Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
29.07.2008 09:32 - Приятно ми е, казвам се Апатия
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 12281 Коментари: 51 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

-Виж, не мога повече така. Разбери ме, обичам те, но ти си такъв…Просто не си пасваме за нещо повече. Разбираш ли?

Да, той разбираше, или поне се стараеше да разбере. Не искаше да и пречи. Такъв си беше. Ненатрапчив, обичаше безшумно без парадиране и се оттегляше, когато не го искаха. Този път обаче го заболя. Кимна и я попита:

-Какъв съм?

Това я обърка, явно бе решила, че е свършила с обясненията:

-Ами... прекалено си...

Тя се повдигна на пръсти и го целуна. Гушнаха се и влязоха в апартамента му. Гушкането продължи в дневната прехвърлиха се на дивана. Тя тръгна да събува полата си но той я подхвана и измествайки леко прашките проникна в нея. Изстена от удоволствие.

Събуди се и видя до себе си бележка.

„Съжалявам, но не мога повече така, ще си намериш друга, пожелавам ти го от все сърце, ти го заслужаваш. Така е най-добре за нас, и за двама ни.”

Смачка хартията на топче и ядосано я метна в кошчето за боклук. Събота сутрин беше, десет сутринта. Включи телевизора. Даваха някакъв сериал, фантастичен по научно-фантастичния канал, то какво и друго да дават там? Усмихна се мрачно. Май отново щеше да се сприятели с телевизора. Беше забравил какви приятели са двамата. Тръгна към вратата и Перикъл заподскача около него. Перикъл бе кучето му, беше го лишавал доста често от самота. Страхотен приятел. Сложи му да хапне и влезе да си вземе душ. Когато приключи, кучето бе захапало едно изстъркано вече от зъбите му фризби. Погали го по главата и отиде да се преоблече. Перикъл бе немска овчарка и между тях сякаш имаше някаква подсъзнателна връзка. Винаги се опитваше да го равсели, когато бе тъжен. Сложи му каишката и излязоха. Не взеха асансьора въпреки, че живееше на 10-я етаж. Сутришната им разходка винаги започваше с тичане по стълбите в безмислена надпревара, която кучето винаги печелеше разбирасе и го чакаше на външната врата с изплезен език. Сложи му каишката и го поведе към парка. Там седна на една пейка пусна го да тича като хвърли и фризбито да го гони. Сложи си слушалките пусна си любимото радио и отвори да чете. Кучето донесе фризбито и той отново го хвърли. Не можеше да се съсредоточи върху книгата. Беше му гадно и му идваше да зареже всички и всичко. До него се приближи и седна девойка. Не можеше да се каже на колко е. Не и обърна внимание не и беше и до нея. Забеляза само, че е с червена, ярко червена рокля и коса. Опита се да се съсредоточи в книгата. Пърфюмът и обаче го разсейваше. Само тая му липсваше сега.

-Извинете, може ли да ви попитам нещо?

-Можете, това е свободна страна, но не съм длъжен да ви отговарям нали?-не си направи дори труда да я погледне.

-Въпреки това, виждам, какво си мислите и сте прав. Теглете една майна на всички, за какво са ви?

Този път тя привлече вниманието му. Огледа я бавно от горе до долу.

-Е издържах ли теста?

Усмихваше му се някак си отнесено. И погледът и се рееше над него. Обърна се там нямаше никой.

-Да заинтригувахте ме. Как се казвате и откъде знаете за какво си мисля?

-Приятно ми е Апатия. По името ми сигурно се досещаш как съм разбрала какво си мислиш?

-Всъщност не не се досещам.

-Няма значение.Аз ще ти помогна.

-Как?

-Ще видиш.

Усмивката и бе загадъчна и все така отнесена.

Извика Перикъл и той дотича. Озъби се леко на девойката и настръхнал приближи до него. Погали го и животното се отпусна, но продължаваше да я следи зорко.

-Така е с непознати.

