-Мяуууууу.

Тъжният звук се понесе в парка. Огледах се вече се бе смрачило и не можех да различа сред дърветата силуета на животинката търсеща внимание толкова настойчиво. Приличаше ми на малко котенце. Сенките хвърляни от вече презрелите джанки бяха огромни, защото имаше пълнолуние. Излязох на разходка, на спокойствие, за да се откъсна замалко от забързаното ми ежедневие, което продължаваше, дори и у дома. Някой би го сметнал за глупаво, но това обрасло с дървета и храсти паркче бе любимото ми място за отдих. Имаше изоставени катерушки, по които отдавна не се качваха деца. Защото бяха прекалено ръждясали. Голямата люлка бе с изкъртени дъски и също не ставаше за нищо. Една пейка бе оцеляла от безмилостната ръка на времето под три дръвчета. От които в момента при всеки по силен повей на вятъра падаха презрели джанки. Имаше лек мирис на ракия, който ме караше да се усмихвам. Тук идвах от тинейджър, тук за първи път целунах момиче.

-Мяяяяяяуууууууу.

Озърнах се, животинката още трсеше приятел. Станах и се огледах. Обичах котките въпреки тяхната своенравност. Често ми се бе случвало да общувам с тяхната порода, но никога не бях имал своя. Погледнах часовника си. Минаваше единадесет привечер. Никой не ме чакаше да се прибера отдавна живеех сам. Харесваше ми така. Можех да се отдам на работата си и да се забавлявам, без да се съобразявам с никой. Не се бях изолирал, не ме разбирайте погрешно. Излизах с приятели, когато и където исках. Типично за нас беше да отиден в сряда вечерта в провинцията и на сутринта да се истърсиме директно на работа. Казваха ми, че трябва да се кротна и да се задомя било ми е време за това. Аз съм на 39 години бе хора, защо да се кротвам на тези години? Повечето ми приятели бяха с поне 10 години по-малки от мен. По-старите ми другари с тях се виждахме по-рядко, те имаха семейства, деца. Аз само предавах фронта. Живеех съвсем сам, от време на време се появяваше жена в живота ми, но не се задържаше повече от година, дори това бе много, защото не изстрайваха на темпото ми. Дори по-младите искаха в един момент да се кротнат а аз не исках.

-Мяяяяууууууууу.

Гласът и бе станал по настойчив. Може би бе време да се задомя?Усмихнах се. Ами ако котето бе мъжко?

-Мац, пис, пис, пис.

Животинката не отговори веднага. Сякаш моят глас я бе стреснал. След минутка, вече по – близо се чу отново:

-Мяуууууууу.

Озърнах се и включих фенерчето химикалка за да потърся животинката. Осветих близо до едното дърво и нещо се шмугна в храстите, но бе твърде малко за да е котето. Бях чувал, че котките били много полезни животни. Особенно когато си депресиран или стресиран. Една моя приятелка ми разправяше. Когато имала депресия сядала пред телевизора с кофичка сладолед, шоколадов или пъпеш с карамел и гушкала котарака си. След един час се чувствала перфектно. Стресът от работата и изчезвал, депресиите я напускали. Според мен не котарак бе виновен а телевизора и сладоледа, но не ми се спореше с нея. Щом вярваше в това и то и помагаше нямах нищо против.

Придвижих се към дърветата и продължих да осветявам с фенерчето.

-Мяуууууууу.

Идваше от дясно. Извърнах се натам и осветих с фенерчето. Беше силно независимо от размерите си. И тогава видях котенцето. То примигваше на фона на внезапно осветилата го светлина. Още бе малък вероятно на няколко месеца. Черно с бяло коремче. Лапите му бяха оранжеви, както и връхчето на опашката му. Гледаше ме.

-Мяууууу.

Завърши с прозявка. Явно имаше нужда от компания.

-Маааац.

-Мяууууу.

