-Барман, още една чаша от същото моля.-повдигнах ръка. Не ме чу за това му махнах и повторих поръчката. Момичето кимна взе бутилката с мента изсипа я в бутилката, сложи и натурален сок от грейпфрут и разклати няколко пъти, след това изсипа субстанцията в една голяма чаша. Днес бях решил да се напия. До сега не го бях правил, но поредния Свети Валентин без никой до мен ме бе накарал да потърся in vino veritas(абе истината във виното). Все пак освен скапаният ден на влюбените бе и денят на виното. Е в случая не пиех вино, но както ни се харесва, както казваше Шекспир. Барманката беше сладка, но вече имах опит и знаех, че с такива не е добра идея да се замесваш, те си търсеха приятели без вратове. Е поне така бях забелязал де. Тя постави една чаша червено вино пред мен. Изгледах я неразбиращо:

-Не съм поръчвал това госпожице.-казах и отместих чашата. Все още не бях пиян, това бе едва 4-тата ми чаша мента с грейпфрут. Барманката ме погледна безпристрастно и кимна на дясно. Видях една девойка да ми кимва и да протяга ръка за наздраве. Пиеше вино, защо бе решила, че харесвам вино? Рядко го правех, почти никога, все пак и кимнах и вдигнах чашата с моето питие. Виното седеше в страни от мен. Тя отново кимна и се загледа към групата, която свиреше на дансинга. Беше приятно. Често се отбивах тук. Погледнах в посока на девойката. Тя бе изчезнала, естествено както всички такива в живота ми. Отпих от ментата една голяма глътка. Бях се отказал от жените преди месец. И за какво ми бяха? Само беди ми носеха, вече започвах да страня от тях. Да върви по-дяволите и тази. Ментата ми свърши и аз инстинктивно отпих от виното. Беше приятно на вкус. Пивко с тръпчив отенък. Рядко срещан мирис, напомняше ми на една реколта, която бях пил преди години. Не знаех, че в този бар сервират, толкова приятно вино. Опитах се да си спомня реколтата и сорта, но не успях, явно бе станало доста отдавна. Пък и имената винаги ми се изплъзваха. Винаги помнех вкусът, която една жена или питие оставяше в устата ми, но имената не винаги оставаха в съзнанието ми. Спомням си че имаше един такъв случай веднъж с една бутилка коняк. Беше невероятно питие, но не запомних името на марката и до сега се опитвам да си я спомня. Отпих отново от приятното вино и някой постави ръка на рамото ми:

-Все пак реши да опиташ от виното ми?.-гласът бе мелодичен, с лек дефект на буквата л, но той само му придаваше очарование.

Обърнах се бавно, не бях в настроение нито за свалки, нито за нищо свързано с жени, но бях възпитан да не се държа грубо с дами и за това я погледнах в очите. Хубави очи, приятна усмивка, добре сложена. Не бях правил секс от близо месец и за това малкият ми приятел реагира. Аз обаче не отговорих на усмивката и:

-Благодаря за почерпката, виното си го бива не знаех, че в това заведение сервират толкова приятно на вкус питие.

Тя се усмихна чаровно, сега забелязах, че всъщност, кожата и е мургава, но не натрапчиво и имаше горда осанка, неволно направих асоциация с Клеопатра, от филма, който гледах наскоро.

-Всъщност, не го сервират тук, то е мое производство и се нарича Тасиан, от много стара реколта е, рядко маже да се намери друго подобно някъде. Пий не се притеснявай. Има достатъчно и за теб днес е безплатно.-усмихна ми се, но нещо в усмивката и ме накара леко да изтръпна. Тя вдигна чашата и барманката веднага дойде и и доля нейната и моята чаши. Такава марка вино не бях чувал до сега а и тези мистични разговори само ме изнервяха.

-А вие сте?.-попитах аз.

-Благоразположена към теб, но ако настояваш...-тя замълча.

-Да настоявам и за да съм честен името ми е Хераклес.-използвах един от никовете си с които бях известен във виртуалното пространство, бях забравил вече за него.

-Интересно име, познавах един със същото преди време, преди много време. Моето е Хатор и можеш да ми викаш Хати.

Изгледах я, нещо в нея ме плашеше , но и странно привличаше. А от къде ми бе познато това име Хатор? Нещо ми се въртеше в главата. Наскоро ми се бе случвало да срещна това име. Май бе свързано с някакъв хороскоп или нещо такова. По-дяволите, какво беше това проклето име. Погледнах я, тя разсеяно гледаше към танцуващите двойки и сякаш скучаеше бяха пуснали някакъв лигав блус и няколко двойки буквално се натискаха по дансинга. Групата бе в почивка и сега диджея бе поел щафетата. Не ми се танцуваше ама нали си бях кавалер. Ей това кавалерство винаги ми изяждаше главата , защо бях толкова отстъпчив мамка му.

-Бихте ли...

