Отвори кутията почти с благоговение. Когато се почувстваше зле го правеше за да се върне в миналото. Да си спомни, красотата, която бе преживяла. Всичките тези прекрасни емоции, които никога нямаше да се върнат. Но поглеждайки следите на миналото, сърцето и трепваше и към нея полетяваха вълните на емоциите, които бе изпитала. Удоволетвореноста от живота, който бе имала. Те и носеха единствената утеха в днешните дни. Господи каква лудетина беше. С нейната приятелка си бяха купили едно фотоапаратче и се бяха скъсали да снимат. Бяха ходили къде ли не. Усмихна се. Ето я Кати, когато се плезеше на сфинкса и го сочеше с пръст. Подиграваше се на загубеният му нос. Ето я нея пак пред сфинкса. Бе застанала в позата от песента "Ходи като египтянин". Кати се бе заливала от смях докато направи снимката. Господи какво се бе случило с нея? Рязко се извърна заболя я сърцето. И издраска една от снимките. Толкова бе лесно да унищожи тези спомени. Дали си бе останала само с тях? Докосна снимката на смеещата се Кати пред Хеопсовата пирамида. Една резка минаваше през пирамидата разполовявайки я на две. Скри я под другите и продължи да разглежда. Ето го Халил, бе се влюбила в него. Срешнаха го в един от музеите в Египет. Вече не помнеше кой? Причината беше, че бе срешнала него. Той ги развеждаше, беше гид в музея. Зяпаше го през цялото време. Бе запленена от излъчването му. Кати бе забелязала това и отиде да поговори с него. Оказа се че и той я харесва. Така тя преживя бурна седмица в Египет. Бе влюбена до уши. Отдаде му се изцяло. Обаче, дойде време да си тръгват. Докосна неговата снимка. Кати ги бе снимала пред музеят където работеше Халил. Тръгна си. Тогава си мислеше, че това е най-тъжният ден в живота и. Не можеше да остане а той не можеше да дойде с нея. Но тези седем дена с него. Те бяха като седем бисерни миди, всяка отворена подходящото време. И всеки бисер бе целунат по подходящият начин. Решиха, че това се дължеше на мистиката на Египет, но тя още помнеше Хал. Така му викаше. Беше нежен и търпелив любовник, отдаваше се изцяло във връзката им. Въздъхна и погледна друга снимка. Беше от Китай. Бяха отишли в Тибет. Кати беше много ентусиазирана. Беше решила, че ще търси Шангри Ла. Обикаляха манастирите и горите наоколо по цял ден. На едно място джунглата бе по-гъста. От там бе снимката, Кати бе решила да проникне по -надълбоко. Когато навлязоха доста навътре, се отказаха и само се снимаха там. Кати бе леко тъжна, но въпреки това очите и светеха. Бяха се забавлявали толкова много. Снимаха се с монасите. По-някакъв начин те бяха харесали жизнерадостната Кати. От очите и се отрониха сълзи, една от които капна на снимката. Кати бе починала преди година от естествена смърт. Бе дошло времето и. Погледна снимката на замислената Кати и видя нещо странно. Сякаш снимката и махаше да я последва. Разстърка очи и загледа към залязващото слънце. Дали Кати бе намерила своето Шангри Ла? Монасите им бяха разказали за това място. Легендата твърдеше, че на това място царяла хармония, мъдрост и вечен живот или дълголетие в библейски смисъл на думата. Мястото било скрито от обикновените хора и открито само за просветените. Отново погледна към снимката, сълзата не се бе стопила и снимката отново и махаше. Все едно Кати я викаше. Сигурно вече започваше да се унася и сънуваше. Беше чула от монасите, че там, хората не били подчинени на земните закони а успявали да се движат със скоростта на светлината и дори във въздуха. Там живеели монаси, който били в симбиоза със селяните