Ми отговори то но не се приближи. Направих една крачка и то застана нащрек. Направих още една и то направи една назад. Така, нямаше да се разберем. Пръбърках се по джобовете. Нямах нищо с което да го примамя. Приближих към него и то се шмугна в жасминовите храсти. Това не ми хареса, но бях безсилен. Не можех като него да виждам през ноща иа и не исках да го преследвам. Седнах на пейката облегнах се и се загледах в небето. Звездите бяха доста ярки. Виждах, отчетливо Голямата и Малката мечка или двата черпака. Не знам, кой ги бе приел за мечки. Винаги си мислех, че са бели мечки, още от малък. Майка и син. Даже си бях измислил леганда за тях. Имало на Северният полюс семейство мечки. Бащата отишъл на лов за тюлени, защото не били хапвали от дни. Майката и момчето останали сами. Извила се голяма буря. Семейството направило както винаги скрило се и се заровило под снега. Обаче бурята не била обикновена а от разяреният Дух на тюлените. Когато се прибрал на мястото с един тюлен на рамо бащата не успял да открие своето семейство и понеже плакал с дни наред и не искал да яде Великият дух се смилил над него и му ги показал сред звездите като му обещал да ги види отново след Края на дните. Естествено това си е моя измишльотина. Пълната Луна бе много красива и леко червеникава на цвят. Отделните сенки по нея бяха рязко изразени. Когато я наблюдавах се чувствах странно умиротворен. Искаше ми се да заживея по-спокоен живот. Когато обаче се замислех го отхвърлях бързо. Не исках да стана скучен. Дневната си доза спокойствие я взимах по-това време. Повече не ми трябваше. Спокойствоето бе за слабите. Луната сякаш ми се усмихна. Усетих нечие присъствие. Наведох се и какво да видя? Котето бе легноло в краката ми и мъркаше блажено. Спомних си цитат от един филм. „Котката не идва, когато я повикаш, а когато сама пожелае”. Погалих го и мъркането се усили. Взех го на ръка и то не се възпротиви. Сложих го в скута си и котето започна да мачка корема ми. Имаше голями нокти добре че ризата ми бе ленена. Поколебах се за момент дали да си го взема в апртамента. Обаче, той не бе пригоден все още за него. Щях да измисля нещо. Прибрах се. Постелих му в банята и го оставих там за ноща. Малката, вече установих, че е женско известно време протестира, но после се укроти и заспа. На другият ден се обадих на приятелката ми и тя въодушевено реши да ми помогне. След три часа се появи на вратата ми с грамадна чанта.

-Чакайййй, какво е всичко това.

-За котето.Има котешка тоалетна. Казанче за нея. Съдове за храната и водата му. Суха специална за малки котета храна. Както и консерви. Каишка за да го извеждаш ако искаш. Последното не те съветвам, защото котките са своенравни. Обезпаразители за космите и коремчето. Както и визитна картичка на моя ветеринар, много е добър.

Зяпнах и я оставих да се разпорежда с нещата. Беше събота, но въпреки това тя успя да уреди среща с ветеринаря след два часа. Междувременно като хала разположи принадлежностите на подходящите места и сложи храна и вода на котето. Тя веднага млакомо започна да лапа. След което доволно се разположи на килимчето си и замърка заспивайки.

-Леле Лили благодаря ти, без теб нямаше да се справя.

-Още не сме приключили, ще ми благодариш с една голяма бира после-намигна ми тя.

Отидохме при доктора да го ваксинира. Малката там бра много страх. Доктора извади сертификат и вече тя се сдоби с документ. Обаче още нямаше име. Казаха ми да го впиша като му измисля.

-Ти не си я кръстил още?

-Ами нямах време да мисля за име.

-Веднага се заемаме.

Като се прибрахме у нас. Тя започна да се рови в интернет за имена на котки. Аз си мислех само какво ли би било подходящо? Това не бе типично за мен и аз се наслаждавах на иронията на ситуацията.