Прибра се с нея. Тя го подкрепяше винаги. Ако той искаше да е пред телевизора, го насърчаваше да го прави, колкото си иска. Ако той искаше да стои пред компютъра с часове, също го насърчаваше. Не искаше нищо от него само го насърчаваше да прави каквото иска. Той се прибираше в къщи от работа и пускаше телевизора. Бе научил телевизионната програмата така, че винаги знаеше, кой хубав филм кога дават, а ако съвпадаха правеше запис на филма. От интернет сваляше всичко ново което излезеше и го гледеше. Или играеше в една онлайн игра цар. Приятелите му го търсеха. Първоначално доста често, после по-рядко, защото той винаги си намираше причина да ги отпрати да не ги види. Никой от тях не я бе виждал. Когато му идваха на гости. А това бе достта рядко, тя никога не бе там. Той им разказваше за нея е те му казваха, че трябва да излезе от Апатията. Той очудено ги питаше какво имат пред вид и разпалено ги убеждаваше, че не е в депресия. Дори бившата дойде да го разубеждава. Изпрати я с твърдението, че тя ревнува. Защо му бяха всички той си имаше Апатия. Така нещата продължаваха. Той не се замисляше за никой а си живееше с червенокосата девойка, която винаги ходеше с червени дрехи. Не се замисляше, че никога не я бе докосвал, гушкал или правил секс с нея. Тя бе ненатрапчива и това го уреждаше. Винаги му казваше, че е прав, когато се оплакваше от приятелите си как искали да го извеждат а той искал да си остане в къщи да си поиграе на „Царе и империи”.

-Ти си прав миличък, разбира се че си. Кои са те да ти казват какво да правиш? Животът си е твой. Перикъл обаче така и не я хареса, не и позволи да се приближи до него и винаги я следеше зорко. Накрая се примири с това. Когато тя бе наблизо той не се радваше на фризбито и изчезваше някъде докато не го повикаше обратно. Един ден двамата бяха излезнали навън, кучето бе изчезнало а те седяха на пейката:

-... и той ми каза, че ако някога се върна към живота да му се обадя.

-Не е прав да ти говори така, успокой се миличък, не го слушай ти си си добре. Живееш си живота, който си е твой.

-Да знам така е , но защо те не могат да го разберат?

-Защото са тесногръди, съжалявам, че говоря така за твоите приятели, но те са идиоти.

-Права си, радвам се че си имам теб.

Тя се усмихна отнесено и заблестя в червено.

-Извинете с кой говорите господине?

Той се извърна рязко. Едно хлапе го гледаше очудено.

-Ами със...

До него на пейката нямаше никой. Господи, къде бе отишла червенокосата. И тогава му просветна. Ето как тя бе успяла да прочете мислите му. Тя се казваше Апатия а той бе изпаднал в...Набра бързо телефона:

-Ало Мишо имам нужда от една студена бира искаш ли да се видим?

-Значи се завърна от мъртвите?

-Човече, не знам в какво се бях забъркал, но още потръпвам като се сетя?Това не бях аз.

-Добре идвам след малко с колата една компания днес ще ходиме на караоке искаш ли?

-Става!

-Ще дойда да те взема след два часа.

-До тогава.

Изсвири и Перикъл се появи. Кучето се огледа подозрително и като видя че е сам замаха с опашка той хвърли фризбито.

Усети нечие присъствие и се извърна. Червенокосата отново бе там:

-Здрасти отново.

-Махай се.

-Не ти ли бе приятно с мен?

-Да за това се махай. Не те искам в живота си повече.

-Не го мислиш наистина.

-Напротив. Днес ще спря вноските за онлайн играта. И повече няма да се задържам много в къщи. Няма да ме хванеш отново.

-Аз ще те чакам, знаеш.

-Знам, но вече те познавам и няма да те допусна до себе си.

Телефона иззвъня и тя се усмихна помаха му с ръка и изчезна. Перикъл се появи със фризбито. С една ръка държаща телефона той го хвърли отново. Кучето се затича след него.





