-Едно татарско кюфте, или не, по-добре две. Много съм гладен днес-усмихнах се на момичето.

-Гарнитура?-повдигна вежди тя. Харесваше ми как го прави.

-Пържени картофки със сирене, нека да са пикантни обаче.

Кимна ми усмихнато и отиде да изпълни поръчката. Взе още две поръчки и се запъти към кухнята. Отвърнах поглед от сладкият и задник и отпих от колата. Всек дин обядвах тук. Готвеха добре и не бе много скъпо. Ястията приличаха на домашно приготвени. Дори пържолата бе приготвена както я желаеш. Когато им казах моята рецепта от тогава само такава ми ея правят. Тук клиентът бе прав, винаги. Флиртувах с момичето, но не я закачах. Не исках да си прецаквам обяда си. Днес реших да пробвам кюфтета им, един колега ми ги похвали и аз се навих. А и само пържола не може нали? Усмихнах се на себе си. Студената напитка се спусна надоло към стомаха ми. Беше горещо и усещането за хлад в корема ми ме освежи. Имаше атмосфера тук. Климатика работеше и държеше леко хладно но не прекалено. Абе прекрасно заведение. Сега да ме попитате няма да знам как се казва. Това е просто моята кръчма, където отскачам за обяд. Днес денят започна доста натоварено. Първият ми клиент имаше дело за развод. Вторият за попечителство а третият за делба на имот с майка му. Да не говоря за четвъртия. Трябва да си всичко за клиентите си. Бавачка, психолог и прочее. Нали си плащат хората на час. Обирах ги най-безсрамно, но никой от тях не се оплакваше, защото бяха добре обсужени. Когато клиентите бяха доволни и аз бях. Днес обаче ме побъркаха. Имах търпение, но това не се траеше. Жена ми това, мъжът ми онова, майка ми другото. Вярно бях доста безсърдечен, налагаше се, чувствата си ги пазех за семейството ми. Обаче, когато виждах дрязги между семейства ме хващаше яд. Естествено никога не го показвах а просто си гледах работа за да спечели клиентът ми делото. Имах нужда от почивка. Август заминавахме за Египет с жената и дъщеричката. Обаче до тогава имше цели три седмици. Винаги беше така преди почивка. Трябваше да пренасоча някои от делата към партньора ми, който в момента бе почивка. Други се опитвах да приключа по-рано от необходимото, но съдебната система бе бавна. Успявах в някои от случаите да постигнем извънсъдебно решение, което да урежда и двете страни, но при роднини и хора, които са изпитвали силни чувства един към друг това бе невъзможно, защото единият искаше да нарани другия. Винаги бе така. Елементарна психология, но ми губеха времето. Явно за мен не януари а юли бе най-стресовия месец в годината. Момичето донесе кюфтетата. Опитах ги и кимнах. Бяха добре приготвени и леко пикантни. Просто перфектни. Благодарих и и се нахвърлих на храната стръвно. Бях изгладнял, явно до това води мисленето. Беше петък дали да не си направя една разходка в планината днес. Времето се очертаваше да е приятно с прехвърчащи по небето облаци. Значи не прекалено горещо. Или може би да отида на басейн. Отдавна не бях киснал в Дианабад. Бяха го реконструирали. Имаше ложи за по-специалните посетители. Имаше пазачи, които гонеха идиотите, които се държаха нафукано и дразнеха останалите клиенти. Това ме учуди, като го разбрах от партньора ми и не му повярвах. Може би беше време да поседя във вип ложата? Не знаех. Все пак имах още половин ден. Дано се случеше нещо интересно, защото щях да откача. Бях много изнервен напоследък. Три седмици до почивката ми се струваха като три години. А времето ми се плезеше и вървеше като охлюв по нанагорнище. Доядох си и последната трохичка от вкусното ястие и  си поръчах още една кола. Имах около час и половина до следващата среща и не бързах да се прибера. Загледах се в менюто за десертите. Имаше тирамису. Мого обичах ако бе приготвено както трябва. Дали да не ги попитам? Не днес първо щях да го опитам. Махнах с ръка и Силвия(Така се казваше сервитьорката) доприпка при мен:

-Силве, може ли едно тирамису?

-Разбира се господин Павлинов.

-Супер, донеси ми и един натурален сок касис със него.

-Може ли да предложа нещо?

-Да кажи.

-Сок от ягода е по-добър за тирамисуто. И внимавайте, може да се отнесете с него. Мого е силно и много хубаво. Знаете за какво се е приготвяло първоначално нали?-тя ми смигна.

-Не за какво?

-Като афродизиак. Сега ще ви донеса поръчката. Имаме нов готвач, много е добър с десертите.