-Разбира се.- усмихна ми се тя и ме поведе към дансинга. Но какъв танц беше. Господи какъв танц. Когато се прегърнахме сякаш се сляхме в едно. Дали виното или ментата бяха виновни за това не знам. Но в толкова съвършен и еротичен танц на блус до сега аз не бях участвал никога. За тови и никога не бях харесвал толкова блусовете. Винаги ги бях намирал за ужасно досадни и скучни. Но това, това. Тя обви тялото си около моето и започна да се движи в такт с музиката и моето тяло сякаш и отвръщаше сякаш бяхме едно. Докосвахме се по ерогенните си зони, но това не бе нещо сексуално а просто част от танца. Бе някаква божествена страст, която само някой музикант може да предаде или предизвика. Около нас се образува кръг, другите ни наблюдаваха и забравиха да танцуват а аз забравих къде се намирам. В продължение на около пет минути бях на друго място. Песента свърши и аз замаян се отпустнах бавно на стола си докато звучеше някакво денс парче. Виновницата за хубавото чувство, което ме бе обзело бе пред мен и ми се усмихваше мистериозно. Само така бих определил усмивката и. Тя махна на барманката, която отново ни доля от ароматното вино.

Потанцувахме още няколко пъти, беше наистина прекрасно. Все още обаче ме глождеше мисълта, че знам нещо за новата си позната Хати, което ме объркваше, защото не можех да си го спомня. Отказах се а и сега ми бе дошло да се забавлявам. Може би скоро нямаше да ми се отдаде такава възможност. Нямаше да си развалям кефа с мислене. Чудех се колко ли чаши вино обърнах? Накрая групата започна да свири балади и блусове само за да види нашите изпълнения на дансинга. До такава степен усещах мислите и че успявах да уловя всяко нейно желание по време на танца . Невероятният и божествен синхрон между нас ме изпълваше с непознато до сега чувство. Чудех се как ще завърши това. Накрая вече към седем часа сутринта вече всички с нежелание трябваше да си тръгваме. Обърнах се към Хати и тя каза:

-Заведи ме у вас и ако си силен колкото предшественика си ще бъдеш богато възнаграден.

Това изказване леко ме засегна, но аз спрях едно такси и за нула време бяхме в нас.

-Преди да продължим с приятната час трябва да те предупредя. Никога вече няма да ме видиш.

Замислих се. Никога през цялата нощ не бях взел нещата на сериозно а просто си бях аз. Бях се забавлявал както никога до сега.

-Нека това не те спира богиньо, досещах се че ще е просто една прекрастна нощ.

Тя ми се усмихна тайнствено:

-Нямаш си идея колко си прав.

Бавно се съблякохме след което аз без никаква подготовка проникнах в нея. Тя издаваше леки стенания, които само увеличаваха моето желание. Но не можех да свърша, нещо винаги ме спираше и аз продължавах. Сменихме няколко пози. Всичките ми известни и неизвестни и известни и на нея. Накрая вече изтощен, изведнъж в мен се отпуши някакъв извор и аз свърших свърших в нея. Това продължи дълго, повече от нормалното.

-Да можеш да се сравниш с предшественика си определено, дори може би си мъничко по добър, с малко помощ.-намигна ми тя. Зави се с чаршафа и покри красивото си тяло. Сякаш изваяно от бронз. Перфектно като скулптора на богиня, която можеш само да обожаваш от далече. Преживяването ми не бе сексуално, макар че имаше секс а някак си и аз не знам. Най-леката дума която ми идваше бе странно, най-дълбоката свърхестествено. Заспах с тази мисъл. В просъница забелязах тя да става и да прави нещо с лявата си гърда. Сякаш отделяше нещо от нея. На сутринта се събудих до мен нямаше никой. Само една бутилка с вино стоеше на нощното шкафче с надпис на него. „Тасиан“ 4000 пр.н.е Египет. Тогава нещо ми просветна. Пуснах името Хатор в Google и ми излезе интересна информация от няколко сайта:

„Египетски хороскоп

Хатор е Богинята на небето, която е родила Слънцето. Владетелката на царството на мъртвите. Богиня на Любовта и Смъртта. Хората, родени под нейно влияние, са любвеобилни, искрени и изпълнени с безкрайно съчувствие. Могат да творят неуморно или да залитнат в другата крайност и да се превърнат в песимисти и емоционални, саможиви хора. Прощават бързо чуждите прегрешения. Обичат свободата и не търпят критиката. Винаги са готови да помогнат на оказалите се в беда или изпаднали в бедност хора. Не само че са готови да отделят от храната си, а и са способни да открият други хора, които също да помогнат. В брака търсят материалната изгода, но даряват от себе си много любов на всички хора от най-близкото си обкръжение. Жените са свръх чисти. Обичат да поддържат в изрядност дома си. Винаги се стремят към красивото. Не се отказват от компанията на хубава

музика и от трапезата с вкусно приготвена храна.“

В друг сайт:

„Хатор, друго божество на виното (и на бирата), едновременно с това е била богиня на любовта и богиня на разрушението. „

Друг сайт:

„Негова жена и женско въплъщение била богинята Хатхор, която била богиня на любовта, веселието, танците и музиката.“

Освен виното, чийто надпис изглеждаше като отпечатан вчера, нищо друго не намекваше, че съм бил с богиня. Може би трябваше да намаля пиенето и може би всичко беше сън. Отпих от бутилката. Ароматът беше същият. Сетивата ми приемаха идеята, но разумът ми я отхвърляше. Тръгнах за работа с приповдигнато настроение. Както си вървях по улицата и си подсвирквах пред мен се подхлъзна момиче, хванах я почти без да се усетя, някак си с финес, който преди не бях притежавал. Докато тя ми благодареше пред мен се извърна един профил на жена и ми намигна, познах моята позната Хати. След това обърнах внимание на бъдещата си съпруга.