Тагове:   Казвам,   апатия,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. neptunche - :)
29.07.2008 09:36
Точно така!
цитирай
2. benra - :-))))))))))))))))
29.07.2008 09:37
!!!!!
Да!!!
цитирай
3. fenris - neptunche
29.07.2008 09:37
Абсолютно! Благодаря ти!:)
цитирай
4. fenris - benra
29.07.2008 09:39
Значи ти хареса?:)
цитирай
5. benra - fenris,
29.07.2008 09:44
значи ми хареса.
Това е тя-в червена рокля или в секси шорти, а може би в прилепнали дънки-въпрос на въображение-но прави така че да въобрази на въображението ни,че с нея ни е комфортно.А всъщност е емоционален вампир...
Хареса ми!
цитирай
6. fenris - benra
29.07.2008 09:46
Много точно си го казала! Тя се храни от нашето бездействие!Единствения начин е да се осъзнаеме и да се събудим от влиянието и!Благодаря ти!
цитирай
7. fenris - zabavnata
29.07.2008 10:00
Ами, до този, който я е допуснал, тя се пробва при всеки!Появява се в живота на всеки в един момент!Благодаря ти! Не трябва да ти е жал за нея, тя не е истински човек и се храни с нашата безспомощност!
цитирай
8. idaaa - По-скоро тя се храни с душевната ...
29.07.2008 10:23
По-скоро тя се храни с душевната болка и нежеланието на човек да прави нещо, когато е наранен. Добре, че героят ти се е събудил и е продължил напред.
Поздравче за разказа :)).
цитирай
9. fenris - idaaa
29.07.2008 10:28
Тя се храни и с това разбира се! Но тази балка ни прави безспомошни, защото така свикваме с нея че ни става като наркотик! Благодаря ти!
цитирай
10. apolonspirit - много правилно
29.07.2008 11:08
Опознае ли човек въпросната дама в чержено, никога повече не иска да му е компания. Желая ти никога да ен срещаш дамата, наречена Апатия, колкото мила и красива да е тя. Много тонизиращо разказче. Поздрави и усмихнат ден.....
цитирай
11. fenris - apolonspirit
29.07.2008 11:11
А аз на никой не я пожелавам! Благодаря ти!
цитирай
12. lara - ***
29.07.2008 11:46
Чета те с удоволствие ...
Поздрави и приятен ден !
цитирай
13. fenris - lara
29.07.2008 11:55
Благодаря ти! Приятен ден и на теб!
цитирай
14. lilliivanova - Браво на теб !!!
29.07.2008 12:36
Много ми хареса....дано не я срещна...!!!!
Хубав дееен !!!!
цитирай
15. fenris - lilliivanova
29.07.2008 12:38
Лили така като те гледам вероятността е малка! А и вече знаеш как изглежда нали? Хубав ден и на теб!:)
цитирай
16. cucu - Преди време
29.07.2008 12:42
(доста отдавна) се запознахме с въпросната дама. Вече не помня как точно изглеждаше, но точно така действаше. Прогоних я с камъни и се почувствах отлично.
Няма смисъл да ти казвам, колко ми е лично това, което си написал. Благодаря!!!
цитирай
17. fenris - cucu
29.07.2008 12:44
Всеки я е срещал!И аз се оттървах от нея преди време! Със зъби я изгоних! Знаеш какво е ядосан вълк нали? Благодаря ти и аз!
цитирай
18. monna - Мога да ти завиждам, вълчо, че си се отървал от Нея!
29.07.2008 12:58
Защото в момента Тя си хапва от мен. Имах голямо напрежение през миналата седмица, а сега, когато всичко свърши, съм в ръцете точно на Апатията, дори ми се спи. Нищо не ме интересува!
Поздрав! Хубаво разказче, си написал!
цитирай
19. fenris - monna
29.07.2008 13:00
Да оттървъх се, а сега като я позна и ти можеш да го направиш!Сигурен съм че ще успееш!Благодаря ти!
цитирай
20. cucu - @ fenris,
29.07.2008 13:10
Знам какво е ядосан вълк, особено скандинавски ;)

