-Дрън, дрън. Ставай бе кретен, какво си въобразяваш бе, че някой ще те чака? А? Ей гадно влечуго, тъп…

Ококори очи. Огледа се не му бе познато мястото където се намираше. До него се протягаше момиче. Тя се пресегна и изключи алармата. Явно това, което го събуди бе тази странна аларма. Огледа се. Прозореца бе отворен и се виждаше как на плажа вълните се разбиваха в пясъка с приятен за ухото шум. Пердетата бяха светлосини на някакви цветчета. Тъпетите бяха с подобна окраска, но този път цветчетата бяха червени. Имаше гардероб, компютър с плосък екран разположен близо до прозореца, диван също син. Имаше и врата разбира се. Разгледа девойката, която се занимаваше с телефона. Беше красива. Всъщност не, бе невероятна. Сладко миньонче с мънички крачета, стегнато дупе, голо. Бе облякла някаква дълга тениска на голо. Дали бе негова? И как бе успял да свали тази мадама. И не на последно място, къде по-дяволите се намираше? Тя му се усмихна и той го направи в отговор. Как да разбере как тя се казва без да я обиди? И изобщо, това не му се бе случвало преди. Не знаеше какво се прави в тези ситуации. Дали изобщо бе спал с нея? Или само бяха се гушкали? Съдейки по състоянието и. Той погледна себе си и чак сега забеляза, че е гол.

-Оооо, малкият е отново готов за подвизи и иска още?-нежно каза тя гледайки към приятелчето му. Имаше сутришна ерекция, че кой нямаше? Уффф, кой знае защо това сега му се стори нещо лошо. Само че малкият не се притесни изобщо а дори порастна. Изчерви се и проломоти:

-Аз такова, не знам защо така му става ще отида в тоалетната да се погрижа.

-Няма нужда, аз ще се погрижа за него-нежният и глас сякаш го галеше.

След 15 минути и двамата лежаха на леглото. Като всеки кавалер и той се бе постарал да я задоволи и колкото и странно да е бе успял за това кратко време, тя също бе приключила. Дали контролираше тази си функция.

-Отивам да се изкъпя, идваш ли?

-Ще си почина бебчо-отговори той и ще се присъединя.

Когато вратата на банята се захлопна, той се захвана да търси информация. Трябваше да разбере коя е по-дяволите. Какъв идиот веднъж да му се случи нещо хубаво и той да го провали. Погледна телефона си. Последният записан номер в него бе от преди месец и то на един приятел, който си бе сменил неговият. Погледна в нейният и не откри нищо освен номерът и. Огледа се и се приближи до компютъра. Беше включен. Със затаен дъх натисна мишката. Скрийнсейвърът не искаше парола. Влезе в интернет и потърси любимите и сайтове. Един от тях му бе познат. Чат стая. Кликна за влизане.

„Вие ще влезете като Perlita Да/Не”. Излезе от сайта. Нещо му се проясняваше, но като почваше да си спомня, го заболяваше главата. Какво бе пил вчера по-дяволите? Разрови се из стаята и намери късите и панталонки. Имаше портфейл за негова радост. Погледна личната и карта казваше се Перла. Явно от там и произлизаше ника и. Пъхна бързо портфейла в джоба на панталонките и се постара да ги остави както ги бе намерил. Отпусна се на леглото и притвори очи. Дали щеше да има още? Чу се тропане.

-Професоре, как сте?

Професор ли? Какво ставаше с него? На вратата имаше огледало. Закриваше я цялата почти. Изправи се и се огледа. Не можеше да бъде. Това не бе той. Бе на около 40, по-скоро по-малко. С леко прошарена коса. Добре изглеждаше, но не бе той. Чакай малко, това сигурно бе от онези сънища като от филмите. Като оня филм, дето майката и дъщерята се разменят. Странно, сигурно сънуваше. Не можеше да е друго. Растърка очи. Професера, още го гледаше очудено от огледалото.

-Професоре, добре ли сте?

-А нищо Перла, добре съм.

-Просто имам бели петна от вчера.

-Да ви опресня ли паметта?-усмихна му се подканящо русокосата Перла. Още един тек с нея щеше да го довърши. Не че не му се искаше, но трябваше да тръгва, да де ама за къде. Къде живееше той като професор?Професор по-какво беше? Боже тя да не беше студентка? Беше го загазил. Трябваше да си спомни какво бе правил вчера. Спешно.