от едно село , също надарени с много знания, които криели това свято място, но търгували с монасите. Снимката продължаваше да я вика. Кати бе продължава да издирва това място обаче сама, след това се бе отказала, но в сърцето си и остана надежда , че един ден ще го види. Остави снимката настрана и се загледа в други снимки. Тук се бяха снимали при Айфеловата кула и двете бяха награбили да целуват двама французи а трети ги снимаше. Французите изглеждаха, леко смешни. Бяха стреснати. Разсмя се от сълзи. Липсваха и тези дни. Как искаше отново да ги върне. А може би тези снимки бяха нейното изгубено Шангри Ла. Беше отгледала трите си деца, две момчета и момиче. Сега те имаха собствени деца. От време на време им се обаждаше. Но не смееше да им досажда много. Липсваше и Кати с нея говореха за местата, които бяха обикаляли за лудориите, които бяха правили. Дали бе пропиляла живота си. Тогава не бе го оценила. Приемаше за даденост, това, което и се случваше. Късметът, който имаше. Колко арогантно от нейна страна. Това, което бе имала, сега го оценяваше, когато го бе загубила. Искаше и се да сподели с някой тези спомени. А сега се ровеше в този дървен сандък със снимки и плачеше и и се привиждаха движещи се снимки. Беше се примирила. Това бе най страшното. Наведе се и взе друга снимка, ето ги тук пред пирамидата на ацтеките. Пред Тадж Махал. От седемте чудеса не бяха посетили само едно. Бяха обиколили света. Бяха правили какво ли не. А сега Кати я нямаше. Помнеше последните и думи.
-Аз намерих Шангри Ла, той е в...
Наведе се да я чуе, но не стигна нищо до ушите и освен последната въздишка излетяла от устните и към небето. Разтърка очи и си каза, стига толкова за днес стари спомени. Искаше и се да забрави и да си почине от всичко, или пък да направи нещо, което бе правила преди. Силите и не и стигаха за такова геройство. Беше остаряла и уморена. Спомни си бележката за сбогом, който и бе оставил Халил, дори я бяха снимали. "Сбогом, моля те не ме мрази, но не мога да ти кажа сбогом в очите". Прибра снимките в кутията и я затвори. Днес не можеха да я успокоят тези спомени, сенки от по-хубавото и минало. А настоящето и беше просто доизживяване, докато отиде на друго място, но дали щеше да е по-добро. Какво говореше, всичко е по-добро от скучния живот, който водеше сега. Кръвта и кипеше а тялото и умираше. Затвори капачето на сандъчето и тогава видя, че бе забравила една снимка. Взе я и видя, че снимката се бе променила. Кати седеше нацупена и, и беше обърнала гръб. Така се държеше като не и обръщаха внимание. Изненадана тя докосна снимката. Дали и се привиждаше? Халюцинация? Кати се размърда и и се усмихна и пак махна с ръка. Сякаш искаше да я последва. Къде? Тя протегна ръката си. Снимката сякаш се размърда за да пропусне пръстът и. Той премина през повърхността и като вълните на вода. Кати бе скръстила ръце и нетърпеливо потропваше с крак. Е добре, нямаше какво да губи да става каквото ще. Бръкна с цяла ръка. Снимката се разшири. За да поеме цялото и тяло и тя премина. Кати я хвана за ръка.
-Колко време трябваше да те чакам, да се отдаваш на спомени? Не разбра ли, че те викам.
-Ами мислех, че си мираж, халюцинация, спомен от миналото.
-Ами аз съм спомен от миналото, но това не значи, че не съм реална.
-Кати какви ги говориш?
-Знаеш ли откога се опитвам да се свържа с теб?Ти си се превърнала, в това, което си обещавахме никога да не станем.
-А какво очакваш от мен? Отгледах децата, погребах теб, нищо не ми остана. Мога да живея само с миналото. А то беше невероятно.