@ monna, насъскай вълка в себе си и я прогони мръсната, лукава гад!
цитирай
21. artbrain - хубаво нещо са приятелите. тъй като ...
29.07.2008 13:22
хубаво нещо са приятелите.тъй като и аз както всички ,съм я срещала въпросната дама (при мен всъщност беше мъж) и когато всички ми повтаряха 1 и също,но на мен не ми беше до тях,те не ме оставиха.дадоха ми само малко време да се осъзная. а и кучето - то никога не би излъгало.животинката е много точен мерител на добро и лошо.
много хубаво разказче.поздрави :)
цитирай
22. fenris - cucu
29.07.2008 13:23
Виждам, че знаеш!Ауууууууууу!:))))))))
цитирай
23. fenris - artbrain
29.07.2008 13:25
Естествено, при теб е бил брат и наречен Безразличие! Поздравления, че си се оттървала! Благодаря ти!:)
цитирай
24. bizcocho - hm)
29.07.2008 13:26
v izvesten smisal me nastapa po mazola))))
4udesna e ideqta),hitro razkaz4e!
цитирай
25. fenris - bizcocho
29.07.2008 13:27
Извинявай!:)Благодаря ти!
цитирай
26. анонимен - Чудесно приятелю Фенрис
29.07.2008 13:34
Тук у мой ред да кажа че закова интереса ми към разказите ти. Много съм доволен че има хора като теб!!!
Доста интерсно,
И благодаря за интереса към моя герой- Проф. Йорданов
цитирай
27. fenris - grobarq
29.07.2008 13:42
Приятелю Гробар, ако знаеш как ме накара да се ухиля сега! Този твой пост направо ме изстреля нагоре! А твоя герой е уникат и може да се получи нещо много забавно от него!:)Благодаря ти!
цитирай
28. анонимен - И аз благодаря, да наистина е уни...
29.07.2008 13:47
И аз благодаря, да наистина е уникат,плюс това за напред ще измислям много нови неща около него,така че... интересното тепърва предстои,дали прекалено културен и сдържан,дали крайно циничен- както казваш ти той си остава уникат. Искошавам се сега да напиша продължението .
цитирай
29. fenris - grobarq - И аз благодаря, да наистина е уни...
29.07.2008 13:50
Единственият начин ефективен да се пребориш с това изкушение е да му се оттдадеш!Успех!:)
цитирай
30. анонимен - Почвам да пиша, когато го напиша и ...
29.07.2008 13:51
Почвам да пиша,когато го напиша и побликувам ще ти пиша да му хвърлиш едно око,айде за сега се отеглям и впускам в разкази.
цитирай
31. fenris - grobarq
29.07.2008 13:52
До после!:)
цитирай
32. анонимен - Готово друже, може да си първия ч...
29.07.2008 14:18
Готово друже,може да си първия читател на продължението!!!!
цитирай
33. fenris - grobarq
29.07.2008 14:21
Сега отивам!:)
цитирай
34. albizia - Обичам червено. И днес съм облечена ...
29.07.2008 16:47
Обичам червено. И днес съм облечена в този цвят. Може би аз съм Апатия? Като се замисля, отдавна съм теглила една майна на всички и ми е напълно безразлично дали има хора около мен, или не. Толкова ли е лошо това?
цитирай
35. allbi - fenris,
29.07.2008 17:03
Поздрав,за поредната ти завладяваща история...
Аз не я позновам твоята Апатия и хич не ща и да я зная Надявам се ти вече да имаш имунитет към нея...
Навремето преди да срещна мъжа на мечтите ми се
бях забъркала с един на име Непукото и бях толко лоша, че не дапусках до себе си никого.За малко да се размина с любовта заради него.Но слава Богу се опомних :) Просто един глас ме попита какви ги върша...Опомних се и разплакана тичах колкото силите ми позволяват и стигнах да квартирата на моят сегашен съпруг...Той отвори врътата видя ме разплакана и задъхана на прага, претърна ме и каза:
"Най - после"Влизам вътре, а там купон, народ и той казва:"Хора това е бъдещата ми съпруга..."
И те така...Като прочетох твоята истария се сетих
за всичко това.Така го бях забравила Непукото та направо ...
цитирай
36. fenris - albizia
29.07.2008 17:53
Червеното ти отива между другото~!Не говоря да теглиш майната на всички, става дума да се изолираш!А ти май-не си се изолирала нали?Благодаря ти!
цитирай
37. fenris - allbi
29.07.2008 17:54
Яко, поздравления за страхотното преживяване!Аз вече имам имунитет към нея не се притеснявай! Благодаря ти!:)
цитирай
38. enjoy6 - Иска се смелост
29.07.2008 22:35