-Фея.

-Фея ли?

-Да Фея, защото я намерих сред дръвчетата.

-Хъммм, не е лошо и е оригинално. Поздравления.

Тя вписа името и в означеното за това поле. Тръгна си след като я почерпих с обещаната бира. Имах един отделен хладилник зареден със специална бира от Октоберфест в Мюнхен Германия. И тя обожаваше специално произведената за този фест бира.

Ако знаех, как ще ми се промени живота след тази случка, може би нямаше да взема малката палавница у дома. Постепенно усетих да се привързвам към нея. Съобразявах се с нея. Дори се случваше да ми липсва като не съм край нея. Въпреки пакостите, които вършеше понякога. Не понасяше гаджетата ми. Често след като приятелката ми си тръгнеше намирах обувките ми миришещи. Сякаш така тя си маркираше територията. Беше ми смешно. Обаче нейната ревност започваше да ме дразни. Естествено, често се възползвах от Фея, като исках да скъсам с някоя девойка. Малката бе станала част от живота ми. А преди време това ми се бе струвало като нещо съвсем невъзможно. И наистина помагаше, когато не бях в настроение или уморен от работа. Идваше и лягаше на гърдите ми започвайки да мърка и неразположението си тръгваше. Естествено всички я харесваха. Тя умееше да се харесва на всеки. Успяваше дори да се хареса и на жените, които минаваха през спалнята ми. Въпреки, че не ги харесваше. Фея просто имаше чар, на който никой не можеше да устои. Улавях се често да говоря с колегите за нея и я показвах на снимки, които и бях направил с джеесема.Често се чудех защо котката бе избрала мен, но нямах отговор на въпроса.

Един ден отидох на работа по-рано. Работех в една информационна агенция като брокер за информацията от чужбина. Обичах работата си.

На входа бе седнала в фотьола за посетители девойка. Защо толкова рано бе дощла?

-Мога ли да ви помогна госпожице?

-Ами да, извинете за ранният час, но исках да съм първа. Трябва ми информация за една фирма за недвижими имоти, предлагаща имоти в чужбина и...

-Аз ще ви помогна-усмихнах се.

Не пропуснах да я огледам. Приличаше ми на невинна ентусиазирана студентка, наскоро започнала работа. Имаше едно едва доловимо като мирис, излъчване на сила, въпреки впечатлението, което правеше първоначално. Неин клиент търсеше да си закупи вила на Средиземноморието и тя бе попаднала на въпросната фирма. Обаче искаше да изпипа нещата и да проучи въпросната компания. Уточнихме условията и в заключение казах:

-Имам още едно условие.

-Да каквото кажете.

Ентусиазмът и бе почти заразителен.

-Да почерпите накрая.

-Разбира се щом финиширам сделката.

Разменихме визитки.

Започнах, търсенето си от Гугъл, прехвърлих се на Лайв и Ансърс, после и Алтависта. Обиколих няколко търсачки. Накрая в един блог попаднах на компрометиращо писъмце за въпросната фирма. Информацията бе изстрита, но се пазеше в кеша. Оказа се че въпросната фирма не бе съвсем чиста а бе обвинане в пране на пари. Това бе достатъчно основание за отказ от страна на Румяна. Това бе клиентката ми. Реших да се разровя повече. Нещата, които изскочиха не ми харесаха. Реших да помогна на девойката още. И се порових за фирми предлагащи имоти във въпросният район. Клиентът предпочиташе Черна гора и скоро открих една фирма, която предлагаше имот в град наречен Котор. Изолирано кътче пълно с исторически забележителности. Проверих фирмата. Прегледах я през лупа. Имаше само положителни отзиви за нея. Нямаше компромати или замесване на нейни членове в такива. Обадих се на секретарката си която междувременно бе дошла на работа да повика Румяна.