-Какво правихме, преди да се озовеме тук?

-Ами забелязах ви и ви познах. Миналата година ми преподавахте по трансфер на технологии. Вие сте на почивка тук нали?

-Аха...-само измърмори „професора”.

Нямаше си идея какво е това чудо „трансфер на технологии”.

-Още тогава си падах по-вас. Писахте ми пет и петдесет, помните ли?

-Оооо, да да спомням си, но ако знаех това ,което знам сега, щях да ти пиша шест.

-Професоре, не ме обиждайте, бях с вас, защото се възхищавам от интелекта ви и излъчването ви-изглеждаше обидена.

Абе този професор трябваше да внимава какво говори. Говореше за себе си в трето лице. Откачена работа.

-Извинявай Перла, моя неуспешна шега. Така се случва като харесам някой.

-Вие ме харесвате?-изразът и бе на зарадвано малко момиченце. Господи затъвах все повече и повече. Как да се освободя от това нещо. В какво се бях забъркал?

-Да миличка, но да се върнем на вчера.

Професора се събуди сам. Всъщност слънцето го събуди. Огледа се и установи, че е на друго място. Не знаеше къде се намира. Навън се чуваха вълните. Беше в някакво бунгало. Къде беше Перла с която се запозна в бара? Странно, но като се опиташе да си спомни нещо от бара го заболяваше главата. Помнеше само Перла. Беше му позната от някъде. Сигурно е била на някои от лекциите му. Отиде в тоалетната да се облекчи и се видя в огледалото. Беше с поне 15 години по-млад. Пребърка джобовете на панталона си и останови, че се казва Петър. Как се бе случило това? Какво бе пил снощи по-дяволите? Растърка очи , но младежът упорито го гледаше от огледалото. Трябваше да си спомни. ТОва не можеше да му се случва. Обръщаше живота му наопаки а и противоречеше на всякакви научни теории. Ами ако умът му се бе трансферирал в друго тяло? Това щеше да е добър виц за лекциите му, ако някога преподаваше отново. Ако останеше с това тяло отново трябваше да се доказва като човек на науката и професор, нямаше да го издържи а ако мястото му е заето? В природата нищо не се губеше а просто променяше същността си. Трябваше да отиде в бара и да си спомни всичко. Имаше и някакъв младеж, който...главоболието се върна и професора забрави мисълта си. Стана от тоалетната на която бе седнал от прималяването и започна де се оправя. Този младеж нямаше чувство за естетика. Отвратителни дрехи. Навлече се с някаква риза на раета и къси панталонки и излезе, опитвайки си да си спомни името на бара. И търсейки отговор на още един въпрос. Как мозъкът му го бе отвел в това бунгало? Сега трябваше да е в Луксозният си апартамент с Перла.

Петър междувременно слушаше обясненията на Перла и започваше мислено да се прозява. Омръзна му да слуша колко била впечатлена от тази или онази негова теория. И да слуша колко е страхотен. Тая да не го смяташе за холивудска звезда? Погледна я за момент и истина. Тя го гледаше с обожание. Вярно го смяташе за такъв.

-Благодаря ти миличка, а може ли да се върнем към вчера вечерта.

-Ами ето какво. Танцувахме с теб на онази песен на Металика. Между впрочем, вие бяхте ли на концерта им?

-Дааа, бях, даже във вип местата.

Естествено това той не знаеше, но предполагаше.

-Много са готини нали?

-Да разбира се, сега за вчера-вече започваше да се дразни от това момиче. Явно имаше мозък, ама не го използваше по предназначение. Все едно неговият си бе на място. Това му се стори толкова комично, че си прехапа езика да не се разсмее.

-Ами танцувахме и видяхте един млъдеж да ви гледа. И вие казахте.

Тя млъкна.

-Какво казахте?

-Ами беше странно. Казахте, че искате да сте като него, пък макар и за малко, за да поживеете спокойно. А той нямаше никой при него пиеше някакъв коктейл. Поздрави ви с кимване. После келнера донесе и ви почерпи вас и младежа от заведението. Всеки ден в този бар черпят двама клиенти от ръзлични слоеве на обществото. Вие се чукнахте и си казахте наздраве за това всеки от нас да получи каквото иска. Казахте го едновременно. Това стана в 12 и после си тръгнахме.

