Усмихна се. Беше в страхотно настроение. И как да не бъде, бе спечелил още един клиент. Напоследък това ставаше все по-трудно. Този клиент му бе петдесетият с това щеше да успее да осигури семейството си за 5 години напред. Тази година бе сключил над двадесет пет годишни договора и това му гарантираше спокойствие. Отправи се към луксозният подземен гараж, който предлагаше всички екстри, включително, пълно почистване на колата, както и пълен набор от услуги като презареждане на слънчевите батерии, смяна на течността за чистачките и други подобни. Натисна алармата и тя леко изпиука. Отвори вратата и блажено се настани на седалката. Натисна бутона и тя запали веднага. Подкара я бавно, като на излизане махна на портиера, който дигна бариерата. Спомни си от кога се бореше да стане най-добрия и днес го бе постигнал. Когато бе още малък в света на мобилните комуникации бе настъпила драстична промяна. Монополът над мобилните технологии бе ограничен до три големи фирми, конгломерати, които освен мобилни линии всъщност се грижеха за производството на мобилните телефони. Конкуренцията бе станала бясна. Борбата бе за всеки индивид. Тогава бе наложен закона Хирам, който бе приет като международна спогодба. Законът гласеше:
"Всеки индивид може да има договор с не повече от един мобилен оператор".
По този начин се роди и съвършенно нова професия Мобилен консултант. Професията изискваше тънки познания на човешката психология и разширени умения за преговаряне. Когато клиентът на мобилната компания нямаше собствен консултант му се назначаваше служебен от съответният конгломерат. Всеки клиент имаше индивидуален договор. Ако неговият консултант бе достатъчно добър успяваше да се възползва от промоциите. Мобилният консултант получаваше процент от сметката на клиента при изплащането и на компанията, както и тлъст хонорар при сключването на сделката. Процента се договаряше на място. Хонорарът зависеше от качеството на услугите, които предлагаше консултанта.
Бизнесът с мобилни услуги бе в критична точка, защото компаниите трябваше да се борят за всеки клиент. За това имаше и опцията за договор до живот. Той обаче сключваше 5 годишни договори, за да може след това да се пребори за много по-добри преференции за себе си и своите клиенти. Около 60% от населението бе сключило доживотни договори. Поради, което клиенти се намираха трудно. А тези вече обвързали се с единият от гигантите в мобилните услуги не смееха да се прехвърлят към друг, защото компенсацията бе твърде голяма. Единствения пазар бе сред навършващите пълнолетие. Преди това техните мобилни връзки се поддържаха от родителите им и техните договори. В този град той бе единственият с 50-ет договора, половината от които доживотни. След още година работа можеше спокойно да се оттегли и да остави бизнеса в ръцете на синът му, който явно вървеше по стъпките му. Учеше специалността "Мобилни комуникации и психология на комуникациите". Прибра се в къщи и пустна широкоекранния виртуал. Даваха новини. Излегна се на дивана и се загледа. В момента не го интересуваше нищо освен как да отпразнува първенството му, когато на екрана присветна червен надпис. "Спираме излъчването за извънредни новини". Той се вгледа внимателно в екрана. Живееха във века на засилено влияние на електронните комуникации. За това вероятно новините го касаеха. Една страхотна блондинка предаваше на живо и зад нея имаше руини:
-Дами и гспода, предавам пряко от централната сграда на Мобайл Лимитед. Преди половин час тя бе подложена на терористично нападение. Сградата е разрушена, почти до основи. Добрите новини са че се е случило по време на обедната почивка и вероятно пострадалите не са много. В момента полицаи с кучета претърсват за оцелели. Броят на жертвите ще е известен сле три дни. Еден момент...-тя вдигна пръст.
-Дами и господа в момента ми предоставиха особенно важна информация. Мрежата на Мобайл лимитед е заразена с супервирус и в момента той унищожава всичко в нея. Специалистите се опитват да го спрат до сега безуспешно. Имам късмет, че съм към Джером Мобайл. Извинете, това не трябваше да го казвам...-връзката прекъсна.
"Прекъсване по технически причини"Излезе на екрана.
Гледаше екрана и не вярваше на очите си малко повече от една трета от клиентите му бяха към Мобайл лимитед, трябваше да реагира бързо, за да ги привлече отново. Вдигна слушалката на джеесема си и веднага напра единият от тях. Всеки един от тях имаше домашен телефон, което си беше лукс по това време. Компанията , която ги поддържаше бе държавен конгломерат и нямаше нищо общо с мобилните технологии. Хората, които обичаха лукса често подписваха договор и с тях за да имат повече варианти за връзка.
-Господин Ангелов, Димитър се обажда...
-Тъкмо щях да ви потърся, какво става?
-Трябва да подпишете нов договор с друга компания, Мобайл Лимитед в момента загива. Ще го направя безплатно за вас разбира се! Нека се срещнем утре към девет в ресторан Патриций?
-Разбира се!