Когато тя пристъпи във входа ми напомни на нещо. Замислих се. Точно така пристъпваше и Фея. Усмихнах се.

-Фирмата, която сте открили, не ви върши работа, не бих им поверил нищо. Замесени са с мръсни поръчки. Принтера скърцаше леко. Беше за смяна.

-Ето ви статиите.

Кимна и се зачете. Оставих я да свърши и междувременно зададох задача на принтера да отпечата новата оферта. Наблюдавах я. Забелязал съм, че когато са под напрежение, хората тогава научаваш най-много за тях. Разсеяниет и невинен поглед бе изчезнал от лицето и. На негово място се бе появила почти хишническа съсредоточеност. Към края лицето и пребленя тя се отпусна на креслото и изпусна листата, които се разпиляха по пода.

-Проблем ли има?

-Това ми бе последният шанс да се докажа пред шефовете. Едниствената фирма, която предлага такива имоти се оказа компрометирана.

-Чакайте, може би шансът ви не е изневерил съвсем-усмихнах се и извадих жокера си.

Тя отново се зачете. Към края на устата и се бе появила ослепителна усмивка.

-Велик сте.

-Знам-отвърнах скромно и сведох очи.

-Чакайте ме в 19 в бар Последен удар, ще запазя маса на мойто име.

Изхвърча от офиса като хала. До края на деня нямах какво да правя. Нищо важно. Напарвих няколко необходими справки, които бяха по договор с различни фирми. Обсужих още двама клиенти и работното време изстече.

Яхнах волвото и го подкарах към края на града, за това и така се казваше заведението. Попитах за масата. Настаниха ме и аз зачаках. Измина половин час и наближаваше 19:00. Започнах да се изневрям. Пристигна с половин час закъснение. Когато пристигна не можах да отделя очи от нея. Къдриците и закачливо се спускаха над челото и обработени във великолепна прическа. Гримът бе дискретен, ненатрапчив. Вечерната и рокля бе синя с лилави цветчета отпред на тялото и торса. Подчертаваше гърдите и загатвайки само за прелестите и. Ако бях способен на това сигурно щях да се влюбя.

-Здрасти.

-Здрасти.

-Извинявай за закъснението, но имам основателно извинение, направиха ме съдружник и ти си виновен за това. КАк ще ти се отблагодаря някога.

Сетих се за няколко начина, но реших да съм кавалер.

-Няма проблем, това ми влиза в задълженията.

-Не това не ти влизаше, направи го заради мен. Беше нужно, само да провериш фирмата, която аз открих, но ти откри и еквивалент. Клиента бе адски доволен.

Гледаше ме очи преливащи от синьо през зелено до златисто и аз се изгубих в тях. Отново ми напомняха на нещо. Приличаха на тези на Фея. Малкото ми коте. Искаше ми се да поплувам в тях.

Тя се разсмя и аз стреснато я изгледах.

-Къде се отнесохте г-н Крумов?

-Аааа, какво? Нищо, нищо, просто си мислех.

Имаше звънлив глас.

-Нека преминем на ти става ли?-попитах я.

-Разбира се, а как да ти викам.

-Сашо става.

-А ти на мен Руми.

Вечерта се очертаваше прекрасна. Това което очаквах се случи. Искрате бе припламнала още в офиса и сега ни довърши. Целунахме се и всичко вървеше по график както го очаквах. В петък тя дойде да ми гостува. Тогава всичко се обърка. Очаквах Фея да реагира отрицателно, но се оказа ,че не стана така. Тя дойде. Изгледа Руми и се приближи до нея бавно.Отърка се в кракът и и започна да мърка.

-Ооо, ти имаш котенце. Защо не си ми казал? Обожавам ги.

-Ами не е станало дума.