Тя го загледа очаквателно.

-Искаш ли да отидеме до бара нали е стрийт бар?

-Добре професоре, само да се оправя.

Тя се затича голичка из стаята и започна да се облича. Петър я наблюдаваше дискретно. Беше приятна гледка. Излязоха и се насочиха към бара. Времето бе горещо, но в таксито имаше климатик.

Професора за първи път се возеше в градски транспорт и беше бесен, но скоро нещата щяха да се изяснят.

Стигнаха до бара и Перла влезе преди него. МУтрата на входа и се усмихна и изгледа хладно Петър. Майната му, персонала не го интересуваше. Усмихна се, вече почваше да разсъждава като голяма клечка. Барът се казваше „Втори шанс”. Странно име.

-Професоре, какво ще желаете?

Обърна се към бармана.

-Да ми върнете мозъка обратно.

-Опасявам се, че това не е в компетенцията ми, ще повикам управителя.

Беше се пошегувал а какво стана. В този момент видя тялото си да се задава от входа. Все едно се гледаше в огледало. Двамата се гледаха един друг. Перла танцуваше на дансинга с някакъв младеж.

-Професоре, не искам да съм във вашето тяло повече.

-Млади човече и аз изпитвам същото. Май трябва да внимаваме какво си пожелаваме.

Петър се сети какво си мислеше тогава. „Иска ми се да съм като него и да ми се лепят момичетата”. Изчерви се.

-Така е професоре.

-Недоволни клиенти?

-А да искаме си миналото състояние.

-Да искам си мойто тяло-добави Петър.

-Не е възможно. Питието трае докато сте в отпуска. Така, че се забавлявайте. Може би трябва да го направите заедно?

Двамата се спогледаха. Дали бе възможно?

-Обаче трябва да промениме изгледа ти младежо, обличате се отвратително.

-Професоре трябва да промените отношението си.-закани му се Петър.

-А Перла?

-Момче, имал съм много такива като нея, радвай и се докато си тук. Аз ще си намеря друга.

-С този изглед?

-Гледай и се учи момче.

Професора отиде при една чернокоса много приятна на изглед брюнетка и я заговори. Тя му отговори намръщено, но после се усмихна. След малко той идваше под ръка с нея.

-Професоре, запознайте се с Мила, тя ще танцува с мен сега а после кой знае?

-Приятно ми е.

-И на мен.

Мила отиде на дансинга.

-Как го направи?

-Тайна, ако слушаш ще ти разкажа по нататък. А сега отивай да танцуваш с Перла и внимавай да не изтърсиш някоя глупост. Остави я да говори, тя обича да го прави. По-време на изпит трябваше да я прекъсвам за да мога да изпитам другите някога. Все се стараеше да ми направи впечатление. Сега, когато не и преподавам реших, че мога да си я позволя. Обаче ме заболя главата. Успех момко.

-А и професоре, бяхте ли на концерта на Металика?

-Да, на Вип ложите, изкефиха ме много. Айде това е тяхната песен да отиваме при девойките преди да са ни ги отнели.

Двамата се отправиха към сцената отново под звуците на „Нищо няма значение”. Петър се усмихна, може би все пак щеше да се забавлява повече от обикновено, откато ходеше на море сам всяка година.

Друже това е страхотно!!! Хъммм интересно- този професор май трябва да предаде урок на моя въздържан професор!!! А какво би станало ако случайно в някой разказ се срешнат? Би било доста интерсно не мислиш ли приятелю?
Поздрави от веселия и доволен феноменален гробар

Поздрави от белият вълк главатр на клана на белите вълци! Ти ми даде идеята за професора, за което ти благодаря~! Идеята за съвместна продукция обаче, не е лоша, може да пробваме!:)Благодаря ти феноменални гробарю!

Радвам се че съм ти помогнал за идеята,виждаш моя персонаж колко е комичен, всъщност знаеш ли как се зароди моя професор. Когато бях 13 годишен го измислих,в училище си направихме и скеч- аз бях професор Йорданов а един мой съученик и приятел съсдаде Иванов. След това започнах да пиша разкази в една тетрадка. Минаха доста години-сега съм на 18 но пак съм решил да въскреся моя професор!!!

Разкошен разказ, усмихна ме от сърце :)
Поздрави!

а професора може да му създадеме една по -палава жена какво мислиш? Наистина ти благодаря!