-Да, да, разбира се, беше. Това е ключовата дума, не е сега или ще бъде, а беше.
-И какво сега?
Беше започнала да се изнервя от този разговор а и цялата тази ситуация беше странна.
-Но ти си жива..или не си? Много ми липсваше Кати.
По очите и се търколиха две големи сълзи.
-И ти на мен Сиси.
Двете се прегърнаха. След като приключиха с прегръдките И се дръпнаха една от друга Сиси заговори:
-И така какво правя тук?
-Да ти покажа моят Шангри Ла, за това си тук!
Очите на Кати искряха с весели искрици. Така изглеждаше, когато имаше някаква идея, нещо щуро наум.
-Това, което търси цели дванадесет години?
-Аха, същото, а то е било толкова близко до мен.
-Така ли, да не е някъде тук?
Тя се огледа. Освен дървета преплетени с лиани не виждаше нищо друго.
-Не просто използвах тази снимка като портал, връзка към теб. Хвани ме за ръка.
Когато я докосна. Двете полетяха над джунглата. На Сиси и се замая главата. Отново усети тръпката на отминалите дни. Усети как главата и се изпълва с адреналин, как кръвта живо пулсира във вените и. Тя се чувстваше отново жива. Тя беше същата Сиси, която знаеше как да се забавлява. Беше себе си. Понесоха се нагоре. И сред облаците видя един замък. Насочиха се към него. Кацнаха пред величествените му порти. Кати ги бутна и те се отвориха.
-Ето това е Шангри Ла.
-Но той е във въздуха, нали легендата казваше друго?-изтърва се Сиси.
Кати се усмихна тайнствено:
-Значи помниш легендата?Ела ще ти покажа.
-В средата се оказа, че замъкът е от преплетени дървета и всъщност ограждаше един голям хълм. Пълен с красива растителност. Красива бе слабо определение. Дърветата бяха причудливи със странни форми и цветове. Преплитаха се във всички цветове на дъгата. Пребладаваше зеленият. Чакай, Кати обичаше зеленият цвят. Имаше и хора в този свят. Облечени с туники или препаски. Разхождаха се и си говореха. Въздухът миришеше на мир и спокойствие.
-Виж, кой е тук.
Сиси се обърна и видя Халил. Главата и се замая и те прималяла се отпусна на земята.
Чуваше, хора да се суетят около нея и не знаеше какво искат. Тогава чу:
-Шангри Ла е в твоята душа. Можеш да го достигнеш с твоето въображение.
Чу някой да я вика.
-Мамо, мамо....
Тя отвори очи. Потърси Кати или Халил нямаше ги. Беше в болница. И децата и бяха около нея. Усмихна се.
-Какво стана?
-Ами беше припаднала и държеше една снимка в ръката си. Слава богу няма ти нищо.
-А снимката?
-Ето я.
Дъщеря и я подаде. На нея беше Кати с Халил, който и пращаше въздушна целувка. На фона зад тях беше замъкът на Кати.
-Мамо, кой е този мъж и от къде е тази снимка? От Дисниленд ли?
-Да миличка от там е а това е един забравен в миналото приятел.
Изписаха я още същият ден. Когато се прибра тя още държеше снимката в себе си. Докосна я и се замисли. Дали нейното въображение можеше да сътвори нещо такова. Затвори очи и се отпусна. Гмурна се в дълбока вода и започна да я моделира. Водата придоби форми и се превърна в замък. Водораслите се превърнаха в колони и се втвърдиха. Коралите образуваха маси и столове. На вратата се почуха. Тя открехна високите порти с лекота. Беше Кати.
-Виждам, че си разбрала посланието ми.
-Да. Днешният творец е човешкото въображение. Благодаря ти, че ми отвори очите.
Навсякъде се изпълни с русалки, сирени, и други приказни морски същества. Скоро на вратата се почука. Беше непознат:
-Това Шангри Ла ми харесва , може ли да вляза?
В стаята си Сиси спеше и твореше, своето Шангри Ла, където щеше да отиде, когато и дойдеше времето.
-Моля заповядай.- усмихна се Сиси.