за да се разделиш с тази "приятелка", поне при мен беше така.
Поздрави за хубавия разказ!
цитирай
39. fenris - . enjoy6
29.07.2008 23:17
Разбира се!ТОва е необходимо защото тя е примамваща! Благодаря ти!
цитирай
40. yuliya2006 - ФЕ, АПАТИЯ ИЛИ ЛЕКА ДЕПРЕСИЯ ПОН...
30.07.2008 08:09
ФЕ, АПАТИЯ ИЛИ ЛЕКА ДЕПРЕСИЯ ПОНЯКОГА ИДВА НЕКАНЕНА И НИ ПРЕВЗЕМА. И попадаме в нейния плен подобно на бялата смърт.Безразличие ако ще и ядрена война да станала, нас просто ни няма
Голяма тема си подхванал, за мен това е духовна болест, заразна и придобиваща световна епидемия
ПОЗДРАВИ ЗА СТРАХОТНИТЕ ТВОРБИ, ЛЮБИМИ СА МИ И ГИ ЧЕТА С ОГРОМЕН ИНТЕРЕС.
ЗАЩОТО КАЗВАШ ВАЖНИ ИСТИНИ, ПОДНЕСЕНИ В ОБРАЗИ В КОЙТО СЕ ПОЗНАВАМЕ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
41. fenris - yuliya2006
30.07.2008 08:15
Да Джул Депресията е по-малката и сестра нея можеш да я ракараш по-лесно, защото причинява дискомфорт, за разлика от кака и която те предразполага внимателно! За световната епидемия си права! Благодаря ти радвам се когато успея да внуша нещо на читателите си!Благодаря ти!
цитирай
42. rpatel - Ох, и аз съм я срещала тази! Обаче, за ...
30.07.2008 08:55
Ох, и аз съм я срещала тази! Обаче, за мои огромен късмет, имаше страхотни хора около мен, които не ме оставиха сама, въпреки че, сега като се замисля наистина съм се държала гадно с тях! В знак на благодарност им посветих постинга за приятелството. Защото не ме изоставиха в най-трудните моменти.
Разказът ти е страхотен! Надявам се, че никога повече няма да я срещнеш тази наша "добра позната". Желая ти приятен ден!
цитирай
43. kleopatrasv - Принце,
30.07.2008 09:09
Както винаги си поднесъл на читателите си страхотен разказ.Понякога разочарованието е път към намиране на истината и усещане за истинското щастие , което съществува около нас , но ние не го забелязваме........Именно разочарованието , ни кара понякога да си правим странни равносметки , а понякога и придобиваме комплекси , защо ?........
Дано не ти се налага в действителност да го опиташ и изживееш , защото е много депресивно и разтърсващо - да го узнаеш............Дано такава жена като Апатия - не те намери и никога не ти досажда......Странно , замислих се , че разказите ти винаги имат и някакъв скрит замисъл и подчертана поука.......Струва ми се , че и доста от нещата , за които пишеш са и преживени по някакъв начин или поне косвено усетени от теб.........Невероятни съби има около нас ......много болка и разочарование.........., но и много щастие.
Пожелавам ти само последното.Бъди щастлив !
цитирай
44. fenris - rpatel
30.07.2008 10:09
Поздравления, че си я изритала! А сега, когато я познаваме, се надявам да не я допусна до себе си отново, никога вече!Всъщност, знам, че няма да я допусна!Благодаря ти!
цитирай
45. fenris - kleopatrasv
30.07.2008 10:12
Принцесо, права си за всичко!Някои от нещата съм преживял, някои усетил, някои съм видял у други хора! Поуката е дамата в червено, няма място в живота ни!Повече аз няма да я допусна , никога!Тя няма място при мен!Благодаря ти!
цитирай
46. demoniceye - Аз пък искам някой Апатчо
30.07.2008 11:52
Да ми дойде на гости, ама де тоз късмет. Понякога е много по-добре да си просто безчувствен. :(
цитирай
47. fenris - demoniceye
30.07.2008 11:56
Апатчо ли? Не ти трябва мъжът в червено! Хубаво е да си безчувствен понякога, но не и изолиран! Освен това Апатчо, няма да ти помогне! Миличка да си безчувстван значи да си слаб!А ти не си слаба!Успех!И ти благодаря!
цитирай
48. didim - успех!
30.07.2008 16:51
в борбата с дамата в червено!
цитирай
49. fenris - didim
30.07.2008 19:12
Аз вече я победих!:)Благодаря ти!
цитирай
50. tuzara - хареса ми
31.07.2008 15:34
мисля че всеки може да намери себе си в тази история :)
цитирай
51. fenris - tuzara
31.07.2008 15:36
Прав си всеки се е срещал с дамата в червено!Благодаря ти!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834377
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!