Бях объркан. Ако трябваше да се доверя на инстинкта на Фея, това бе Жената за мен с главно Ж. А досега и се доверявах. Не че търсех жената с главно Ж, не и в момента. Като ги гледах двете и нещо трепна в сърцето ми. Когато Фея натискаше с лапичка коремът на Руми тя сякаш също мъркаше. Имаха еднакви очи. Руми се изправи и се приближи към мен. ПОходката и също бе някак си котешка. Не се сдържах:

-Ами вие двете сте като сестри.

Усмивката и бе загадъчна.

-А може би сме?Мяууу, мърррр.

Хвърли ми се на врата тя и обхвана торса ми с крака.

Сутринта се събудих и огледах. РУми спеше до мен гола подпъхнала едната си ръка под главата. Излязох от стаята да нахраня Фея, но не я открих. Повиках я тихичко. Тя не се появи а винаги се появяваше с приятното си мъркане. Прозорците бяха затворени, вратите също. Нямаше как да изчезне. Руми се събуди. Потърсихме я заедно. Моята Фея бе изчезнала. Почувствах празнина, която не предполагах, че някога ще получа в себе си. Руми се приближи и ме целуна. Опитах се да я отблъсна, но тя ме сграбчи и очите и проблеснаха в жълтеникав отенък.

Сега? Сега с РУми имаме две хубави котета. Опс грешка деца и те растат живи и здрави. Понякога си спомням за Фея и ми става тъжно. Много тъжно. Често излизам както преди и сядам на пейката очаквайки да измяука. И усещам присъствието и. Както мечока на неговото семейство. Тя бе извършила това за което бе дошла в живота ми. И след това си бе тръгнала. Да наистина „Котката идва и си отива когато иска, а не когато и кажат”. Благодаря ти Фея.

 

чувствено, пожелателно.
А това с котките си е така-идват когато и при когото пожелаят и носят спокойствие!

Благодаря ти Бени!Правилно го каза, те идват за да ти донесат щастие и после си отиват когато пожелаят!:)

Зарадва ме,
чудесно написано,имаш мойто одобрение и сърдечни феноменални поздрави от моята особа!!!

Благодарности от Белият вълк колега! Усмихвай се пове днес!АУУУУ!:)

Благодаря. :)

Удовствието е мое! Аз ти благодаря!:)

Благодаря ти! Дано си остана така!Стискай палци!:)

Удоволствието беше за всички нас. Сега съм в отпуск и в топлия тих следобед се насладих на поста ти. Още повече, че около мене мърка и един дребосъчко!

Много увлекателно.

Ейййй, завиждам ти малко за дребосъчкото! Погали го от мен!:)Благодаря ти!

Благодаря ти!:)

Сега искам да споделя нещо с теб приятелю,нещо което ме искара извън кожата. Незнам дали знаеш но аз си падам малко защитник на жени,както и на приятели. С огорчение открих,беше ми подаден сигнал от един анонимен в един блог че няколко наши съблогари с правят гавра с други съблогори, ако искаш ще ти пиша лично съобщение за да им кажа имената.
Смятам да напиша постинг свързан с това. Доста се ядосах защото въпросните съблогари имат голямо мнение за себе си!!!

пиши ми на лични да се разберем!

Котките наистина поемат напрежението, не е внушение. Всеки си има дадености.

Така е вики, аз съм горд притежател на котарак!:)

Защо тогава твърди твоят герой, че не е вярно? И котаракът ти още не е изчезнал?
Аз обичам кучета. И имам. Но не го притежавам.;)

Вики това е моят герой не аз!:)За последното си права, Силвестър притежава къщата а не аз него!:)Котаракът ми отсъствъ веднъж за около месец, но го прибрахме~! Аз не пиша действителни случаи, тази история си е на моят герой не моя!