Кимнах и и се усмихнах. Отпих от колата и зачаках.

След двайсетина минути тя донесе дългочаканата от мен поръчка. По –принцип тирамисуто се приготвя от бишкоти, напоени с кафе еспресо, сирене маскарпоне (меко, сладникаво и с консистенция на гъст крем, вид сладка сметана), яйца, захар, вино марсала или ром и какао. Вместо кафе могат да се използват други съставки като сок от ягоди, малини или лимон, както и шоколад. Всичко това го знаех. Бях чувал и разни легенди за него. Това, което Сисито ми каза, не бе ново за мен. Предпочитах го с вино, може и ром, но само ако е от по скъпите видове и дори тогава не бе съвсем както трябва. Поне за мен. Дано този не заместваше кафето с някаква простотия. На пръв поглед бе много добре. Миризмата ми бе непозната, но опияняваща. Сервираха ми го със сребърна лъжичка. Погледнах я въпросително:

-Защо чак такава образност?

-Готвачът настоя. Каза, че така ще ви хареса повече.

-Не че не е бил прав.

Благодарих и, и се наведох над вкусната хапка, която стоеше и ме предизвикваше да я опитам. Взех вилицата и внимателно отчупих парченце от върхът. Бавно го поднесох към устата си. Усетих божественият му вкус и затворих очи. Беше невероятно. Усетих леко острия вкус на някакъв алкохол, мисля, че бе вино. Кафето и маскарпонето погаделичкаха със сладостен трепет небцето ми. Бях си чревоугодник. Готвача заслужаваше голям бакшиш.

Отворих очи. Имаше някаква промяна в обстановката. Не я забелязах веднага, но когато сервитьорката се приближи, тогава разбрах какво не бе наред. Не бях на същото място. Тя облечена в стил, който бях виждал само по порно и исторически филми. С боне в мръснобял цвят. Деколтето и бе невероятно голямо, вероятно заради корсета, който стягаше кръста и. Полата и бе дълга до под колената и бухнала. А не като на Силвия къса и прилепнала. Но момичето си бе Силвия.

-Мосю, хареса ли ви десертът.

Втрещих се.  Къде бях попаднал. Опитах се да овладея ситуацията.

-Извинявай миличка, къде се намирам?

-Както всеки ден мосю в „При Антонио”.

-А по-точно.

-В Париж, мосю да не е болен?

-Не миличка, просто съм замаян от десерта. Страхотен е прати комплименти на готвача.

-Непременно мосю-тя приклекна и ми се усмихна. Усмивката бе същата. Уффф забравих да я питам как се казвам. Май алкохола от тирамисуто ме бе ударил прекалено силно. Растърсих глава и растърках очи. Още си бях тук. Някой ме потупа по рамото:

-Кога започваме мосю?

Обърнах се и за малко да припадна. Съпругата ми стоеше пред мен облечена като ефтина курва. Отиваше и, ама това бе съпругата ми по-дяволите.

-Мина, какво правиш тук?

-Аз не съм Мина, но мога да стана за една нощ ако желаете?

Усмихна ми се. В какъв кошмар бях попаднал?

-Имаме уговорка?

-Да след като изядете вълшебната супа ще бъда ваша за цялата нощ.

-Така ли?

Е това се казва карък. Отивам в миналото, не знам как и то в Париж и да преспя с жена ми. Абе що за глупости ми се случваха. Като се съвзема ще си поговоря с готвача. Сигурно сънувах. Огледах я отдолу до горе. Изглеждаше страхотно, но аз обичах жена си и винаги щях да я намирам страхотна. Добавих още една хапка от пастата и след две минути бе изядена. Кошмара не бе приключил.

-А кой съм аз?

-Мосю е изобретил нашата рецепта за вълшебната супа.

-Каква е тази супа?

-Това, което мосю изяде.

Ясно аз бях изобретил френското тирамису? Това не можеше да е истина. Всъщност сигурно съм откраднал рецептата от римляните. Засмях се и тя ме огледа изненадано. Явно бях богат човек и трябваше да се държа на висота. Дали не ставаше дума за регресивна хипноза и сега пътувах в минал живот.

-Как се казваш?

-За вас Мина.

-Ясно, нищо кажи ми истинското си име.

Тя замълча за малко и се нацупи.

-Защо мосю иска да го знае?

-За да се обръщам към теб подобаващо.

-Ирка.

-Ирка?

-От Русия съм, сега мосю знае лошата ми тайна.

Тя ме гледаше уплашено.

-Спокойно миличка, няма да кажа на никой.

Тя ми се усмихна благодарствено.Боже наистина ми харесваше. Цялата история бе странна.