Ей това исках да видя повече усмивки днес! Благодаря ти че ми даде една!:)

За мен ще е чест да робитим в екип ако искаш де? Ти вече си имаш партнюрка но на драго сърце може да обедим силите на Белия Вълк и Феноменалния гробар. Би се получило нещо наистина зашеметяващо!!!!

Вярно имам партньорка, но не пречи да пробваме веднъж!Нали?:)

Не пречи разбира се,тъкмо съм измислил нещо за професора- при завръщането си в София ще претърпи лек инцидент който леко ще го промени.Там може нещо да комбинираме. Няма да издавам повече тайни- всичко това в следващия мой постинг
Беше ми исключително приятно да поспамиме
Лек ден!!!

И на мен, до следващия ти постинг!:)

Много увлекателен и интересен разказ. Държи те до последно в напрежение.
Поздрави

Чета , чета и страхотно увлича и някак си ме извади от настоящото ежедневие .Създал си страхотна атмосфера , оставил си ни като някакви странни наблюдатели и вероятно ни правиш същевременно и свои герои.Много образно си предал и очудвания , размишления , чувства и усещания. Всичко това неминуемо ни докосва и завладява .
Поздравления за новата ти идея !А каква е следващата , утрото ще покаже !Весело настроение и прекрасна вечер за теб !

обаче какво става в тези коментари. Нещо стана май модерно да се пише - "усмихна ме" - НЯМА ТАКЪВ ИЗРАЗ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙТЕ!!!!!

ОК, правилният израз е "накара ме да се усмихна", или "разказът ти предизвика моята усмивка", може и "този прекрасен низ от думи помогна на усмивката да изгрее на леко посърналото ми заради сивото злободневие лице"или нещо подобно! Е и?! Адски тъпа черта е да се критикарства ей така от нямане на други по-съществени занимания. Да критикуваш някой, на който му липсва езикова култура има смисъл, но това да се дъвчеш колкото да си запълваш времето е излишно...

обаче мисля, че коментарът "усмихна ме" е по-скоро запълване на времето! Не е по-трудно да напишеш правилното, отколкото неправилното!!!!
А щом сме и двамата или и двете в блога, най-вероятно в момента нямаме належаща работа ;-)

Аз лично съм момченце, за теб не знам ;)
А иначе приемаме, че истината е някъде по средата - аз също мисля че е важно човек да се изразява правилно, но не винаги е решаващо :)

така е, не е решаващо, но пък защо да не опитаме :-)
приятна вечер. нямах намериние да си обявяваме война

на живо!
И какво хубаво нещо е провокирала хубавата музика!
Поздрави и усмивки:-))))

Интересно!

Благодаря ти! Радвам се, че ти хареса!

Да Клео, опитвам се да ни извадя от обикновеното ежедневие, защото всъщност, то никога не е съвсем обикновено!Благодаря ти!

Радвам се, че ти хареса!Що се отнася до усмихна ме, това е поетичен израз!А както знаеш в поезията е позволено боравене с изрази според настроението!Израза, може да го няма, но пък няма нищо не българско в него! Тук не сме на олимпияда по литература нали?

Така е друго си е!:) Хубавата музика винаги ме е вдъхновявала!:)Благодаря ти!

Благодаря ти!:)

пие от тези питиета;) Да кажеш кой е бара, че да го заобикалям :))))

Той постоянно променя мястото си! Просот не пий странни коктейли като те черпи заведението!:)Благодаря ти!

точно странни коктейли, за сметка на заведението най-обичам:((( Няма значение от цената, важното е да са от заведението. Ще трябва да извадя личната карта и да си направя инвентарицзация пред огледалото. Да бе, аз пък не съм ползвал отпуск :))))
Поздрави и продължавай да ме забавляваш с прекрасните си истории

Внимавай!:)))И ярно вземи се погледни, че току виж си се оказал студент или ученик!:)Ще пржодължавам!:)

много увлекателно и с моето въображение направо си стана филм.
по отношение на "усмихна ме" 1-во както каза не сме на изпит по... и 2-ро когато искаш да кажеш нещо и бързаш (дори и на работа си влизам тук да чета) и съкратения израз върши работа.в края на краищата се разбира идеално за какво иде реч
приятен ден :)

Иска ми се да го филмирам, нещо като поредица от филмчета с неочакван край!:)Благодаря ти за подкрепата!:)