това че са малки и пуфкави не значи че някой може да има власт над тях.малко тъжно ми стана,защото се сетих за мойта котка,която е вече 10 годишна.но от одавна не живееме заедно.оставих я при родителите ми защото нямаше как-пътувах много.а там тя си цъка из двора,дори квартала.вече съм се установила на 1 място одавна,но сърце не ми дава да я затворя в апартамент.но много си я обичам и тя мен също.аз съм единствения човек при който идва да се гушка и да си мърка,нищо че одавна не я гледам аз.
ехх,носталгия...
поздрави и усмихнат ден :)

не знаех, че вълците така добре си пасват с котараните...:)
Прости ми за глупостите, но трябва пак да ти повтарям, че си страхотен разказвач
та затова се полигавих...:)))
Поздрав...Страхотни герои си имаш...

Да големи са сладури!Но в тях се крие голяма сила!:)Благодаря ти за приятния спомен, който сподели с мен!:)

Пасват си и още как, защото са силни хишници!:) Благодаря ти Алби! А твоите стихове също са страхотни!:)

Невероятен разказ! Поздравления!

Благодаря ти!

За котките и аз съм писала:

http://feq.blog.bg/viewpost.php?id=164172

Наистина са уникални. Нашата котка си няма име, викаме и просто - Котана.

Удоволствието бе мое! Моят се казва Силвестър!Благодаря ти!

И аз имах котенце, като бях малка.Казваше се Сиси/на мен беше кръстено/. Много красива персийска котка.Само хубави спомени имам с нея.Тя живееше при баба ми в кащата и се разхождаше на двора свободно.....Един ден съседа ни и дал храна с отрова....Умря милата.Баба ми каза че много се е мъчила....Аз плаках много.Беше ми ужасно мъчно.
След време обаче, този съсед, който я отрови /защото му влизала в двора/ си счупи крака.Паднал от някаде си.И до днес го помня-баба ми каза "Господ си знае работата" . Малко зловещо звучи, но е така......
Извинявайте че ви занимавам с моята тъжна история, но се сетих и исках да споделя.
Усмивки за всички

Както винаги и днес пак ме изненада !Прекрасен разказ.....чудя се защо точно сега го пишеш ?....., но хайде от мен да мине ще премълча. Имаш интересни познания за животните , гадаеш държанието им и тяхното настроение по твоето.....Много загадъчно ?Наистина котката идва и си отива сама , а не когато и кажат ....Много и други неща ме очудиха .
Изчетох всичко на един дъх !Сега си мисля какъв ли ще бъде утрешния ти разказ , какво ли ще изживееш през нощта , за да окаже влияние в насоката на експозицията ...?
Поздравления !Весела вечер и добро настроение !

Няма проблем Сиси, радвам се че я сподели с нас!Благодаря ти~!

Наистина са магнетични и привличащи!Моят е истински дивак, но няма да се впускам в подробности!Благодаря ти!:)

Радвам се че ти хареса принцесо!Не го бях планувал този разказ! На обяд седнах и ме засърбя ръката и реших да пиша към средата чак ми искристализира как ще завърши! Защо го пиша сега не знам? Кой може да каже!?А утре не знам дали ще има разказ, а може и да има както е тръгнало?Благодаря ти!

След красивата историйка казвам лека нощ отивам да спя!
Сладки сънища и за теб:)))

Благодаря ти и приятни сънища!:)

Много романтичен, чувствен и магически разказ! Определено ме накара да помечтая и да се усмихна! Лека и прохладна вечер! :)

Котките. Имам средно между 1 и 7 котки в дома си + куче почти 20+ години... Обожавам "Волво" и разказа...

Прекрасно поднесено. Лека нощ!

Поздрав!

Такава беше! Благодаря ти! Накара ме да се усмихна ден за трети път!:)

Значи съм те уцелил а? Благодаря ти!Радвам се че ти хареса!

Но пък добре завърши!Поздрав и на теб!:)

Спокойствоето е за слабите. Съглесен съм с това.
Трябва май и аз да си намеря такова коте.
Поздрави........

Котето много върши работа!Успех и благодаря!:)