се въртеше. Когато тя погледна часовника видя че бяха минали пет часа в сладки приказки след час записващото устройство щеше да изключи. След минута тя стана извини се и отиде до тоалетна, като надлежно смени касетките. Когато се върна той плащаше сметката. Две празни бутилки от шампанско стояха на масата, тя дори не си спомняше, кога са ги изпили? Тойя изпрати до тях и тя го покани вътре. От повече от два часа тялото и реагираше на неговите докосвания, който сякаш случайно заставаха на любимите и места. На другия ден се събуди и чу разговор:

-...коте, ще те целувам по коремчето, и по надолу и по-надолу докато.-тук той замлъкна. Усмихна се леко накриво. Бе изживяла една фантазия. Колкото и да е странно не му се сърдеше. Даже се чувстваше някак си свободна. Остави го да си довърши разговора и се огледа. Бикините и лежаха под гардероба. Дали микрофонът бе оцелял? Чантата и бе под леглото. Чу стъпки и се направи на заспала.

-Съжалявам, зайо обаче това е моята съдба, аз правя жените щастливи веднъж за да съм нещастен цял живот. Ти скоро ще намериш своята любов а аз ще си остана вечно търсещ. Все пак надявам се един ден...

След тези негови думи тя чу отдалечаващите му се стъпки. Скочи  от леглото и погледна през прозореца. Не го видя да излиза. Въздъхна леко и пусна касетките на касетофончето си. На края на деня тя плачеше. Не за себе си, о не. Плачеше за човека, който още търсеше любовта и нямаше надеждата да я намери, въпреки, че тя все още тлееше в него, но вече угасваща. Започна да пише статията си. Предавайки оттчасти дословно , отчасти преразказвайки историята за една вечер с Дони, или Дон Жуан. Влюби се в неговият стремеж в неговото красиво сърце. Защото той я бе обичал, за тази една нощ тя се бе почувствала истински обичана за пръв път.”Ако все още търсиш любовта знай, че тя вече те намери и те чака...знаеш къде” Това бе финалът на статията и. Пропусна в нея думите, които и бе казалдокато се любеха, щеше да се оправдае с повреда на микрофончето. 
С тази статия Кали се прочу. Бе направен дори филм, нещо като мини сериал на който тя бе сценарист. Това я издигна по стълбицата на успеха и янаправи журналист в един от най-продаваните вестници в страната. 
Пет години след това Кали отново се приготвяше за работа по обичайният начин. Не бе изневерила на навиците си. Бе забравила за Дони от време на време споменът за него изплуваше като сладка болка. 
Телефонът иззвъня. Нямаше, кой да я търси по това време.

-Ало?

-Зайче, помниш ли обещението ти дадено преди пет години?

Кали припадна. Когато се съвзе на вратата се чукаше силно. Изправи се залитайки и я отвори. Дони стоеше на вратата.

 

Дони си намери майстора, а? Забавна история! Развесели ме!
Поздрави!

Всеки си го намира рано или късно~!:) Благодаря ти!

Ей че си ненанистнаааааа!:))))Ще имаааа!Благодаря ти!

То идеята не е лоша, но нямам физическа възможност за това, нали съм на работа? Иначе идеи не лисват! Е не пречи да опитам де!;))))))

Хареса ми,много е добро!!!

Благодаря ти приятелю!:)

Моля,извинявай че малко закъснях с отговора но написах поредния постинг свързан с моя герой-професор Йорданов!!!
Поздрави

Хич не се притеснявай!Сега ще го погледна!:)

Хаха благодаря ти~!Ухилих се до уши! Лек ден и на теб!:)

да не си отиде пак на другата сутрин, че така веднъж - пет години, втори път - пет години...
Или пък е обиколил вече всички възможни дами и сега повтаря?

Не знам, а може и да се е изморил да обикаля, нали знаеш? Единственият, който може да сложи край на проклятието Дон Жуан е самият той! Благодаря ти!

...ново попадение в десятката! Добър стрелец си. Много добър!

Благодаря, старая се!:)

този Дон Жуан!
През тези пет години представяш ли си колко котета е ощастливил:)))
Важното е, че в края на краищата е проявил романтичност, защото в действителност истинският така и не е успял.

Права си реалният Дон Жуан не е успял, съжалявам го!Благодаря ти!

Велико е !Ах , тези думички....всички девойки ги обичат , а за изненадите да не говорим ....!Разума или инстинкта предпочиташ \.......?Кое те води към успешна перспектива ...? И кое те прави щастлив...? Изборът е индивидуален и загадъчен , а извода - един и същ !
Невероятен и покоряващ разказ ! Вълнуваши и бясни желания с хилядите ограничения , но ...встъпителните слова си ги бива !
Умееш го !

Накара, ме да се изчервя леко!:)Инстинкта ми никога не ме е лъгал!От години вече се водя по него! Разума го използвам, когато трябва да мисля повече!:)Благодаря ти!

Прекрасна история! Благодаря! Заприлича ми на любимият ми филм- "Новият дон Жуан" с Джони Деп. Радвам се, че героят ти най-накрая е намерил истинското щастие.

Филма не съм го гледал, може би трябва да го направя? Радвам се че ти хареса благодаря ти!:)

Много хубав разказ!определено успя да ме развесели!:) макар, че отначало си мислех че няма да завърши с happy end , но ето че и така нареченият Дон Жуан може да се влюби :)

Естествено, и той е човек нали? Благодаря ти!:)

Интресна и завладяваща история...
Хепи ендът ти е специалитет, Вълчо...

Благодаря ти Владетелко на Хаоса, знаеш обичам щастливите истории!:)

Това беше страхотно :)

Радвам се че ти хареса!:)