за идеята!

Открил си своето Шангри Ла!!!

че наистина е така!:) Благодаря ти!

вярвай, че е така!

направо знам, че е така! Между впрочем, ти също си го открила! И наистина е така!

Но си много прав, наистина всичко красиво е в нашето въображение, трябва само да го отключим. Поздрави

но магията е и в теб също! Нека живееш в мечтата си! Пожелавам ти го!

Непоправима мечтателка съм, така че се научих да живея на границата на два свята:)

, а оптимиста вижда как мечтите му се превръщат в реалност и винаги има една мечта в резерв! Успех в мечтите!

пак си създал нещо много красиво. Поздравления, Фенриз! И нека Шангри Ла бъде винаги в теб!
А за мечтата в резерв, ти си знаеш :)))))

знам си, за нея! Винаги имам една в резерв! Благодаря ти за пожаланието, нека твоята мечта стане реалност!

Принце ще дам предимство на другите ти почитателки и ще те коментирам утре !
Май ще го чета пак ?Къде си бил снощи , че си измислил такова " създание ".
Ще си помисля за коментара - откъде да те почна !

Изчела съм всичко твое досега - но това ме изуми !

може и да го използвам, наистина! Къде съм бил? Бях във един фантастичен за мен свят! Не го бях виждал преди! Надявам се да е осъществим и наяве! Говоря за една фантазия родила се в главата ми! Обичам понякога да си мечтая а мечтите са безплатни и често много красиви! Какво говоря обичам да мечтая постоянно!

разказваш!
Хубаво се чувствам в твоя блог.Има хора с красиви умове и въобръжение и усещам, че си един от тях.Аз обичам да чета и да съпреживявам близки до душата ми неща, не обичам да пиша.
Може би в някой друг живот...Поздрави!

Имаш душа на поет, романтична! За това вероятно би могла да пропишеш, дори в този живот! Благодаря ти за това, което написа сега, почувствах се страхотно като го прочетох! Пожелавам ти да сбъднеш мечтите си, колкото и романтични да са! Поздрави!

искам да кажа, че когато си въобразявам и мечтая провалям истинския живот. И взех да залагам на по-доброто, истината. По-голямо предизвикателство е.
Чела съм нещо от теб, за разлика от ... , които повече им харесаха. Това иска малко барване, когато усетиш момента.

Въобразявам, мечтая и заблуждавам се са различни неща! Да преследваш мечтите си е най-нормалното вещо на този свят, да постигнеш мир със себе си също! Истината не се различава от мечтите! Но как да го обясня? Истината не противоречи на мечтата, само може да я мотивира да успее! Разказа няма да го пипам остава така! Все пак благодаря ти! И още нещо, съжалявам ако не ти е харесало, но не мога да променям разказите си просто така, виждаш , че на други е харесал, ще бъде неуважение към тях да го променя!

и успяваш да вдъхновиш и нас да ти повярваме.

А бе бива си те, да ти кажа, Ванка:)))

и се радвам че успявам! Мечтатели винаги ще има и ми е приятно да срещна още един от тях тук! Поздрави!

наистина е красиво... впрочем както всеки път :)

че ти хареса, защото ти ми даде идеята!Благодаря ти за, което! Пожелавам ти много изпълнени мечти!

дори неща да го дообарваш. Все пак има нужда от изчистване на изказването на няколко места. Ако се инатиш, не го прави. То си е за теб.
Но не говорим за промяна.
А ако е неуважение към другите да го промениш, то си е същото неуважение и към мен, но това е дълга тема.
Все пак, прави каквото искаш. Аз само споделям нещо, което би могло да ти помогне. Не се съмнявам, че има нужда изказа да се пипне леко. Но не настоявам, за бога.

разказите ми, ще ги преработвам, преди издаването им! Тогава може би ще пипна, тук и там! За това не отричам! Така, че не се безспокой! НЕ съм те разбрал, извинявай! Грешката е моя!

Страхотно!

Благодаря ти!