Обади се в офиса си и даде нареждания. Уговори си срещи с десет човека за следващия ден. Налагаше се да действа бързо. Извика на помощ и помощниците си. Рядко го правеше, защото обичаше да изпипва нещата, но в момента нямаше начин. Трябваше да действа бързо. Товаобаче не не му помогна особенно, загуби десет от клиентите си на следващия ден.Докато спечели другите десет. Помощниците му бяха закъсняли да отидат навреме. Това го накара да преосмисли нещата и той се втурна да търси нови клиенти в новооткрития пазар. В електронната база данни до която имаше достъп всеки лицензиран мобилен консултант имаше информация. Всеки жител без договор с някоя компания мигаше в зелено. Обикновено червените светринки заемаха по-голямата мчаст от екрана. В момента той светеше като коледно дръвче. Набеляза си единадесет близо до него и тръгна да ги посети лично. Знаеше, че когато го прави клиента е по-склонен на компромиси Имаше и друго налагаше се да действа бързо. Когато стигна до вратата на първият клиент някаква сянка падна на вратата извърна се и видя срещу него да стои една от конкуретките му.
-Който превари, той завари Анелия!
-Първо дамите.-ухили му се злобно тя и извади пистолет. Не знаеше какво прави. Всъщност реагира съвсем инстинктивно. Кракът му се изтреля и изби пистолета от ръката и и я цапардоса с дясната си ръка като я прати в безсъзнание. След, което позвъни на вратата. Една приятна наглед жена му отвори. Тялото на Анелия не се виждаше и жената го покани да влезе. Мобилните консултанти, без наетите на договор към някоя компания имаха право на три мобилни телефона, за да могат да сключват договорите. Но това бе единственото изключение от Закона за за Мобилните договори или наречен още Договора Хирам. Свъза се след около час и с двата останали на пазара Мобилни конгломерати. Поговори с жената, след около час пристигна и съпругът и:
-Навън е лудница.-промълви той.-пустнете телевизора.
-...мобилните консултанти започнаха схватки по между си за всеки бивш клиент на Мобайл Лимитед...
Докато гледаше телевизора, той си спомни какво бе направил преди около час. След като успя да подпише договорите, се насочи към следващият клиент. Размищляваше. Всеки един от тях се бе превърнал в хищник, който преследва жертвата си и е готов дори да стигне до крайност за да се сдобие с ценният договор. В неговият район все още нямаше сблъсаци, защото клиентите тук бяха малък брой. Но в центъра вече се бе намесила полицията за да спре безредиците причинени от сриването на мрежата на Мобайл Лимитед. Мобилните консултанти бяха озверели и се опитваха да си възвърнат старото статукво. Свърза се с базата данни и видя, че в центъра бързо намаляваха светещите в зелено клиенти. Ускори крачка. Когато наближи следващата къща, нещо го накара да спре. И в този момент прозвуча гърмеж. Той се скри зад едно близко дърво и погледнаиззад него. Видя Анелия. Беше се съвзела, бузата и кървеше, но това явно не и пречеше. От къде това девойче се бе снабдило с огнестрелно оръжие. В този момент един куршум олющи кората на дървото на сантиметър от него. Една треска се заби в ръката му. Той веднага се прикри. Искаше да спечели клиента, но не на всяка цена. Обаче Анелия не му оставаше избор.
-Анелия, да се разберем човешки, ако искаш ще ти отстъпя този клент. Даже са два договора, семейство са.
-Не ти вярвам, аз нямам голям избор, останала съм с двама клиента само и ще направя всичко каквото трябва за да събера нужният брой за себе си за да живея нормално и никой няма да ме спре, най-малко ти.-тя се прицели. Не му оставаше голям избор, трябваше да бяга или да я атакува, но с какво? Огледа се забеляза един объл камък лежеше си до корените на дървото. Наведе се да го вземе и един куршум изсвистя над него. Анелия изпсува. До тук тя бе изстреляла 3 куршума, може би и оставаха още толкова. Обаче не можеше да е сигурен. Анелия се прицели, но не стреляше чакаше го да се покаже. Не можеше да чака дълго.
-Мога да си тръгнаи да ти оставя района, погледни в телефона си , не е засегнат и има много свободни клиенти.
Тя се усмихна:
-Не става Митко, вече и двамата нарушихме закона, аз повече от теб и не мога да те оставя да ме издадеш.
Тя отново се прицели. Той се извърна от лявата страна на дървото и замахна. Като малък бе хвълял често камъчета в цел, състезаваше се с брат си. Опита се да придаде нужната сила и траектория за да неутрализира пистолета и, като го избие от ръката. Обаче, неговата ръка го подведе и камъкът се насочи в друга посока. Това, което видя щеше да запомни цял живот. Камъкът се носеше към челето и тя го гледаше с разширени и уплашени очи. Отчаянието и страхът се четяха в тях. След това сякаш на забавен каданс той се заби със заострената част в челото и. Бликна кръв и тя се строполи на земята. Приближи се бавно до нея. Потърси пулсът и. Той бе съвсем слаб. Тя го погледна веднъж и тялото и се отпусна. Този поглед сякаш го изгаряше. Пулсът намаля и после изчезна съвсем. Въздишка се отрони от устните и сякаш на облекчение. Какво бе направил, до къде бе стигнал, само за един скапан договор. Животът се бе променил драстично само за час. И той трябваше да се пригоди към него. Стисна зъби и се отправи към къщата. Забеляза Сянка зад храстите. Може би му предстоеше нова битка. Върна се при Анелия и взе пистолета и, отвори чантата и и измъкна един резервен пълнетил. Прегледа револвера. Беше удобен и лесен за ползване. Не бе го правил от войник. С отрпетирано движение той погледна пълнителя и свали предпазителя.