Отидохме в стаята и. Беше прекрасно. На другия ден казах на Ирка:

-Трябва да се оженя за теб.

-Не мога мосю, аз принадлежа на Космо.

-Ще те откупяп от него.

Свадбата стана след десет дена.

След сватбата на която имаше, голяма торта от Тирамису се прибрахме в къщи. Легнахме си и....

Отворих очи. Над мен стоеше надвесено лицето на Силвия с нейният минижуп.

-Къде съм?

-В „При Антонио” г-н Павлинов.

-Така ли?

-Като изядохте тирамисуто със затворени очи вие паднахте.

-От кога лежа така?

-От около час.

Бях поискал да ми се случи нещо интересно. Е случи ми се. Сбогувах се със Силвето като преди това я попитах:

-Готвачът още ли е тук?

-Не тръгна си?

-А как се казва?

-Пабло Кавалере, от Париж е. Понякога ни гостуват готвачи от чужбина. Защо питате?

-Просто така, не се притеснявай, пастичката бе страхотна.

-Благодаря мосю.

-Как ме нарече.

-Шегичка г-н Павлинов, Пабло говореше така.

Свърших си деня и се прибрах леко превъзбуден. След като се погушкахме с Мина се отправих на пътуване в Интернет. Името на готвача ми бе познато от някъде. Намерих името в третата получена информация от Гугъл. Беше този, който пренесъл Тирамисуто в Франция. Бе мъртав от стотици години.  Все пак трябваше да го попитам, какво бе виното, което бе използвал.

-Пабло, какво мислиш?

-Не знам шефе, може би има шанс за него.

-Може би това е последният живот за него на земята. Мисля, че той научи всичко каквото е нужно. А това пътешествие му бе необходимо само за едно...

Харесвах жена си. Никога не и казах за това, което ми се случи, но от тогава си мисля, дали това не заздрави връзката ни. Едно тирамису?Аз съм щастлив. За Коледа ще и подаря секси бельо като това, което сънувах. А дали беше сън?Като се връщам назад се чувствам объркан. Спомням си всеки детайл, но сякаш това не бях аз а мое копие. Вече нямаше значение. Дали да и кажа за този сън.
Мина лежеше до него и се чудеше същото. 
Усмихнаха се един на друг и заспаха прегърнати. Може би ...Сънят успокои уморените им мозъци и тела. Двамата сънуваха един и същ сън. Тяхната сватба а отпдед стоеше голяма торта от Тирамису. Насън се усмихваха едновременно.

 

 

 

Май ще трябва да ти направя истинско тирамису?!

Възхити ме фантазията ти!!!

Вкусно нали? Ще трябва кроталке, може да те повикам за готвач на някое важно за мен събитие!;)Благодаря ти!

ти - в "избрани"?

Реших да постна и в Изкуство и се получи?Случва се!Иначе какво ще кажеш за разказа!

подейства ми като тирамисуто..

едно тирамису и за мен? :))

Разказа е страшно.. жив! Поздрави!

ще трябва да внимавам като си поръчвам, може пък да уцеля от истинското ;-)))

тирамису=любов!
вкусно:))))))))

Значи вкусно!Радвам се за което!:)

Разбира се~!Удоволствието е мое! Как го искаш със сребърна или златна лъжичка?:)

Благодаря ти, че си усетила живота в него!:)

Истинското е невероятно, няма да съжаляваш!:)Благодаря ти!

Даа, комбинацията е вълшебно вкусна! Благодаря ти!:)

Много си права! Много добре ми действа тази пастичка!Благодаря ти!

Интригуващо и вълшебно Тирамису !!! Приготвено с щипка живот(която се усеща осезаемо), любов и много и безгранична фантазия !!!
Поздрави вълшебнико :)

Благодаря ти колежке?Едно парче за теб? Или си хапна достатъчно?:)

Ще се престраша да хапна и от Тирамису, до сега винаги го избягвах, защото всичко това което видях в разказа ти го свързвах с Брюлето(ммм, много любимо).
Но след прочетеното ще хапна едно парче, няма да откажа. А може да поискам и допълнително ;) :))))

п.п. май много кулинарен отговор се получи

Вкусно е ще видиш, няма да съжаляваш!:)

сега съм гладна!(гледам страшно изпод вежди)
Напомняй ми да те чета по-често, 'ма не може такива изкушения... обожавам тирамису, следващия път да не чета как папаш крем-карамел, че...

Тирамисуто ми е слабост! Истиското тирамису е като докосване до истинското блаженство!Клрем-карамела ме кефи, ама в него няма нищо мистично! Благодаря ти за готиният коментар!:)Усмихна ме!